Режисьорът Мартин Киряков пред Lupa.bg: Обичам Трамвай Желание и бих искал да поставя пиесата на сцена
Мартин Киряков приключи през 2022 година постановка за трагичен спектакъл в НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " в класа на проф. Пламен Марков. Възпитаник е и на Художествената гимназия " Илия Петров " в столицата. Роден е през 1997 година в София. Изявява се в разнообразни сфери на изкуството и както самичък споделя надареният млад създател любовта му към изкуството е обвързвана, с изключение на с постановка, и с актьорство, пеене и изобразяване.
Като артист има участия, както на сцена, по този начин и пред камера. Сред театралните му изяви е основна роля в спектакъла " Танго " по Славомир Мрожек на огромната сцена на Театър " НАТФИЗ ". Сред изявите му пред камера е основна роля в музикалното видео " Destiny " на група SEVI. А през 2022 година издава своята дебютна ария " When I Made Her Laugh ", както и музикалното видео към нея. В края на предходната година одобри предизвикването да се яви на кастингите и на музикалното риалити " Гласът на България ".
- Мартине, ти си от младите режисьори, които неотдавна се дипломираха в НАТФИЗ. Защо избра да се насочиш към режисурата и с какво те предизвика тази специалност, тъй че да я избереш и за своя?
- Завърших Художествената гимназия в София, а неотдавна се дипломирах и като бакалавър по постановка за трагичен спектакъл при проф. Пламен Марков. Занимавам се и с актьорство. От 12-13-годишен най-силният ми интерес е ориентиран към кинорежисурата. От дребен имам огромен интерес и към актьорското майсторство. Тези две неща вървят редом при мен. За режисурата обаче отстранявам повече сила. Ако имаше гимназия по кино и спектакъл щях да вляза в нея. Опитът ми в художествената гимназия е прекрасен и имам доста положителни мемоари. Изкуствата са свързани и притежаването на разнообразни умения постоянно оказва помощ, тъй като авансово не знаеш какво може да пренесеш от едно на друго място.
В момента карам магистратура по постановка в НАТФИЗ. Карам и стаж като втори асистент-режисьор в Народния спектакъл. Това е обвързвано с една стратегия СТАРТ. Поканиха ни 6-7 души на стаж в Народния спектакъл. Преди това аз отидох там на среща, занесох си портфолиото и след един месец ми звъннаха. Беше малко щастливо стичане на събитията. Моят интерес съответства с въпросната стратегия, която се появи в този миг. Позицията втори асистент-режисьор в Народния спектакъл дава някакъв опит.
Мартин Киряков стажува като втори асистент-режисьор в Народния спектакъл и влиза като артист в общите подиуми на спектакъла " Хъшове "
- В кои спектакли си зает?
- Активно присъствах на възстановителните подготовки на „ Хъшове “. Почти всички стажанти влязохме и да играем в някои от общите подиуми и това е ужасно чувство.
- Какво е да общуваш с режисьора на спектакъла Александър Морфов?
- Сбъдната фантазия! Александър Морфов е извънреден създател, чиито представления са ме дарявали с някои от най-ценните театрални прекарвания, които съм имал. „ Хъшове “ е зрелище, което съм гледал още като дребен, а по-късно и няколко пъти през годините. И да се окажа от другата страна на завесата е доста вълнуващо, даже присъединяване ми да е малко, просто е особено.
Мартин (третият отдясно наляво) се покланя дружно с актьорите от " Хъшове "
- След Художествената гимназия крачката към НАТФИЗ е била изцяло разумна.
- Да, може да се каже. Макар че не ме одобриха от първия път. Първата година като аплайвах в приемната комисия бяха Стефан Данаилов и Пенко Господинов. Тогава аплайвах кинорежисура и актьорство за трагичен спектакъл. На изпитите по актьорство стигнах до последния, трети кръг. Беше забавен опит, въпреки че отпаднах. Имах по някакъв метод среща със Стефан Данаилов. Една от дилемите беше да изпееш ария и аз се явих с Hallelujah на Ленард Коен, висока топка. Това беше преди да стартира да се занимавам с пеене и този опит беше най-първа крачка към пеенето, което с годините става все по-съществен мой интерес. Но тогава не се показах доста добре с тази ария.
Включиха ми микрофона, до тогава не бях пял на микрофон или най-малко не в зала. Не съумях да си намеря тона и се получи нещо не изключително слушаемо. Стефан Данаилов ми сподели: „ Моето момче, това е моята обичана ария и ти я осра “. След това една година интензивно се готвих и към този момент втория път ме одобриха.
Тогава взех решение да аплайвам четири специалности – постановка и актьорство за трагичен спектакъл, кинорежисура и кинокритика. И този път ме одобриха в трите ми съществени стремежи и то на първите места. Само кинокритика не ме одобриха. Избрах постановка за трагичен спектакъл при проф. Пламен Марков.
Освен на моите лекции присъствах и на доста от актьорските часове и ми беше доста забавно и натрупах опит. Дори играх на огромната сцена на НАТФИЗ, първо в представлението „ Българска тайнственост “, а след това в представлението „ Танго “, в което имах основна роля. Като влязох в НАТФИЗ ми се трансформира в занимание да изсвирвам на китара и да пея. Ходил съм за малко на уроци по китара, както и по пеене във „ Вокализирай това “. В НАТФИЗ посещавах и часовете по вокал, които са актьорски часове. Може би към година и нещо пях и в юношески хор „ Свобода ”.
- Ти се дипломира със спектакъла „ Соларис “. Защо реши да поставиш на сцената романа на Станислав Лем, с какво те развълнува тази фантастична история?
- Когато започнах да чета романа след шестата-седмата страница към този момент усетих, че точно този разказ ще си избера за дипломен план. Много облици започнаха да излизат в съзнанието ми и започнах да се въодушевявам. Докато четях романа си водих и мемоари. Аз направих драматургията на „ Соларис ”. Страхотен разказ. Историята ме притегли, както и предизвикването за въображението и изобретателността, да поставиш научна фантастика на сцена с минимални средства, с които аз разполагах.
Доволен съм от крайния резултат, дипломирах се сполучливо, спектакълът се получи, доста хора работиха интензивно, с цел да се случат нещата. Беше комплицирано зрелище. Имаше игра с осветлението, съвсем всяка сцена имаше друга светлинна картина. Баща ми ми оказа помощ, той се занимава с осветяване.
Това, което на мен ми е забавно е паралелът сред необятността на Космоса и човешкото схващане. Може да бъде изработен паралел сред планетата Соларис и човешкото подсъзнание, защото, отивайки на Соларис, учените се срещат с облици и демони от подсъзнанието си. Това на процедура е едно проучване във вътрешността. Основна тематика в този разказ е загубата, която е обвързвана с това, че основният воин е изгубил брачната половинка си преди години. Също сериозна тематика. Това е мрачна и сериозна история, само че също е и красива и сигурно не е песимистична.
Младият режисьор се дипломира в НАТФИЗ като сложи на сцена романа на Станислав Лем " Соларис "
- Помага ли ти рисуването в режисурата?
- Да, несъмнено.
- Рисуваш ли сега?
- Да, приключвам цикъл илюстрации за новата книга на майка ми Ирина Кирякова „ Формите на любовта “, която скоро ще излезе.
- Правил ли си независими изложения?
- Малко откакто приключих гимназията направих една независима галерия, а още до момента в който учех направих галерия дружно с една моя съученичка - Любика Георгиева. Аз приключих „ Графика “ в гимназията и се занимавам с графика, илюстрация и шаржове.
Сцена от дипломния театър на Мартин Киряков " Соларис "
- От всички изкуства, с които се занимаваш – постановка, актьорство, изобразяване, музика къде се чувстваш най-свободен?
- Режисурата ме пали най-вече. Повече мисловна сила влагам в режисурата. Тя несъмнено включва най-различни неща, да вземем за пример подготовката плана, разбор... Чувствам, че в режисурата мога най-пълно да разпростра капацитета си.
- Какво ти дава режисурата и какво е тя за теб?
- Да се изразиш и да направиш нещо, което да влияе на някого. Режисурата е креативно поле, където може да поставиш хрумвания, облици, да събереш забавни хора, с които да си сътрудничиш. Това, което е характерно при режисурата е, че тя е напълно несамостоятелно художествено занятие, където крайният артикул простичко казано напълно не е единствено твое произведение. Тя е доста забавна работа, която е обвързвана с другарство, с опит да изразиш себе си и с един екип дружно да създадете нещо общо.
- Има ли пиеса или драматургичен текст, които би желал да поставиш?
- Има драматургични текстове, които са оставили бездънен отпечатък в съзнанието ми. Например „ Хамлет “ и „ Трамвай Желание “… Особено „ Трамвай Желание “. Много обичам тази пиеса и бих желал да я слага някой ден.
- Участва и в „ Гласът на България ”. Какво предизвикателство бе това шоу за теб?
- След като издадох дебютното си парче When I Made Her Laugh срещнах положителни мнения за него. Приятели ми споделиха, че следва кастинг за „ Гласът на България ” и аз взех решение да се явя и стигнах до кастингите на мрачно. Представих се с песента на Боб Дилън Blowin` In The Wind. За мен е чест да съм пял тази велика ария на такава огромна сцена пред толкоз доста хора. Със сигурност това е нещо особено. За мен това беше едно готино прекарване, което ме зареди.
Мартин свири на китара и пее и се изяви и в " Гласът на България "
- Беше ли отчаян, че журито не ти даде късмет да продължиш?
- Двама от журито се обърнаха, само че незабавно по-късно отпаднах на селекцията. В този миг сигурно желаех да продължа напред, само че все пак у мен остана положително чувство от това мое присъединяване.
- Би ли взел участие отново?
- Да, допустимо е. Не го възнамерявам съответно, само че не го и изключвам.
През 2022 година Мартин издаде своята дебютна ария " When I Made Her Laugh " и снима клип към нея
- Как се захвана и с музика – пееш и свириш на китара?
- Любовта ми към изкуството сигурно е обвързвана със фамилията ми, в което има хора на изкуството. Майка ми е психотерапевт, само че има мощно изразено отношение към изкуството. Тя написа и книги. Баща ми, на който съм кръстен е началник на осветлението в Би Ти Ви. Преди да се занимава с това е бил барабанист в група и като дребен ме е учил да изсвирвам на барабани. И ми е дал едно начало в музиката. Имам възприятие за темп, което след това ми е помогнало за другите неща.
Дядо ми Николай е кинооператор и занаятчия на образните резултати. Баба ми Светла е кинокритик и преводач. Родителите на татко ми – баба ми Еми беше фотограф, светла й памет, тя умря, а дядо ми Ради също е фотограф, въпреки че от няколко години не практикува. Имам огромна рода и като че ли всички ме поддържат.
Например вуйна ми Яна, която се занимава с право, тя наследи специалността на прародител ми – проф. Александър Янков. Той беше огромен човек. Беше дълголетник, постигнал доста в живота, тръгнал от нулата и минал през съществени инциденти. Историята на прародител ми е много вдъхновяваща. Имам още една вуйна - Тони, която също ме подкрепя… Има и доста други, които не загатвам, само че също ги обичам и съм им признателен!
Мартин взе участие в пиесата " Танго " от Славомир Мрожек, сложена в Театър " НАТФИЗ " от проф. Пламен Марков
- Значи твоите близки са те подкрепяли в избора ти на специалност?
- Абсолютно! Приятелите също. Подкрепата от страна на фамилията ми в никакъв случай не е била напълно лишена от рецензии и препоръки, само че съм се чувствал свободен да последвам личния си път.
- Как запазваш хладнокръвие в сложни обстановки?
- Не бих споделил, че съм експлозивен, само че не бих споделил и че постоянно съумявам да запазя хладнокръвие. Със сигурност ми е помогнало това, че майка ми има дълбоки знания за човешката душа и страст, които ми е предавала през годините най-много посредством общуването ни. Времето прекарано дружно с нея е нещо скъпо и ми е пособие в доста моменти. Дори тя да не ми е пособия със препоръки в съответни обстановки, аз съм се учил от знанието, което съм придобил от нея. Посещавал съм нейни курсове по психотерапия. Ежедневието ми е обвързвано с възприятие за баланс и съумявам да намеря вътрешен център и да се усещам като цяло добре. Хуморът е нещо доста скъпо, което ме избавя. Приятелите също.
- Къде виждаш своята реализация оттук насетне?
- Последните месеци влагам силата си главно в кинорежисурата през магистратурата и по принцип това е мястото, където от доста от дълго време и най-силно желая да стигна. Оттам нататък не знам дали скоро ще осъществя нещо, само че дано нещата се случват малко по малко. Магистратурата ми ще приключи с план за филм, което включва написването на сюжет и събирането на цялостен комплект документи за кандидатстване за финансиране.
- Какво те зарежда креативен?
- Това са все неща, които произтичат от ползите ми, свързани с кино, музика, спектакъл. За утеха направих плейлист в Spotify с обичани песни от 2022 година и го разгласих в обществените мрежи. Сред тях са Brother The Cloud и Invincible на Еди Ведър, All Along the Way на Джак Уайт. От българската сцена парчето Drowning на група SEVI доста ми хареса.
- Към кои филми обичаш да се връщаш отвреме в точния момент?
- Гледането на филми ми е главно занимание. „ Бразилия ” ми е обичаният филм. Други обичани филми са ми „ Аризонска фантазия ” и „ Шофьор на такси ”. От българското кино най-вече обичам „ Крадецът на праскови ” и „ Вчера ”.
- Какво си пожелаваш за Новата година?
- Да завърша сполучливо магистратурата, което е обвързвано със завършването на сюжет за мой авторски кино план. Имам и музикални и театрални хрумвания, които ми се желае да осъществя. Но първоначално издаването на книгата на майка ми „ Формите на любовта ”, уповавам се, че относително скоро това следва. Аз съм създател на корицата и на илюстрациите. Направих корицата и илюстрациите и за предходната книга на майка ми „ Любовта намира метод ”. Надявам се актьорски и музикални задължения също да се появят на хоризонта.
Като артист има участия, както на сцена, по този начин и пред камера. Сред театралните му изяви е основна роля в спектакъла " Танго " по Славомир Мрожек на огромната сцена на Театър " НАТФИЗ ". Сред изявите му пред камера е основна роля в музикалното видео " Destiny " на група SEVI. А през 2022 година издава своята дебютна ария " When I Made Her Laugh ", както и музикалното видео към нея. В края на предходната година одобри предизвикването да се яви на кастингите и на музикалното риалити " Гласът на България ".
- Мартине, ти си от младите режисьори, които неотдавна се дипломираха в НАТФИЗ. Защо избра да се насочиш към режисурата и с какво те предизвика тази специалност, тъй че да я избереш и за своя?
- Завърших Художествената гимназия в София, а неотдавна се дипломирах и като бакалавър по постановка за трагичен спектакъл при проф. Пламен Марков. Занимавам се и с актьорство. От 12-13-годишен най-силният ми интерес е ориентиран към кинорежисурата. От дребен имам огромен интерес и към актьорското майсторство. Тези две неща вървят редом при мен. За режисурата обаче отстранявам повече сила. Ако имаше гимназия по кино и спектакъл щях да вляза в нея. Опитът ми в художествената гимназия е прекрасен и имам доста положителни мемоари. Изкуствата са свързани и притежаването на разнообразни умения постоянно оказва помощ, тъй като авансово не знаеш какво може да пренесеш от едно на друго място.
В момента карам магистратура по постановка в НАТФИЗ. Карам и стаж като втори асистент-режисьор в Народния спектакъл. Това е обвързвано с една стратегия СТАРТ. Поканиха ни 6-7 души на стаж в Народния спектакъл. Преди това аз отидох там на среща, занесох си портфолиото и след един месец ми звъннаха. Беше малко щастливо стичане на събитията. Моят интерес съответства с въпросната стратегия, която се появи в този миг. Позицията втори асистент-режисьор в Народния спектакъл дава някакъв опит.
Мартин Киряков стажува като втори асистент-режисьор в Народния спектакъл и влиза като артист в общите подиуми на спектакъла " Хъшове "
- В кои спектакли си зает?
- Активно присъствах на възстановителните подготовки на „ Хъшове “. Почти всички стажанти влязохме и да играем в някои от общите подиуми и това е ужасно чувство.
- Какво е да общуваш с режисьора на спектакъла Александър Морфов?
- Сбъдната фантазия! Александър Морфов е извънреден създател, чиито представления са ме дарявали с някои от най-ценните театрални прекарвания, които съм имал. „ Хъшове “ е зрелище, което съм гледал още като дребен, а по-късно и няколко пъти през годините. И да се окажа от другата страна на завесата е доста вълнуващо, даже присъединяване ми да е малко, просто е особено.
Мартин (третият отдясно наляво) се покланя дружно с актьорите от " Хъшове "
- След Художествената гимназия крачката към НАТФИЗ е била изцяло разумна.
- Да, може да се каже. Макар че не ме одобриха от първия път. Първата година като аплайвах в приемната комисия бяха Стефан Данаилов и Пенко Господинов. Тогава аплайвах кинорежисура и актьорство за трагичен спектакъл. На изпитите по актьорство стигнах до последния, трети кръг. Беше забавен опит, въпреки че отпаднах. Имах по някакъв метод среща със Стефан Данаилов. Една от дилемите беше да изпееш ария и аз се явих с Hallelujah на Ленард Коен, висока топка. Това беше преди да стартира да се занимавам с пеене и този опит беше най-първа крачка към пеенето, което с годините става все по-съществен мой интерес. Но тогава не се показах доста добре с тази ария.
Включиха ми микрофона, до тогава не бях пял на микрофон или най-малко не в зала. Не съумях да си намеря тона и се получи нещо не изключително слушаемо. Стефан Данаилов ми сподели: „ Моето момче, това е моята обичана ария и ти я осра “. След това една година интензивно се готвих и към този момент втория път ме одобриха.
Тогава взех решение да аплайвам четири специалности – постановка и актьорство за трагичен спектакъл, кинорежисура и кинокритика. И този път ме одобриха в трите ми съществени стремежи и то на първите места. Само кинокритика не ме одобриха. Избрах постановка за трагичен спектакъл при проф. Пламен Марков.
Освен на моите лекции присъствах и на доста от актьорските часове и ми беше доста забавно и натрупах опит. Дори играх на огромната сцена на НАТФИЗ, първо в представлението „ Българска тайнственост “, а след това в представлението „ Танго “, в което имах основна роля. Като влязох в НАТФИЗ ми се трансформира в занимание да изсвирвам на китара и да пея. Ходил съм за малко на уроци по китара, както и по пеене във „ Вокализирай това “. В НАТФИЗ посещавах и часовете по вокал, които са актьорски часове. Може би към година и нещо пях и в юношески хор „ Свобода ”.
- Ти се дипломира със спектакъла „ Соларис “. Защо реши да поставиш на сцената романа на Станислав Лем, с какво те развълнува тази фантастична история?
- Когато започнах да чета романа след шестата-седмата страница към този момент усетих, че точно този разказ ще си избера за дипломен план. Много облици започнаха да излизат в съзнанието ми и започнах да се въодушевявам. Докато четях романа си водих и мемоари. Аз направих драматургията на „ Соларис ”. Страхотен разказ. Историята ме притегли, както и предизвикването за въображението и изобретателността, да поставиш научна фантастика на сцена с минимални средства, с които аз разполагах.
Доволен съм от крайния резултат, дипломирах се сполучливо, спектакълът се получи, доста хора работиха интензивно, с цел да се случат нещата. Беше комплицирано зрелище. Имаше игра с осветлението, съвсем всяка сцена имаше друга светлинна картина. Баща ми ми оказа помощ, той се занимава с осветяване.
Това, което на мен ми е забавно е паралелът сред необятността на Космоса и човешкото схващане. Може да бъде изработен паралел сред планетата Соларис и човешкото подсъзнание, защото, отивайки на Соларис, учените се срещат с облици и демони от подсъзнанието си. Това на процедура е едно проучване във вътрешността. Основна тематика в този разказ е загубата, която е обвързвана с това, че основният воин е изгубил брачната половинка си преди години. Също сериозна тематика. Това е мрачна и сериозна история, само че също е и красива и сигурно не е песимистична.
Младият режисьор се дипломира в НАТФИЗ като сложи на сцена романа на Станислав Лем " Соларис "
- Помага ли ти рисуването в режисурата?
- Да, несъмнено.
- Рисуваш ли сега?
- Да, приключвам цикъл илюстрации за новата книга на майка ми Ирина Кирякова „ Формите на любовта “, която скоро ще излезе.
- Правил ли си независими изложения?
- Малко откакто приключих гимназията направих една независима галерия, а още до момента в който учех направих галерия дружно с една моя съученичка - Любика Георгиева. Аз приключих „ Графика “ в гимназията и се занимавам с графика, илюстрация и шаржове.
Сцена от дипломния театър на Мартин Киряков " Соларис "
- От всички изкуства, с които се занимаваш – постановка, актьорство, изобразяване, музика къде се чувстваш най-свободен?
- Режисурата ме пали най-вече. Повече мисловна сила влагам в режисурата. Тя несъмнено включва най-различни неща, да вземем за пример подготовката плана, разбор... Чувствам, че в режисурата мога най-пълно да разпростра капацитета си.
- Какво ти дава режисурата и какво е тя за теб?
- Да се изразиш и да направиш нещо, което да влияе на някого. Режисурата е креативно поле, където може да поставиш хрумвания, облици, да събереш забавни хора, с които да си сътрудничиш. Това, което е характерно при режисурата е, че тя е напълно несамостоятелно художествено занятие, където крайният артикул простичко казано напълно не е единствено твое произведение. Тя е доста забавна работа, която е обвързвана с другарство, с опит да изразиш себе си и с един екип дружно да създадете нещо общо.
- Има ли пиеса или драматургичен текст, които би желал да поставиш?
- Има драматургични текстове, които са оставили бездънен отпечатък в съзнанието ми. Например „ Хамлет “ и „ Трамвай Желание “… Особено „ Трамвай Желание “. Много обичам тази пиеса и бих желал да я слага някой ден.
- Участва и в „ Гласът на България ”. Какво предизвикателство бе това шоу за теб?
- След като издадох дебютното си парче When I Made Her Laugh срещнах положителни мнения за него. Приятели ми споделиха, че следва кастинг за „ Гласът на България ” и аз взех решение да се явя и стигнах до кастингите на мрачно. Представих се с песента на Боб Дилън Blowin` In The Wind. За мен е чест да съм пял тази велика ария на такава огромна сцена пред толкоз доста хора. Със сигурност това е нещо особено. За мен това беше едно готино прекарване, което ме зареди.
Мартин свири на китара и пее и се изяви и в " Гласът на България "
- Беше ли отчаян, че журито не ти даде късмет да продължиш?
- Двама от журито се обърнаха, само че незабавно по-късно отпаднах на селекцията. В този миг сигурно желаех да продължа напред, само че все пак у мен остана положително чувство от това мое присъединяване.
- Би ли взел участие отново?
- Да, допустимо е. Не го възнамерявам съответно, само че не го и изключвам.
През 2022 година Мартин издаде своята дебютна ария " When I Made Her Laugh " и снима клип към нея
- Как се захвана и с музика – пееш и свириш на китара?
- Любовта ми към изкуството сигурно е обвързвана със фамилията ми, в което има хора на изкуството. Майка ми е психотерапевт, само че има мощно изразено отношение към изкуството. Тя написа и книги. Баща ми, на който съм кръстен е началник на осветлението в Би Ти Ви. Преди да се занимава с това е бил барабанист в група и като дребен ме е учил да изсвирвам на барабани. И ми е дал едно начало в музиката. Имам възприятие за темп, което след това ми е помогнало за другите неща.
Дядо ми Николай е кинооператор и занаятчия на образните резултати. Баба ми Светла е кинокритик и преводач. Родителите на татко ми – баба ми Еми беше фотограф, светла й памет, тя умря, а дядо ми Ради също е фотограф, въпреки че от няколко години не практикува. Имам огромна рода и като че ли всички ме поддържат.
Например вуйна ми Яна, която се занимава с право, тя наследи специалността на прародител ми – проф. Александър Янков. Той беше огромен човек. Беше дълголетник, постигнал доста в живота, тръгнал от нулата и минал през съществени инциденти. Историята на прародител ми е много вдъхновяваща. Имам още една вуйна - Тони, която също ме подкрепя… Има и доста други, които не загатвам, само че също ги обичам и съм им признателен!
Мартин взе участие в пиесата " Танго " от Славомир Мрожек, сложена в Театър " НАТФИЗ " от проф. Пламен Марков
- Значи твоите близки са те подкрепяли в избора ти на специалност?
- Абсолютно! Приятелите също. Подкрепата от страна на фамилията ми в никакъв случай не е била напълно лишена от рецензии и препоръки, само че съм се чувствал свободен да последвам личния си път.
- Как запазваш хладнокръвие в сложни обстановки?
- Не бих споделил, че съм експлозивен, само че не бих споделил и че постоянно съумявам да запазя хладнокръвие. Със сигурност ми е помогнало това, че майка ми има дълбоки знания за човешката душа и страст, които ми е предавала през годините най-много посредством общуването ни. Времето прекарано дружно с нея е нещо скъпо и ми е пособие в доста моменти. Дори тя да не ми е пособия със препоръки в съответни обстановки, аз съм се учил от знанието, което съм придобил от нея. Посещавал съм нейни курсове по психотерапия. Ежедневието ми е обвързвано с възприятие за баланс и съумявам да намеря вътрешен център и да се усещам като цяло добре. Хуморът е нещо доста скъпо, което ме избавя. Приятелите също.
- Къде виждаш своята реализация оттук насетне?
- Последните месеци влагам силата си главно в кинорежисурата през магистратурата и по принцип това е мястото, където от доста от дълго време и най-силно желая да стигна. Оттам нататък не знам дали скоро ще осъществя нещо, само че дано нещата се случват малко по малко. Магистратурата ми ще приключи с план за филм, което включва написването на сюжет и събирането на цялостен комплект документи за кандидатстване за финансиране.
- Какво те зарежда креативен?
- Това са все неща, които произтичат от ползите ми, свързани с кино, музика, спектакъл. За утеха направих плейлист в Spotify с обичани песни от 2022 година и го разгласих в обществените мрежи. Сред тях са Brother The Cloud и Invincible на Еди Ведър, All Along the Way на Джак Уайт. От българската сцена парчето Drowning на група SEVI доста ми хареса.
- Към кои филми обичаш да се връщаш отвреме в точния момент?
- Гледането на филми ми е главно занимание. „ Бразилия ” ми е обичаният филм. Други обичани филми са ми „ Аризонска фантазия ” и „ Шофьор на такси ”. От българското кино най-вече обичам „ Крадецът на праскови ” и „ Вчера ”.
- Какво си пожелаваш за Новата година?
- Да завърша сполучливо магистратурата, което е обвързвано със завършването на сюжет за мой авторски кино план. Имам и музикални и театрални хрумвания, които ми се желае да осъществя. Но първоначално издаването на книгата на майка ми „ Формите на любовта ”, уповавам се, че относително скоро това следва. Аз съм създател на корицата и на илюстрациите. Направих корицата и илюстрациите и за предходната книга на майка ми „ Любовта намира метод ”. Надявам се актьорски и музикални задължения също да се появят на хоризонта.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ