Комисия от карти
Мартин Селмайер е считан за главния мотор на актуалната Европейска комисия
Още по тематиката
Брюкселският Макиавели поема администрацията на Европейската комисия
Мартин Селмайер беше една от аргументите предходният български еврокомисар Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия
21 фев 2018
Ефектът на Кристалина
Доскорошният български представител в Европейската комисия си потегля от Брюксел като един от най-разпознаваемите и ефикасни комисари от последните години
6 яну 2017
Еврокомисар желае до 2012 година цените на мобилните диалози да бъдат понижени
от Дневник,19 фев 2009
България е застрашена с нова глоба от Брюксел
Седмата наказателна процедура е и поради изчезналия началник на КРС, който ще се избира в сряда
от Дневник,28 ное 2007 Едва ли доста хора си спомнят, че когато Европейската комисия подаде оставка през 1999 година, за пръв път в историята на Европейски Съюз, тя, както и в този момент, беше водена от люксембургец - Жак Сантер. Поводът беше назначението на зъболекаря на френската комисарка Едит Кресон за неин персонален консултант, което роди обвиняванията в непотизъм и непрофесионално ръководство.
Сега Европейската комисия (ЕК), още веднъж с ръководител от Люксембург, е изправен пред сходен проблем. Назначението на Мартин Селмайер, шефът на кабинета на Жан-Клод Юнкер, за общоприет секретар на комисията – най-висшата бюрократична позиция отпред на 33-хилядната войска от еврократи, надали ще провокира оставка. Само че издигането на германеца по бюрократичната стълба, което следва буквата на разпоредбите, само че съществено нарушава техните правила, повдига доста въпроси за това по какъв начин действат европейските институции, оставени сами на себе си.
" Всичко смърди, когато става дума за това предопределение ", сподели Денис де Йон от Обединената левица, по време на специфичното чуване в Европейския парламент на 12 март във връзка Селмайер. На процедура нямаше парламентарна група, която да не изрази недоволството си от Европейска комисия.
Най-доброто от брюкселската администрация
Селмайер има доста прякори - Распутин от Брюксел, Принца на нощта, само че самият той, наподобява, се забавлява най-много с прякора си Чудовището от Берлемон (сградата на ЕК). Прозвището е измислено за различен именит европейски бюрократ – Паскал Лами, чиито каузи явно са пътеводна светлина за немския еврократ. Лами е бил началник на кабинета на евентуално най-влиятелния в миналото ръководител на Европейска комисия – Жак Делор. Точно като него Селмайер е упрекван, че манипулира цялата европейска машинария в своя изгода и в интерес на патрона си Юнкер, че мачка служителите и даже комисарите.
Сега абсурдът с него обаче е по-скоро в стила на " къща от карти ", като Селмайер, по сходство на Франк Ъндърууд от сериала, съумява да употребява за личното си издигане всяка бюрократична малка врата и опция за напън.
На 21 февруари Юнкер направи една от редките си визити в пресзалата на Европейска комисия, с цел да разгласи, че досегашният общоприет секретар на Европейска комисия, холандецът Александър Италианер, е помолил да бъде освободен и на негово място комисарите са дали своят вот за Селмайер.
Той от дълго време маневрира, с цел да заеме поста. Генералният секретар има голяма бюрократична власт и може самолично да прокарва желаната от него политика, въпреки и облечена в политическата воля на Европейска комисия. Самият Селмайер мъчно може да бъде упрекнат в непросветеност или липса на качества и даже съперниците му го почитат. В началото на предходната година Кристалина Георгиева в последното си изявление като комисар за " Капитал " го назова " брилянтен ", макар че единствено няколко месеца по-рано обществено беше изразила запасите си към него: " Разбира се, с всеки, с който работя, могат постоянно да пораждат неразбирателства по някои въпроси. Това важи и за Мартин ", сподели тогава Георгиева.
Цялата процедура обаче се оказва нагласена по този начин, че Селмайер безпроблемно да заеме поста. Въпреки че в началото Европейска комисия упрекна кореспондента на френския Liberation Жан Катремер, който разкри схемата, в измислици и робеспиерщина, по-късно беше принудена да признае обстоятелствата.
Преди да заеме поста на общоприет секретар, шефът на кабинета на Юнкер прави една стъпка, за която от Европейска комисия премълчават. На 19 февруари след конкурс той е назначен за заместител на Италианер. Единственият съперник за поста е била Клара Мартинез Алберола, която тогава е... заместител на Селмайер. Както се оказва, Алберола сама изтегля кандидатурата си и по този начин изборът е изработен без никаква конкуренция. Целият кадрил евентуално е бил изработен, с цел да може Селмайер да добави още един ред в CV-то си, защото е нямал нужния стаж и сан за службата.
Самите комисари не знаят, че на 21 февруари ще избират нов общоприет секретар, както комисарят по обществена политика и претовареност Мариане Тисен призна това по-късно в изявление за Politico. В дневния ред на колежа, който е оповестен на 19 февруари, не се загатва такава точка.
И с цел да няма подозрение, че процедурата е манипулирана (и забавата да е пълна), фотографията на Селмайер като нов общоприет секретар на Европейска комисия е била качена в онлайн аудио-визуалната библиотека на еврокомисията, както видя кореспондентът на италианското Радио " Радикале " два дни преди той да бъде назначен.
Ние сме определените
В избора на Селмайер надали има официално нарушаване – комисарите са свободни да назначат който си желаят за общоприет секретар, стига той да има нужните квалификации (дори и насъбрани за два дни). И в България шефовете на кабинетите на премиер-министрите или президента получават назначения в края на мандатите на своите патрони най-често като посланици – сходна вероятност е най-хубавият мотиватор за добра работа.
По-големият проблем при Селмайер е, че всички назначения, наподобява, се случват всред тясна котерия, която има претенциите да съставлява народите на Европейски Съюз. Юнкер постоянно се хвали, че надали не той е първият ръководител на Европейска комисия, определен непосредствено от европейците, защото през 2014 година е бил водещ претендент по време на изборите за Европейски парламент от името на Европейската национална партия (ЕНП). Тогава европейските политически партии предложиха по един представител, който да се бори за ръководител на Европейска комисия преди изборите за Европейски парламент. Идеята беше гласоподавателите да знаят за кого гласоподават, по този начин както при националните избори знаят кой най-вероятно би бил техният министър-председател. Макар че надали някой в България си е мислил, че сред 15/15, Сергей Станишев или Ангел Джамбазки гласоподава и за някогашния министър председател на Люксембург.
Конкурент на Юнкер през 2014 година в ЕНП беше Мишел Барние. През 2016 година макар подозренията на много комисари (това е един от въпросите, по които Кристалина Георгиева е имала неразбирателства със Селмайер) той беше назначен за основен договарящ от името на Европейски Съюз за напускането на Англия. Изборът се свързва с опита на Барние, само че в тази ситуация елементарно може да има подозрения, че назначението е част от договорка. Престижният пост сигурно ще помогне на Барние да бъде водещият претендент на ЕНП през 2019 година, което съвсем несъмнено ще го направи новия ръководител на Европейската комисия. Ако това се случи, то Селмайер, за който се подозира, че стои зад всички тези маневри, може да бъде сигурен, че няма да бъде отхвърлен от поста общоприет секретар на Европейска комисия.
Тоест цялата рекламация за либералност е много плоска фасада за сделки в Брюксел, за които освен гласоподавателите не знаят, само че и множеството страни членки. Точно заради тази причина Англия и Унгария обществено бяха срещу Юнкер през 2014 година
" Точно сега, когато вълната популисти в Европа затихва, вие потвърждавате всички техни изказвания ", сподели по време на дебата в европарламента Рамон Тремоса и Балселс от групата на либералите. Не инцидентно досегашният водач на UKIP във Англия Найджъл Фараж, който водеше акцията за Brexit, по време на дебата се усещаше като дете в сладоледаджийница.
Германски прелом?
" Омръзна ми да се приказва за националности, в Европейска комисия няма националности ", сподели Юнкер, когато беше запитан дали висшите чиновници от немски генезис не стават прекалено много в европейските институции. Избухването беше занимателно, така единствено малко преди този момент самият той беше обяснил по какъв начин за новите назначения на висши постове е било обръщано внимание от коя страна членка произлизат.
Селмайер става третият немец общоприет секретар на европейска институция след Клаус Веле, който заема същия пост в Европейския парламент, и генералната секретарка на Службата за външни връзки. В момента германци оглавяват Европейския механизъм за непоклатимост, Европейската капиталова банка, Единния съвет за преструктуриране, а скоро се чака Берлин да има искания и за поста гуверньор на Европейската централна банка .
Такова концентриране на управлението на европейските институции в немски ръце е невиждано. То евентуално демонстрира, че предходното въздържание на Берлин да не наподобява прекомерно заплашително, към този момент е отпаднало. " Той не е немски сътрудник, даже противоположното ", сподели за Селмайер комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер и изясни, че и в Берлин има неодобрение от него. " Проблемът не е, че са германци, а германци партийци, за тях са по-важни не толкоз качествата на хората, а партийната преданост, " споделя български политик с опит в институциите на Европейски Съюз.
Брюкселският Ъндърууд
" Аз съм потресена от обстоятелството, че 28 комисари се оставят да бъдат водени от един бюрократ и работят като безпомощни деца ", възмути се по време на дебата либералката София Инетвелт. Безпомощността на комисарите пред Селмайер е пословична, като в тази ситуация беше подсилена с някой и различен морков. Например стана ясно, че Европейска комисия се готви да предложи някогашните комисари да взимат съвсем цялостната си заплата, откакто изоставен, като също така ще запазят офис в Брюксел с кола и водач. Как да откажеш на такова предложение?
" Не мога да се оплача, постоянно се е държал добре към мен ", споделя български еврочиновник за Мартин Селмайер, само че сходни изявления са необичайност. За конфликтите със Селмайер се носят клюки, само че рядко се чува обществено, защото нито комисарите, нито бюрокрацията имат куража да подлагат на критика всемогъщия (поне по брюкселските стандарти) началник на кабинета на Юнкер. Единствено преди две години някогашният български комисар Кристалина Георгиева си разреши обществено леко да разяснява неразбирателствата си със Семайер. Просто Георгиева е мощен темперамент, само че по-важното, както се видя в края на 2016 година, е, че тя имаше излаз към друго влиятелно работно място.
Стилът на Селмайер си пролича да вземем за пример през септември 2016 година, когато българското държавно управление се чудеше дали да издигне Георгиева за претендент за общоприет секретар на Организация на обединените нации вместо първичната кандидатура Ирина Бокова. Към този миг към този момент никоя от двете нямаше шансове, защото част от страните - членки на Съвета за сигурност, ясно бяха декларирала съпротивата си – Англия против Бокова, Русия против Георгиева. Въпреки това Селмайер прикани българския кабинет да издигне Георгиева, което в последна сметка се случи. Неуспехът в Организация на обединените нации форсира напускането на Георгиева от Европейска комисия и тя избра да се завърне в Световната банка.
Училище за огромни момчета и девойки
По мотив рецензиите към него Селмайер беше споделил пред Financial Times, че " не може да управляваш Европейска комисия като учебно заведение " Монтесори ". Многохилядната администрация на еврокомисията сигурно би предпочела метода, в който всеки служител е оставен да се развива съгласно пристрастеностите си и настроението си, само че това оказва помощ за успеваемостта. Без здрава ръка на кормилото вътрешноведомствените борби, бюрократичният език и искрено нищоправене няма по какъв начин да водят до триумф.
Така назначението на Селмайер може и да значи постепенна смяна на административната просвета в Европейска комисия. В момента тя е изцяло доминирана от духа на френската администрация, за която процедурата е по-важна от резултата. " Честно казано, избирам англосаксонския модел на администрация пред френската школа ", споделя български еврочиновник. Стига, несъмнено, в бъдеще новата школа да не се основава най-вече на бюрократичната безкомпромисност, демонстрирана от Селмайер.
Още по тематиката
Брюкселският Макиавели поема администрацията на Европейската комисия
Мартин Селмайер беше една от аргументите предходният български еврокомисар Кристалина Георгиева да напусне Европейската комисия
21 фев 2018
Ефектът на Кристалина
Доскорошният български представител в Европейската комисия си потегля от Брюксел като един от най-разпознаваемите и ефикасни комисари от последните години
6 яну 2017
Еврокомисар желае до 2012 година цените на мобилните диалози да бъдат понижени
от Дневник,19 фев 2009
България е застрашена с нова глоба от Брюксел
Седмата наказателна процедура е и поради изчезналия началник на КРС, който ще се избира в сряда
от Дневник,28 ное 2007 Едва ли доста хора си спомнят, че когато Европейската комисия подаде оставка през 1999 година, за пръв път в историята на Европейски Съюз, тя, както и в този момент, беше водена от люксембургец - Жак Сантер. Поводът беше назначението на зъболекаря на френската комисарка Едит Кресон за неин персонален консултант, което роди обвиняванията в непотизъм и непрофесионално ръководство.
Сега Европейската комисия (ЕК), още веднъж с ръководител от Люксембург, е изправен пред сходен проблем. Назначението на Мартин Селмайер, шефът на кабинета на Жан-Клод Юнкер, за общоприет секретар на комисията – най-висшата бюрократична позиция отпред на 33-хилядната войска от еврократи, надали ще провокира оставка. Само че издигането на германеца по бюрократичната стълба, което следва буквата на разпоредбите, само че съществено нарушава техните правила, повдига доста въпроси за това по какъв начин действат европейските институции, оставени сами на себе си.
" Всичко смърди, когато става дума за това предопределение ", сподели Денис де Йон от Обединената левица, по време на специфичното чуване в Европейския парламент на 12 март във връзка Селмайер. На процедура нямаше парламентарна група, която да не изрази недоволството си от Европейска комисия.
Най-доброто от брюкселската администрация
Селмайер има доста прякори - Распутин от Брюксел, Принца на нощта, само че самият той, наподобява, се забавлява най-много с прякора си Чудовището от Берлемон (сградата на ЕК). Прозвището е измислено за различен именит европейски бюрократ – Паскал Лами, чиито каузи явно са пътеводна светлина за немския еврократ. Лами е бил началник на кабинета на евентуално най-влиятелния в миналото ръководител на Европейска комисия – Жак Делор. Точно като него Селмайер е упрекван, че манипулира цялата европейска машинария в своя изгода и в интерес на патрона си Юнкер, че мачка служителите и даже комисарите.
Сега абсурдът с него обаче е по-скоро в стила на " къща от карти ", като Селмайер, по сходство на Франк Ъндърууд от сериала, съумява да употребява за личното си издигане всяка бюрократична малка врата и опция за напън.
На 21 февруари Юнкер направи една от редките си визити в пресзалата на Европейска комисия, с цел да разгласи, че досегашният общоприет секретар на Европейска комисия, холандецът Александър Италианер, е помолил да бъде освободен и на негово място комисарите са дали своят вот за Селмайер.
Той от дълго време маневрира, с цел да заеме поста. Генералният секретар има голяма бюрократична власт и може самолично да прокарва желаната от него политика, въпреки и облечена в политическата воля на Европейска комисия. Самият Селмайер мъчно може да бъде упрекнат в непросветеност или липса на качества и даже съперниците му го почитат. В началото на предходната година Кристалина Георгиева в последното си изявление като комисар за " Капитал " го назова " брилянтен ", макар че единствено няколко месеца по-рано обществено беше изразила запасите си към него: " Разбира се, с всеки, с който работя, могат постоянно да пораждат неразбирателства по някои въпроси. Това важи и за Мартин ", сподели тогава Георгиева.
Цялата процедура обаче се оказва нагласена по този начин, че Селмайер безпроблемно да заеме поста. Въпреки че в началото Европейска комисия упрекна кореспондента на френския Liberation Жан Катремер, който разкри схемата, в измислици и робеспиерщина, по-късно беше принудена да признае обстоятелствата.
Преди да заеме поста на общоприет секретар, шефът на кабинета на Юнкер прави една стъпка, за която от Европейска комисия премълчават. На 19 февруари след конкурс той е назначен за заместител на Италианер. Единственият съперник за поста е била Клара Мартинез Алберола, която тогава е... заместител на Селмайер. Както се оказва, Алберола сама изтегля кандидатурата си и по този начин изборът е изработен без никаква конкуренция. Целият кадрил евентуално е бил изработен, с цел да може Селмайер да добави още един ред в CV-то си, защото е нямал нужния стаж и сан за службата.
Самите комисари не знаят, че на 21 февруари ще избират нов общоприет секретар, както комисарят по обществена политика и претовареност Мариане Тисен призна това по-късно в изявление за Politico. В дневния ред на колежа, който е оповестен на 19 февруари, не се загатва такава точка.
И с цел да няма подозрение, че процедурата е манипулирана (и забавата да е пълна), фотографията на Селмайер като нов общоприет секретар на Европейска комисия е била качена в онлайн аудио-визуалната библиотека на еврокомисията, както видя кореспондентът на италианското Радио " Радикале " два дни преди той да бъде назначен.
Ние сме определените
В избора на Селмайер надали има официално нарушаване – комисарите са свободни да назначат който си желаят за общоприет секретар, стига той да има нужните квалификации (дори и насъбрани за два дни). И в България шефовете на кабинетите на премиер-министрите или президента получават назначения в края на мандатите на своите патрони най-често като посланици – сходна вероятност е най-хубавият мотиватор за добра работа.
По-големият проблем при Селмайер е, че всички назначения, наподобява, се случват всред тясна котерия, която има претенциите да съставлява народите на Европейски Съюз. Юнкер постоянно се хвали, че надали не той е първият ръководител на Европейска комисия, определен непосредствено от европейците, защото през 2014 година е бил водещ претендент по време на изборите за Европейски парламент от името на Европейската национална партия (ЕНП). Тогава европейските политически партии предложиха по един представител, който да се бори за ръководител на Европейска комисия преди изборите за Европейски парламент. Идеята беше гласоподавателите да знаят за кого гласоподават, по този начин както при националните избори знаят кой най-вероятно би бил техният министър-председател. Макар че надали някой в България си е мислил, че сред 15/15, Сергей Станишев или Ангел Джамбазки гласоподава и за някогашния министър председател на Люксембург.
Конкурент на Юнкер през 2014 година в ЕНП беше Мишел Барние. През 2016 година макар подозренията на много комисари (това е един от въпросите, по които Кристалина Георгиева е имала неразбирателства със Селмайер) той беше назначен за основен договарящ от името на Европейски Съюз за напускането на Англия. Изборът се свързва с опита на Барние, само че в тази ситуация елементарно може да има подозрения, че назначението е част от договорка. Престижният пост сигурно ще помогне на Барние да бъде водещият претендент на ЕНП през 2019 година, което съвсем несъмнено ще го направи новия ръководител на Европейската комисия. Ако това се случи, то Селмайер, за който се подозира, че стои зад всички тези маневри, може да бъде сигурен, че няма да бъде отхвърлен от поста общоприет секретар на Европейска комисия.
Тоест цялата рекламация за либералност е много плоска фасада за сделки в Брюксел, за които освен гласоподавателите не знаят, само че и множеството страни членки. Точно заради тази причина Англия и Унгария обществено бяха срещу Юнкер през 2014 година
" Точно сега, когато вълната популисти в Европа затихва, вие потвърждавате всички техни изказвания ", сподели по време на дебата в европарламента Рамон Тремоса и Балселс от групата на либералите. Не инцидентно досегашният водач на UKIP във Англия Найджъл Фараж, който водеше акцията за Brexit, по време на дебата се усещаше като дете в сладоледаджийница.
Германски прелом?
" Омръзна ми да се приказва за националности, в Европейска комисия няма националности ", сподели Юнкер, когато беше запитан дали висшите чиновници от немски генезис не стават прекалено много в европейските институции. Избухването беше занимателно, така единствено малко преди този момент самият той беше обяснил по какъв начин за новите назначения на висши постове е било обръщано внимание от коя страна членка произлизат.
Селмайер става третият немец общоприет секретар на европейска институция след Клаус Веле, който заема същия пост в Европейския парламент, и генералната секретарка на Службата за външни връзки. В момента германци оглавяват Европейския механизъм за непоклатимост, Европейската капиталова банка, Единния съвет за преструктуриране, а скоро се чака Берлин да има искания и за поста гуверньор на Европейската централна банка .
Такова концентриране на управлението на европейските институции в немски ръце е невиждано. То евентуално демонстрира, че предходното въздържание на Берлин да не наподобява прекомерно заплашително, към този момент е отпаднало. " Той не е немски сътрудник, даже противоположното ", сподели за Селмайер комисарят по бюджета Гюнтер Йотингер и изясни, че и в Берлин има неодобрение от него. " Проблемът не е, че са германци, а германци партийци, за тях са по-важни не толкоз качествата на хората, а партийната преданост, " споделя български политик с опит в институциите на Европейски Съюз.
Брюкселският Ъндърууд
" Аз съм потресена от обстоятелството, че 28 комисари се оставят да бъдат водени от един бюрократ и работят като безпомощни деца ", възмути се по време на дебата либералката София Инетвелт. Безпомощността на комисарите пред Селмайер е пословична, като в тази ситуация беше подсилена с някой и различен морков. Например стана ясно, че Европейска комисия се готви да предложи някогашните комисари да взимат съвсем цялостната си заплата, откакто изоставен, като също така ще запазят офис в Брюксел с кола и водач. Как да откажеш на такова предложение?
" Не мога да се оплача, постоянно се е държал добре към мен ", споделя български еврочиновник за Мартин Селмайер, само че сходни изявления са необичайност. За конфликтите със Селмайер се носят клюки, само че рядко се чува обществено, защото нито комисарите, нито бюрокрацията имат куража да подлагат на критика всемогъщия (поне по брюкселските стандарти) началник на кабинета на Юнкер. Единствено преди две години някогашният български комисар Кристалина Георгиева си разреши обществено леко да разяснява неразбирателствата си със Семайер. Просто Георгиева е мощен темперамент, само че по-важното, както се видя в края на 2016 година, е, че тя имаше излаз към друго влиятелно работно място.
Стилът на Селмайер си пролича да вземем за пример през септември 2016 година, когато българското държавно управление се чудеше дали да издигне Георгиева за претендент за общоприет секретар на Организация на обединените нации вместо първичната кандидатура Ирина Бокова. Към този миг към този момент никоя от двете нямаше шансове, защото част от страните - членки на Съвета за сигурност, ясно бяха декларирала съпротивата си – Англия против Бокова, Русия против Георгиева. Въпреки това Селмайер прикани българския кабинет да издигне Георгиева, което в последна сметка се случи. Неуспехът в Организация на обединените нации форсира напускането на Георгиева от Европейска комисия и тя избра да се завърне в Световната банка.
Училище за огромни момчета и девойки
По мотив рецензиите към него Селмайер беше споделил пред Financial Times, че " не може да управляваш Европейска комисия като учебно заведение " Монтесори ". Многохилядната администрация на еврокомисията сигурно би предпочела метода, в който всеки служител е оставен да се развива съгласно пристрастеностите си и настроението си, само че това оказва помощ за успеваемостта. Без здрава ръка на кормилото вътрешноведомствените борби, бюрократичният език и искрено нищоправене няма по какъв начин да водят до триумф.
Така назначението на Селмайер може и да значи постепенна смяна на административната просвета в Европейска комисия. В момента тя е изцяло доминирана от духа на френската администрация, за която процедурата е по-важна от резултата. " Честно казано, избирам англосаксонския модел на администрация пред френската школа ", споделя български еврочиновник. Стига, несъмнено, в бъдеще новата школа да не се основава най-вече на бюрократичната безкомпромисност, демонстрирана от Селмайер.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ