Марково тепе е високо 29 метра, най-малкото и най-ниско от

Марково тепе е високо 29 метра, най-малкото и най-ниско от всички познати пловдивски тепета. Представлява, както и другите хълмове, геоморфоложко образувание, формирало се във времето преди 70 – 100 милиона години. Оформено е от скали с напълно сиенитов състав, същия, от който са формирани и останалите тепета, при които забележимата част е незначителна спрямо цялото скално тяло, ситуирано в дълбочина под тях на повърхност от 50 кв. км. Така основано, то минава през всичките тези милиони години съвсем до 1920 година, когато стартира бавното му разрушение. Ето какво четем в пловдивските вестници при започване на двадесетте години, когато към момента Марково тепе е съвсем цяло и непокътнато: Марково тепе се възвишава като контрафорс, като издънка на Бунарджика. То има тип на костенурка, която си отпочива на ъгъла сред бул. „ Цар Освободител ” и пътя за държавната болница. Цялото то съставлява една компактна маса, от която каменоделците от дълго време към този момент непрекъснато къртят люспи за бордюри и строителни материали на града, без да могат нищо да му създадат. От южната му страна е макаронената фабрика и градината на Мардас, а сред него и Бунарджика се извива пътят за конните казарми. Наименованието му Марково тепе не ще да е доста остаряло, като се има поради, че произлиза от именития в националните песни Крали Марко, който сякаш в коритото, издълбано на върха на това тепе, си е поял коня Шарколия. Простолюдието в продължение на вековете не е могло да си изясни каква забележима потребност е могла да провокира издълбаването на четвъртитата дупка в камъка и като въпреки всичко е задържало неясно в паметта си загатна, че тази дупка е обвързвана в предишното, по общо предписание е приписало това каменно корито на Крали Марко. Най-характерното нещо на това тепе е неговото каменно корито. Имайки поради, че то е дълбано не по късно от втори век след Христа, а може би и в епохата, когато Пловдив е бил и под владичеството на Филипа II Македонски и неговите наследници (IV век прочие Христа), ние се опитваме с въображението си да проникнем в тайната, която крие то, въпреки че може би тя вечно ще остане забулена за нас. Не се създава току-така толкоз дълбока гробница в самородния гранит за никой елементарен покойник. Обстоятелството, че тя е направена на Марково тепе, значи отвън чертите на града, иде да ни покаже, че покойникът евентуално е намерил гибелта си като пълководец в покрайнините на Пловдив. Даже може би той е бил погубен на самото Марково тепе, когато е командвал от там войските си в сражението. А не предстои на никакво подозрение, че в миналото, преди доста епохи, Марково тепе е било укрепено с луксозен мраморен монумент, който се е издигал над гробницата и е служил за наставление на поколенията. За това свидетелстват и няколкото дупки към гробницата, считани от народа за стъпки на коня Шарколия. В края на 1940-те години остарялото Марково тепе е изцяло отстранено и изравнено, даже част от него е издълбана и цялостна с вода. Така на 1 март 1954 година за първи път Градският национален съвет на трудещите се афишира план, обвързван със застрояването на изравнения терен на мястото на Марково тепе. Предвижда се създаване на Централна градска баня за 200 души. Проектът е съвсем подготвен и през май 1959 година към този момент е решено, че градежът би трябвало да стартира при започване на 1960 година, само че банята по този начин и не е издигната. След няколко години има предложение за изграждане на спортна зала, което също не се реализира. Оставайки празно място, идващите години десетки пъти в южния завършек на терена неведнъж се издигат шапитата на гостуващите циркове в Пловдив. След толкоз изгубени години през май 1987 година Градският национален съвет прави ново предложение, с което по едно и също време желае смяна на плана за създаване на спортна зала и предлага издигане на нейно място на Многофунционален културен център. Предложението е признато и през февруари 1989 година вестник „ Глас ” оповестява, че се създава план за благоустрояване на Марково тепе, в който се планува създаване на многофункционален културен комплекс, където да се издигне и първата у нас пластична стена за скално катерене на алпинисти, а мястото пред стената да бъде проведено като дребен амфитеатър със сцена за камерни изяви. В плана е залегнало да бъде построен и алпинеум, кафе-сладкарница, няколко търговски обекта, както и паркинг за 100 автомобила. Но единствено след осем месеца идва 10 ноември, всичко се трансформира, планът освен е пропуснат, а и към този момент изцяло неизпълним. Минават 27 години и на 28 октомври 2016-а, на празното място на отстраненото преди седем десетилетия тепе, отваря порти огромен търговски център с име „ Марково тепе ”, който неотдавна отпразнува втория си рожден ден.