Марко ван Бастен сподели виждането си за футбола в наши

Марко ван Бастен показа визията си за футбола в наши дни, три десетилетия след неговото наложително отдръпване.

Вашата книга е повече изповед, в сравнение с биография. Коя бе най-трудно за описване?

- Моят живот бе да играя футбол. И внезапно, след привидно безобидна интервенция, трябваше да се откажа. Не бе мъчно единствено да приема, че в никакъв случай повече няма да играя. Беше мъчно да продължа напред с моя живот. Глезенът не ми позволяваше да вървя, не можех да върша нищо. Бяха тежки години. После изкарах шанс, че на един лекар му хрумна концепцията да " запечата " ставата ми, заварявайки костите с пирони. Е, към този момент не можех въобще да движа глезена, нито да търча, само че най-малко съумях да стартира нов живот - без болежка! След това заиграх голф и даже скуош, което ме прави благополучен.

В книгата има обръщение, че това, което виждат почитателите, в действителност няма нищо общо с същинския футбол?

- Все още считам, че футболът е доста хубаво място. Можеш да изразяваш себе си и да се забавляваш. Аз просто имах доста неприятен шанс, че докторите направиха редица неверни интервенции върху моя крайник.

Много почитатели настояват, че глезените ви са развалени от множеството ритници, които сте получавали от бранителите...

- Проблемът бе, че попаднах на неприятни доктори. Те, вместо да схванат обстановката и да я подобрят, я утежниха. Затова моят максимален зложелател в никакъв случай не са били ритниците на противниците по краката ми.

Как е допустимо докторите да не схванат, че имате скъсани връзки в глезена?

- Нямам визия. Отидох в болничното заведение и ми споделиха, че всичко е окей. Продължих да играя, само че ме болеше. Спрях, след това отново започнах, още веднъж ме болеше и отново стопирах... През лятото на 1987 година подписах с Милан и се възползвах от ваканцията, с цел да си умря добре. Мислех, че ще се възстановя изцяло, само че още през септември болката се завърна. Пожелах да бъда прегледан и чак тогава, 10 месеца след първата диагноза, към този момент ми споделиха: " Вероятно имаш скъсани връзки ". Излиза, че от самото начало съм играл без връзки в глезена, а това бе увредило и костите ми. Направиха ми интервенция и връзките бяха зашити, тъй че играх още 5 години. Когато почувствах дискомфорт, докторът сподели: " Ще почистим глезена ти от костната материя и ще можеш да играеш още 5 години ". Смятах, че концепцията е страхотна... Но стана противоположното и не можах да играя в никакъв случай повече.

Кройф, който ви бе треньор в Аякс, кумир и другар, ви караше да играете макар болката. Не е ли отговорен и той за утежняването на травмата?

- От една страна, той искаше да печелим трофеи. От друга, докторите му бяха споделили, че глезените ми няма да пострадат, в случай че играя. Това му бе задоволително, с цел да ме пусне на терена. Тук стартира и моята виновност, тъй като аз също желаех да играя. Смятах, че щом докторите са споделили, че мога да го върша, значи няма проблем. Но истината е, че изпитвах такива мощни болки, че не можех нито да упражнявам, нито да играя както би трябвало.

Как се отрази това на представянето ви?

- Не можех да блъскам топката по този начин, както бях привикнал, тъй като глезенът бе издут и подвижността на ставата бе мощно понижена. Въпреки това считам, че се оправих задоволително добре, с цел да бъда значим за тима.

Опитахте ли да избягвате по всевъзможен метод ударите по болния крайник?

- Направих най-хубавото, което можах. На терена успявах да се доближа до естественото равнище, тъй като адреналинът ме вдигаше. Болките започваха едвам след края на мача.

Хроничните контузии ли помогнаха на придвижванията ви да станат по-грациозни?

- Докато бях на 20, повече се навеждах, с цел да смъква центъра на тежестта си, когато дриблирам. Така правеха Кройф и Пеле. Но защото глезенът ми спря да се сгъва, трябваше да се приспособявам към това да заставам по-изправен.

Когато се спомене Ван Бастен, незабавно хората си показват запазена марка. Коя характерност ви направи подобен знак за поколенията?

- За мен да бъда експерт бе сбъдната фантазия. После желаех да печеля всичко. За да го направиш, се изискват механически, тактически и физически запаси. Понякога е задоволително единствено да си по-хитър от съперника, само че различен път би трябвало да си по-бърз или по-силен. Всеки мач е изцяло друга обстановка и предизвикателство. За да станеш популярен е извънредно значим не стилът, а манталитетът, който те кара да намираш решения. Характерът е нещото, което постоянно дефинира великите играчи. Виждаме доста други гении, които играят, с цел да се забавляват, само че успехите и загубите нямат такова значение за тях. Именно желанието за триумф е най-важното качество на топиграчите, само че в това време ги обрича на много сложен живот. Този темперамент те кара да страдаш... Притиснат си постоянно да печелиш непременно, само че ситуацията предизвиква развиването на шампионски нрав.

Трябва ли да си най-малко малко вманиачен?

- Понякога оказва помощ, изключително на централните нападатели. Халфовете нямат потребност от голове, с цел да ги признаят. Винаги съм желал да въвеждам оптимално. Радвам се, че успявах. Всеки желае да покаже нещо особено и красиво. Но най-важното е да се печели. Трябва да умееш да разбираш играта. Добрите са тези, които мислят по-бързо. Това е огромната разлика. Каквото и да правиш физически и механически, то е допустимо единствено в случай че си го обмислил преди този момент. Трябва да създаваш обстановките в съзнанието си, с цел да схванеш кой е най-точният миг да предприемеш деяние и какво би трябвало да е то, основано на придвижването на топката и на останалите към теб. Атаките стартират в главата. Там ти определяш кое е допустимо и кое не.

Имахте ли специфичен справочник от придвижвания, с които да заблуждавате бранителите, или всичко се случваше инстинктивно?

- Всичко стартира с вътрешен глас. С чувство. Тогава можеш да започнеш да си обясняваш какво си направил. Това е двупосочна улица. Мозъкът ти запаметява голям брой вариации на обстановки и внезапно в мача всичката тази информация се сглобява и тогава взимаш вярното решение.

Веднъж казахте на Саки, че всичко, което спечелихте с Милан, не е с помощта на него, а макар него. След това пък съжалихте за думите си. Все още ли смятате, че ключът към организацията в оня Милан бяха повече бранителите (Тасоти, Костакурта, Барези и Малдини), в сравнение с Саки?

- Ариго е прелестен човек и доста добър експерт. Само че той непрекъснато говореше за тактиката, изключително в отбрана. Аз идвах от Аякс на Кройф, където се работеше по доста друг метод. Видяхте същото и при Барса на Пеп: фокусът бе върху това, което се прави, до момента в който владееш топката. На базата на тази концепция се организираш, когато я загубиш. При Саки бе противоположното. Първо се мислеше по какъв начин да се организираме да притиснем съперника, до момента в който той владее топката. След като я спечелим, се организирахме да преминем в другата фаза. Изиграхме някои велики мачове с тази тактичност, само че аз идвах от напълно друга школа.

Саки трансформира футбола, тъй като той даде на треньора огромното значение, което преди този момент му е липсвало. Смятате ли, че принадлежите на последната генерация футболисти, които направляваха играта?

- Абсолютно. Когато играех, се говореше за футболисти. Играчите правеха разликата, само че в този момент те минаха на по-заден проект и основно се приказва за треньорите. Вече те вършат разликата, което съгласно мен е неприятно. Треньорите станаха прекомерно значими, само че играчите са тези, които са вътре на терена и имат повече мощ да вземат решение мачовете. Днес, в случай че някой играе добре или зле, го отдаваме на треньора. Ливърпул е Клоп, Реал е Зидан, Сити е Гуардиола... Сякаш малко забравихме ролята на футболистите.

Все още ли смятате, че нямате заложба за треньор?

- Почувствах, че тази работа не ми доставя никакво наслаждение. Много е комплицирано да си треньор. Не можах да схвана по какъв начин мога да бъда толкоз решаваща фигура от пейката.

Защо написахте книгата?

- За да оказа помощ на младите да се грижат за тялото си, да внимават с докторите и какво вършат с парите си. Защото да играеш футбол е най-красивото нещо, което можеш да си представиш!