От офанзивата на Хафтар в Либия замириса на... Сирия
Маршал Халифа Хафтар, сподвижник на Муамар Кадафи във военния прелом от 1969 година, с който той идва на власт в Либия, и участник от над 40 години в политическия и военния живот на страната, стартира предишния четвъртък атака против Триполи. Жертвите от сраженията в покрайнините на столицата към този момент са десетки и мнозина анализатори са единомислещи, че този град не се завладява елементарно и Хафтар няма задоволително сили за подобен опит. Защо се случва всичко това?
Най-често срещаният отговор е, че това са силови маневри на 75-годишния маршал, контролиращ източната част от Либия, преди плануваната за 14-16 април интернационална конференция в западния либийски град Гадамис. Завземането на Триполи би могло да му обезпечи надзор над институции, контролиращи паричните потоци и износа на нефт. Централната банка и националната петролна компания са в столицата, въпреки че и това не подсигурява власт над цяла Либия. Не бива да се надценява и смисълът от конференцията, тъй като страната не разполага с задоволително мощни институции да приложат съглашения.
Либия към този момент осма година е с два центъра на властта, която е в ръцете на няколко групировки. От 2015 година единият е в Триполи, където има държавно управление под егидата на Организация на обединените нации, другият е на изток, където през 2014 година се появи Палата на представителите на Либия, известна като " държавното управление в Тобрук.
© Reuters
Превземането на Триполи не носи легитимност
При създалата се обстановка форумът може да бъда отсрочен, само че Хафтар - даже и да влезе без пердах в Триполи, ще получи преимущество, само че няма да има легитимност на народен водач. Фелдмаршалът, какъвто е чинът му, не крие упоритостите си, само че ще би трябвало и да задържи възможната си власт над столицата, след което му е нужно утвърждение от множеството кланове и племена в страната, интернационално самопризнание и мирни избори. В момента няма либийска мощ, способна независимо на всичко това.
Освен това Либийската национална войска на Хафтар е много разнородна коалиция. Тя сплотява някогашни либийски офицери, които са лоялни на маршала, членове на милиции (доста от тях са подкрепяни от външни " спонсори " ), наемници, бойци без военно образование от разнообразни племена, а също по този начин и салафити. Единственото, което, наподобява, ги сплотява, е общият зложелател - 59-годишният Фаиз Сарадж, министър председател на интернационално приетото Правителство на националното единение в Триполи.
Офанзивата стартира не толкоз поради някакво трагично възстановяване боеспособността или въоръжението на ЛНА, а най-вероятно поради сделка с групировките в централната и южната част от страната. Там има пъстра комбинация от племена и етнически групи - от туарегите и племето тубу до отряди на хора от Чад и Судан, борещи се за контрола над контрабандата и петролните полета. Анализатори, представени от Reuters, настояват, че чадци и суданци вземат участие настъплението против Триполи, само че от ЛНА отхвърлят това. Възможно е и да се разчита на бездейност или съмнение на някои в Западна Либия против заричане да получат по-добри позиции в бъдещо политическа преструктуриране на властта.
Трудно е да се оцени и с каква жива мощ разполага Хафтар. Армията му твърди, че има 85 000 души, само че това включва и тези въоръжени мъже, на които заплатата идва от централното държавно управление в Триполи. Източници на Reuters от ЛНА споделят, че единствено елитните им елементи " Сайка " наброяват 3500 души, а и синовете на маршала имали добре оборудвани сили. Не е напълно ясно дали източнолибийската войска разполага с бронирана техника и авиация - има известия за въздушни бомбардировки на интернационалното летище на Триполи, само че международните организации популяризират фрагменти единствено на джипове със зенитни картечници.
© Reuters
Части от Мисрата се включиха в помощ на държавното управление в Триполи, само че регионът е с раздвоена преданост към мощните водачи в страната
Кой го поддържа от чужбина
Хафтар е любимец на Египет и Обединените арабски емирства. Точно преди началото на офанзивата той бе признат в Рияд от саудитския крал, а през последните години постоянно гостуваше и в Москва. Съюзниците му в арабския свят най-вероятно желаят определяне на постоянен режим от властнически вид - добре изпитана, въпреки и кървава, формула. Ролята на руснаците наподобява опортюнистична - те се възползват от бъркотията и разногласията сред Италия и Франция по какъв начин да се подходи, само че, в случай че се има вяра на лондонския Daily Telegraph, са изпратили до 300 души от Частната войска " Вагнер ". Евгений Пригожин, който е свързван с тази загадъчна конструкция на някогашни командоси и военни, бе сниман на видео дружно с делегация на Хафтар при срещата ѝ в Кремъл преди няколко седмици.
Външният министър Сергей Лавров приказва за поддръжка на политическия разговор в Либия и приканва партиите да договарят. Но в неделя Москва блокира в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации резолюция с апел Хафтар да спре офанзивата. Либийският маршал споделя, че настъплението има за цел да освободи Триполи от " терористите " - терминология, доста позната от това по какъв начин Русия дефинира всички съперници на Башар ал Асад в Сирия. Нийл Партрик, специалист по страните от Залива, споделя за " Франс прес ", че Обединените арабски емирства и Египет са доставили оръжия на Хафтар " в името на битката против радикалния ислям ".
Франция, която по времето на президента Никола Саркози бе главен основател за свалянето на Кадафи, играе любопитна роля. Тя играе ролята на медиатор сред двата либийски лагера, само че е упреквана, че при президента Франсоа Оланд на място фаворизира лагера на Хафтар и има тесни връзки с Рияд, Абу Даби и Кайро, твърди Артуро Варвели от Института за интернационалните политически проучвания в Милано. Основната причина, наподобява, е, че в Париж считат маршала за по-ефективен в битката с тероризма, от който пострада през последните години Франция.
Правителството на националното единение в Триполи има поддръжката на Италия - някогашната колониална мощ, която ревниво брани своето въздействие и стопански ползи и счита, че Сарадж е кадърен да ограничи потока от имигранти, идващи в Европа от либийските крайбрежия. Турция и Катар обичайно оказват помощ на Триполи, само че сега и двете страни са стопански отслабени, а и управляващите в Доха са в тежка дипломатическа изолираност в арабския свят.
© Reuters
Хафтар на срещата си в Рияд с крал Салман в края на март
Икономиката се пробва да се възвърне от войната
Трудно могат да бъдат показани достоверни данни за икономическото развиване на Либия през последните години. Причина за това е разделянето в страната след войната и свалянето от власт на Муамар Кадафи, а формалните държавни данни не се смятат за задоволително съответни. Поради тази причина страната не попада в последно време в класацията за икономическа независимост на Freedom House.
Според последните оповестени данни брутният вътрешен артикул на Либия през предходната година се чака да бъде към 70 милиарда $ съгласно паритета на покупателната дарба и 48 милиарда $ по номинални цени. Заради прекъсването на военните дейности и възобновяване на износа на нефт през 2017 година стопанската система е повишена с 64%, а през предходната година предвижданията са били за 10%. За последните пет години обаче стопанската система се е свила със 7.9%. Безработицата през 2017 година е била 17.7%, а инфлацията – 28.5%. През 2017 година Либия е осъществила експорт за 18.4 милиарда $, главно от нефт.
© Reuters
Не е известно с какъв брой сили разполага ЛНА, само че те не стигат да се превземе столицата със сражения
И замириса на... Сирия
Сраженията обаче заплашват в този момент да пресечен износа на нефт, да усилят потока мигранти към Европа и да провалят проектите на Организация на обединените нации за мирна конференция, която да сдобри администрациите в източната и западната част на страната.
Без да е сравнимо с разрухата в Сирия, ситуацията в северноафриканската страна припомня на този спор в Близкия изток. Либия към този момент девета година е непрекъснато в нестабилна помирение сред изблиците на принуждение и конфликти на обособени групировки.
Не е изключено Хафтар да разчита Москва дискретно да му помогне в името на по-голяма цел - елиминирането или ограничение въздействието в региона на Турция, Катар и Италия. От години има изявления в медиите, че съветски аварийни елементи и механически консултанти идват в помощ на маршала, а въоръжение се доставя през Беларус и проруски настроени страни и Египет. Целите му не са същите като на Русия, само че преследването им съответствува и с разграничаването на администрацията на президента Доналд Тръмп от спора.
Москва поддържа контакти с съвсем всички либийски страни, официално съблюдава оръжейното ембарго. Но Съединени американски щати и Западна Европа не са не запомнили, че малко преди края на режима на Кадафи той подписа оръжейни покупко-продажби с руснаците за 2 милиарда $, договаря за строителство на съветска военноморска база в Бенгази и за взаимни транспортни и енергийни планове.
© Reuters
В Триполи незабавно започнаха митинги против Хафтар
Най-често срещаният отговор е, че това са силови маневри на 75-годишния маршал, контролиращ източната част от Либия, преди плануваната за 14-16 април интернационална конференция в западния либийски град Гадамис. Завземането на Триполи би могло да му обезпечи надзор над институции, контролиращи паричните потоци и износа на нефт. Централната банка и националната петролна компания са в столицата, въпреки че и това не подсигурява власт над цяла Либия. Не бива да се надценява и смисълът от конференцията, тъй като страната не разполага с задоволително мощни институции да приложат съглашения.
Либия към този момент осма година е с два центъра на властта, която е в ръцете на няколко групировки. От 2015 година единият е в Триполи, където има държавно управление под егидата на Организация на обединените нации, другият е на изток, където през 2014 година се появи Палата на представителите на Либия, известна като " държавното управление в Тобрук.
© Reuters
Превземането на Триполи не носи легитимност
При създалата се обстановка форумът може да бъда отсрочен, само че Хафтар - даже и да влезе без пердах в Триполи, ще получи преимущество, само че няма да има легитимност на народен водач. Фелдмаршалът, какъвто е чинът му, не крие упоритостите си, само че ще би трябвало и да задържи възможната си власт над столицата, след което му е нужно утвърждение от множеството кланове и племена в страната, интернационално самопризнание и мирни избори. В момента няма либийска мощ, способна независимо на всичко това.
Освен това Либийската национална войска на Хафтар е много разнородна коалиция. Тя сплотява някогашни либийски офицери, които са лоялни на маршала, членове на милиции (доста от тях са подкрепяни от външни " спонсори " ), наемници, бойци без военно образование от разнообразни племена, а също по този начин и салафити. Единственото, което, наподобява, ги сплотява, е общият зложелател - 59-годишният Фаиз Сарадж, министър председател на интернационално приетото Правителство на националното единение в Триполи.
Офанзивата стартира не толкоз поради някакво трагично възстановяване боеспособността или въоръжението на ЛНА, а най-вероятно поради сделка с групировките в централната и южната част от страната. Там има пъстра комбинация от племена и етнически групи - от туарегите и племето тубу до отряди на хора от Чад и Судан, борещи се за контрола над контрабандата и петролните полета. Анализатори, представени от Reuters, настояват, че чадци и суданци вземат участие настъплението против Триполи, само че от ЛНА отхвърлят това. Възможно е и да се разчита на бездейност или съмнение на някои в Западна Либия против заричане да получат по-добри позиции в бъдещо политическа преструктуриране на властта.
Трудно е да се оцени и с каква жива мощ разполага Хафтар. Армията му твърди, че има 85 000 души, само че това включва и тези въоръжени мъже, на които заплатата идва от централното държавно управление в Триполи. Източници на Reuters от ЛНА споделят, че единствено елитните им елементи " Сайка " наброяват 3500 души, а и синовете на маршала имали добре оборудвани сили. Не е напълно ясно дали източнолибийската войска разполага с бронирана техника и авиация - има известия за въздушни бомбардировки на интернационалното летище на Триполи, само че международните организации популяризират фрагменти единствено на джипове със зенитни картечници.
© Reuters
Части от Мисрата се включиха в помощ на държавното управление в Триполи, само че регионът е с раздвоена преданост към мощните водачи в страната
Кой го поддържа от чужбина
Хафтар е любимец на Египет и Обединените арабски емирства. Точно преди началото на офанзивата той бе признат в Рияд от саудитския крал, а през последните години постоянно гостуваше и в Москва. Съюзниците му в арабския свят най-вероятно желаят определяне на постоянен режим от властнически вид - добре изпитана, въпреки и кървава, формула. Ролята на руснаците наподобява опортюнистична - те се възползват от бъркотията и разногласията сред Италия и Франция по какъв начин да се подходи, само че, в случай че се има вяра на лондонския Daily Telegraph, са изпратили до 300 души от Частната войска " Вагнер ". Евгений Пригожин, който е свързван с тази загадъчна конструкция на някогашни командоси и военни, бе сниман на видео дружно с делегация на Хафтар при срещата ѝ в Кремъл преди няколко седмици.
Външният министър Сергей Лавров приказва за поддръжка на политическия разговор в Либия и приканва партиите да договарят. Но в неделя Москва блокира в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации резолюция с апел Хафтар да спре офанзивата. Либийският маршал споделя, че настъплението има за цел да освободи Триполи от " терористите " - терминология, доста позната от това по какъв начин Русия дефинира всички съперници на Башар ал Асад в Сирия. Нийл Партрик, специалист по страните от Залива, споделя за " Франс прес ", че Обединените арабски емирства и Египет са доставили оръжия на Хафтар " в името на битката против радикалния ислям ".
Франция, която по времето на президента Никола Саркози бе главен основател за свалянето на Кадафи, играе любопитна роля. Тя играе ролята на медиатор сред двата либийски лагера, само че е упреквана, че при президента Франсоа Оланд на място фаворизира лагера на Хафтар и има тесни връзки с Рияд, Абу Даби и Кайро, твърди Артуро Варвели от Института за интернационалните политически проучвания в Милано. Основната причина, наподобява, е, че в Париж считат маршала за по-ефективен в битката с тероризма, от който пострада през последните години Франция.
Правителството на националното единение в Триполи има поддръжката на Италия - някогашната колониална мощ, която ревниво брани своето въздействие и стопански ползи и счита, че Сарадж е кадърен да ограничи потока от имигранти, идващи в Европа от либийските крайбрежия. Турция и Катар обичайно оказват помощ на Триполи, само че сега и двете страни са стопански отслабени, а и управляващите в Доха са в тежка дипломатическа изолираност в арабския свят.
© Reuters
Хафтар на срещата си в Рияд с крал Салман в края на март
Икономиката се пробва да се възвърне от войната
Трудно могат да бъдат показани достоверни данни за икономическото развиване на Либия през последните години. Причина за това е разделянето в страната след войната и свалянето от власт на Муамар Кадафи, а формалните държавни данни не се смятат за задоволително съответни. Поради тази причина страната не попада в последно време в класацията за икономическа независимост на Freedom House.
Според последните оповестени данни брутният вътрешен артикул на Либия през предходната година се чака да бъде към 70 милиарда $ съгласно паритета на покупателната дарба и 48 милиарда $ по номинални цени. Заради прекъсването на военните дейности и възобновяване на износа на нефт през 2017 година стопанската система е повишена с 64%, а през предходната година предвижданията са били за 10%. За последните пет години обаче стопанската система се е свила със 7.9%. Безработицата през 2017 година е била 17.7%, а инфлацията – 28.5%. През 2017 година Либия е осъществила експорт за 18.4 милиарда $, главно от нефт.
© Reuters
Не е известно с какъв брой сили разполага ЛНА, само че те не стигат да се превземе столицата със сражения
И замириса на... Сирия
Сраженията обаче заплашват в този момент да пресечен износа на нефт, да усилят потока мигранти към Европа и да провалят проектите на Организация на обединените нации за мирна конференция, която да сдобри администрациите в източната и западната част на страната.
Без да е сравнимо с разрухата в Сирия, ситуацията в северноафриканската страна припомня на този спор в Близкия изток. Либия към този момент девета година е непрекъснато в нестабилна помирение сред изблиците на принуждение и конфликти на обособени групировки.
Не е изключено Хафтар да разчита Москва дискретно да му помогне в името на по-голяма цел - елиминирането или ограничение въздействието в региона на Турция, Катар и Италия. От години има изявления в медиите, че съветски аварийни елементи и механически консултанти идват в помощ на маршала, а въоръжение се доставя през Беларус и проруски настроени страни и Египет. Целите му не са същите като на Русия, само че преследването им съответствува и с разграничаването на администрацията на президента Доналд Тръмп от спора.
Москва поддържа контакти с съвсем всички либийски страни, официално съблюдава оръжейното ембарго. Но Съединени американски щати и Западна Европа не са не запомнили, че малко преди края на режима на Кадафи той подписа оръжейни покупко-продажби с руснаците за 2 милиарда $, договаря за строителство на съветска военноморска база в Бенгази и за взаимни транспортни и енергийни планове.
© Reuters
В Триполи незабавно започнаха митинги против Хафтар
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ