Мартин Георгиев: За мен никога не имало друг отбор освен Славия
Мартин Георгиев е роден на 24 септември 2005 година.
Юноша е на Славия. Дебютира за мъжкия отбор на белите на 11 септември 2021 година, когато е на 15 години. По-малко от година по-късно, през лятото на 2022-а, мина в Барселона, откакто каталунците демонстрират интерес към него. Така той се трансформира в първия българин след Христо Стоичков, който играе за Барселона, откакто е минал при “синьо-червените ” от български клуб.
– Мартине, по какъв начин си, по какъв начин се чувстваш към този момент няколко месеца в Барселона?
– Благодаря, добре съм. Адаптирам се съм ситуацията и считам, че ми предстоят положителни дни. Започвам последователно да приказвам езика, което считам, че е най-трудната, само че и най-важната част. Смятам, че всичко ще бъде наред в идващите дни, месеци и уповавам се – години.
– Има ли доста чужденци в тима на твоята възраст?
– В моя отбор до 19 години аз съм единственият чужденец. Радвам се от това, ласкае ме този факт, само че би трябвало да не преставам да работя.
– Да стартираме от там – по какъв начин минава един твой ден?
– Ставам рано, закусвам и идва време за тренировката – най-важната част от деня. След това не преставам с фитнес, обяд, лека отмора и втора самостоятелна подготовка, която аз самичък организирам, тъй като съм подобен футболист, на който му би трябвало доста работа. Смятам, че това е най-правилният метод и съм го изпитал в годините, в които играя професионален футбол. Мисля, че няма невъзнаграден труд.
– Да се върнем няколко месеца преди този момент – по какъв начин се стигна до подписа с Барселона, по какъв начин се чувстваш в този момент, когато си тук на “Камп Ноу ” – това са разнообразни светове?
– Да, има разлика, само че Славия е моят втори дом. За мен Славия е нещо велико. Никога не съм си мечтал, че ще дойда да играя тук в Барселона. Интересът очевидно е пристигнал от европейските квалификации с националите до 17 години, които изиграхме и успяхме да се класираме за европейското състезание. След това са ме гледали и в мачове на Славия и са изпратили оферта. Първо бях на едноседмични проби, на които очевидно съм оставил положителни усещания, а по-късно се стигна и до завършване на прекосяването ми.
– Разкажи ни за твоя тим до 19 години, какъв е капацитетът на състава, в който играеш?
– Смятам, че в моята възраст има доста качествени футболисти. Нивото само че футбола е много динамично, играем с доста подавания, топката върви по земята, което на мен персонално доста ми подхожда. Гледам и останалите школи, против които играем – доста от тях практикуват бърз и динамичен футбол.
– Кой е треньор на твоя отбор?
– Оскар Лопес – някогашен бранител на Барселона, израснал също в школата на клуба. Негов асистент е Хавиер Савиола.
– Как се отнася досегашен футболист от ранга на Савиола с вас?
– Държи се извънредно добре с всички нас. Все отново е още млад треньор, занапред прави първите си стъпки в специалността, само че се отнася с почитание към целия състав.
– Няма по какъв начин да сме в Барселона и то на “Камп Ноу ” и да не те попитам за Христо Стоичков. След като ти дойде в клуба, хората разпитват ли те за него?
– Хората тук, когато кажат България, незабавно се сещат първо за Христо Стоичков, което е необикновено с оглед триумфите, които е имал с Барселона. Голям човек и футболист, популяризирал е България. Няма какво повече да се каже.
– Да се върнем в България и раздялата ти със Славия и по-точно – с някогашния ти треньор Иван Иванов. В общественото пространство се появи една фотография, която разчувства много хора. На нея двамата сте прегърнати на разлъка. На какво те научи той?
– Това е нещо неописуемо, имаме извънредно мощна връзка посред ни. Но на първо място желая да кажа, че това е най-хубавият треньор. Винаги мога да му се обадя, постоянно знам, че ще ми помогне. Научи ме на извънредно доста неща. Всичко, което научих в последните години – дължа на него. Искам един ден още веднъж да се срещнем и да бъдем дружно, което съм сигурен, че ще се случи и то доста скоро. Знам, че той ме поддържа откровено. Щастлив съм от обстоятелството, че се познавам с толкоз добър човек.
– Пожелавам ти скоро да работите дружно и в националния тим, където Иван Иванов към този момент е асистент на Младен Кръстаич.
– Дай боже този ден да пристигна скоро. Относно фотографията, за която ме попита Ц това беше най-емоционалният миг за мен. Тогава разбрах, че това е бил последният мач за моя обичан тим Славия. Радвахме се с останалите момчета след мача, открих Иван Иванов на терена, до момента в който се прибирах, прегърнах го и му споделих – тренер, обичам ви и ви благодаря за всичко. Това за мен е доста скъпо. Той ми сподели – празнувай, наслаждения се на момента.
– Няколко пъти казваш – моят обичан тим Славия. Имаш ли различен обичан тим, без значение дали в България или в чужбина?
– Както стана въпрос, аз съчувствува на Славия и единствено на Славия. Това е единственият ми обичан тим. Аз съм израснал на стадиона, постоянно съм мечтал да играя за Славия. Когато имах достойнството да дебютирам и да запиша няколко дуела за мъжкия отбор, това за мен беше сбъдната фантазия.
– Вълнуваше ли се преди дебюта си за Славия?
– О-о, вълнението преди дебюта ми за Славия. Какво да кажа?! Аз действително не чаках да дебютирам, само че по този начин се случиха нещата. Ще ви кажа и точната дата – 11 септември 2021 година дебют против ЦСКА. Тогава бях в групата, единствено на 15 години. Самият факт, че бях в групата за мен беше огромна чест. Имам спомен, че когато станах да затоплям, беше някъде към 20-25 минута, почитателите на Славия, които ме познават, тъй като съм израснал пред тях, ми пееха името от трибуните. Мен ми капеше мед от сърцето. Това беше необикновен миг. След като влязох, чувството беше ужасно. Бяхме с човек по-малко, ЦСКА беше повел в резултата, а в добавеното време Мартин Атанасов вкара изравнителното попадение. Изключително чувство – да дебютирам против ЦСКА и да им изравним в последната минута!
– Откъде си наследил тази обич към Славия?
– Баща ми има най-голямата роля. Той ме научи да обичам Славия, огромен славист е. Винаги сме ходили дружно на мачове. Винаги сме подкрепяли тима в сложни моменти, пътували сме на далечни гостувания, с цел да бъдем до футболистите и за мен в никакъв случай не е имало различен тим с изключение на Славия.
– Родителите ти по какъв начин одобряват идването ти тук в Барселона? Каква е ролята на фамилията в такива моменти, в които правиш не дребна крачка в развиването си с оглед измененията, които настъпват в живота ти?
– Ролята на фамилията е най-важното. Въпреки че сме надалеч, чуваме се всеки ден, разясняваме тренировки и мачове. На тях им беше тежко, тъй като на тази възраст излизам в чужбина – самичък, изключително на татко ми, с който сме непрекъснато дружно. На майка ми също, несъмнено. Липсвам им, те на мен – също, само че това е животът. Помагат ми, идват и тук, когато имат опция. Когато са в Барселона, гледат някои от мачовете ми, а да играя още веднъж пред тях е най-хубавото възприятие.
– Каква е фантазията ти, откакто сподели, че си сбъднал първата – да дебютираш за мъжкия тим на Славия?
– Моята цел с Барселона е да дебютирам на “Камп Ноу ” – това ще е първата огромна и последваща цел. Мечтите ми с националния тим на България? Първо работя и се трудя, с цел да заиграя за мъжкия народен тим. Мисля, че имам тези качества да го направя. Надявам се селекционерът да ми се довери. Моята фантазия с България е да играя на огромен конгрес. Искам да съставлявам родината си и да реализираме сериозен триумф.
– Младен Кръстаич сега дава късмет на доста нови и разнообразни футболисти в националния тим. Това добра стъпка ли е откъм смяна?
– Виждате, че в последните два мача тимът игра преобладаващ и нападателен футбол. По-младите момчета направиха разликата. Допада ми стила на игра на господин Кръстаич и Иван Иванов. Смятам, че България е в сигурни ръце и ще има триумфи от тук нататък.
– Защо дълго време в България постоянно се чува изказванието, че не разполагаме с млади гении. Ти си един от образците, че това не е по този начин. Има още много млади момчета, които играят в мощни школи на топ клубове в Европа?
– Напротив, България има страхотни футболисти. До каква степен те ще се развият – зависи напълно от тях, само че и от треньорите. Много момчета имат гений и качества, само че отново се дублирам – зависи от тях дали ще работят и ще развият тези свои качества.
– Ще бъде забавно на нашите фенове и читатели да разкажеш къде живееш, по какъв начин е организиран животът ти, има ли нещо, за което да мислиш, отвън футбола?
– Условията, които са ми дали от клуба, са съвършени. Имаме условия за хранене, възобновяване, тренировки. Смятам, че нямам никакви проблеми от това естество.
– Много ли е друго това, което вършат тук хората в Барселона, от това, което вършим ние в България – имам поради във футболно отношение и всекидневие?
– Тук имат доста хубави бази, което доста им оказва помощ. На подготвителния комплекс имаме 7-8 терена, като 6 от тях са тревни и 3 са изкуствени. Треньорският щаб единствено на моя тим е формиран от 6-7 треньори – старши, асистент, двама кондиционни треньори, които се грижат за функционалното ни положение, както и физиотерапевт.
– Има ли процедура момчета от твоята възраст да минават в мъжкия тим?
– Това постоянно е отворен развой в Барселона. Дали ще се “качат ” в Б тима или в първия тим за някоя подготовка, това е съвсем ежедневна процедура. И аз към този момент упражнявах с първия тим.
– Как се чувстваш, когато отидеш да тренираш с всички звезди на Барселона?
– Доста е необичайно. Едно е да вардя някой противник на моята възраст – от юношите, а напълно друго е да се изправя против Мемфис Депай на подготовка. Но се съсредоточаваш напълно върху футбола и съответните обстановки, взимаш му топката и продължаваш да тренираш.
– Как се отнасят тези футболисти с вас?
– Има някои от футболистите, които са много отзивчиви, гледат да оказват помощ на младите. Мога да дам образец с Ектор Белерин – играх до него на тренировката и си припомням, че ми помагаше за много неща. Има над 200 мача за Арсенал, тъй че е ненужно да разясняваме равнището му. Няколко пъти говорихме за дадени обстановки на терена, по какъв начин мога да ги изиграя по-правилно, тъй като такива играчи са надалеч по-опитни от мен и има какво да ми кажат.
изявление на Стефан Ралчев
Юноша е на Славия. Дебютира за мъжкия отбор на белите на 11 септември 2021 година, когато е на 15 години. По-малко от година по-късно, през лятото на 2022-а, мина в Барселона, откакто каталунците демонстрират интерес към него. Така той се трансформира в първия българин след Христо Стоичков, който играе за Барселона, откакто е минал при “синьо-червените ” от български клуб.
– Мартине, по какъв начин си, по какъв начин се чувстваш към този момент няколко месеца в Барселона?
– Благодаря, добре съм. Адаптирам се съм ситуацията и считам, че ми предстоят положителни дни. Започвам последователно да приказвам езика, което считам, че е най-трудната, само че и най-важната част. Смятам, че всичко ще бъде наред в идващите дни, месеци и уповавам се – години.
– Има ли доста чужденци в тима на твоята възраст?
– В моя отбор до 19 години аз съм единственият чужденец. Радвам се от това, ласкае ме този факт, само че би трябвало да не преставам да работя.
– Да стартираме от там – по какъв начин минава един твой ден?
– Ставам рано, закусвам и идва време за тренировката – най-важната част от деня. След това не преставам с фитнес, обяд, лека отмора и втора самостоятелна подготовка, която аз самичък организирам, тъй като съм подобен футболист, на който му би трябвало доста работа. Смятам, че това е най-правилният метод и съм го изпитал в годините, в които играя професионален футбол. Мисля, че няма невъзнаграден труд.
– Да се върнем няколко месеца преди този момент – по какъв начин се стигна до подписа с Барселона, по какъв начин се чувстваш в този момент, когато си тук на “Камп Ноу ” – това са разнообразни светове?
– Да, има разлика, само че Славия е моят втори дом. За мен Славия е нещо велико. Никога не съм си мечтал, че ще дойда да играя тук в Барселона. Интересът очевидно е пристигнал от европейските квалификации с националите до 17 години, които изиграхме и успяхме да се класираме за европейското състезание. След това са ме гледали и в мачове на Славия и са изпратили оферта. Първо бях на едноседмични проби, на които очевидно съм оставил положителни усещания, а по-късно се стигна и до завършване на прекосяването ми.
– Разкажи ни за твоя тим до 19 години, какъв е капацитетът на състава, в който играеш?
– Смятам, че в моята възраст има доста качествени футболисти. Нивото само че футбола е много динамично, играем с доста подавания, топката върви по земята, което на мен персонално доста ми подхожда. Гледам и останалите школи, против които играем – доста от тях практикуват бърз и динамичен футбол.
– Кой е треньор на твоя отбор?
– Оскар Лопес – някогашен бранител на Барселона, израснал също в школата на клуба. Негов асистент е Хавиер Савиола.
– Как се отнася досегашен футболист от ранга на Савиола с вас?
– Държи се извънредно добре с всички нас. Все отново е още млад треньор, занапред прави първите си стъпки в специалността, само че се отнася с почитание към целия състав.
– Няма по какъв начин да сме в Барселона и то на “Камп Ноу ” и да не те попитам за Христо Стоичков. След като ти дойде в клуба, хората разпитват ли те за него?
– Хората тук, когато кажат България, незабавно се сещат първо за Христо Стоичков, което е необикновено с оглед триумфите, които е имал с Барселона. Голям човек и футболист, популяризирал е България. Няма какво повече да се каже.
– Да се върнем в България и раздялата ти със Славия и по-точно – с някогашния ти треньор Иван Иванов. В общественото пространство се появи една фотография, която разчувства много хора. На нея двамата сте прегърнати на разлъка. На какво те научи той?
– Това е нещо неописуемо, имаме извънредно мощна връзка посред ни. Но на първо място желая да кажа, че това е най-хубавият треньор. Винаги мога да му се обадя, постоянно знам, че ще ми помогне. Научи ме на извънредно доста неща. Всичко, което научих в последните години – дължа на него. Искам един ден още веднъж да се срещнем и да бъдем дружно, което съм сигурен, че ще се случи и то доста скоро. Знам, че той ме поддържа откровено. Щастлив съм от обстоятелството, че се познавам с толкоз добър човек.
– Пожелавам ти скоро да работите дружно и в националния тим, където Иван Иванов към този момент е асистент на Младен Кръстаич.
– Дай боже този ден да пристигна скоро. Относно фотографията, за която ме попита Ц това беше най-емоционалният миг за мен. Тогава разбрах, че това е бил последният мач за моя обичан тим Славия. Радвахме се с останалите момчета след мача, открих Иван Иванов на терена, до момента в който се прибирах, прегърнах го и му споделих – тренер, обичам ви и ви благодаря за всичко. Това за мен е доста скъпо. Той ми сподели – празнувай, наслаждения се на момента.
– Няколко пъти казваш – моят обичан тим Славия. Имаш ли различен обичан тим, без значение дали в България или в чужбина?
– Както стана въпрос, аз съчувствува на Славия и единствено на Славия. Това е единственият ми обичан тим. Аз съм израснал на стадиона, постоянно съм мечтал да играя за Славия. Когато имах достойнството да дебютирам и да запиша няколко дуела за мъжкия отбор, това за мен беше сбъдната фантазия.
– Вълнуваше ли се преди дебюта си за Славия?
– О-о, вълнението преди дебюта ми за Славия. Какво да кажа?! Аз действително не чаках да дебютирам, само че по този начин се случиха нещата. Ще ви кажа и точната дата – 11 септември 2021 година дебют против ЦСКА. Тогава бях в групата, единствено на 15 години. Самият факт, че бях в групата за мен беше огромна чест. Имам спомен, че когато станах да затоплям, беше някъде към 20-25 минута, почитателите на Славия, които ме познават, тъй като съм израснал пред тях, ми пееха името от трибуните. Мен ми капеше мед от сърцето. Това беше необикновен миг. След като влязох, чувството беше ужасно. Бяхме с човек по-малко, ЦСКА беше повел в резултата, а в добавеното време Мартин Атанасов вкара изравнителното попадение. Изключително чувство – да дебютирам против ЦСКА и да им изравним в последната минута!
– Откъде си наследил тази обич към Славия?
– Баща ми има най-голямата роля. Той ме научи да обичам Славия, огромен славист е. Винаги сме ходили дружно на мачове. Винаги сме подкрепяли тима в сложни моменти, пътували сме на далечни гостувания, с цел да бъдем до футболистите и за мен в никакъв случай не е имало различен тим с изключение на Славия.
– Родителите ти по какъв начин одобряват идването ти тук в Барселона? Каква е ролята на фамилията в такива моменти, в които правиш не дребна крачка в развиването си с оглед измененията, които настъпват в живота ти?
– Ролята на фамилията е най-важното. Въпреки че сме надалеч, чуваме се всеки ден, разясняваме тренировки и мачове. На тях им беше тежко, тъй като на тази възраст излизам в чужбина – самичък, изключително на татко ми, с който сме непрекъснато дружно. На майка ми също, несъмнено. Липсвам им, те на мен – също, само че това е животът. Помагат ми, идват и тук, когато имат опция. Когато са в Барселона, гледат някои от мачовете ми, а да играя още веднъж пред тях е най-хубавото възприятие.
– Каква е фантазията ти, откакто сподели, че си сбъднал първата – да дебютираш за мъжкия тим на Славия?
– Моята цел с Барселона е да дебютирам на “Камп Ноу ” – това ще е първата огромна и последваща цел. Мечтите ми с националния тим на България? Първо работя и се трудя, с цел да заиграя за мъжкия народен тим. Мисля, че имам тези качества да го направя. Надявам се селекционерът да ми се довери. Моята фантазия с България е да играя на огромен конгрес. Искам да съставлявам родината си и да реализираме сериозен триумф.
– Младен Кръстаич сега дава късмет на доста нови и разнообразни футболисти в националния тим. Това добра стъпка ли е откъм смяна?
– Виждате, че в последните два мача тимът игра преобладаващ и нападателен футбол. По-младите момчета направиха разликата. Допада ми стила на игра на господин Кръстаич и Иван Иванов. Смятам, че България е в сигурни ръце и ще има триумфи от тук нататък.
– Защо дълго време в България постоянно се чува изказванието, че не разполагаме с млади гении. Ти си един от образците, че това не е по този начин. Има още много млади момчета, които играят в мощни школи на топ клубове в Европа?
– Напротив, България има страхотни футболисти. До каква степен те ще се развият – зависи напълно от тях, само че и от треньорите. Много момчета имат гений и качества, само че отново се дублирам – зависи от тях дали ще работят и ще развият тези свои качества.
– Ще бъде забавно на нашите фенове и читатели да разкажеш къде живееш, по какъв начин е организиран животът ти, има ли нещо, за което да мислиш, отвън футбола?
– Условията, които са ми дали от клуба, са съвършени. Имаме условия за хранене, възобновяване, тренировки. Смятам, че нямам никакви проблеми от това естество.
– Много ли е друго това, което вършат тук хората в Барселона, от това, което вършим ние в България – имам поради във футболно отношение и всекидневие?
– Тук имат доста хубави бази, което доста им оказва помощ. На подготвителния комплекс имаме 7-8 терена, като 6 от тях са тревни и 3 са изкуствени. Треньорският щаб единствено на моя тим е формиран от 6-7 треньори – старши, асистент, двама кондиционни треньори, които се грижат за функционалното ни положение, както и физиотерапевт.
– Има ли процедура момчета от твоята възраст да минават в мъжкия тим?
– Това постоянно е отворен развой в Барселона. Дали ще се “качат ” в Б тима или в първия тим за някоя подготовка, това е съвсем ежедневна процедура. И аз към този момент упражнявах с първия тим.
– Как се чувстваш, когато отидеш да тренираш с всички звезди на Барселона?
– Доста е необичайно. Едно е да вардя някой противник на моята възраст – от юношите, а напълно друго е да се изправя против Мемфис Депай на подготовка. Но се съсредоточаваш напълно върху футбола и съответните обстановки, взимаш му топката и продължаваш да тренираш.
– Как се отнасят тези футболисти с вас?
– Има някои от футболистите, които са много отзивчиви, гледат да оказват помощ на младите. Мога да дам образец с Ектор Белерин – играх до него на тренировката и си припомням, че ми помагаше за много неща. Има над 200 мача за Арсенал, тъй че е ненужно да разясняваме равнището му. Няколко пъти говорихме за дадени обстановки на терена, по какъв начин мога да ги изиграя по-правилно, тъй като такива играчи са надалеч по-опитни от мен и има какво да ми кажат.
изявление на Стефан Ралчев
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ