Мартин Божилов: Всички в ЦСКА изгаряме от желание да спечелим титлата
Мартин Божилов е младеж на " Славия ", само че е волейболен първенец на България с " Марек Юнион Ивкони " 4 години подред. Вече на 30 години либерото, който мина и през националния ни тим, е мощно окуражен да донесе желан трофей на ЦСКА, където играе от 3 години.
Как стартира с волейбола?
Волейбола го избрах, тъй като доста ми харесваше като спорт, само че и поради татко ми Димитър Божилов, който също е играл волейбол, народен играч, само че разпределител. Покрай него отивах във волейболната зала. Живеехме в столичния квартал " Красна поляна " и започнах като младеж да упражнявам в Славия при Иван Димитров. Беше ми близо. После татко ми и тогавашният президент на Локомотив (Пловдив) Любомир Герасимов взеха решение, че мога да играя на високо равнище. Бях едвам 14-годишен, одобрих го малко на смешка, само че се възпламених и започнах да играя при мъжете на Локомотив. Живеех и упражнявах в София и ходех единствено за мачовете в Пловдив. Върнах се в Славия, с цел да мога да се развъртвам. Там ме сложиха на поста либеро. Прецениха, че нямам задоволително растеж за нападател, и взеха решение, че мога да играя огромен волейбол на този пост. На мен това ми хареса, макар че либерото не е задоволително оценено. Той е черноработник във волейбола, само че приносът му се вижда от хората, които схващат волейбола и са вътре в нещата.
В Славия се върнах много късно, чак в 12-и клас. Дотогава бях доста колеблив сред учебното заведение и спорта, само че взех решение, че ще ставам волейболист. Веднага попаднах в мъжкия тим на " белите ". Започнах да упражнявам двуразово и по този начин почна моят деен спортен живот.
В зала " Панайот Пондалов " научих много неща за волейбола, а оттова ме видяха за тима на " Марек Юнион Ивкони ", който беше един от грандовете тогава. За тима от Дупница играх 6 години и 4 пъти подред станахме републикански първенци. В Марек отидох на 22 години, относително млад. Но всеки сезон трябваше да затвърждаваме резултатите си. Там също научих много работи от треньора Найден Найденов. Още първата година получих повиквателна за националния тим. Това беше много изненадващо, тъй като тогава в националния тим играеха изявени волейболисти. Дойде нов треньор - Радостин Стойчев, който също беше огромно име с триумфите си в Италия. В тима бяха Матей Казийски, Андрей Жеков, Христо Цветанов, Владо Николов. Тогава титулярът в националния тим на моя пост Теодор Салпаров получи много неприятна травма, която го извади за 7-8 месеца, и на нас с Владислав Иванов ни се удаде опция да го заместим. Момчетата ме одобриха доста добре, само че мисля, че и аз дадох всичко от себе си. След третата и четвъртата купа с " Марек " взех решение, че към този момент съм на такава възраст, на която там няма накъде повече да се развъртвам. Имах оферта от румънския Томис (Констанца), където треньор беше Мартин Стоев. Предлагаха ми контракт за 2 години, само че изискванията не бяха приемливи. Реших, че е по-добре да остана в България и продължих да играя в " Марек ". Завършихме обаче едвам пети и за мен това не беше удовлетворяващ резултат. Тогава стана ясно, че би трябвало да сменя ситуацията...
-Тогава получи предложение да преминеш в ЦСКА...
-Да, потърси ме треньорът на ЦСКА Александър Попов. Не ми трябваше доста да се замисля, с цел да се съглася. Това въпреки всичко е ЦСКА - един клуб с история, спечелил най-големите триумфи в мъжкия клубен волейбол на България. Аз от дребен съм почитател на ЦСКА и още от този момент съм си мечтаел да играя във " безконечното дерби ". Затова мачовете против " Левски " постоянно са много прочувствени. След първия подобен конфликт, в който ги победихме с 3:2 гейма в нашата зала, от неспокойствие не можах да дремя цяла нощ. Ответния мач пък го изиграхме в " Арена Армеец " и беше огромно шоу. Събраха се над 4000 фенове.
На фона на Ивайло Стефанов, на Христо Цветанов, не си от най-възрастните в тима. Какво мислиш за бъдещето си?
Не желая да приказвам за него. Действам ден за ден. Най-много желая да съм жив и здрав. В спорта може да има другарство и ние в ЦСКА го потвърждаваме.
Щастлив съм, че се състезавам за ЦСКА, тъй като е най-великият, най-титулуваният клуб в България. След като предприемачът Мариян Колев пое клуба, тимът ни откри много положително сближение и балансиране. В ЦСКА открих мястото си, а Александър Попов откри вярната мотивация и ни сплоти в една идея. Сега завършихме полусезона преди всичко, ще продължим да пазиме челната позиция.
Доволен ли си от тези две години и благополучен ли си в ЦСКА?
Определено съм доста удовлетворен. Работи се сносно, пробва се да се построи сплав сред по-опитни и по-млади момчета. В ЦСКА има страховит колектив, който си пролича още предходната година, когато в резултат на множеството контузии играхме в странни ротации, само че успяхме да се обединим и да запишем солидни резултати.
Какво отличава ЦСКА от останалите тимове?
Определено характерът на играчите, а оттова и на целия тим, тъй като тимът в никакъв случай не се предава. Миналата година в плейофите никой не вярваше, че ще отстраним Хебър, изключително след първия мач, който загубихме, само че го направихме. С Монтана бе по същия сюжет. Паднахме в откриващата среща, само че по-късно направихме поврат и в „ Христо Ботев” спечелихме с два тайбрека, което сподели нашия темперамент. Победихме, не без помощта и на нашите почитатели, които постоянно ни поддържат и са зад нас. Те са №1 в България.
Иначе съм почитател на ЦСКА още от дребен. Това е тимът на сърцето ми и това бе една от аргументите да приема офертата на ЦСКА.
Това сбъдната детска фантазия ли е?
- Да, в никакъв случай не си бях представял, че ще играя за ЦСКА, само че се случи и съм извънредно удовлетворен, че съм част от клуба. За да се осъществя на 100%, ще се наложи да спечелим купата. Но няма да е по никакъв начин елементарно, тъй като тази година конкуренцията е доста по-голяма. Имаме своите шансове и ще се борим във всеки мач. Дано най-сетне трудът ни се възнагради.
Как прекарваш свободното си време?
Обичам да бъда с моята другарка, която е волейболистка на първенеца при дамите " Марица " (Пловдив). С нея обичаме да се разхождаме, да прекарваме повече време дружно, тъй като през седмицата всеки е зает с тима си.
Минаха Коледните празници. Какъв шанс ти се падна от коледната питка?
Ние слагаме единствено пара и тя се падна на къщата.
Предстоят новогодишни празници. Отново в София ли ще ги прекарате или обмисляте някакво пътешестване?
В София, тъй като почивните дни са малко и след това ни следва работа и мачове.
Какво си пожелавате за Новата година?
Най-вече здраве за мен и за околните ми хора. Това е предпоставката за триумфи и наслади от сбъднатите цели. А още при започване на сезона го заявих, че моята и на тима цел е да станем първенци, откакто предходните два сезона не успяхме.
А националният тим затворена страница ли е за Мартин Божилов?
- Не бих желал да съм безапелационен, само че сякаш повече натам отиват нещата. Все отново зависи от това кой ще бъде новият народен треньор, какви са неговите визии и дали ще получа повиквателна .
duma.bg
Как стартира с волейбола?
Волейбола го избрах, тъй като доста ми харесваше като спорт, само че и поради татко ми Димитър Божилов, който също е играл волейбол, народен играч, само че разпределител. Покрай него отивах във волейболната зала. Живеехме в столичния квартал " Красна поляна " и започнах като младеж да упражнявам в Славия при Иван Димитров. Беше ми близо. После татко ми и тогавашният президент на Локомотив (Пловдив) Любомир Герасимов взеха решение, че мога да играя на високо равнище. Бях едвам 14-годишен, одобрих го малко на смешка, само че се възпламених и започнах да играя при мъжете на Локомотив. Живеех и упражнявах в София и ходех единствено за мачовете в Пловдив. Върнах се в Славия, с цел да мога да се развъртвам. Там ме сложиха на поста либеро. Прецениха, че нямам задоволително растеж за нападател, и взеха решение, че мога да играя огромен волейбол на този пост. На мен това ми хареса, макар че либерото не е задоволително оценено. Той е черноработник във волейбола, само че приносът му се вижда от хората, които схващат волейбола и са вътре в нещата.
В Славия се върнах много късно, чак в 12-и клас. Дотогава бях доста колеблив сред учебното заведение и спорта, само че взех решение, че ще ставам волейболист. Веднага попаднах в мъжкия тим на " белите ". Започнах да упражнявам двуразово и по този начин почна моят деен спортен живот.
В зала " Панайот Пондалов " научих много неща за волейбола, а оттова ме видяха за тима на " Марек Юнион Ивкони ", който беше един от грандовете тогава. За тима от Дупница играх 6 години и 4 пъти подред станахме републикански първенци. В Марек отидох на 22 години, относително млад. Но всеки сезон трябваше да затвърждаваме резултатите си. Там също научих много работи от треньора Найден Найденов. Още първата година получих повиквателна за националния тим. Това беше много изненадващо, тъй като тогава в националния тим играеха изявени волейболисти. Дойде нов треньор - Радостин Стойчев, който също беше огромно име с триумфите си в Италия. В тима бяха Матей Казийски, Андрей Жеков, Христо Цветанов, Владо Николов. Тогава титулярът в националния тим на моя пост Теодор Салпаров получи много неприятна травма, която го извади за 7-8 месеца, и на нас с Владислав Иванов ни се удаде опция да го заместим. Момчетата ме одобриха доста добре, само че мисля, че и аз дадох всичко от себе си. След третата и четвъртата купа с " Марек " взех решение, че към този момент съм на такава възраст, на която там няма накъде повече да се развъртвам. Имах оферта от румънския Томис (Констанца), където треньор беше Мартин Стоев. Предлагаха ми контракт за 2 години, само че изискванията не бяха приемливи. Реших, че е по-добре да остана в България и продължих да играя в " Марек ". Завършихме обаче едвам пети и за мен това не беше удовлетворяващ резултат. Тогава стана ясно, че би трябвало да сменя ситуацията...
-Тогава получи предложение да преминеш в ЦСКА...
-Да, потърси ме треньорът на ЦСКА Александър Попов. Не ми трябваше доста да се замисля, с цел да се съглася. Това въпреки всичко е ЦСКА - един клуб с история, спечелил най-големите триумфи в мъжкия клубен волейбол на България. Аз от дребен съм почитател на ЦСКА и още от този момент съм си мечтаел да играя във " безконечното дерби ". Затова мачовете против " Левски " постоянно са много прочувствени. След първия подобен конфликт, в който ги победихме с 3:2 гейма в нашата зала, от неспокойствие не можах да дремя цяла нощ. Ответния мач пък го изиграхме в " Арена Армеец " и беше огромно шоу. Събраха се над 4000 фенове.
На фона на Ивайло Стефанов, на Христо Цветанов, не си от най-възрастните в тима. Какво мислиш за бъдещето си?
Не желая да приказвам за него. Действам ден за ден. Най-много желая да съм жив и здрав. В спорта може да има другарство и ние в ЦСКА го потвърждаваме.
Щастлив съм, че се състезавам за ЦСКА, тъй като е най-великият, най-титулуваният клуб в България. След като предприемачът Мариян Колев пое клуба, тимът ни откри много положително сближение и балансиране. В ЦСКА открих мястото си, а Александър Попов откри вярната мотивация и ни сплоти в една идея. Сега завършихме полусезона преди всичко, ще продължим да пазиме челната позиция.
Доволен ли си от тези две години и благополучен ли си в ЦСКА?
Определено съм доста удовлетворен. Работи се сносно, пробва се да се построи сплав сред по-опитни и по-млади момчета. В ЦСКА има страховит колектив, който си пролича още предходната година, когато в резултат на множеството контузии играхме в странни ротации, само че успяхме да се обединим и да запишем солидни резултати.
Какво отличава ЦСКА от останалите тимове?
Определено характерът на играчите, а оттова и на целия тим, тъй като тимът в никакъв случай не се предава. Миналата година в плейофите никой не вярваше, че ще отстраним Хебър, изключително след първия мач, който загубихме, само че го направихме. С Монтана бе по същия сюжет. Паднахме в откриващата среща, само че по-късно направихме поврат и в „ Христо Ботев” спечелихме с два тайбрека, което сподели нашия темперамент. Победихме, не без помощта и на нашите почитатели, които постоянно ни поддържат и са зад нас. Те са №1 в България.
Иначе съм почитател на ЦСКА още от дребен. Това е тимът на сърцето ми и това бе една от аргументите да приема офертата на ЦСКА.
Това сбъдната детска фантазия ли е?
- Да, в никакъв случай не си бях представял, че ще играя за ЦСКА, само че се случи и съм извънредно удовлетворен, че съм част от клуба. За да се осъществя на 100%, ще се наложи да спечелим купата. Но няма да е по никакъв начин елементарно, тъй като тази година конкуренцията е доста по-голяма. Имаме своите шансове и ще се борим във всеки мач. Дано най-сетне трудът ни се възнагради.
Как прекарваш свободното си време?
Обичам да бъда с моята другарка, която е волейболистка на първенеца при дамите " Марица " (Пловдив). С нея обичаме да се разхождаме, да прекарваме повече време дружно, тъй като през седмицата всеки е зает с тима си.
Минаха Коледните празници. Какъв шанс ти се падна от коледната питка?
Ние слагаме единствено пара и тя се падна на къщата.
Предстоят новогодишни празници. Отново в София ли ще ги прекарате или обмисляте някакво пътешестване?
В София, тъй като почивните дни са малко и след това ни следва работа и мачове.
Какво си пожелавате за Новата година?
Най-вече здраве за мен и за околните ми хора. Това е предпоставката за триумфи и наслади от сбъднатите цели. А още при започване на сезона го заявих, че моята и на тима цел е да станем първенци, откакто предходните два сезона не успяхме.
А националният тим затворена страница ли е за Мартин Божилов?
- Не бих желал да съм безапелационен, само че сякаш повече натам отиват нещата. Все отново зависи от това кой ще бъде новият народен треньор, какви са неговите визии и дали ще получа повиквателна .
duma.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ