Продължаващата глобална гореща вълна не отговаря на климатичните прогнози: какво означава това?
Март 2025 година беше част от невиждана поредност от температурни върхове, които не престават от юли 2023 година, потвърждавайки непрекъснатата световна климатична рецесия, която кара учените да се тревожат и частично озадачават.
Европа претърпя най-горещия си март в историята. Температурата надвиши предходния връх от 2014 година с 0,26 °C. Това е доста отклоняване даже по актуалните стандарти на климатичните аномалии. Службата за изменение на климата Коперник също записва втория най-горещ март в своя набор от данни за света.
Преминаване на сериозни прагове
Глобалните температури през март надвишиха прединдустриалните равнища с 1,6°C. Това нарушава ограничаването от 1,5°C за безвредно стопляне, несъмнено от Парижкото съглашение за климата. Това равнище на превишение се следи съвсем непрестанно през последната година.
„ Фактът, че към момента сме с 1,6°C над прединдустриалните равнища, е в действителност впечатляващ “ — сподели Фридерике Ото от института Грантам. Тя акцентира, че човечеството е на прага на необратими антропогенни промени в климата. Учените чакаха спад в температурните аномалии след пика на феномена Ел-Ниньо.
Робърт Уотард, водещ академик в IPCC, назова актуалната обстановка изключителна. „ Все още усещаме извънредно високите температури по света “ — споделя той пред AFP. Някои аспекти на това стопляне към момента са отвън научното пояснение.
Екстремните метеорологични контрасти
Данните за март демонстрират освен повишение на температурите, само че и увеличение на контрастите на времето. Изменението на климата въздейства върху моделите на преваляванията по цялата планета. Парадоксално е, че Европа по едно и също време претърпява както най-сухите, по този начин и най-влажните райони.
Саманта Бърджис от Европейския метеорологичен център удостовери наклонността. Някои елементи на континента претърпяха най-сухия март от половин век. Други райони записаха невиждани превалявания през същия интервал.
Глобалното стопляне трансформира количеството водна пара в атмосферата. По-топлите океани водят до повече изпарение, а спомагателната влага в атмосферата предизвиква по-интензивни превалявания.
Научни пояснения и неясноти
Учените са единомислещи по отношение на главната причина за дълготрайното стопляне. Изгарянето на изкопаеми горива и отделянето на парникови газове остават главните фактори. Сегашният температурен скок обаче е частично над упованията.
Бил Макгуайър от Лондонския академични лицей показва това като дестабилизация. „ С напредването на изменението на климата би трябвало да чакаме нови счупени върхове “ — предвижда ученият. Затоплянето към този момент трансформира 2023 и 2024 в най-горещите години в историята.
Допълнителни фактори може да са влошили климатичната рецесия. Учените следят измененията в световните модели на облаците, замърсяването на въздуха и намаляването на способността на естествените поглътители да съхраняват въглерод. Понастоящем тези хипотези изискват спомагателни проучвания.
Дългосрочни последици и прогнози
При актуалните трендове светът ще доближи стабилно превишаване на прага от 1,5°C до 2030 година Това е доста по-рано от плануваното от предходни климатични модели. Последствията от сходен сюжет биха били пагубни за доста райони.
Хелън Кларксън от Climate Group изрази угриженост по отношение на неналичието на належащо внимание. „ Заплахата за планетата е екзистенциална, само че вниманието ни е ориентирано другаде “ — отбелязва тя. Икономическите вести постоянно са засенчени от известия за рискови метеорологични феномени.
Настоящият интервал евентуално е най-топлият на Земята за последните 125 000 години. Това надвишава естествените климатични цикли. Всяка част от градуса световно стопляне усилва риска от пагубни метеорологични събития.
Учените акцентират нуждата от незабавни дейности. Намаляването на излъчванията и адаптирането към изменението на климата стават сериозни. Парижкото съглашение остава пример, само че задачите му стават все по-трудни за реализиране.
