Марсело Глейзер е лауреатът на наградата Темпълтън за 2019 г.,

Марсело Глейзер е лауреатът на премията Темпълтън за 2019 година, и професор по естествена философия в Епълтън в колежа в Дартмут. Книгите му включват „ Островът на знанието: границите на науката и търсенето на смисъл “. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Вижте още от тях публикувани в CNN.

Миналата седмица навърших 61 години и в този момент, дружно с милиони други по целия свят, попадам в групата с по-висок риск за Covid-19. Преди този поврат на събитията, нашето беше поколението, което дружно с милиарди други по-млади и малко по-стари от мен, избягваха огромна световна рецесия

За разлика от нашите родители и баби и дядовци, ние не се сблъскахме с нещастието да преживеем две международни войни; избегнахме нуклеарната война по време на Кубинската ракетна рецесия от 1962 година и Студената война. Сега шансът ни изтече.

С пандемията Covid-19, поразила с цялостна мощ целия свят, е елементарно да гледате с съмнение към възходящия брой на смъртните случаи. Но пандемията е тук и ще се утежни, преди да стане по-добра. Колко по-лошо зависи от всички нас. Оттам идват положителните вести.

2020 година ще бъде запомнена като повратна точка в човешката история. Не единствено тъй като мнозина ще умрат, а тъй като пандемията Covid-19 ни предлага късмет да се преоткрием.

Войните принуждават жителите на нацията да реагират като едно цяло. Когато жителите на дадена страна са под офанзива, те се активизират, с цел да се изправят против общия зложелател. След като Съединени американски щати се причислиха към Втората международна война, градовете раздраха стоманени огради и събираха скрап  метал за танкове и бронирани коли; с желание да победи врага, общностите се състезаваха между тях в яростни сбирки. Страх от поцинковано деяние.

Сега сме изправени пред световен зложелател, който не разпознава своите цели посредством набожен, породист, пол или политически избор; вирусът не се интересува от карти и граници. Важното е, че всички ние сме евентуални домакини, без значение кой сме или къде живеем. Под студения обектив на естествения асортимент драмата на живота се развива без морална преценка: всичко се свежда до живот и възпроизвеждане.

Covid-19 ще ни промени като тип. Трябва да реагираме освен като народи, които се борят с зложелател, а като тип, който се бори за оцеляване. Вирусът няма да ни заличи. Но предизвиква несметна болежка и загуба, дестабилизира световните пазари и трансформира всекидневието ни в халюцинационен пейзаж на фантазиите. 

Природата не се интересува от нашата надменност. Малък организъм ни принуждава да преразгледаме полезностите си, раздялите си, избора си, когато се барикадираме в домовете си с най-близките членове на фамилията и обсъждаме какво ще пристигна идващото. Можем да вкусим тревогата в устата си, да си представим какво ще се случи, в случай че загубим интернет връзка, или изчерпаме храна и запаси или по-лошо, заразим вируса.

Би било неуместно да не възприемаме централното обръщение на нашето усложнение: че би трябвало да се съберем, с цел да оцелеем, че сме нежни макар способността си да сътворяваме и унищожаваме, че племенните разделения, които дефинират моралния ни избор през последните хилядолетия, би трябвало да бъдат хвърли настрани за наше положително.

Вече можем да забележим признаците на пробуждане. В Италия, опустошена от загуба страна, хората пеят дружно от балконите си, празнувайки живота и общността. Интернет оказва помощ, даже и обществено да се отдалечаваме един от различен. Нашите деца ще пропуснат учебно заведение, техните другари и учители. Ще пропуснем работа, нощния живот, далечните членове на фамилията, мотаенето с другари....

Къде бихме били без нашите снабдители на здравни грижи и тези, които доставят домовете ни с сила и топлота, които поддържат рафтовете на супермаркетите цялостни и улиците безвредни?

Трябва да мислим групово като човешки кошер, като всеки от нас играе основна роля. Първите стъпки са елементарни: да бъдем смирени пред това, което не знаем, да се съобразяваме с природата и нейните сили и да работим дружно, с цел да запазим освен нашия живот и живота на нашите близки, само че и живота на всички ние в кошера, млади и остарели, празнувайки дарбата да сме живи.