Конците, които свързват българи, гърци и румънци
Мартеница, мърцишор, мартис: мартеницата не е единствено българска традиция. Разпространена е също в Румъния, Северна Гърция и Молдова. Хора от тези страни, живеещи в Мюнхен, са решили да я разпространяват и в Германия, написа Мария Илчева за " Дойче веле ".
Днес милиони българи и румънци ще закичат с мартеници свои близки, сътрудници и другари. И освен те.
" Първомартенската традиция с червено-белите конци е публикувана освен в България и Румъния, само че и в Северна Гърция и Молдова ", споделя Димитрина Ланг, ръководител на Миграционния съвет към община Мюнхен. " Аз самата разбрах едвам преди две години, че на 1 март хората в Молдова и Румъния също се закичват с мартеници. Знаех единствено за нас, българите, и за Северна Гърция. "
Филм споделя на германците за мартеницата
Димитрина Ланг споделя пред " Дойче веле ", че през 2006 година сдружението на българите в Мюнхен " Единство ", на което тя е ръководител, и едно от сдруженията на румънците в баварската столица си слагат за цел да създадат филм за мартеницата, с цел да опишат на колкото може повече хора в Германия за тази прелестна традиция. " Идеята на първомартенския бит е една и съща и в четирите страни: той символизира събуждането на природата, смяната към по-добро, посрещането на пролетта. Затова и взехме решение дружно да създадем нещо, с цел да разпространяваме мартеницата в Германия ", споделя Димитрина Ланг.
" Премиерата на кино лентата беше през есента на 2007 година Интересът в Мюнхен беше огромен, в този момент филмът се прожектира в разнообразни учебни заведения в Мюнхен и Аугсбург. Надяваме се, че някой ден ще доближи и до други немски градове ", споделя председателката на Миграционния съвет в Мюнхен. Едночасовият филм включва няколко по-къси филмчета за първомартенската традиция: на български, румънски и гръцки език, като, несъмнено, всички са с превод на немски, изяснява Димитрина Ланг. Филмът се споделя " Märzchen " и е финансиран от мюнхенската организация " Morgen ", която сплотява мигрантските сдружения в баварската столица.
Фотогалерия: Майсторки плетат мартеници в Етнографския музей >
Ланг споделя, че в Румъния и Молдова мартеницата е наричана " мърцишор ", а в Северна Гърция - " мартис ". В Румъния допускат, че мартеницата съществува още от епохата на траките. А денят, в който хората си я подарявали, маркирал началото на пролетта. Първоначално мартениците били изработвани от овча вълна. Навремето дамите ги връзвали по китките на мъжете. Днес е противоположното: с мартеници се кичат най-вече дамите. Червеният цвят символизира слънцето, а белият - снега, отдолу под който се подава първата зеленина.
Легендата за хан Аспарух
" В България има няколко митове за раждането на мартеницата ", споделя Димитрина Ланг и ни връща към времето на хан Аспарух. Според преданието, един ден той получил подарък от сестра си - китка, привързана с бял конец към крайници на птичка. Конецът обаче наранил крачето на птицата и се оцветил в алено. А птичката пристигнала при хан Аспарух навръх 1 март. Оттам тръгнала традицията на този ден българите да се закичват с червено-бели конци за здраве, благополучие и удача.
Димитрина Ланг споделя, че нейните немски сътрудници и другари всяка година с неспокойствие чакат 1 март - тъй като знаят, че ще получат мартеница. " Винаги доста се радват и имат вяра, че по този начин ще бъдат по-здрави и щастливи. Проблем се оказва единствено щъркелът. В Мюнхен рядко се виждат щъркели, по тази причина те просто носят мартеничките известно време, след което ги смъкват от ръцете си. Една моя колежка е закачила всички мартеници, които съм ѝ подарявала, на една дъска пред бюрото ѝ. В офиса ни си имаме, по този начин да се каже, една дребна галерия на мартенички. "
Днес милиони българи и румънци ще закичат с мартеници свои близки, сътрудници и другари. И освен те.
" Първомартенската традиция с червено-белите конци е публикувана освен в България и Румъния, само че и в Северна Гърция и Молдова ", споделя Димитрина Ланг, ръководител на Миграционния съвет към община Мюнхен. " Аз самата разбрах едвам преди две години, че на 1 март хората в Молдова и Румъния също се закичват с мартеници. Знаех единствено за нас, българите, и за Северна Гърция. "
Филм споделя на германците за мартеницата
Димитрина Ланг споделя пред " Дойче веле ", че през 2006 година сдружението на българите в Мюнхен " Единство ", на което тя е ръководител, и едно от сдруженията на румънците в баварската столица си слагат за цел да създадат филм за мартеницата, с цел да опишат на колкото може повече хора в Германия за тази прелестна традиция. " Идеята на първомартенския бит е една и съща и в четирите страни: той символизира събуждането на природата, смяната към по-добро, посрещането на пролетта. Затова и взехме решение дружно да създадем нещо, с цел да разпространяваме мартеницата в Германия ", споделя Димитрина Ланг.
" Премиерата на кино лентата беше през есента на 2007 година Интересът в Мюнхен беше огромен, в този момент филмът се прожектира в разнообразни учебни заведения в Мюнхен и Аугсбург. Надяваме се, че някой ден ще доближи и до други немски градове ", споделя председателката на Миграционния съвет в Мюнхен. Едночасовият филм включва няколко по-къси филмчета за първомартенската традиция: на български, румънски и гръцки език, като, несъмнено, всички са с превод на немски, изяснява Димитрина Ланг. Филмът се споделя " Märzchen " и е финансиран от мюнхенската организация " Morgen ", която сплотява мигрантските сдружения в баварската столица.
Фотогалерия: Майсторки плетат мартеници в Етнографския музей >
Ланг споделя, че в Румъния и Молдова мартеницата е наричана " мърцишор ", а в Северна Гърция - " мартис ". В Румъния допускат, че мартеницата съществува още от епохата на траките. А денят, в който хората си я подарявали, маркирал началото на пролетта. Първоначално мартениците били изработвани от овча вълна. Навремето дамите ги връзвали по китките на мъжете. Днес е противоположното: с мартеници се кичат най-вече дамите. Червеният цвят символизира слънцето, а белият - снега, отдолу под който се подава първата зеленина.
Легендата за хан Аспарух
" В България има няколко митове за раждането на мартеницата ", споделя Димитрина Ланг и ни връща към времето на хан Аспарух. Според преданието, един ден той получил подарък от сестра си - китка, привързана с бял конец към крайници на птичка. Конецът обаче наранил крачето на птицата и се оцветил в алено. А птичката пристигнала при хан Аспарух навръх 1 март. Оттам тръгнала традицията на този ден българите да се закичват с червено-бели конци за здраве, благополучие и удача.
Димитрина Ланг споделя, че нейните немски сътрудници и другари всяка година с неспокойствие чакат 1 март - тъй като знаят, че ще получат мартеница. " Винаги доста се радват и имат вяра, че по този начин ще бъдат по-здрави и щастливи. Проблем се оказва единствено щъркелът. В Мюнхен рядко се виждат щъркели, по тази причина те просто носят мартеничките известно време, след което ги смъкват от ръцете си. Една моя колежка е закачила всички мартеници, които съм ѝ подарявала, на една дъска пред бюрото ѝ. В офиса ни си имаме, по този начин да се каже, една дребна галерия на мартенички. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ