На какво всъщност се дължи червеният цвят на Марс
Марс, или както също постоянно го назоваваме Червената планета, е идната огромна цел на галактическите компании и национални организации. А до момента в който се кроят проекти първо по какъв начин да се стигне до нея и след това да се засели като в най-смелите фантазии на Илон Мъск, научаваме от ден на ден и забавна информация за нея.
Кога SpaceX ще стигне до Марс (и до какво ще докара това)
По-скоро, в сравнение с предполагахме
Последната идва от интернационално проучване с частичното присъединяване на NASA, изводите от които бяха публикувани тази седмица. В тях за следващ път се разяснява, че през днешния ден атмосферата на Марс може да е несъответствуваща за задържане на вода на повърхността за дълго време, само че в предишното тя е била в обилие. Доказателства за това има не едно и две - остатъци от пресъхнали реки и езера, както и минерали, които се образуват единствено в течаща вода.
Един от тях е железният минерал ферихидрит. Именно той се счита за " провинен " за червеникавия прахуляк, който покрива повърхността на планетата и е станал нейна най-отличителна линия. И до момента беше известно, че той е примес от разнообразни минерали, в това число стоманени оксиди, само че в това проучване акцентът е съответно върху ферихидрита, който се показва като повода за цвета на планетата.
Находката на минерала има доста по-важно значение за Червената планета от цвета. Тя приказва за едно минало, в което времето е била влажно, имало е хладка вода и температури, по-поносими за обитаване. Предположенията са, че на Марс е имало среда, способна да поддържа течна вода, преди да се случи прехода от влажна към суха среда преди милиарди години.
Днес швейцарските учени, които работят по проучването съвместно с NASA, считат, че ферихидритът е на всички места в праха, а също по този начин евентуално и в скалните формирания. Това не е първото сходно изказване, което чуваме, само че в този момент има подготвеност с потреблението на данни от наблюдения и нови лабораторни способи да се пресъздаде прословутият марсиански прахуляк в лабораторни условия.
И в този момент налице на доказателства, че едно време атмосферата на Марс е била подобаваща за образуването на ферхидрит - като да вземем за пример във въздуха е имало задоволително О2, както и вода, които реагират с желязото. Въпросните условия са доста разнообразни от сегашната суха и студена среда, в която марсианските ветрове разнасят въпросния стоманен проект на всички места, създавайки присъщия образ на Червената планета, изясняват на уеб страницата на.
Островът, който като че ли не е на тази планета
Като на Марс, само че не напълно
Дали обаче всичко това е безусловно правилно ще стане ясно чак откакто първите физически проби от Марс, събрани от марсохода Perseverance, бъдат доставени на Земята за обширен разбор. А всички тези открития са в помощ на възможното разкриване на метод атмосферата на планетата още веднъж да стане гостоприемна - дали за съответни организми или и за нас, хората.
Кога SpaceX ще стигне до Марс (и до какво ще докара това)
По-скоро, в сравнение с предполагахме
Последната идва от интернационално проучване с частичното присъединяване на NASA, изводите от които бяха публикувани тази седмица. В тях за следващ път се разяснява, че през днешния ден атмосферата на Марс може да е несъответствуваща за задържане на вода на повърхността за дълго време, само че в предишното тя е била в обилие. Доказателства за това има не едно и две - остатъци от пресъхнали реки и езера, както и минерали, които се образуват единствено в течаща вода.
Един от тях е железният минерал ферихидрит. Именно той се счита за " провинен " за червеникавия прахуляк, който покрива повърхността на планетата и е станал нейна най-отличителна линия. И до момента беше известно, че той е примес от разнообразни минерали, в това число стоманени оксиди, само че в това проучване акцентът е съответно върху ферихидрита, който се показва като повода за цвета на планетата.
Находката на минерала има доста по-важно значение за Червената планета от цвета. Тя приказва за едно минало, в което времето е била влажно, имало е хладка вода и температури, по-поносими за обитаване. Предположенията са, че на Марс е имало среда, способна да поддържа течна вода, преди да се случи прехода от влажна към суха среда преди милиарди години.
Днес швейцарските учени, които работят по проучването съвместно с NASA, считат, че ферихидритът е на всички места в праха, а също по този начин евентуално и в скалните формирания. Това не е първото сходно изказване, което чуваме, само че в този момент има подготвеност с потреблението на данни от наблюдения и нови лабораторни способи да се пресъздаде прословутият марсиански прахуляк в лабораторни условия.
И в този момент налице на доказателства, че едно време атмосферата на Марс е била подобаваща за образуването на ферхидрит - като да вземем за пример във въздуха е имало задоволително О2, както и вода, които реагират с желязото. Въпросните условия са доста разнообразни от сегашната суха и студена среда, в която марсианските ветрове разнасят въпросния стоманен проект на всички места, създавайки присъщия образ на Червената планета, изясняват на уеб страницата на.
Островът, който като че ли не е на тази планета
Като на Марс, само че не напълно
Дали обаче всичко това е безусловно правилно ще стане ясно чак откакто първите физически проби от Марс, събрани от марсохода Perseverance, бъдат доставени на Земята за обширен разбор. А всички тези открития са в помощ на възможното разкриване на метод атмосферата на планетата още веднъж да стане гостоприемна - дали за съответни организми или и за нас, хората.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ