Мартин Атанасов е един от българите, които този сезон участват

Мартин Атанасов е един от българите, които този сезон вземат участие във волейболната Шампионска лига за мъже. Младият посрещач, роден на 27.09.1996 година даде изявление пред " Тема спорт ", в което приказва за изискванията във френския Шомон, треньора Силвано Пранди, разликите с Германия и бъдещето на националния тим. Атанасов е младеж на Левски, само че направи име при Мирослав Живков в Добруджа, преди да излезе в чужбина.
Как се чувстваш в Шомон, откакто към този момент изминаха два месеца от началото на сезона? Чувствам се чудесно. Условията са доста положителни, нямам от какво да се оплача. Вече навлязохме в сериозен игрови темп, като имаме, общо взето, по два мача на седмица. Постоянно сме на път. Доволен съм. Единствено мога да кажа, че чисто организационно има още какво да се желае. Става въпрос за професионалния взор на нещата, само че няма да задълбаваме в тази тематика. Има накъде да се усъвършенстват още някои работи. Като цяло обаче няма от какво да се оплача. Всичко ми е обезпечено, тъй че съм удовлетворен. Успя ли да свикнеш с ситуацията, с града? Да, градът не е доста огромен. За един професионален волейболист считам, че ситуацията е отлична за развиване и трупане на нови умения и усещания. Моята упоритост е да се развъртвам. Смятам, че това е вярно решение за мен, тъй като взех много от Германия и Фридрихсхафен като самостоятелни детайли от играта. Сега тук също се изучавам на нови неща. За един 22-годишен волейболист това е страховит опит, който може да натрупа. Освен това играя непрекъснато, титуляр съм, което няма по какъв начин да не ме радва. Можеш ли да направиш едно съпоставяне сред Шомон и Фридрихсхафен? Смяташ ли, че това е крачка напред? Определено е крачка напред, в случай че би трябвало да приказваме за класата на шампионата. В Германия има един-два тима, които се борят за купата, а останалите са доста по-слаби. Тук конкуренцията е доста по-голяма. Силите са изравнени. Във всеки мач може да има изненада. Първият може да загуби от последния, което в Германия нямаше по какъв начин да се случи. Ако приказваме обаче за чисто организационно съпоставяне сред Шомон и Фридрихсхафен, то дръзвам да настоявам, че германците са едно равнище по-напред. Затова споделям, че тук има още накъде да се развиват в това отношение. Има някои неща, които им липсват, само че няма какво да задълбаваме в тази посока. За мен е крачка напред в развиването ми.
Чувстваш ли се късметлия, откакто в Германия треньор ти бе Витал Хейнен, а в този момент във Франция - Силвано Пранди? Две изключителни имена в международния волейбол. Би могло да се каже, че съм късметлия, по този начин е. Не са доста волейболистите, които могат да се похвалят, че са работили с такива имена като Хейнен и Пранди. Това са двама извънредно разнообразни като жанр на работа експерти. Научих доста от Витал в Германия, доста съм благополучен, че съм имал опция да упражнявам и да играя под негово управление. Сега същото се отнася и за Силвано Пранди - една същинска легенда. Всяка дума, която той споделя, би трябвало да бъде попивана като с гъба. Действително са много разнообразни, тъй като Хейнен е по-експлозивен, по-емоционален, до момента в който Пранди е доста по-спокоен и балансиран. В същото време обаче очевидно не е единствено до шанс, тъй като, с цел да ме изискат да играя в техните тимове, значи нещата опират и до моите качества и труда, който влагам. Пранди сподели пред нашата медия, че имаш огромен капацитет, само че би трябвало още доста да работиш... Радвам се, че той вижда в действителност този капацитет в мен. Аз чудесно знам, че още не съм достигнал това равнище, което желая. Още имам доста какво да усъвършенствам и върху какво да работя. С него си приказваме всеки ден в това естество и се пробвам да се развъртвам с всяка подготовка и мач. За мен е чест, че човек като него вижда капацитета ми и съм сигурен, че ще ми помогне да го оползотворя в оптималната степен. Тук интензивно се приказва, че той може да стане треньор на националния тим. Какво мислиш по този въпрос? Знам, че в България се приказва много по тази тематика. И аз самият си приказвах с него преди няколко седмици, само че той ми показа, че е схванал това от интернет. Никой обаче не е обсъждал подобен вид от нашата федерация с него. Поне това ми сподели той. Наистина ще се веселя, в случай че подобен експерт като Силвано Пранди застане отпред на България. Това ще бъде доста добра вест за националния ни тим. Ще бъде плюс и за мен, тъй като аз към този момент знам какво желае той от играчите и знам по какъв начин работи. Ако се съгласи да поеме България, ще е ужасно.
През това лято изненадващо остана отвън състава на Пламен Константинов за Лигата на нациите и международното състезание. Говори ли той с теб и знаеш ли за какво стана по този начин? Вижте, аз имах травма предходната година още при започване на сезона, като даже някои доктори ми споделиха, че би трябвало да се оперирам. Отидох при най-хубавия експерт, който е международна големина по проблемите с рамената, който ме посъветва, че би трябвало да извърша интервенцията. Аз обаче не желаех да се оперирам и реших, че мога да се възстановя и без намеса. Това надлежно лиши повече време, като ми трябваха към 8 месеца. В края на сезона към този момент започнах да играя и според мен нямах никакви проблеми. Пламен Константинов обаче е приказвал с Витал Хейнен, както и с моя управител, на които е споделил, че не желае да рискува, защото още не съм изцяло подготвен и няма да ме повика. Не е приказвал с мен, въпреки че аз се усещах чудесно. Съжаляваш ли за това? Не. Няма защо да скърбя. Единственото е, че щеше доста да ми хареса да играя на международното и скърбя, че не съумях да оказа помощ на съотборниците си на домашна сцена. Защото несъмнено в идващите 20 години няма да сме домакини на подобен конгрес. Но, въпреки това, съумях през лятото да работя още по възобновяване на рамото ми, тъй че има позитиви от това развиване на нещата. Как виждаш възможностите ни да се класираме на олимпиадата в Токио? Напълно действителни, дори доста огромни. Но с цел да се случи това, би трябвало да се съберем най-хубавите волейболисти и всеки да даде най-хубавото от себе си. Ако всичките ни водещи състезатели дойдат, няма да имаме проблеми. Преди това има и европейско състезание, на което също би трябвало да се представим на висота. Смятам, че имаме задоволително висок капацитет и качества, с цел да играем на олимпиадата. Но първо дано да забележим кой ще е треньор. От него към този момент зависи кои волейболисти ще викне и кои ще успее да убеди да се върнат. След това към този момент може да приказваме за шансове. Освен това тези хора би трябвало и да са здрави, тъй като виждате, че Цветан Соколов се контузи преди международното, което бе доста неприятна вест. Но се случва с всеки. Какво мислиш за вътрешното ни състезание, успяваш ли да го следиш? Опитвам се, въпреки да е мъчно с натоварената стратегия, която имаме с Шомон. Следя главно някогашните ми съотборници от Добруджа. Смятам, че отборът има сили да се пребори за освен това този сезон и да играе най-малко край в шампионата. Но ще бъде мъчно. Конкуренцията е огромна. Мисля, че тази година шампионата е по-силно от предходната. Виждате, Хебър са без загуба досега, с доста добър тим. Има и доста чужденци, рекорден брой, доколкото разбрах. Това значи, че клубовете имат по-добри финансови благоприятни условия, щом ги притеглят. Дали обаче подвигат равнището? Това е друга тематика. Не мога да кажа, само че щом са извикани, би трябвало задачата да бъде те да са по-добри от нашите играчи. Темата е дълга. Дай Боже един ден да имаме такива условия в България, че чужденците в действителност да са от висока класа. Тогава и най-хубавите наши волейболисти ще се върнат. В момента, в който това се случи, без да се замисля, и аз ще се върна да играя в България.