Марс не винаги е бил сухата планета, която познаваме днес:

Марс не постоянно е бил сухата планета, която познаваме през днешния ден: преди милиарди години тя е била дом на езера, реки и даже океани. Въпросът къде е изчезнала всичката тази вода до момента оставаше без отговор. Основното съмнение на откривателите беше, че водата се е изплъзнала в космоса. Ново изследване обаче демонстрира, че огромна част от нея е уловена в минерали в марсианската кора, предават Франс прес и Българска телеграфна агенция, базирайки се на обява в сп. "Сайънс ".

Откритието обаче не значи "че има някакъв голям воден контейнер " под повърхността на Марс, предизвестява Ева Шелер, откривател в Калифорнийския софтуерен институт и водещ създател на изследването.

"Това, което споделяме е, че кората съдържа така наречен хидратирани минерали, т.е. минерали, които имат вода в структурата си ", изяснява Шелер, чийто модел демонстрира,
че сред 30 и 99 % от първичната вода е уловена в тези минерали.

В началото на историята на Червената планета е имало задоволително вода в течно положение на повърхността, с цел да я покрие под голям океан. Тя е участвала или в атмосферата, или под формата на лед в полярните шапки или в марсианските глъбини.

Досега учените смятаха, че загубата на вода на Марс се дължи на атмосферно приключване. Феноменът съществува и на Земята, само че е доста по-изразен на Червената планета поради слабата гравитация.

Използвайки наблюдения на марсоходи и марсиански астероиди, екипът се концентрира върху водорода - основен съставен елемент на водата.

"Водните молекули са построени от О2 и водород. Съществуват разнообразни водородни атоми. Леките могат да се освободят от гравитационното поле на Марс и да "избягат " в космоса. Остава обаче тежкият водород, прочут кат деутерий ", изяснява Ева Шелер.

Тъй като по-лекият тип заобикаля по-бързо от атмосферата на планетата, загубата на по-голямата част от водата в космоса би оставила релативно повече деутерий след себе си. Имайки поради обаче какъв брой вода е била налична в началото на планетата и настоящата скорост на приключване на водород, актуалното му съответствие с деутерия не може да се изясни единствено с атмосферни загуби.

Вместо това създателите на проучването считат, че решаваща роля е изиграла композиция от два механизма: улавянето на вода в минерали в кората на планетата, както и загубата на вода в атмосферата.

"Всеки път, когато канара взаимодейства с вода, се следи поредност от доста комплицирани реакции, които образуват хидратиран минерал ", споделя Шелер.

Този развой, наименуван "химическо изветряване ", протича и на Земята - да вземем за пример в глина, която се среща и на Марс.

Вулканите на нашата планета рециклират водата назад в атмосферата. Марс обаче няма тектонски плочи, което прави измененията непрекъснати.
Според симулациите на екипите планетата е изгубила по-голямата част от водата си преди сред 4 и 3,7 милиарда години.