Марта Георгиева за ДЕБАТИ: Хората чакат демонтирането на монумента на окупационната армия от 30 години
Марта Георгиева е родена в София през 1979 година. Завършва Френската гимназия, Софийския университет „ Свети Климент Охридски “, както и магистратура по администрация и ръководство в Университета в Нант. Дългогодишен ръководител на ДСБ – Средец. Член на управителния съвет на гражданската самодейност за разглобяване Паметника на Съветската войска. Член на Столичния общински съвет от групата на „ Демократична България – Обединение “ от 2019 година насам. Един от вносителите на първичния отчет за ремонт и пренасяне на Паметника на Съветската войска от Княжеската градина в София. Решението за въпросното пренасяне бе взето по-рано през днешния ден.
Г-жо Георгиева, решение на Столичния общински съвет за ремонт на Паметника на Съветската войска има още от 90-те години на предишния век, при започване на мандата на сегашния състав на СОС Вашата група още веднъж внесе отчет с предложение за пренасяне на паметника, прочут като МОЧА – Монумент на алената окупационна войска. Защо паметникът въпреки всичко стои?
Първото решение на Столичния общински съвет от 1993 година показва доста ясно волята на локалния парламент този обект да не бъде на мястото, на което е, заради признака, който съставлява. Имало е с изключение на опозиция, идваща неразбираемо от кое място – дали след позвъняване от непознато посолство, също и административни спънки, защото през 1993 година собствеността на обекта е била към момента единствено държавна. При разногласия в съда, съдът е отсъждал, че монументът е държавна благосъстоятелност.
Имайки поради този факт, преди три години внесохме отчет, който взима под внимание, че собствеността е държавна, само че това не пречи общината – като притежател на терена, върху който се намира обекта, да изиска от неговия притежател преместването му и освобождение на градското пространство.
Да не приказваме, че в причините се прибавя, че страната отхвърля да го стопанисва – тя дори отхвърля права на благосъстоятелност, като от време на време твърди, че собствеността не е изяснена. Това прави обекта извънредно рисков. Кметът на София може да разпореди на всеки един притежател да отстрани постройка, която е рискова.
Днес демонтажът беше подсилен, в това число и от сътрудниците Ви от ГЕРБ, които са болшинство в СОС. Защо обаче разглеждането на това предложение се забави толкоз доста?
Забавянето от три години е, тъй като болшинството от ГЕРБ и така наречен „ Патриоти за София “ саботираха този отчет да бъде обсъждан. Това е реалност, който може да бъде проследен в голям брой разисквания и гласувания. През последните три години непрестанно сме повдигали тематиката.
Може би войната или идните избори – както настояват критиците, накараха ГЕРБ да смени радикално позицията си. За мен беше извънредно удовлетворяващо да чуя сътрудниците от ГЕРБ да показват причините от личния им отчет. В причините, които те са предложили, попада да вземем за пример слагане на табела, която да изясни историческите събития през 1944 година, да изясни, че тази войска е окупационна за България, че е забъркана в незаконен режим. Това е мое предложение от 2017 година, когато България стана ротационен ръководител на Съвета на Европейския съюз. Тогава обаче кметът на София Йорданка Фандъкова особено ми отговори, че това няма по какъв начин да стане. В момента изпитвам персонално задоволство да видя по какъв начин всички неща, които до момента са ни казвали, че няма по какъв начин да станат, стават.
Почти нищо по нашето предложение не е променено. Например споделят, че преместването не е законосъобразно, тъй като не сме споделили къде да бъде изместен обектът. В отчета споделяме да бъде изместен на уместно място. Сега те са добавили, че обектът би трябвало да бъде изместен в Музея на социалистическото изкуство или на уместно място. Според тях това го прави по-законосъобразен от предходния вид.
Хората чакат демонтирането на този обект от 30 години. В последна сметка локалният парламент на София още веднъж гласоподава за унищожаване на признака на окупацията.
В предлагането за пренасяне на паметника няма заложени периоди за това. Кога съгласно Вас демонтирането на МОЧА реалистично ще стане факт?
Областният шеф следва незабавно да премине към пренасяне или да откри пари – стотици хиляди левове, да го ремонтира, тъй като този обект е рисков. Смятам, че, когато в цяла Централна и Източна Европа бутат сходен вид паметници от възприятие за правдивост, няма по какъв начин обществото в България да одобри някой да даде голяма сума, с цел да бъде укрепен този паметник.
Ако регионалният шеф не желае да направи нито едното, нито другото, той има опцията, която сме му предложили – посредством районния кмет от „ Демократична България “ Трайчо Трайков, да го деактува като държавна благосъстоятелност и той да премине в ръцете на общината. Тогава демонтирането също ще стане доста по-бързо.
Виждаме, че, , и отстраняват сходни монументи, изключително откакто Русия нахлу в Украйна. Защо при нас този развой се забави – въпросът се разисква от 30 години?
Защото ние дълги години сме учили историята, която окупаторът ни от 1944 година е диктувал. Много хора са същински заблудени. Има я съпротивата, подклаждана от пропагандата, както и от някогашните комунисти, които тази войска е докарала на власт. След началото на войната в Украйна всички видяхме по какъв начин окупационна войска нахлува на суверенна територия и сама се назовава освободителна. Според мен това отвори очите на доста хора в нашето общество – че в действителност това се е случило през 1944 година, че не сме били свободни да назовем окупаторите си с същинското им име, че сме били задължени да има се прекланяме под опасност, че сме учили „ история “, която те диктуват.
Докато приказваме за преместването на МОЧА, към него се събра група хора, с цел да го „ брани “. В същото време виждаме, че в Грузия хиляди жители се пребориха страната им да не одобри съветския закон за „ задграничните сътрудници “. Има ли знаци, че нашата страна ще скъса съветските връзки?
Вярвам, че да, въпреки че до момента в който хората в Тбилиси са въстанали с живота си да бъдат част от свободния и либерален свят, през днешния ден в Столичния общински съвет бяхме заобиколени от хора с яйца и алена багра, които ни назовават фашисти – по същия метод, както Путин назовава фашисти украинците, които бранят страната си.
Смятам, че хората в България, които не са същински подвластни, не са платени, не са признателни на оня режим и онази войска, че ги е направила от хора без обучение професори без да се постанова да учат, към този момент да осъзнават и виждат действителната картина.
Г-жо Георгиева, решение на Столичния общински съвет за ремонт на Паметника на Съветската войска има още от 90-те години на предишния век, при започване на мандата на сегашния състав на СОС Вашата група още веднъж внесе отчет с предложение за пренасяне на паметника, прочут като МОЧА – Монумент на алената окупационна войска. Защо паметникът въпреки всичко стои?
Първото решение на Столичния общински съвет от 1993 година показва доста ясно волята на локалния парламент този обект да не бъде на мястото, на което е, заради признака, който съставлява. Имало е с изключение на опозиция, идваща неразбираемо от кое място – дали след позвъняване от непознато посолство, също и административни спънки, защото през 1993 година собствеността на обекта е била към момента единствено държавна. При разногласия в съда, съдът е отсъждал, че монументът е държавна благосъстоятелност.
Имайки поради този факт, преди три години внесохме отчет, който взима под внимание, че собствеността е държавна, само че това не пречи общината – като притежател на терена, върху който се намира обекта, да изиска от неговия притежател преместването му и освобождение на градското пространство.
Да не приказваме, че в причините се прибавя, че страната отхвърля да го стопанисва – тя дори отхвърля права на благосъстоятелност, като от време на време твърди, че собствеността не е изяснена. Това прави обекта извънредно рисков. Кметът на София може да разпореди на всеки един притежател да отстрани постройка, която е рискова.
Днес демонтажът беше подсилен, в това число и от сътрудниците Ви от ГЕРБ, които са болшинство в СОС. Защо обаче разглеждането на това предложение се забави толкоз доста?
Забавянето от три години е, тъй като болшинството от ГЕРБ и така наречен „ Патриоти за София “ саботираха този отчет да бъде обсъждан. Това е реалност, който може да бъде проследен в голям брой разисквания и гласувания. През последните три години непрестанно сме повдигали тематиката.
Може би войната или идните избори – както настояват критиците, накараха ГЕРБ да смени радикално позицията си. За мен беше извънредно удовлетворяващо да чуя сътрудниците от ГЕРБ да показват причините от личния им отчет. В причините, които те са предложили, попада да вземем за пример слагане на табела, която да изясни историческите събития през 1944 година, да изясни, че тази войска е окупационна за България, че е забъркана в незаконен режим. Това е мое предложение от 2017 година, когато България стана ротационен ръководител на Съвета на Европейския съюз. Тогава обаче кметът на София Йорданка Фандъкова особено ми отговори, че това няма по какъв начин да стане. В момента изпитвам персонално задоволство да видя по какъв начин всички неща, които до момента са ни казвали, че няма по какъв начин да станат, стават.
Почти нищо по нашето предложение не е променено. Например споделят, че преместването не е законосъобразно, тъй като не сме споделили къде да бъде изместен обектът. В отчета споделяме да бъде изместен на уместно място. Сега те са добавили, че обектът би трябвало да бъде изместен в Музея на социалистическото изкуство или на уместно място. Според тях това го прави по-законосъобразен от предходния вид.
Хората чакат демонтирането на този обект от 30 години. В последна сметка локалният парламент на София още веднъж гласоподава за унищожаване на признака на окупацията.
В предлагането за пренасяне на паметника няма заложени периоди за това. Кога съгласно Вас демонтирането на МОЧА реалистично ще стане факт?
Областният шеф следва незабавно да премине към пренасяне или да откри пари – стотици хиляди левове, да го ремонтира, тъй като този обект е рисков. Смятам, че, когато в цяла Централна и Източна Европа бутат сходен вид паметници от възприятие за правдивост, няма по какъв начин обществото в България да одобри някой да даде голяма сума, с цел да бъде укрепен този паметник.
Ако регионалният шеф не желае да направи нито едното, нито другото, той има опцията, която сме му предложили – посредством районния кмет от „ Демократична България “ Трайчо Трайков, да го деактува като държавна благосъстоятелност и той да премине в ръцете на общината. Тогава демонтирането също ще стане доста по-бързо.
Виждаме, че, , и отстраняват сходни монументи, изключително откакто Русия нахлу в Украйна. Защо при нас този развой се забави – въпросът се разисква от 30 години?
Защото ние дълги години сме учили историята, която окупаторът ни от 1944 година е диктувал. Много хора са същински заблудени. Има я съпротивата, подклаждана от пропагандата, както и от някогашните комунисти, които тази войска е докарала на власт. След началото на войната в Украйна всички видяхме по какъв начин окупационна войска нахлува на суверенна територия и сама се назовава освободителна. Според мен това отвори очите на доста хора в нашето общество – че в действителност това се е случило през 1944 година, че не сме били свободни да назовем окупаторите си с същинското им име, че сме били задължени да има се прекланяме под опасност, че сме учили „ история “, която те диктуват.
Докато приказваме за преместването на МОЧА, към него се събра група хора, с цел да го „ брани “. В същото време виждаме, че в Грузия хиляди жители се пребориха страната им да не одобри съветския закон за „ задграничните сътрудници “. Има ли знаци, че нашата страна ще скъса съветските връзки?
Вярвам, че да, въпреки че до момента в който хората в Тбилиси са въстанали с живота си да бъдат част от свободния и либерален свят, през днешния ден в Столичния общински съвет бяхме заобиколени от хора с яйца и алена багра, които ни назовават фашисти – по същия метод, както Путин назовава фашисти украинците, които бранят страната си.
Смятам, че хората в България, които не са същински подвластни, не са платени, не са признателни на оня режим и онази войска, че ги е направила от хора без обучение професори без да се постанова да учат, към този момент да осъзнават и виждат действителната картина.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ