Владимир Ленин и жаждата му за власт
Марксистите имат вяра, че главните събития в историята не са ръководени от дейностите на обособени мъже и дами, а от по-общи мощни, стопански, обществени и политически сили. Нищо не опонира на тази теорията толкоз мощно, колкото живота и кариерата на Владимир Илич Ленин – индивидът, който управлява първата комунистическа гражданска война и който основава първата марксистка страна.
Той в никакъв случай не се бие в борба и не е командва войска. Вместо това прекарва огромна част от живота си в читалните на редица обществени библиотеки. До края на четиридесетте си години не заема огромни държавни длъжности и преди 1917 година прекарва съвсем половината от живота си като политически емигрант, живеейки в скромни пансиони отвън Русия. По време на множеството си скитания като заточеник в разнообразни европейски градове, Ленин има единствено шепа почитатели, които имат вяра в неговото революционно обръщение.
И въпреки всичко той се завръща и завзема властта в една от най-големите империи в света като основава автократичен режим, изповядващ идеалистичен социализъм, който в един миг е подправен от съвсем половината от страните по света – от Европа до Азия и от Африка до Карибите и Централна Америка. В продължение на доста десетилетия милиони хора ще умрат в името на този режим, на този кървясъл обществен опит. Голяма част от политическия жанр на Ленин продължава да съществува век след триумфа на революцията, която води. Нека в този момент разгледаме някои елементи от характера на Владимир Илич…
Ленин (вляво) на 3 годинки
Баща му заема върховен пост в царската държавна работа, а „ Ленин “ е единствено един от десетките псевдоними, които Владимир употребява, с цел да избегне цензурата на тромавата, груба автокрация на Романови, само че от към 1900 година това съответно име му остава.
За разлика от доста други диктатори, той се радва на идилично детство, заобиколен от любящо семейство. Изобщо не се интересува от политика до 18-ата си година, когато фамилна покруса – изтезанието на по-големия му брат – го радикализира съвсем за една нощ.
Ленин основава и управлява ултрарадикалните болшевики и за разлика от толкоз доста други фанатици, той няма да разрешил на мъничката си група да остане единствено с приказки и закани. Владимир трансформира своята болшевишка партия в порядъчен, крепко обединен, проведен, таен, несъмнено предан корпус от приятели. Много други революционери могат да пишат или да държат речи толкова добре, в случай че не и по-добре от Ленин, само че той има качества, които липсват на другите революционери: тънък тактически усет и възприятие за време, схваща естеството на властта, по какъв начин да я реализира и защо може да се употребява. Ето за какво Ленин съумява, до момента в който други революционери, чиито имена към този момент не помним, са изхвърлени на сметището на историята.
Още от първия миг след своята болшевишка гражданска война през октомври 1917 година Ленин и другарите му се усещат несигурни. Той счита, че властта може да му се изплъзне когато и да е, което изяснява доста събития от 74-годишната история на руската страна. Достигнал властта нелегално, единствената същинска грижа на Ленин до края на живота му е да я резервира – фикс идея, която предава и на своите наследници. Така Ленин започва „ Червения гнет “, с цел да унищожи съперниците си. Той основава Чека (ЧК), която се трансформира в Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) и по-късно в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – ход, подправен на всички места, където комунистическите режими идват на власт. Ленин разрешава на свободно определения парламент да заседава единствено 12 часа, преди да го анулира. Няма да има различен определен парламент в Русия повече от 70 години.
През цялото си битие Съветският съюз се разпознава с създателя на страната, както приживе, по този начин и след гибелта му. Режимът, който Ленин основава, е значително завършен по личната му персона: загадъчен, недоверчив, нетърпелив, необуздан. Малко от по-приличните елементи от характера на Ленин попадат в обществената сфера на неговия Съветски съюз.
Той построява система, учредена на концепцията, че политическият гнет против съперниците е оневинен в името на по-голяма последна цел. Действията и методите му са усъвършенствани от неговия правоприемник Йозеф Сталин, само че те в последна сметка са авторство на Ленин.
Анжелика Балабанова, една от старите му приятели, който обаче в един миг към този момент не може да го понася, удивително видя, че „ нещастието на Ленин е, че, по фразата на Гьоте, той желае добро… само че основава зло “. Най-лошата от злините на Ленин е да остави човек като Сталин да води Русия след него. Това е историческо закононарушение.
