Марта Попова е една от незабравимите актриси на Народния театър.

Марта Попова е една от незабравимите актриси на Народния спектакъл. Тя се превъплъщава в десетки функции, като измежду най-известните са: Дорина от „ Тартюф “ на Молиер, Беатриче от „ Много звук за нищо “ на Уилям Шекспир, Гина от „ Дивата патица “ на Хенрик Ибсен, Ана Андреевна от „ Ревизор “ на Николай Гогол. Играе и в спектакли на български създатели – Костанда в „ Свекърва “ на Антон Срашимиров и ролята на Славка в „ Тревога “ от Орлин Василев.

Тази невероятна жена е родена в Трявна на 17 февруари 1891 година в фамилията на Иван Б. Попов, който наричали даскал Иван-Куция, учителствал над 30 години. Семейството се преселва в София, където тя приключва гимназия. От 1910 година е стажант - актриса в Народния спектакъл. Участва в хора на Константин Рамаданов. Но ориста я води в Прага, където учи пеене и трагично изкуство. Министерство на просветата командирова Марта Попова в чешката столица. Решението за нейното следване там вземат сестра ù Златина Недева, която също е известна актриса и режисьорът Ивановски. Двамата преценят, че това е най-хубавото място в театралната традиция, езикът е славянски и непосредствен до нашия.

Бъдещата огромна актриса идва в Прага с огромен възторг и скромни средства в джоба. Заплатата, която ù наброявали от театъра у нас била единствено 100 лева Това се равнявало на 75 крони, напълно незадоволително за потребностите ù в чужбина. Когато се подготвя да замине, няма финансова опция да си ушие даже нова дреха. Младата жена не се тормози от недоимъка, има мощно предпочитание да учи, това е единствената ù цел.

Записва се в известната консерватория на Пиводова. Марта Попова няма никаква подготовка за следване във висше музикално учебно заведение. Професорите ù я окуражават, насочват я, само че българката напълно не си има вяра. Изправена е пред непреодолими спънки, само че не стига до обезсърчение. Живее с малко средства, само че работи настойчиво. Започва да взема уроци по пиано. Ситуацията става още по-трудна, чешките професори правят оценка старанието ù.

„ Бях сама, без никакъв непосредствен в огромния град и по тази причина, когато ми станеше доста мъчително, си поплаквах. И това се случваше прекомерно постоянно. Но аз знаех, че моите близки и другари в България, хората, които ме бяха изпратили тук, чакат доста от мене и по тази причина напрягах всички сили, с цел да превъзмогна усложненията, да реализира нещо “.

Самата Пиводова има вяра във опциите на българката. Знае, че живее мъчно и я учи без възнаграждение. След урок ù сервира закуска. А Марта Попова е постоянно гладна.

Актрисата живее в квартира с цялостен интернат дружно с чехкинята Фрида. Хранят се двете. Хазяйката им дава еднообразно количество храна, само че хлябът все не доближава. Когато върви към консерваторията се захласва по витрините на магазините за хранителни артикули. „ Там в обилие имаше доста вкусни работи, само че не можех да си купя от тях, тъй като бяха скъпи. Ако намерех нещо по-евтино, тогава се решавах да прежалвам за глада си някоя пара от скромните си средства “. Марта Попова е недоволна от себе си, счита че не има физическа хубост. Тя е мъничка, с цел да стане по-висока, взема решение да прави гимнастика. Хваща се за таблата на леглото, а Фрида я тегли за краката, просто я разтяга. От тази гимнастика стартира да я боли мощно корема. Желанието да стане по-висока стихва.

Българката пее и даже има достижения. Професорката ù взема решение, че двете би трябвало да работят старателно през лятото. Не позволява Марта Попова да се прибере в България за ваканцията. Заминават в село край Бърно и не престават образованието. Професорката се грижи даже за издръжката ù.

През есента двете дами се завръщат още веднъж в Прага. Марта Попова е напреднала в пеенето, насочат ù предложения за участия в концерти.
Работа, учене, лекции – по този начин минават дните ù. Всеки ден младата жена изминава еднакъв път от вкъщи до консерваторията и назад. Понякога вечер посещава театрални и оперни представления.

В един пролетен ден тази еднообразност се счупва. Марта върви към консерваторията, минава през някакъв парк, в който младежи са насядали по пейките, беседват и се смеят. Става ù мъчително, че тя е все сама. „ Живеех на една уличка покрай централния пражки площад „ Вацлавски намести “. Срещу къщата, в която живеех, имаше една постройка, на чиито първи етаж беше общежитието на група словенски студенти. По пътя си за консерваторията или театъра аз постоянно срещах един от тях. Започнахме да се заглеждаме един в различен. Запознахме се, сприятелихме се. Името на словенския студент беше Винко и той ме харесваше доста. Сега към този момент аз не ходех сама до консерваторията и театъра – изпращаше ме Винко. Веднъж той ме предложения да отида на посетители в тяхното общежитие. Те бяха чудни, радостни момчета. Прекарахме една хубава вечер, която доста пъти се повтаряше. Домакинята им Леда готвеше отлично, а любезността, вниманието и духовността на младите студенти нямаше край. При тях аз постоянно се усещах доста добре “.

Когато Марта Попова потегля за Чехия от Министерството на просветата ù дават писмо, с цел да го съобщи на видния славянски деятел Шимачек. Това е мотив да се запознае и със фамилията му. Тя извършва заръката. След няколко дни пред къщата, в която живее стопира карета. От нея слиза прислужник облечен с ливрея. Съобщава ù, че идва, с цел да я води на обяд у Шимачекови. Момичето е ненадейно, само че не може да откаже на поканата.

Слага на гърба си остарялото палто със разкъсан хастар, на което е зашила алена яка, сякаш с цел да го възобнови. На главата си слага шапка с перо, която си е купила неотдавна. Качва се на каретата и скоро идва у Шимачек. В дома лакеят ù оказва помощ да съблече палтото, само че тя не му разрешава, знае че хастарът е разкъсан. Той упорства и българката би трябвало да отстъпи. Идва и втори проблем – с шапката ли да остане или да я махне от главата си. Решава да остане с нея. Лакеят я вкарва в огромния салон, където е сервирана маса с принадлежности за трима индивида. Момичето е сепнато. Посочили ù мястото.

„ Започна най-голямото изтезание: лакеят с ливрея стартира да сервира яденетата. И като гостенка на първо време на мене. Поднесоха доста и разнородни яденета, които нито бях виждала, нито пък знаех по какъв начин и с кои принадлежности се ядат. Какво да върша? И когато бях най-объркана и смутена, ми хрумна една дребна ловкост. Нали бях актриса – сетих се да изчакам и да видя какво ще вършат сътрудниците ми, т. е. моите домакини. Те започнаха, започнах и аз. Хапвах по малко и ги следвах какво те вършат или ще създадат. Жалко! Те бяха толкоз благи тези възрастни хора Шимачекови и толкоз общителни, а аз се изпритесних и останах съвсем гладна “.

Щом приключил обядът Марта Попова отишла при приятелите си словенските студенти. Леда е приготвила апетитен боб и българката похапва до насита. Шимачекови обикват българката и я канят на обяд всяка неделя. Винаги ù изпращат карета. Но на масата тя остава обезпокоена и си дояжда при словенците.

Чрез Славянското сдружение се сближава с дъщерята на съветския консул, която също пее и има прелестен мецосопран. Често канят българката в консулството, където двете девойки извършват дуети. Сред тях е „ Дама пика “ на Чайковски и всякакви арии. В консулството схващат, че българката живее мъчно и ù отпускат стипендия от 40 крони. Момичето се тревожи по какъв начин ще върне парите, а от консулството ù споделят: „ Когато станете огромна актриса и това ще се случи “.

Тя към този момент се показва на чешките подиуми, върви на концерти. Няма прилични облекла и обувки и това я натъжава. Публиката, обаче не обръща внимание на роклята ù и високите обувки, които са напълно несъответствуващи. Винаги я изпраща с бурни овации и възгласи: „ Ах, нашата хеска булхарка! “

Марта Попова не стопира да работи с професорката и взема две години за една. Започва да взема уроци по трагично изкуство от огромния чешки актьор Войан. „ Гледах го в Пражкия национален спектакъл. Той играеше ролята на Сирано в „ Сирано де Бержерак “ от Е. Ростан и Протасов в „ Живия мъртвец “ на Толстой. Аз бях очарована от играта му. Отидох при него, помолих го и той се съгласи да ми дава уроци. Учих и при също по този начин доста известната тогава чешка актриса Хибнерова, която през сезона, за който приказвам, играеше основната роля в пиесата „ Моралът на госпожа Дулска “.

Преминава и втората година от следването на Марта Попова в Прага. С доста труд и старания от страна на Пиводова, която я приготвя за изпита в Пражката национална опера. Българката се явява с фрагменти от партията на Сента в „ Летящият холандец “ от Вагнер, както и Кармен от едноименната опера на Бизе. Изпитът минава ослепително. Комисията е очарована от българката и ù предлага ангажимент, само че тя не се съгласява. В това време Марта получава писмо от П. П. Ивановски от София, който ù споделя, че желае да сложи на сцена пиесата „ Старият Хайделберг “ и разчита на нея за ролята на Кети. Сестра ù Златина също ù написа да си отиде до България, с цел да изиграе няколко функции в Народния спектакъл, а след това отново ще се върне в Прага, с цел да продължи учението. И Марта Попова взема решение да се върне…

В Прага тя има едни от най-хубавите прекарвания в живота си. Сблъсква се с новости и хора, които обогатяват света ù. Един от най-големите празници, за които споделя в мемоари са славянските събори, които имат огромна известност по това време. На тях вървят пратеници от всички славянски страни. През 1912 година се организира славянския събор в Прага. Марта Попова е поканена да взе участие в художествената стратегия. Пее чешки, съветски, словенски и български песни. Публиката я приветства. На този събор участва поетът Кирил Христов, а по-късно написа: „ Марта Попова показа българската ария по този начин, че и чехи, и руси, които се смятаха за по-музикални от нас, бяха смаяни и от песните, и от музикалността на младата българска артистка “.

Гостоприемна и ласкава, такава остава в спомените ù златна Прага, с която би трябвало да се раздели. На връщане към България, с приятелите си словенските студенти и Марта Попова се отбиват в Любляна, посещават Блед, където се къпят в езерото. Те я завеждат при бащата на Винко, на който вероятно преди този момент са разказвали за хубавата и надарена българка. Щом я видял той отсякъл: „ Нищо изключително. Има единствено хубави очи и уста. “

Завръща се в България отслабнала и почерняла. Сестрите ù останали сюрпризирани от типа ù и от това, че даже не си е купила нова дреха до момента в който е в Прага. Кака ù Тинка споделила: „ Аз аслъ те сънувах като циганка “. На връщане с влака изчезва целият ù непретенциозен студентски багаж. Няколко семпли дрешки, книги и ноти. Но огорчението не след дълго минава.
Започва славната ù кариера на актриса в Народния спектакъл. Участва в концерти. С Пиводова в Прага е подготвила фрагменти от оперите „ Аида “, „ Кармен “, „ Летящият холандец “, както и други музикални творби и тя ги показва на българска сцена.

Винко е в Любляна и двамата си пишат писма. Марта Попова мисли, че той ще дойде в София и мощно желае това. Но нито тя, нито той желае да напусне родината си. Веднъж му споделя: „ Имам доста огромен триумф. На мода съм. “ А той ù дал отговор: „ Мартица (така галено я назовава той) не трябва да бъдеш на мода. Модата минава, а изкуството е постоянно. Твоето изкуство би трябвало да бъде постоянно, а не фешън “.

Марта Попова написа писмо на Пиводова, че няма планове да се върне в Прага, с цел да продължи образованието си. А тя ù дава отговор яростно: „ Как е допустимо това! Толкова труд употребихме да сложим вярно Вашия глас! Сега, когато Ви чака блестящо бъдеще... Това е закононарушение “.

По това време актрисата е към този момент влюбена и минава под венчило. Мъжът ù не обича да я вижда по какъв начин пее и споделя враждебно: „ Да не мислиш, че ти ще вървиш да пееш по концерти, а пък аз ще ти нося нотите “. Михайлов-Стоян и Иван Вулпе желаят безусловно тя да постъпи в операта. Маестро Атанасов, който е написал към този момент операта „ Психея “ упорства Марта Попова да пее самата Психея. Тя се отхвърля и освен поради мъжа си, а и поради това, че не се усеща готова за кариера на оперна певица. Така престава да взе участие в концерти и да пее.

Грижи се за фамилията. Започват битките ù в театъра, където е нейният същински живот. Той се трансформира в целия ù свят. В късен час тъгува по песните. Останала сама у дома, свири на пианото и пее една от обичаните си песнички „ Чайка “. Така българската опера губи една добра певица. Но Народният спектакъл печели актрисата Марта Попова.