Гигантски астероид унищожил живота на Марс, адският удар предизвикал цунами, помело всичко по пътя си
Марс не постоянно е била планета, потънала в пресъхнал прахоляк, сочат многочислени доказателства. Някога на Червената планета е имало толкоз доста вода, че даже се е образувало мегацунами.
Защо се е стигнало до цялостно опустошаване?
Според нови проучвания Марс е потопен в червеникав прахуляк, откакто великански метеорит е блъснал планетата. Сблъсъкът е съпоставим с този, при който метеорит пада на Земята преди 66 милиона години и унищожава динозаврите.
Изследователи, ръководени от учения Алексис Родригес от Института за планетарни науки в Аризона, са разкрили голям кратер, който потвърждава, че най-вероятно метеорит е предизвикал изгубването на живота на Марс. Кратерът е наименуван Пол и е локализиран в регион, обиден от пагубна ерозия, на мястото където може би се е намирал античен океан.
Местността е разпозната за първи път през 70-те години на предишния век. През 1976 година сондата " Викинг 1 " на НАСА каца на Марс наоколо до огромна система от отводнителни канали, наречена Мая Валес. Сондата се натъква на странна находка - осеяна с камъни низина, преобразена от мегапотоп. През 2016 година екипът от учени, ръководени от Родригес стига до извода, че тази низина се е образувала в следствие от огромно цунами, зародило в античен марсиански океан. Тогава учените изрекоха догадка, че две огромни цунамита са зародили на Червената планета преди 3,4 и 3 милиарда години. Според учените кратерът Ломоносов се е образувал след удар от метеорит, в резултат на който се е надигнало второто огромно цунами, само че аргументите за възникването на първото остават мистерия.
Родригес и екипът му усърдно претърсват картите на повърхността на Марс, търсейки кратери, които биха могли да бъдат свързани с големи цунамита. Учените попадат на кратера, които назовават Пол, на към 900 км североизточно от мястото на кацане на " Викинг 1 " в регион с названието Крис Планитиа. Кратерът е с диаметър 110 км, като е ситуиран на към 120 м под равнището, което съгласно учените в миналото е било равнището на морското ниво. Въз основа на скалите към кратера, които преди този момент са били датирани на към 3,4 милиарда години, откривателите стигат до извода, че той може да се е образувал по това време. А разположението му наоколо до повърхности, разрушени от наводнения, и хипотетични отлагания от мегацунамита допускат, че кратерът се е образувал по време сходен естествен феномен.
За да потвърдят съмненията си, откривателите организират симулации на удар с метеорит, като трансформират параметрите на влияние на повърхността, в която се е блъснал големия галактически транспортен съд.
Според учените са вероятни два сюжета
Според първия метеорит с диаметър 9 км се сблъсква със мощно земно противодействие, което води до детонация с мощ 13 млн. мегатона. Другият сюжет е метеорит с диаметър 3 километра, който се сблъсква със едва земно противодействие, при което се освобождават 0,5 милиона мегатона тротилова сила.
При симулациите и при двата сюжета са се образували кратери с диаметър 110 километра, които отприщил мегацунами, разпространяващо се на 1500 километра от мястото на удара - елементарно покриващо района към Мая Валес. Симулациите съответстват и с осеяния с камъни пейзаж, защото изхвърлените от удара частици са били пренесени и отсрочени от цунамито, което в тази ситуация с 3-километровия метеорит е достигнало височина от 250 метра.
" Нашите симулации на мегацунами, подбудени от удар с метеорит, съответстват тъкмо с картографираните по-стари наноси на мегацунами, достигащи мястото на кацане на " Викинг 1 ", написа " Телеграф ".
Защо се е стигнало до цялостно опустошаване?
Според нови проучвания Марс е потопен в червеникав прахуляк, откакто великански метеорит е блъснал планетата. Сблъсъкът е съпоставим с този, при който метеорит пада на Земята преди 66 милиона години и унищожава динозаврите.
Изследователи, ръководени от учения Алексис Родригес от Института за планетарни науки в Аризона, са разкрили голям кратер, който потвърждава, че най-вероятно метеорит е предизвикал изгубването на живота на Марс. Кратерът е наименуван Пол и е локализиран в регион, обиден от пагубна ерозия, на мястото където може би се е намирал античен океан.
Местността е разпозната за първи път през 70-те години на предишния век. През 1976 година сондата " Викинг 1 " на НАСА каца на Марс наоколо до огромна система от отводнителни канали, наречена Мая Валес. Сондата се натъква на странна находка - осеяна с камъни низина, преобразена от мегапотоп. През 2016 година екипът от учени, ръководени от Родригес стига до извода, че тази низина се е образувала в следствие от огромно цунами, зародило в античен марсиански океан. Тогава учените изрекоха догадка, че две огромни цунамита са зародили на Червената планета преди 3,4 и 3 милиарда години. Според учените кратерът Ломоносов се е образувал след удар от метеорит, в резултат на който се е надигнало второто огромно цунами, само че аргументите за възникването на първото остават мистерия.
Родригес и екипът му усърдно претърсват картите на повърхността на Марс, търсейки кратери, които биха могли да бъдат свързани с големи цунамита. Учените попадат на кратера, които назовават Пол, на към 900 км североизточно от мястото на кацане на " Викинг 1 " в регион с названието Крис Планитиа. Кратерът е с диаметър 110 км, като е ситуиран на към 120 м под равнището, което съгласно учените в миналото е било равнището на морското ниво. Въз основа на скалите към кратера, които преди този момент са били датирани на към 3,4 милиарда години, откривателите стигат до извода, че той може да се е образувал по това време. А разположението му наоколо до повърхности, разрушени от наводнения, и хипотетични отлагания от мегацунамита допускат, че кратерът се е образувал по време сходен естествен феномен.
За да потвърдят съмненията си, откривателите организират симулации на удар с метеорит, като трансформират параметрите на влияние на повърхността, в която се е блъснал големия галактически транспортен съд.
Според учените са вероятни два сюжета
Според първия метеорит с диаметър 9 км се сблъсква със мощно земно противодействие, което води до детонация с мощ 13 млн. мегатона. Другият сюжет е метеорит с диаметър 3 километра, който се сблъсква със едва земно противодействие, при което се освобождават 0,5 милиона мегатона тротилова сила.
При симулациите и при двата сюжета са се образували кратери с диаметър 110 километра, които отприщил мегацунами, разпространяващо се на 1500 километра от мястото на удара - елементарно покриващо района към Мая Валес. Симулациите съответстват и с осеяния с камъни пейзаж, защото изхвърлените от удара частици са били пренесени и отсрочени от цунамито, което в тази ситуация с 3-километровия метеорит е достигнало височина от 250 метра.
" Нашите симулации на мегацунами, подбудени от удар с метеорит, съответстват тъкмо с картографираните по-стари наноси на мегацунами, достигащи мястото на кацане на " Викинг 1 ", написа " Телеграф ".
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ