Марс не винаги е бил сухата планета, която познаваме днес:

Марс не постоянно е бил сухата планета, която познаваме през днешния ден: преди милиарди години тя е била дом на езера, реки и даже океани. Въпросът къде е изчезнала всичката тази вода до момента оставаше без отговор, съобщи Франс прес, базирайки се на обява в сп. " Сайънс ". Основното съмнение на откривателите беше, че водата се е изплъзнала в космоса. Ново изследване обаче демонстрира, че огромна част от нея е уловена в минерали в марсианската кора, съобщи Българска телеграфна агенция. Откритието обаче не значи " че има някакъв голям воден контейнер " под повърхността на Марс, предизвестява Ева Шелер, откривател в Калифорнийския софтуерен институт и водещ създател на изследването. " Това, което споделяме е, че кората съдържа така наречен хидратирани минерали, т.е. минерали, които имат вода в структурата си ", изяснява Шелер, чийто модел демонстрира, че сред 30 и 99 % от първичната вода е уловена в тези минерали. В началото на историята на Червената планета е имало задоволително вода в течно положение на повърхността, с цел да я покрие под голям океан. Тя е участвала или в атмосферата, или под формата на лед в полярните шапки или в марсианските глъбини. Досега учените смятаха, че загубата на вода на Марс се дължи на атмосферно приключване. Феноменът съществува и на Земята, само че е доста по-изразен на Червената планета поради слабата гравитация. Използвайки наблюдения на марсоходи и марсиански астероиди, екипът се концентрира върху водорода - основен съставен елемент на водата. " Водните молекули са построени от О2 и водород. Съществуват разнообразни водородни атоми. Леките могат да се освободят от гравитационното поле на Марс и да " избягат " в космоса. Остава обаче тежкият водород, прочут кат деутерий ", изяснява Ева Шелер. Тъй като по-лекият тип заобикаля по-бързо от атмосферата на планетата, загубата на по-голямата част от водата в космоса би оставила релативно повече деутерий след себе си. Имайки поради обаче какъв брой вода е била налична в началото на планетата и настоящата скорост на приключване на водород, актуалното му съответствие с деутерия не може да се изясни единствено с атмосферни загуби. Вместо това създателите на проучването считат, че решаваща роля е изиграла композиция от два механизма: улавянето на вода в минерали в кората на планетата, както и загубата на вода в атмосферата. " Всеки път, когато канара взаимодейства с вода, се следи поредност от доста комплицирани реакции, които образуват хидратиран минерал ", споделя Шелер. Този развой, наименуван " химическо изветряване ", протича и на Земята - да вземем за пример в глина, която се среща и на Марс. Вулканите на нашата планета рециклират водата назад в атмосферата. Марс обаче няма тектонски плочи, което прави измененията непрекъснати. Според симулациите на екипите планетата е изгубила по-голямата част от водата си преди сред 4 и 3,7 милиарда години.[**sorce_name**]