Мартин Стоев: Важното е да побеждаваме, а не да се обичаме
Мартин Стоев застана отпред на ВК Нефтохимик 2010 преди два дни. Ето какво сподели след първите си два дни тренировки с Нефтохимик пред формалния клубен уебсайт 52-годишният Стоев, който в сряда ще дебютира отпред на носителите на купата против Пирин в Разлог в 12 кръг на Суперволей.
- Добре пристигнал в Бургас! Как се стигна до идването ти? - Благодаря! С президента на клуба - господин Огнян Томов, от дълго време си имаме една симпатична приказка. Уважението сред нас е взаимно. Сега изискванията, които ми предложи той, са доста положителни. Организацията във ВК Нефтохимик 2010 е на европейско равнище - като условия за живот и подготовка, като лекарства за възобновяване, като логистика. Ако би трябвало да направя едно съпоставяне с Левски Сиконко - единственото място в България, където съм бил треньор в цялостния, професионален смисъл във волейбола - изискванията за това време в България бяха съвършени. Условията понастоящем във ВК Нефтохимик, които е основал господин Томов, са съвършени за днешното време.
- Тоест, на състезателите им остава единствено да играят и да печелят... - Те са експерти. Това им е работата. Не е нужно да се обичаме, значимото е да има другарски връзки в името на една единствена цел - успеха.
- Как ти се видя тимът на първата подготовка? - Ентусиазираха се момчетата, развикаха се! Нещо, което не забелязах по време на четвъртфинала за Купата на България с ЦСКА. Личи си, че има подтик. Дано по този начин да бъде и отсега нататък!
- Ти персонално по какъв начин се чувстваш в Бургас - за първи път си отвън София у нас като треньор. - Различна ми е обстановката, само че въпреки всичко аз също съм експерт. Плюс това дали ще съм в Констанца, Рим или Бургас, аз не съм вкъщи, в София. Но като живеене и климат Бургас е едно доста хубаво място. Надявам се бързо да привикна - а и в полза на истината няма толкоз доста за привикване...
- Откакто се отдръпна от юношеския народен тим в края на 2022-а, не си работил. Много ли те сърбят ръцете? - Почивах 15 месеца. От 1986-а година - първата ми година при мъжете в Миньор Бухово, не съм имал толкоз време без работа. Но следях, несъмнено, шампионата.
- И какво видя в Нефтохимик и останалите тимове? - В Нефтохимик има качество, значимото е да не престава да се работи. Колкото до другите, и в шампионата за Купата на България се видя, че пет-шест тим постоянно могат да се изненадат един различен.
- Как се притегля аудитория в залата? - С хубава игра, с победи и с персони! Образно казано, всеки би отишъл на концерт на Лейди Гага, само че кой ще отиде на концерт на Леля Еди коя си...?!
- Първият ти мач е в сряда в Разлог... - Позната ми е ситуацията, а и в този момент идва един сбит цикъл от мачове с началото на пролетния полусезон. Така че няма да бактисвам. Същото важи и за играчите.
ТОВА Е ТОЙ
Мартин Стоев
Роден на: 3.12.1971, София
Кариера като състезател: 1986-1991 - Миньор Бухово; 1992-1993 - Мантуа, Италия; 1993-1994 - Верона, Италия; 1994-1995 - Орестиада, Гърция; 1995-1997 - Матера, Италия; 1997-1998 - Монтикиари, Италияц; 1998-1999 - Цървена звезда, Сърбия; 1999-2000 - Сфакс, Тунис; 2000-2002 - Левски; 2002-2003 - Марек Юнион Ивкони; 2003-2005 - Анортозис, Кипър.
Успехи като състезател:
Световен първенец за младежи с България - 1991
Два пъти първенец на Африка със Сфакс - 1999, 2000
Арабски първенец със Сфакс - 2000
Три пъти първенец на България - с Миньор Бухово (1991) и с Левски (2001, 2002)
Шампион на Кипър с Анортозис - 2005
Носител на Купата на България с Левски - 2001
Носител на Купата на Кипър с Анортозис - 2005
Носител на Суперкупата на Кипър с Анортозис - 2004
Финалист за Купата на CEV с Орестиада - 1995
Вицешампион на България с Марек Юнион Ивкони - 2003
Кариера като треньор: 2005-2008 - България, мъже; 2005-2008 - Левски; 2008-2009 - Халкбанк, Турция; 2011-2012 - Томис Констанца, Румъния; 2013 - Левски; 2013 - Томис Констанца, Румъния; 2016-2017 - Аркада Галац, Румъния; 2017-2022 - Сливнишки герой; 2018-2022 - България до 17, до 19 и до 20 година
Успехи като треньор:
Бронз на международното в Япония с България - 2006
Бронз на Световната купа в Япония с България - 2007
Световен вицешампион с България до 19 - 2021
Европейски вицешампион с България до 17 - 2019
Вицешампион на Младежкия олимпийски фестивал в Словакия с България - 2022
Бронз на европейското в Италия с България до 20 година - 2022
Четири пъти Балкански първенец с юношите на България - 2018, 2019, 2021, 2022
Шампион на България с Левски - 2006
Шампион на Румъния с Томис Констанца - 2013
Носител на Купата на България с Левски - 2006
Носител на Купата на Румъния с Томис Констанца - 2013
Два пъти Треньор №1 на България - 2006, 2007
- Добре пристигнал в Бургас! Как се стигна до идването ти? - Благодаря! С президента на клуба - господин Огнян Томов, от дълго време си имаме една симпатична приказка. Уважението сред нас е взаимно. Сега изискванията, които ми предложи той, са доста положителни. Организацията във ВК Нефтохимик 2010 е на европейско равнище - като условия за живот и подготовка, като лекарства за възобновяване, като логистика. Ако би трябвало да направя едно съпоставяне с Левски Сиконко - единственото място в България, където съм бил треньор в цялостния, професионален смисъл във волейбола - изискванията за това време в България бяха съвършени. Условията понастоящем във ВК Нефтохимик, които е основал господин Томов, са съвършени за днешното време.
- Тоест, на състезателите им остава единствено да играят и да печелят... - Те са експерти. Това им е работата. Не е нужно да се обичаме, значимото е да има другарски връзки в името на една единствена цел - успеха.
- Как ти се видя тимът на първата подготовка? - Ентусиазираха се момчетата, развикаха се! Нещо, което не забелязах по време на четвъртфинала за Купата на България с ЦСКА. Личи си, че има подтик. Дано по този начин да бъде и отсега нататък!
- Ти персонално по какъв начин се чувстваш в Бургас - за първи път си отвън София у нас като треньор. - Различна ми е обстановката, само че въпреки всичко аз също съм експерт. Плюс това дали ще съм в Констанца, Рим или Бургас, аз не съм вкъщи, в София. Но като живеене и климат Бургас е едно доста хубаво място. Надявам се бързо да привикна - а и в полза на истината няма толкоз доста за привикване...
- Откакто се отдръпна от юношеския народен тим в края на 2022-а, не си работил. Много ли те сърбят ръцете? - Почивах 15 месеца. От 1986-а година - първата ми година при мъжете в Миньор Бухово, не съм имал толкоз време без работа. Но следях, несъмнено, шампионата.
- И какво видя в Нефтохимик и останалите тимове? - В Нефтохимик има качество, значимото е да не престава да се работи. Колкото до другите, и в шампионата за Купата на България се видя, че пет-шест тим постоянно могат да се изненадат един различен.
- Как се притегля аудитория в залата? - С хубава игра, с победи и с персони! Образно казано, всеки би отишъл на концерт на Лейди Гага, само че кой ще отиде на концерт на Леля Еди коя си...?!
- Първият ти мач е в сряда в Разлог... - Позната ми е ситуацията, а и в този момент идва един сбит цикъл от мачове с началото на пролетния полусезон. Така че няма да бактисвам. Същото важи и за играчите.
ТОВА Е ТОЙ
Мартин Стоев
Роден на: 3.12.1971, София
Кариера като състезател: 1986-1991 - Миньор Бухово; 1992-1993 - Мантуа, Италия; 1993-1994 - Верона, Италия; 1994-1995 - Орестиада, Гърция; 1995-1997 - Матера, Италия; 1997-1998 - Монтикиари, Италияц; 1998-1999 - Цървена звезда, Сърбия; 1999-2000 - Сфакс, Тунис; 2000-2002 - Левски; 2002-2003 - Марек Юнион Ивкони; 2003-2005 - Анортозис, Кипър.
Успехи като състезател:
Световен първенец за младежи с България - 1991
Два пъти първенец на Африка със Сфакс - 1999, 2000
Арабски първенец със Сфакс - 2000
Три пъти първенец на България - с Миньор Бухово (1991) и с Левски (2001, 2002)
Шампион на Кипър с Анортозис - 2005
Носител на Купата на България с Левски - 2001
Носител на Купата на Кипър с Анортозис - 2005
Носител на Суперкупата на Кипър с Анортозис - 2004
Финалист за Купата на CEV с Орестиада - 1995
Вицешампион на България с Марек Юнион Ивкони - 2003
Кариера като треньор: 2005-2008 - България, мъже; 2005-2008 - Левски; 2008-2009 - Халкбанк, Турция; 2011-2012 - Томис Констанца, Румъния; 2013 - Левски; 2013 - Томис Констанца, Румъния; 2016-2017 - Аркада Галац, Румъния; 2017-2022 - Сливнишки герой; 2018-2022 - България до 17, до 19 и до 20 година
Успехи като треньор:
Бронз на международното в Япония с България - 2006
Бронз на Световната купа в Япония с България - 2007
Световен вицешампион с България до 19 - 2021
Европейски вицешампион с България до 17 - 2019
Вицешампион на Младежкия олимпийски фестивал в Словакия с България - 2022
Бронз на европейското в Италия с България до 20 година - 2022
Четири пъти Балкански първенец с юношите на България - 2018, 2019, 2021, 2022
Шампион на България с Левски - 2006
Шампион на Румъния с Томис Констанца - 2013
Носител на Купата на България с Левски - 2006
Носител на Купата на Румъния с Томис Констанца - 2013
Два пъти Треньор №1 на България - 2006, 2007
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ