Мартин Карбовски: Вината на Максим Генчев
Мартин Карбовски
Искам да спрете да ритате падналия. Максим Генчев няма виновност за това, което видяхте във кино лентата “Ботев ”.
Аз ще ви опиша кой е отговорен. Замислете се самостоятелно върху груповата виновност.
За да разясня емпирично по какъв начин се отхвърлям от шегите с Максим, създателя на “Ботев ” и “Левски ” - ще се наложи да ви опиша какво ми се случва през днешния ден.
Вие обичате ли млади дами? Обичате ли да разговаряте с дами на 25 години, които работят графични дизайнери и имат не неприятен опит със полови връзки в музикалния бизнес в България?
Каквото и да ме излъжете - аз обичам да контактувам с такива дами. Те са стегнати, луксозно адаптивни и доста сложни за схващане. Ето за какво - поради тия дами, които са метафори на нацията - не ми се има вяра, че Максим Генчев е виновник с филмите си.
Случката:
След щедро хокане на Максим Генчев и кино лентата му “Ботев ” от през вчерашния ден - се наложи една жена на 25 да прочете злокобния ми хейт към Максим във Facebook, в който се загатва брой ботеви четници и Захарий Стоянов, който там е отговорен и главен източник.
В момента, в който лелеяната твърдоцица млада жена четеше моя сериозен пост, аз бях надут, убеден и компетентен, че разпределям правораздаване. Но тя спря да чете поста ми и подвигна очи. Попита:
“А, Захарий Стоянов кой е?! ”
Аз желаех да вечерям, програмата на съществуването ми беше заета с концепцията за нейната младост и нещо леко за ястие. Не осъзнах, че 25 годишна жена ме пита за иконата на българската журналистка. Не осъзнах, че това, което тя изповядва е друга вяра. Това си го татуирайте.
Може да съм неприятен, може да съм злобен, може да ме ненавиждате, може да ме купите, може да съм продаден на дявола, само че аз бях прав в изненадата си, съчувствайте ми - тя ме питаше кой е Захарий Стоянов?!
Задавих се, помълчах многозначително. Тя отново ме попита за Захарий Стоянов. Няма смешка. Няма изненада. Обясних й. “Записките ”, “председателя на Народното събрание ”, Жендо-овчаря. Тя сподели “Брендо съм го чувала ”. Абе не си изобретявам. Аз пребивавам в тоя документален филм. Аз го фотографирам, вие го гледате.
Ама не желая да умра в него.
Вижте, това ми се случи през днешния ден. Искам да поясня на всеки, който счита, че подлага на критика неприятен филм - филмът не е добър. Но той няма по какъв начин да е добър, до момента в който основата на обществото ни не осъзнава кой защо и от кое място прави филм. Обяснението ми за неуспеха на Максим Генчев не е историческо или културно, то е диагноза, че киното ни е затворено - поради гибелта на литературата и учебното заведение. Затворено е! Съжаляваме за неудобството.
На киното би трябвало да написа: “КИНОТО Е ЗАТВОРЕНО ПОРАДИ КОНЧИНАТА НА УЧИЛИЩЕТО ”
Нема да ви чувам, че аз поддържам връзка с тъпи дами, знам от опит, че тия същите дами са вашите, от вас се пръкнаха. Аз единствено вечерям с тях.
За чия поврага се караме, че филмът е неприятен? Ние сме 20К индивида, които знаем кой е Жендо и какви са “Записките ” - аз знам това, що се касае за моята публицистика.
Ние се караме с Максим, до момента в който вулва хипнотика от моя прелестен и несексуален живот не знае нищо за света, в който живях, че и още пребивавам?!
Объркан съм. Ще ми обясните ли по какъв начин може да имаме филм, когато нямаме фен?! Но за сметка на това имаме шест милиона кино-критици?
Не съм комплициран. Аз избрах Жендо да живее в главата ми и прекратих опита си да изяснявам на ученичката това, което учебното заведение не й даде. Аз желаех да вечерям с нея, не да я възпитавам с това, което са я преебали даскалото, родителите и църквата. Аз желаех единствено да вечерям с нея, почтен съм.
Но пък и се замислих - ще се извиня на Максим Генчев. Той най-малко се опита да опише Ботев. За милиони възпитаници, родители, учители, попове, историци, политици, културолози, обществени антрополози и вся останала сволоч - вие по какъв начин разказахте Ботев без Захарий Стоянов? И кой е Захарий Стоянов?!
Личната ми семиотика се разболя безнадеждно.
Общественото схващане има своята квантова механика да пресъздава облици - обществото това схваща от Ботев, това схваща от описа на Захарий Стоянов и това получава като квинтесенция - тоя филм.
Е, тогава пристигам аз, с всички преторианци на карантинирата снобария и започваме да остракираме Максим.
Максиме, Господ ми е очевидец, че се пробвах да напиша нещо положително за това, че си работил кино. Излезе неприятно, тъй като твоята работа е неприятен резултат, липса на пари, гламава народопсихология и там има една демократична концепция, за която нема да бъдеш простен.
Но истина е елементарна и отчасти оправдаваща Максим Генчев - незнаещите “Записките ” няма по какъв начин да получат добър филм за Ботев.
Това не оправдава Максим. Но пък би трябвало да смири мене и вас.
Тая история би трябвало да се снима. Ако възбраните да се снима историята, децата няма да я знаят даже по счупения метод. Снимайте още Ботев.
Защото без Ботев сте единствено едни хора в един ресторант, нешастници.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Искам да спрете да ритате падналия. Максим Генчев няма виновност за това, което видяхте във кино лентата “Ботев ”.
Аз ще ви опиша кой е отговорен. Замислете се самостоятелно върху груповата виновност.
За да разясня емпирично по какъв начин се отхвърлям от шегите с Максим, създателя на “Ботев ” и “Левски ” - ще се наложи да ви опиша какво ми се случва през днешния ден.
Вие обичате ли млади дами? Обичате ли да разговаряте с дами на 25 години, които работят графични дизайнери и имат не неприятен опит със полови връзки в музикалния бизнес в България?
Каквото и да ме излъжете - аз обичам да контактувам с такива дами. Те са стегнати, луксозно адаптивни и доста сложни за схващане. Ето за какво - поради тия дами, които са метафори на нацията - не ми се има вяра, че Максим Генчев е виновник с филмите си.
Случката:
След щедро хокане на Максим Генчев и кино лентата му “Ботев ” от през вчерашния ден - се наложи една жена на 25 да прочете злокобния ми хейт към Максим във Facebook, в който се загатва брой ботеви четници и Захарий Стоянов, който там е отговорен и главен източник.
В момента, в който лелеяната твърдоцица млада жена четеше моя сериозен пост, аз бях надут, убеден и компетентен, че разпределям правораздаване. Но тя спря да чете поста ми и подвигна очи. Попита:
“А, Захарий Стоянов кой е?! ”
Аз желаех да вечерям, програмата на съществуването ми беше заета с концепцията за нейната младост и нещо леко за ястие. Не осъзнах, че 25 годишна жена ме пита за иконата на българската журналистка. Не осъзнах, че това, което тя изповядва е друга вяра. Това си го татуирайте.
Може да съм неприятен, може да съм злобен, може да ме ненавиждате, може да ме купите, може да съм продаден на дявола, само че аз бях прав в изненадата си, съчувствайте ми - тя ме питаше кой е Захарий Стоянов?!
Задавих се, помълчах многозначително. Тя отново ме попита за Захарий Стоянов. Няма смешка. Няма изненада. Обясних й. “Записките ”, “председателя на Народното събрание ”, Жендо-овчаря. Тя сподели “Брендо съм го чувала ”. Абе не си изобретявам. Аз пребивавам в тоя документален филм. Аз го фотографирам, вие го гледате.
Ама не желая да умра в него.
Вижте, това ми се случи през днешния ден. Искам да поясня на всеки, който счита, че подлага на критика неприятен филм - филмът не е добър. Но той няма по какъв начин да е добър, до момента в който основата на обществото ни не осъзнава кой защо и от кое място прави филм. Обяснението ми за неуспеха на Максим Генчев не е историческо или културно, то е диагноза, че киното ни е затворено - поради гибелта на литературата и учебното заведение. Затворено е! Съжаляваме за неудобството.
На киното би трябвало да написа: “КИНОТО Е ЗАТВОРЕНО ПОРАДИ КОНЧИНАТА НА УЧИЛИЩЕТО ”
Нема да ви чувам, че аз поддържам връзка с тъпи дами, знам от опит, че тия същите дами са вашите, от вас се пръкнаха. Аз единствено вечерям с тях.
За чия поврага се караме, че филмът е неприятен? Ние сме 20К индивида, които знаем кой е Жендо и какви са “Записките ” - аз знам това, що се касае за моята публицистика.
Ние се караме с Максим, до момента в който вулва хипнотика от моя прелестен и несексуален живот не знае нищо за света, в който живях, че и още пребивавам?!
Объркан съм. Ще ми обясните ли по какъв начин може да имаме филм, когато нямаме фен?! Но за сметка на това имаме шест милиона кино-критици?
Не съм комплициран. Аз избрах Жендо да живее в главата ми и прекратих опита си да изяснявам на ученичката това, което учебното заведение не й даде. Аз желаех да вечерям с нея, не да я възпитавам с това, което са я преебали даскалото, родителите и църквата. Аз желаех единствено да вечерям с нея, почтен съм.
Но пък и се замислих - ще се извиня на Максим Генчев. Той най-малко се опита да опише Ботев. За милиони възпитаници, родители, учители, попове, историци, политици, културолози, обществени антрополози и вся останала сволоч - вие по какъв начин разказахте Ботев без Захарий Стоянов? И кой е Захарий Стоянов?!
Личната ми семиотика се разболя безнадеждно.
Общественото схващане има своята квантова механика да пресъздава облици - обществото това схваща от Ботев, това схваща от описа на Захарий Стоянов и това получава като квинтесенция - тоя филм.
Е, тогава пристигам аз, с всички преторианци на карантинирата снобария и започваме да остракираме Максим.
Максиме, Господ ми е очевидец, че се пробвах да напиша нещо положително за това, че си работил кино. Излезе неприятно, тъй като твоята работа е неприятен резултат, липса на пари, гламава народопсихология и там има една демократична концепция, за която нема да бъдеш простен.
Но истина е елементарна и отчасти оправдаваща Максим Генчев - незнаещите “Записките ” няма по какъв начин да получат добър филм за Ботев.
Това не оправдава Максим. Но пък би трябвало да смири мене и вас.
Тая история би трябвало да се снима. Ако възбраните да се снима историята, децата няма да я знаят даже по счупения метод. Снимайте още Ботев.
Защото без Ботев сте единствено едни хора в един ресторант, нешастници.
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в и !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ