Март е месец на прехода – период, в който зимата

Март е месец на прехода – интервал, в който зимата постоянно прави последни опити да се задържи, само че слънцето към този момент все по-осезаемо диктува смяната. Анализът на стратосферната циркулация и положението на полярния ураган на равнище 10 hPa демонстрира, че при започване на месеца вихърът е мощно деформиран и преместен, с ясно изразени топли аномалии над Гренландия и Северния Атлантик и студено ядро, ориентирано към Европа.

Тази настройка допуска засилена меридионална циркулация, което усилва вероятността от студени нахлувания към Балканите при започване на март. В хода на месеца се чака последователно намаляване и раздробяване на вихъра – натурален развой с напредването на пролетта. Това значи динамично време с чести контрасти.

Първо десетдневие (1–10 март)

Късен зимен удар?

През първите дни на март България попада под въздействие на по-студена въздушна маса, обвързвана с изместването на стратосферния мраз към Източна Европа. Очакват се температури под климатичната норма, изключително в Северна и Източна България.

Не са изключени снеговалежи, в това число и в равнинните региони, въпреки и по-скоро краткотрайни. В планините ще се основат условия за нова снежна завивка. Минималните температури в котловините могат да бъдат негативни, а утринните слани ще бъдат постоянно събитие. Това десетдневие има капацитет да донесе финален по-сериозен зимен епизод. Минимални: сред –6°C и –1°C, в котловините до –8°C
Максимални: сред 3°C и 8°C, в южните региони до 10°C

Второ десетдневие (11–20 март)

Повече слънце, само че с динамични обрати

Около средата на месеца се чака постепенна метаморфоза и намаляване на полярния ураган. Атлантическото въздействие над Европа ще се ускори, а блокиращите процеси ще отслабнат.

За България това значи покачване на температурите и стойности към и малко над нормата. Дневните температури ще доближават пролетни стойности, изключително в равните и Дунавската низина. 

Времето обаче ще остане динамично. Преминаващи средиземноморски циклони могат да носят превалявания – най-вече от дъжд, само че при краткотрайни захлаждания във високите полета е вероятен и влажен сняг. Контрастите сред топли и по-хладни дни ще бъдат присъщи. С други думи; типично мартенско време - през днешния ден, ще вали сняг, а на следващия ден ще е топло. В планините рискът от лавини ще остане висок! 

Минимални: сред 0°C и 5°C. Максимални: сред 10°C и 16°C, локално до 18°C в Южна България
Очакват се по-чести превалявания, най-вече от дъжд. В планините ще продължи да вали сняг, само че снежната граница последователно ще се покачва.

Трето десетдневие (21–31 март)

Пролетта поема контрола

В края на март процесът на сезонно намаляване на полярния ураган ще бъде в напреднала фаза. Студените ядра ще се изтеглят надалеч на север, а над Европа ще се открива по-стабилна западна и югозападна циркулация.

В България се чакат температури над климатичната норма, повече слънчеви часове и типично пролетна динамичност. Валежите ще бъдат най-вече от дъжд, постоянно под формата на краткотрайни, само че интензивни пролетни валежи.

Сутрешни слани ще са вероятни единствено при ясно и безшумно време, основно в котловините. Като цяло зимният темперамент ще остане в предишното, въпреки че къси захлаждания не могат изцяло да се изключат.

Минимални: сред 4°C и 9°C

Максимални: сред 15°C и 22°C, в обособени дни и до 23–24°C. Валежите ще бъдат по-скоро пролетни – краткотрайни, тук-там съпроводени от гръмотевици. Вероятността за сняг в равнинните елементи става минимална, предвиждат от meteobalkans.

Важно!
Нека да не забравяме, че март се характеризира с чести промени на времето и те са свързани с това, че месецът е временен сред зимата и пролетта. Една значима специфичност е и съществуването на стратосферно стопляне.

Март е присъщ с огромни аномалии и с внезапни промени на метеорологичната конюнктура.