&format=webp)
ЕС упорито плаща цената на капиталовото бездействие
Маркус Вилиг знае всичко за нежеланието на Европа да поема капиталови опасности. Изпълнителният шеф на естонското приложение за споделено пътешестване Bolt „ се е срещнал с съвсем всеки рисков капиталист “ на континента, преди да обезпечи по-голямата част от финансирането на стартъпа си в размер на над 1 милиарда $ от американски вложители.
„ Причината, заради която загубихме, не беше, че конкурентните приложения имаха по-добър артикул. Причината беше, че те имаха достъп до повече пари “, споделя Вилиг пред Financial Times.
„ Американските вложители бяха подготвени да поемат риска, даже за естонско юридическо лице. Европейските рискови капиталисти просто не можаха да се ангажират на това равнище. "
Това се трансформира в позната история в Европа, защото най-хубавите компании постоянно се обръщат към дълбоките финансови пазари в Съединени американски щати, вместо да търсят поддръжка вкъщи, до момента в който други евентуално сполучливи бизнеси се борят за финансиране. Богата на спестявания, Европа се бори да финансира своето бъдеще.
„ Европа евентуално е пропуснала да сътвори благосъстояние на стойност сред три и пет трилиона евро поради това “, твърди Вилиг.
„ Ако не оправим финансовите си пазари, ще продължим да губим в технологиите, в нововъведенията, във всичко, което има значение. “
Засегната от неналичието на конкурентоспособност на стопанската система си, тематиката за недофинансираните компании се трансформира в един от най-важните въпроси в европейската политическа стратегия.
Брюксел прави нов подтик за поощряване на по-дълбоки и по-интегрирани финансови пазари в целия Европейски Съюз, с акцент върху понижаване на фрагментацията, възстановяване на достъпа до финансиране и стимулиране на вложенията на дребно. Урсула фон дер Лайен, председателка на Европейската комисия, разгласи плана за един от целите на втория си мандат.
Тази година Комисията започва самодейността „ Съюз на спестяванията и вложенията “ – политическа стратегия, чиято цел е да активизира големия запас от спестявания на семействата в Европейски Съюз и да ги насочи по-ефективно към продуктивни вложения.
Предложенията включват възкръсване на секюритизацията, централизиране на надзора и улеснение на вложенията на дребно, наред с приключването на дългогодишните договаряния по законите за неплатежоспособност и завършването на банковия съюз.
За доста представители на европейския бизнес и политически хайлайф казусът не е единствено в рисковия капитал, а и приключването на европейски листвания в Съединени американски щати. Взети дружно, тези проблеми съставляват структурна опасност, а не просто пропусната опция.
„ Европа разполага с извънредно положителни спестявания, само че не съумяваме да ги превърнем в продуктивни вложения “, споделя Стефан Бужна, основен изпълнителен шеф на Euronext, която ръководи фондови тържища в седем европейски страни.
“Трябва да пренастроим системата – и то бързо. “
Фрагментираният финансов пейзаж на континента е огромна част от казуса, прибавя той. Капиталовият пазар на Европа в реалност е комбинация от национални системи, всяка с разнообразни правила, регулатори и капиталови култури. Най-значимият му финансов център, Лондон, към този момент не е в Европейски Съюз.
Има много изострен контрастност със Съединени американски щати - където обединените финансови пазари и търговски системи, дружно с обединен регулатор на пазара, поддържат просвета на вдишване на риск и вложения в акции.
„ Не може да се построи преуспяващ пазар на акции въз основата на 27 разнообразни правни системи и 27 разнообразни хрумвания за контрол “, прибавя Бужна.
Идеята за основаване на по-съгласуван европейски финансов пазар обаче не е нова. Всъщност, 10 години след стартирането си, планът, в началото наименуван „ съюз на финансовите пазари “ (CMU), към момента е в развой на създаване.
Напредък бе реализиран в области като промяната на проспектите и подобряването на достъпа до обществените пазари за по-малките предприятия, само че финансовите тържища в Европа към момента са фрагментирани и едва развити, а предприятията не престават да зависят прекомерно доста от банковото финансиране.
Предприятията в блока набират единствено една трета от финансирането от финансовите пазари спрямо американските си съперници, а капиталовите потоци сред страните членки остават неравномерни.
„ От 20 години европейските политици разискват нуждата от по-добре интегрирани финансови пазари, само че до момента, почтено казано, малко е реализирано “, оплака се предишния месец полският министър на финансите Анджей Домански.
Скептиците настояват, че даже и с промени в съответни области, ще бъде мъчно да се насърчи просвета на акционерно присъединяване по американски модел на континент, където великодушните обществени и пенсионни системи са премахнали огромна част от тласъците за жителите да влагат в по-рискови активи.
Въпреки това, европейски политици настояват, че новите старания се употребяват с по-голям подтик, защото водачите са признали какъв брой нездравословни са слабите финансови пазари за европейската стопанска система.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард прави оценка, че годишните финансови потоци от Европейски Съюз към Съединени американски щати възлизат на 300 милиарда евро. Марио Драги, някогашен президент на ЕЦБ и италиански министър председател, в необятно приветстван отчет от предходната година оцени годишните капиталови потребности на Европейски Съюз на към 800 милиарда евро, единствено част от които биха могли да бъдат покрити от обществените бюджети.
По някои политически чувствителни въпроси има предпочитание да се образуват по-малки групи от страни, които да прокарват промени, вместо да се стремим към единогласие. Някои вложители считат, че след години на подправени стартове най-сетне се набира инерция.
„ Този път е друго, имам вяра ”, споделя Винсент Мортие, основен капиталов шеф на Amundi, най-големият ръководещ активи в Европа с 2,2 трлн. евро активи под ръководство.
„ Преименуването на “съюз на спестяванията и вложенията “ не е козметично, а е значима смяна “, прибавя той пред FT.
Мортие споделя, че CMU е нужна „ повече от всеки път “, с цел да се сътвори опция на Съединени американски щати и да се пренасочат спестяванията към продуктивни вложения в Европа.
„ Това, което чуваме от Европейската комисия и Европейската централна банка, е много обнадеждаващо. Те схващат спешността на казуса. Но към момента има дълъг път до постигането на конвергенция сред всички заинтригувани страни. “
За бизнесмени като Вилиг от Bolt мащабът на проблемите значи, че Брюксел би трябвало да работи по-бързо.
„ Ако това не се промени, Европа няма икономическо бъдеще “, споделя той.
„ Да бъдем почтени – в случай че най-хубавите ни компании не престават да бъдат смазвани или принуждавани да се реалокират в чужбина, какво ще остане? “
Фрагментацията на европейската система варира от налозите и регулациите до несъстоятелността.
Кредиторите на дребна компания, която банкрутира в Гърция, могат да чакат да си възстановят приблизително към 5 цента от всяко евро, който им се дължи. В Люксембург те могат да си възвърнат три четвърти от дълга, съгласно брифинг на Европейския парламент от 2023 година
Разликата се дължи частично на разликите сред страните в законодателството за неплатежоспособност, което дефинира какво се случва с фирмите, които към този момент не могат да извършват финансовите си отговорности.
„ Правилата за неплатежоспособност са като фамилното право, те са извънредно надълбоко вкоренени в структурата на всяко общество “, споделя Бужна.
“Въпреки това, уместно хармонизиране на законодателството в региона на несъстоятелността би могло да промени напълно обстановката на дълговите пазари. “
Комисията обмисля целенасочени ограничения в небанковото законодателство за неплатежоспособност, с цел да се добави по-голяма правна сигурност за вложителите. Въпреки че цялостното доближаване остава политически сензитивен въпрос, членове на Комисията оферират най-малък общоприет метод в основни области.
Несъстоятелността е единствено един от образците за липса на хармонизация сред националните рамки в Европейски Съюз. Други са несъгласуваните закони за скъпите бумаги и особеното данъчно отнасяне, които не престават да попречват трансграничните вложения и да лимитират мащабируемостта на финансовите пазари в Европейски Съюз.
Още една структурна спънка е бавното движение на секюритизацията, или практиката на пакетиране на финансови активи, изключително заеми, в търгуеми скъпи бумаги. След като беше жизненоважен инструмент както за фирмите, по този начин и за вложителите, пазарът на секюритизация в Европа се бори да се възвърне след финансовата рецесия, отчасти възпрепятстван от това, което участниците на пазара разказват като прекомерно комплицирана и внимателна регулация.
Годишното издаване на секюритизационни артикули в Европейски Съюз е 0,3% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година — спрямо 4% в Съединени американски щати, където държавни организации като Fannie Mae и Freddie Mac пакетират милиарди долари жилищни заеми, отпуснати от търговски банки, в капиталови артикули.
Драги прикани Брюксел да „ поправя пруденциалните условия за секюритизирани активи. Капиталовите условия би трябвало да бъдат понижени за избрани елементарни, транспарантни и стандартизирани категории, за които те не отразяват действителните опасности “.
Комисията даде сигнал, че е подготвена да преразгледа съществуващата рамка за да разреши по-голям риск в системата, без да се компрометира финансовата непоклатимост.
„ Може би равнището на риск, което имаме сега в стопанската система, не е уместно “, признава в изявление за Financial Times еврокомисарят по финансовите услуги Мария Луис Албукерке, добавяйки, че „ е мъчно да се реализира вярното съответствие “.
Въпросът за използването също е от огромно значение. Пазарните участници и чиновниците на Европейски Съюз от ден на ден смятат, че по-строгият централен контрол е от решаващо значение за понижаване на фрагментацията. Все повече гласове, отпред с Франция, приканват за преразглеждане на Европейския орган за скъпи бумаги и пазари и оферират да му бъдат предоставени директни надзорни пълномощия над огромни трансгранични субекти и основни платформи за търговия — сходно на Комисията за скъпи бумаги и тържища на Съединени американски щати.
Понастоящем всички правоприлагащи функционалности се извършват от националните регулатори.
Комисията се ангажира да премине към обединен контролен орган за избрани субекти, като огромни клирингови къщи, тържища за криптовалути и огромни трансгранични ръководещи активи.
Индустриалните групи приветстваха тази стъпка, само че поради мъчителната история на промяната на финансовите пазари, мнозина остават внимателни по отношение на капацитета за значими промени.
Призивите за по-голяма пазарна интеграция постоянно се сблъскват с националните ползи, изключително в страни като Ирландия и Люксембург, които имат огромни браншове за ръководство на активи. Това докара до опозиция против прехвърлянето на надзора на равнище Европейски Съюз.
„ Това е частта от дебата, която съгласно мен в действителност би трябвало да се промени “, споделя Албукерке. “Става въпрос за гарантиране на верния резултат за Европа. “
Водещите банки в Европа смятат, че планът за финансовите пазари – и паралелната самодейност за основаване на банкова система в целия Европейски Съюз – са от жизненоважно значение за тяхната конкурентоспособност.
„ Европейските банки и финансови пазари се нуждаят от една рамка и един набор от правила за всички наши пазари, с цел да поддържат конкурентоспособността на нашия блок, да насърчат вложенията и да дадат опция на Европейски Съюз да бъде освен това от сбора на частите си “, споделя Андреа Орсел, основен изпълнителен шеф на италианската UniCredit.
Ако има една страна в Европа, която въодушевява бюрократите, които се надяват да трансфорат спестяванията в вложения, това е Швеция.
Поколения са израснали в тази скандинавска страна, като са били изложени на акции посредством пенсии и обществени известия. Широко публикуваните сметки с данъчни облекчения, като investeringssparkonto (ISK), са нормализирали вложенията в акции и фондове във всички обществени пластове, създавайки просвета на присъединяване, която задълбочава ликвидността и разрешава даже на дребните компании да набират средства на локално равнище.
„ Казваме, че това е икономисване, само че в действителност е вложение “, споделя шведският министър на финансите Елизабет Свантесон.
„ Това е надълбоко вкоренено в културата. Всички, от ляво до дясно, го схващат. И това насочва парите към нововъведения и компании “, прибавя тя.
“Ето за какво нашите финансови пазари действат. “
Адам Костял, президент на Nasdaq Stockholm, е склонен.
„ Трябва да стартираме от семействата... Ако нямате мощна основа от вложители, не можете да изградите здрав обществен пазар. “
Швеция има и огромни капиталови групи, като Wallenberg и Kinnevik, които могат да дават по този начин наречения „ толерантен капитал “, нужен за превръщането на стартъпи в по-големи предприятия. Страната е родила две от най-известните софтуерни компании в Европа – стрийминг платформата Spotify и платежната група Klarna.
Успехът на Швеция акцентира освен какво е допустимо на континента, само че и какъв брой дълъг път имат да изминат доста страни. Повечето европейци се отнасят с съмнение към фондовите пазари, не са сигурни по какъв начин да влагат или се опасяват да изгубят спестяванията си.
В резултат на това, въпреки че европейците икономисват 15% от приходите на семействата си, което е три пъти повече от американците, по-голямата част от тези спестявания са в нискорискови артикули като спестовни сметки. Между 2015 и 2021 година семействата в Европейски Съюз държат 32% от финансовите си активи в брой и депозити, спрямо едвам 13% за семействата в Съединени американски щати, които влагат съвсем половината от финансовото си благосъстояние в акции и капиталови фондове.
„ Парите ни просто стоят в изцяло неправилни класове активи и това ни убива “, споделя Вилиг.
Сравнително великодушните обществено финансирани системи за пенсиониране и висше обучение на континента също работят като демотивиращ фактор. „ Ако желаете да се пенсионирате в Съединени американски щати, би трябвало да купите акции, до момента в който сте млади “, споделя Бужна.
“В Европа се надявате, че някой различен ще заплаща налози, когато остареете. “
Комисията изследва оферти, които включват възстановяване на финансовата просветеност, въвеждане на етикети за вложители в целия Европейски Съюз и опростяване на достъпа до артикули на финансовите пазари за дребните вложители. Политиците настояват, че по-голямото присъединяване на дребните вложители е от значително значение за устойчивостта на пазарите и дълготрайното финансиране на зеления и цифровия преход в Европа
Вилиг предизвестява, че следствията от бездействието в предишното към този момент са забележими. „ Погледнете изкуствения разсъдък – за какво Mistral през днешния ден не е компания за 100 милиарда евро? “, пита той, базирайки се на най-известната компания за изкуствен интелект в Европа.
„ Ако нямате подобаващия капитал, не можете да се конкурирате. И не става въпрос единствено за пари – става въпрос за екосистемата, гения, оценките. Всички тези неща се наслагват. “
Той прибавя, че даже когато европейските започващи компании съумеят да излязат на борсата, доста от тях избират да се записват в чужбина, както направи Spotify през 2018 година и възнамерява да направи Klarna.
„ Никой създател не желае да отиде в Съединени американски щати. Ние не бягаме – нас ни изтласкват. Изпълнителните шефове мислят, че в Съединени американски щати ще получат по-добри оценки, повече ликвидност, повече поддръжка. Това е голяма алена лампа. “
Поддръжниците и критиците на напъните на Европейски Съюз са единомислещи, че с цел да се обърне наклонността на европейските финансови пазари, е нужен многостранен отговор на дългогодишните структурни недостатъци. Финансовата просветеност остава неравномерна, което лимитира присъединяване на обществеността в пазарите. Дребните вложители не престават да се сблъскват с бариери за достъп, а пенсионните системи в доста страни членки оферират лимитирани тласъци за вложения в акции.
„ Не става въпрос единствено за започващите предприятия “, заключава Вилиг. “Става въпрос за мястото на Европа в света. Ако не успеем да разберем по какъв начин да влагаме в личното си бъдеще, някой различен ще го направи — и тогава то ще принадлежи на него, а не на нас. “
„ Причината, заради която загубихме, не беше, че конкурентните приложения имаха по-добър артикул. Причината беше, че те имаха достъп до повече пари “, споделя Вилиг пред Financial Times.
„ Американските вложители бяха подготвени да поемат риска, даже за естонско юридическо лице. Европейските рискови капиталисти просто не можаха да се ангажират на това равнище. "
Това се трансформира в позната история в Европа, защото най-хубавите компании постоянно се обръщат към дълбоките финансови пазари в Съединени американски щати, вместо да търсят поддръжка вкъщи, до момента в който други евентуално сполучливи бизнеси се борят за финансиране. Богата на спестявания, Европа се бори да финансира своето бъдеще.
„ Европа евентуално е пропуснала да сътвори благосъстояние на стойност сред три и пет трилиона евро поради това “, твърди Вилиг.
„ Ако не оправим финансовите си пазари, ще продължим да губим в технологиите, в нововъведенията, във всичко, което има значение. “
Засегната от неналичието на конкурентоспособност на стопанската система си, тематиката за недофинансираните компании се трансформира в един от най-важните въпроси в европейската политическа стратегия.
Брюксел прави нов подтик за поощряване на по-дълбоки и по-интегрирани финансови пазари в целия Европейски Съюз, с акцент върху понижаване на фрагментацията, възстановяване на достъпа до финансиране и стимулиране на вложенията на дребно. Урсула фон дер Лайен, председателка на Европейската комисия, разгласи плана за един от целите на втория си мандат.
Тази година Комисията започва самодейността „ Съюз на спестяванията и вложенията “ – политическа стратегия, чиято цел е да активизира големия запас от спестявания на семействата в Европейски Съюз и да ги насочи по-ефективно към продуктивни вложения.
Предложенията включват възкръсване на секюритизацията, централизиране на надзора и улеснение на вложенията на дребно, наред с приключването на дългогодишните договаряния по законите за неплатежоспособност и завършването на банковия съюз.
За доста представители на европейския бизнес и политически хайлайф казусът не е единствено в рисковия капитал, а и приключването на европейски листвания в Съединени американски щати. Взети дружно, тези проблеми съставляват структурна опасност, а не просто пропусната опция.
„ Европа разполага с извънредно положителни спестявания, само че не съумяваме да ги превърнем в продуктивни вложения “, споделя Стефан Бужна, основен изпълнителен шеф на Euronext, която ръководи фондови тържища в седем европейски страни.
“Трябва да пренастроим системата – и то бързо. “
Фрагментираният финансов пейзаж на континента е огромна част от казуса, прибавя той. Капиталовият пазар на Европа в реалност е комбинация от национални системи, всяка с разнообразни правила, регулатори и капиталови култури. Най-значимият му финансов център, Лондон, към този момент не е в Европейски Съюз.
Има много изострен контрастност със Съединени американски щати - където обединените финансови пазари и търговски системи, дружно с обединен регулатор на пазара, поддържат просвета на вдишване на риск и вложения в акции.
„ Не може да се построи преуспяващ пазар на акции въз основата на 27 разнообразни правни системи и 27 разнообразни хрумвания за контрол “, прибавя Бужна.
Идеята за основаване на по-съгласуван европейски финансов пазар обаче не е нова. Всъщност, 10 години след стартирането си, планът, в началото наименуван „ съюз на финансовите пазари “ (CMU), към момента е в развой на създаване.
Напредък бе реализиран в области като промяната на проспектите и подобряването на достъпа до обществените пазари за по-малките предприятия, само че финансовите тържища в Европа към момента са фрагментирани и едва развити, а предприятията не престават да зависят прекомерно доста от банковото финансиране.
Предприятията в блока набират единствено една трета от финансирането от финансовите пазари спрямо американските си съперници, а капиталовите потоци сред страните членки остават неравномерни.
„ От 20 години европейските политици разискват нуждата от по-добре интегрирани финансови пазари, само че до момента, почтено казано, малко е реализирано “, оплака се предишния месец полският министър на финансите Анджей Домански.
Скептиците настояват, че даже и с промени в съответни области, ще бъде мъчно да се насърчи просвета на акционерно присъединяване по американски модел на континент, където великодушните обществени и пенсионни системи са премахнали огромна част от тласъците за жителите да влагат в по-рискови активи.
Въпреки това, европейски политици настояват, че новите старания се употребяват с по-голям подтик, защото водачите са признали какъв брой нездравословни са слабите финансови пазари за европейската стопанска система.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард прави оценка, че годишните финансови потоци от Европейски Съюз към Съединени американски щати възлизат на 300 милиарда евро. Марио Драги, някогашен президент на ЕЦБ и италиански министър председател, в необятно приветстван отчет от предходната година оцени годишните капиталови потребности на Европейски Съюз на към 800 милиарда евро, единствено част от които биха могли да бъдат покрити от обществените бюджети.
По някои политически чувствителни въпроси има предпочитание да се образуват по-малки групи от страни, които да прокарват промени, вместо да се стремим към единогласие. Някои вложители считат, че след години на подправени стартове най-сетне се набира инерция.
„ Този път е друго, имам вяра ”, споделя Винсент Мортие, основен капиталов шеф на Amundi, най-големият ръководещ активи в Европа с 2,2 трлн. евро активи под ръководство.
„ Преименуването на “съюз на спестяванията и вложенията “ не е козметично, а е значима смяна “, прибавя той пред FT.
Мортие споделя, че CMU е нужна „ повече от всеки път “, с цел да се сътвори опция на Съединени американски щати и да се пренасочат спестяванията към продуктивни вложения в Европа.
„ Това, което чуваме от Европейската комисия и Европейската централна банка, е много обнадеждаващо. Те схващат спешността на казуса. Но към момента има дълъг път до постигането на конвергенция сред всички заинтригувани страни. “
За бизнесмени като Вилиг от Bolt мащабът на проблемите значи, че Брюксел би трябвало да работи по-бързо.
„ Ако това не се промени, Европа няма икономическо бъдеще “, споделя той.
„ Да бъдем почтени – в случай че най-хубавите ни компании не престават да бъдат смазвани или принуждавани да се реалокират в чужбина, какво ще остане? “
Фрагментацията на европейската система варира от налозите и регулациите до несъстоятелността.
Кредиторите на дребна компания, която банкрутира в Гърция, могат да чакат да си възстановят приблизително към 5 цента от всяко евро, който им се дължи. В Люксембург те могат да си възвърнат три четвърти от дълга, съгласно брифинг на Европейския парламент от 2023 година
Разликата се дължи частично на разликите сред страните в законодателството за неплатежоспособност, което дефинира какво се случва с фирмите, които към този момент не могат да извършват финансовите си отговорности.
„ Правилата за неплатежоспособност са като фамилното право, те са извънредно надълбоко вкоренени в структурата на всяко общество “, споделя Бужна.
“Въпреки това, уместно хармонизиране на законодателството в региона на несъстоятелността би могло да промени напълно обстановката на дълговите пазари. “
Комисията обмисля целенасочени ограничения в небанковото законодателство за неплатежоспособност, с цел да се добави по-голяма правна сигурност за вложителите. Въпреки че цялостното доближаване остава политически сензитивен въпрос, членове на Комисията оферират най-малък общоприет метод в основни области.
Несъстоятелността е единствено един от образците за липса на хармонизация сред националните рамки в Европейски Съюз. Други са несъгласуваните закони за скъпите бумаги и особеното данъчно отнасяне, които не престават да попречват трансграничните вложения и да лимитират мащабируемостта на финансовите пазари в Европейски Съюз.
Още една структурна спънка е бавното движение на секюритизацията, или практиката на пакетиране на финансови активи, изключително заеми, в търгуеми скъпи бумаги. След като беше жизненоважен инструмент както за фирмите, по този начин и за вложителите, пазарът на секюритизация в Европа се бори да се възвърне след финансовата рецесия, отчасти възпрепятстван от това, което участниците на пазара разказват като прекомерно комплицирана и внимателна регулация.
Годишното издаване на секюритизационни артикули в Европейски Съюз е 0,3% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година — спрямо 4% в Съединени американски щати, където държавни организации като Fannie Mae и Freddie Mac пакетират милиарди долари жилищни заеми, отпуснати от търговски банки, в капиталови артикули.
Драги прикани Брюксел да „ поправя пруденциалните условия за секюритизирани активи. Капиталовите условия би трябвало да бъдат понижени за избрани елементарни, транспарантни и стандартизирани категории, за които те не отразяват действителните опасности “.
Комисията даде сигнал, че е подготвена да преразгледа съществуващата рамка за да разреши по-голям риск в системата, без да се компрометира финансовата непоклатимост.
„ Може би равнището на риск, което имаме сега в стопанската система, не е уместно “, признава в изявление за Financial Times еврокомисарят по финансовите услуги Мария Луис Албукерке, добавяйки, че „ е мъчно да се реализира вярното съответствие “.
Въпросът за използването също е от огромно значение. Пазарните участници и чиновниците на Европейски Съюз от ден на ден смятат, че по-строгият централен контрол е от решаващо значение за понижаване на фрагментацията. Все повече гласове, отпред с Франция, приканват за преразглеждане на Европейския орган за скъпи бумаги и пазари и оферират да му бъдат предоставени директни надзорни пълномощия над огромни трансгранични субекти и основни платформи за търговия — сходно на Комисията за скъпи бумаги и тържища на Съединени американски щати.
Понастоящем всички правоприлагащи функционалности се извършват от националните регулатори.
Комисията се ангажира да премине към обединен контролен орган за избрани субекти, като огромни клирингови къщи, тържища за криптовалути и огромни трансгранични ръководещи активи.
Индустриалните групи приветстваха тази стъпка, само че поради мъчителната история на промяната на финансовите пазари, мнозина остават внимателни по отношение на капацитета за значими промени.
Призивите за по-голяма пазарна интеграция постоянно се сблъскват с националните ползи, изключително в страни като Ирландия и Люксембург, които имат огромни браншове за ръководство на активи. Това докара до опозиция против прехвърлянето на надзора на равнище Европейски Съюз.
„ Това е частта от дебата, която съгласно мен в действителност би трябвало да се промени “, споделя Албукерке. “Става въпрос за гарантиране на верния резултат за Европа. “
Водещите банки в Европа смятат, че планът за финансовите пазари – и паралелната самодейност за основаване на банкова система в целия Европейски Съюз – са от жизненоважно значение за тяхната конкурентоспособност.
„ Европейските банки и финансови пазари се нуждаят от една рамка и един набор от правила за всички наши пазари, с цел да поддържат конкурентоспособността на нашия блок, да насърчат вложенията и да дадат опция на Европейски Съюз да бъде освен това от сбора на частите си “, споделя Андреа Орсел, основен изпълнителен шеф на италианската UniCredit.
Ако има една страна в Европа, която въодушевява бюрократите, които се надяват да трансфорат спестяванията в вложения, това е Швеция.
Поколения са израснали в тази скандинавска страна, като са били изложени на акции посредством пенсии и обществени известия. Широко публикуваните сметки с данъчни облекчения, като investeringssparkonto (ISK), са нормализирали вложенията в акции и фондове във всички обществени пластове, създавайки просвета на присъединяване, която задълбочава ликвидността и разрешава даже на дребните компании да набират средства на локално равнище.
„ Казваме, че това е икономисване, само че в действителност е вложение “, споделя шведският министър на финансите Елизабет Свантесон.
„ Това е надълбоко вкоренено в културата. Всички, от ляво до дясно, го схващат. И това насочва парите към нововъведения и компании “, прибавя тя.
“Ето за какво нашите финансови пазари действат. “
Адам Костял, президент на Nasdaq Stockholm, е склонен.
„ Трябва да стартираме от семействата... Ако нямате мощна основа от вложители, не можете да изградите здрав обществен пазар. “
Швеция има и огромни капиталови групи, като Wallenberg и Kinnevik, които могат да дават по този начин наречения „ толерантен капитал “, нужен за превръщането на стартъпи в по-големи предприятия. Страната е родила две от най-известните софтуерни компании в Европа – стрийминг платформата Spotify и платежната група Klarna.
Успехът на Швеция акцентира освен какво е допустимо на континента, само че и какъв брой дълъг път имат да изминат доста страни. Повечето европейци се отнасят с съмнение към фондовите пазари, не са сигурни по какъв начин да влагат или се опасяват да изгубят спестяванията си.
В резултат на това, въпреки че европейците икономисват 15% от приходите на семействата си, което е три пъти повече от американците, по-голямата част от тези спестявания са в нискорискови артикули като спестовни сметки. Между 2015 и 2021 година семействата в Европейски Съюз държат 32% от финансовите си активи в брой и депозити, спрямо едвам 13% за семействата в Съединени американски щати, които влагат съвсем половината от финансовото си благосъстояние в акции и капиталови фондове.
„ Парите ни просто стоят в изцяло неправилни класове активи и това ни убива “, споделя Вилиг.
Сравнително великодушните обществено финансирани системи за пенсиониране и висше обучение на континента също работят като демотивиращ фактор. „ Ако желаете да се пенсионирате в Съединени американски щати, би трябвало да купите акции, до момента в който сте млади “, споделя Бужна.
“В Европа се надявате, че някой различен ще заплаща налози, когато остареете. “
Комисията изследва оферти, които включват възстановяване на финансовата просветеност, въвеждане на етикети за вложители в целия Европейски Съюз и опростяване на достъпа до артикули на финансовите пазари за дребните вложители. Политиците настояват, че по-голямото присъединяване на дребните вложители е от значително значение за устойчивостта на пазарите и дълготрайното финансиране на зеления и цифровия преход в Европа
Вилиг предизвестява, че следствията от бездействието в предишното към този момент са забележими. „ Погледнете изкуствения разсъдък – за какво Mistral през днешния ден не е компания за 100 милиарда евро? “, пита той, базирайки се на най-известната компания за изкуствен интелект в Европа.
„ Ако нямате подобаващия капитал, не можете да се конкурирате. И не става въпрос единствено за пари – става въпрос за екосистемата, гения, оценките. Всички тези неща се наслагват. “
Той прибавя, че даже когато европейските започващи компании съумеят да излязат на борсата, доста от тях избират да се записват в чужбина, както направи Spotify през 2018 година и възнамерява да направи Klarna.
„ Никой създател не желае да отиде в Съединени американски щати. Ние не бягаме – нас ни изтласкват. Изпълнителните шефове мислят, че в Съединени американски щати ще получат по-добри оценки, повече ликвидност, повече поддръжка. Това е голяма алена лампа. “
Поддръжниците и критиците на напъните на Европейски Съюз са единомислещи, че с цел да се обърне наклонността на европейските финансови пазари, е нужен многостранен отговор на дългогодишните структурни недостатъци. Финансовата просветеност остава неравномерна, което лимитира присъединяване на обществеността в пазарите. Дребните вложители не престават да се сблъскват с бариери за достъп, а пенсионните системи в доста страни членки оферират лимитирани тласъци за вложения в акции.
„ Не става въпрос единствено за започващите предприятия “, заключава Вилиг. “Става въпрос за мястото на Европа в света. Ако не успеем да разберем по какъв начин да влагаме в личното си бъдеще, някой различен ще го направи — и тогава то ще принадлежи на него, а не на нас. “
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ