МОКСИ: Амбициозният план на НАСА и МИТ за създаване на кислород на Марс
Марс е неприятелски свят за хората. С атмосфера, формирана от 95% въглероден диоксид, и при липса на магнитно поле като това, което защищава Земята от галактическата радиация, никой не би могъл да оцелее повече от няколко минути на повърхността на Марс без съответна отбрана.
Изправени пред това затруднение, Масачузетският софтуерен институт (MIT) и Лабораторията за реактивни мотори на НАСА (JPL) реагираха, като сътвориха устройство, което трансформира изобилния марсиански въглероден диоксид в О2.
Изобретението се назовава МОКСИ (MOXIE) и се основава на правилото в потребление на ресурсите “Ин ситу ”(На мястото), главен в галактическите проучвания.
Той се състои в това да се възползвате от детайлите на мястото, което се изследва, с цел да не се постанова да употребявате толкоз доста софтуерни и човешки запаси.
Тази технология освен разрешава на астронавтите да дишат на повърхността на Марс, само че също по този начин оказва помощ на ракетите да се повдигнат по време на пътуването назад към Земята, развой, който изисква тонове О2.
По тази причина марсоходът на НАСА Perseverance , който кацна на алената планета на 18 февруари, има конфигурирано едно от тези устройства, с цел да се тества успеваемостта му и по този метод да се употребява в бъдещите по-мащабни задачи.
Как се създава О2?
Първоначално желанието на НАСА не е било да получава О2 от атмосферата на Марс, а от леда, насъбран под повърхността на алената планета.
Този развой обаче би бил прекомерно комплициран за ресурсите, които галактическата организация разполага сега, изяснява основният откривател на МОКСИ Майкъл Хехт на уеб страницата на MIT.
Причината е, че ледът би трябвало да бъде изкопан и продънен, пречистен и обработен преди освобождение на кислорода, интервенция, която не може да се извърши роботизирано и ще изисква доста комплицирани машини.
Поради тази причина MIT прибягва до техника, която, въпреки и малко по-опростена, има име, което е плашещо:
Електролизата на корав оксид, която се състои в делене на детайлите на съединяване, в този случай въглероден диоксид, чрез електричество.
Молекулата на CO2 се състои от един въглероден атом и два кислородни и посредством този развой тези три атома се разделят, което води до формиране на молекула въглероден оксид (CO) и атом О2 (О), който ще се употребява за дишане и изстрелване на ракетите.
За да направи това, MOXIE изсмуква въздуха от марсианската атмосфера с помпа, загрява го до към 800ºC и ползва електрическия ток, с който съумява да освободи кислорода.
Поради високите температури, които се доближават, устройството е заобиколено от пласт злато, което е материал, който не предава елементарно топлината.Следователно предотвратява загряването на други елементи на кораба, в които се намира.
След извличането на кислорода се ревизира дали дава отговор на стандартите за непорочност, нужни на космонавтите.
Целта на НАСА е кислородът, който се получи от този развой, да бъде най-малко 99,6% непорочност.
Двойна цел: да дишаме и да се върнем на Земята
„ Хората ме питат дали МОКСИ се създава, тъй че астронавтите да имат какво да дишат. Но ракетите употребяват стотици пъти повече О2 от хората “, изяснява Хехт на уеб страницата на MIT.
Следователно функционалността на апарата е освен да разреши оцеляването на хората, само че и да подсигурява, че те могат безвредно да се върнат на Земята.
В този смисъл кислородът е нужен, тъй като, когато се комбинира с водород, той провокира детонация, която разрешава на корабите да преодолеят силата на гравитацията и да излетят от повърхността на Марс.
Според НАСА този развой изисква сред 30 000 и 45 000 кг О2, заради което за бъдещи пилотирани задачи те се надяват да основат МОКСИ до 100 пъти по -голям и по-тежък, съвсем толкоз, колкото самият Роувър Perseverance.Така той ще генерират към два кг О2 на час.
В момента устройството, което носи Роувър Perseverance, е способно да създава О2, само че не и да го съхранява, минус, който НАСА ще би трябвало да реши при идващите пътувания.
Всъщност задачата е да се започва МОКСИ две години преди първите хора да се реалокират на Марс, тъй че през това време той да генерира и съхранява задоволително О2, като по този метод подсигурява сполучливо пътешестване назад към Земята.
Вижте още:
