Марко Семов: Скроиха зле шапката на България!
Марко СЕМОВ
В едно изявление през привидно далечната 1999 година забележителният наш журналист и народопсихолог чл.-кор. проф. Марко Семов споделя думи, които звучат мъчително настоящо и през днешния ден.
Българският дух сега е прикрит, сплескан, изплашен. Живеем във време, което срина ценностната система на обществото. За страдание срина се и имунната му система. Ако хората, които вземат решение през днешния ден съдбините ни, не изровят глави от политическия пясък, в който са ги заровили, и не са в положение да погледнат истината за нас с други очи, боледуването ни като нация освен ще продължи, само че може и да има извънредно обезпокоителен край.
Не желая да имам вяра, че ще стигнем до такава степен. Знам, че в ориста на един народ има доста тежки моменти. Както знам, че в най-критичните времена се пръкват личностите, които са потребни на една нация, с цел да стъпи на краката си.
Не мога да допускам, че има политик, който желае да остави неприятно име след себе си. Макар, че нашата история гъмжи най-много от такива имена... При всичката отпадналост на страната ни днешните политици (все едно от какъв цвят са) си основават привилегии и уют, по-големи дори и от предходните.
И несъмнено няма да е огромен грях, в случай че повторя думите на „ грешника” Маркс: „ Когато една партия (или власт) стартира да основава привилегии за себе си, тя към този момент е обречена”. Бих добавил: в случай че това продължи дълго – обречена е и страната!
Нещо изкривено си вързахме обувките, не намерихме пътя, по който трябваше да тръгнем. Пороците на днешния ни хал се заченаха още преди 1989 година Сценаристите зле скроиха шапката на България. За страдание, колкото повече се вглеждам в политиката, толкоз повече се увещавам, че с цел да си политик в България, май не е толкоз значимо да имаш позитивни качества, едвам ги нямаш...
…Не знам дали духовността постоянно изчезва, когато хората са потънали в грижи за хляба и за медикаментите си. Неотдавна един от най-духовните ни писатели ми се оплака, че от 2 години не е ходил на кино, на спектакъл и не си е купувал вестник. Каква нематериалност да искаш от човек с жалка пенсия?
Въпреки това, в случай че има светлини над България през последните 10 години, с изключение на общия либерален лъх, това е към момента живият дух на българските актьори, на част от българските писатели, на учените. Бих добавил – и на огромна част от публицистите ни. Всички те към момента пазят хладнокръвие и съхраняват кой както може духовността си.
…В своята орис един народ самичък написа рецептите си. В това е и моят оптимизъм за бъдещето на България. Когато му пристигна часът, народът си намира и кой да му напише рецептата, и кой да му я извърши.
Времето на българското занаятчийство, което стана гръбнакът на националния ни дух през Възраждането, е време, когато се съграждаха и доста ценностни качества у българите. Не можем да кажем, че днешното време е такова. Защото през днешния ден няма занаятчии, няма и селяни, няма буржоазия. На път сме да унищожаваме и интелигенцията си. Ние сме страна, която доизяжда създаденото…
…Днешният наш пошъл и дебелашки капитализъм няма нищо общо нито с Европа, нито с Америка. Пред телешкия взор на всички ни едни забогатяха неизмерно доста, други стигнаха до кофите за отпадък. Да сте чели от години насам статистика за самоубийствата в България? Не познавам някого, който на 10-и ноември да не беше грейнал от наслада и вяра. Къде са през днешния ден насладите ни?... Десет години в историята на един народ не са доста, само че в един човешки живот по никакъв начин не са малко.
Политиците непрестанно ни споделят: „ Тази година беше тежко, следващата година ще бъде още по-тежко. След това ще се оправим”. Е, какъв брой години може да се издържи с празни обещания и празен корем?... И все пак картината е странна. България към този момент е демократична страна – и появяването на сходни изявленията е едно доказателство. Никой към този момент не може да държи властта 45 години. В същото време народът ни – по-често гладен, в сравнение с утолен – мълчи и си кротува. Никакво подозрение няма – в живота ни още веднъж се настани страхът.
А от наплашения човек всичко може да се чака. И се оказа, че отново се изправяме пред оцеляването. То ни избавя, само че то прави и живота ни уродлив…
…Оправянето на ориста ни е допустимо преди всичко с генетичните качества, които към момента никой не може да ни отнеме. Новият век обаче желае образовани хора. И в случай че ние не създадем следващото безумство да си унищожим образованието, каквито признаци обезпокоително се виждат, в случай че спасим и развием културното подадине, което имаме, България ще влезе почтено и предостойно, макар бедността си, в новия информативен век, във века, който повече от всичко желае образовани хора. А не като обслужващ личен състав, за какъвто явно ни пригласят. Но същинското оправяне стартира тогава, когато един народ спре да търпи бедите си!
Въпросът е съдбоносен! Нашата страна би трябвало да сътвори условия и прелест за своите рожби. Виждам още какъв брой доста младежи са се пригласили да изоставен България. Виждам какъв брой ужасно е да се опразни една страна от младостта си. И в това време мисля, че могат да се намерят решения, които да ни извлекат от тая тягостна картина на опустяваща страна. И по тази причина не мога да схвана парламентаристите ни. Вместо да търсят решения на съдбовни въпроси, те не престават по най-ганьовски метод да ги политизират. Никога няма да се съглася с това, че да си партизанин на партията си е по-достойно, в сравнение с да бъдеш родолюбец на родината си!
Един Господ знае какъв брой време можем да издържим по този начин!
…На среща с читатели една жена ми сподели: „ Лесно ви е да говорите за нация и национални полезности, само че в това време Вашият наследник живее и учи в Америка”.
Никой не ме е обиждал толкоз доста. Не единствено тъй като въобще не е правилно. Нямам нищо срещу децата ми да получат това, което е потребно на всеки българин – и европейско, с изключение на едно положително национално мислене. Но несъмнено ще бъда трагичен, в случай че децата ми тръгнат да търсят шанса си по непознати земи. И на никаква цена не искам да допускам, че България ще оглупее до такава степен, да изостави децата си да мислят, че тя не може да им бъде Отечество. Това би било най-непростимото изменничество в новата ни история!
…Оказа се, че времето всичко прощава… Но един от въпросите, на които нямам отговор, е що за политици въдим, щом си мислят, че ориста на България се е решила, когато те са се пръкнали на белия свят. И ние като страна вършим, костваме, все започваме все изначало. Богове сме на цялостното отричане, дай ни да събаряме направеното от предходните, там неточност нямаме. И няма за какво да се чудим, че Унгария, Чехия, Полша са към този момент сполучливи европейски страни. Те стопираха да се разделят на „ наши” и „ ваши”, а на можещи и неможещи, на патриоти и на търговци с патриотизма.
На 9 септември 1944 година тотално беше отречено всичко, сътворено в страната ни. Това бе едно от най-големите закононарушения на „ социалистическата революция”. За страдание през днешния ден повтаряме същото. Мъдростта на един народ, и най-много на тези, които го управляват, най проличава не когато се унищожава, а когато се употребява предишното в интерес на бъдещето. Кой интелигентен народ си разрешава да изхвърля по този начин безгрижно квалифицираните си хора, както ние към този момент толкоз пъти го вършим в историята си?!
Сред новите лица, които поемат съдбините на България, има значително умни хора, само че има и необикновен партиен отпадък.
Друга огромна неволя е духовният и ценностен безпорядък, в който се въртим. Вече съвсем скъсахме пъпната шнур на младите с предишното – с полезности и персони от най-великите години на България. Опасно и ужасно е да се секат корените на един народ.
…България постоянно е имала своите дупедавци. Но утрешният век не ще е на тях, а на нации – персони, нации с мозъци, а мозъци България също постоянно е имала и за благополучие още има.
Отглеждането на българска земя на хора, които към този момент не са българи, а и никой не знае какви са, е същинско злощастие!
В едно изявление през привидно далечната 1999 година забележителният наш журналист и народопсихолог чл.-кор. проф. Марко Семов споделя думи, които звучат мъчително настоящо и през днешния ден.
Българският дух сега е прикрит, сплескан, изплашен. Живеем във време, което срина ценностната система на обществото. За страдание срина се и имунната му система. Ако хората, които вземат решение през днешния ден съдбините ни, не изровят глави от политическия пясък, в който са ги заровили, и не са в положение да погледнат истината за нас с други очи, боледуването ни като нация освен ще продължи, само че може и да има извънредно обезпокоителен край.
Не желая да имам вяра, че ще стигнем до такава степен. Знам, че в ориста на един народ има доста тежки моменти. Както знам, че в най-критичните времена се пръкват личностите, които са потребни на една нация, с цел да стъпи на краката си.
Не мога да допускам, че има политик, който желае да остави неприятно име след себе си. Макар, че нашата история гъмжи най-много от такива имена... При всичката отпадналост на страната ни днешните политици (все едно от какъв цвят са) си основават привилегии и уют, по-големи дори и от предходните.
И несъмнено няма да е огромен грях, в случай че повторя думите на „ грешника” Маркс: „ Когато една партия (или власт) стартира да основава привилегии за себе си, тя към този момент е обречена”. Бих добавил: в случай че това продължи дълго – обречена е и страната!
Нещо изкривено си вързахме обувките, не намерихме пътя, по който трябваше да тръгнем. Пороците на днешния ни хал се заченаха още преди 1989 година Сценаристите зле скроиха шапката на България. За страдание, колкото повече се вглеждам в политиката, толкоз повече се увещавам, че с цел да си политик в България, май не е толкоз значимо да имаш позитивни качества, едвам ги нямаш...
…Не знам дали духовността постоянно изчезва, когато хората са потънали в грижи за хляба и за медикаментите си. Неотдавна един от най-духовните ни писатели ми се оплака, че от 2 години не е ходил на кино, на спектакъл и не си е купувал вестник. Каква нематериалност да искаш от човек с жалка пенсия?
Въпреки това, в случай че има светлини над България през последните 10 години, с изключение на общия либерален лъх, това е към момента живият дух на българските актьори, на част от българските писатели, на учените. Бих добавил – и на огромна част от публицистите ни. Всички те към момента пазят хладнокръвие и съхраняват кой както може духовността си.
…В своята орис един народ самичък написа рецептите си. В това е и моят оптимизъм за бъдещето на България. Когато му пристигна часът, народът си намира и кой да му напише рецептата, и кой да му я извърши.
Времето на българското занаятчийство, което стана гръбнакът на националния ни дух през Възраждането, е време, когато се съграждаха и доста ценностни качества у българите. Не можем да кажем, че днешното време е такова. Защото през днешния ден няма занаятчии, няма и селяни, няма буржоазия. На път сме да унищожаваме и интелигенцията си. Ние сме страна, която доизяжда създаденото…
…Днешният наш пошъл и дебелашки капитализъм няма нищо общо нито с Европа, нито с Америка. Пред телешкия взор на всички ни едни забогатяха неизмерно доста, други стигнаха до кофите за отпадък. Да сте чели от години насам статистика за самоубийствата в България? Не познавам някого, който на 10-и ноември да не беше грейнал от наслада и вяра. Къде са през днешния ден насладите ни?... Десет години в историята на един народ не са доста, само че в един човешки живот по никакъв начин не са малко.
Политиците непрестанно ни споделят: „ Тази година беше тежко, следващата година ще бъде още по-тежко. След това ще се оправим”. Е, какъв брой години може да се издържи с празни обещания и празен корем?... И все пак картината е странна. България към този момент е демократична страна – и появяването на сходни изявленията е едно доказателство. Никой към този момент не може да държи властта 45 години. В същото време народът ни – по-често гладен, в сравнение с утолен – мълчи и си кротува. Никакво подозрение няма – в живота ни още веднъж се настани страхът.
А от наплашения човек всичко може да се чака. И се оказа, че отново се изправяме пред оцеляването. То ни избавя, само че то прави и живота ни уродлив…
…Оправянето на ориста ни е допустимо преди всичко с генетичните качества, които към момента никой не може да ни отнеме. Новият век обаче желае образовани хора. И в случай че ние не създадем следващото безумство да си унищожим образованието, каквито признаци обезпокоително се виждат, в случай че спасим и развием културното подадине, което имаме, България ще влезе почтено и предостойно, макар бедността си, в новия информативен век, във века, който повече от всичко желае образовани хора. А не като обслужващ личен състав, за какъвто явно ни пригласят. Но същинското оправяне стартира тогава, когато един народ спре да търпи бедите си!
Въпросът е съдбоносен! Нашата страна би трябвало да сътвори условия и прелест за своите рожби. Виждам още какъв брой доста младежи са се пригласили да изоставен България. Виждам какъв брой ужасно е да се опразни една страна от младостта си. И в това време мисля, че могат да се намерят решения, които да ни извлекат от тая тягостна картина на опустяваща страна. И по тази причина не мога да схвана парламентаристите ни. Вместо да търсят решения на съдбовни въпроси, те не престават по най-ганьовски метод да ги политизират. Никога няма да се съглася с това, че да си партизанин на партията си е по-достойно, в сравнение с да бъдеш родолюбец на родината си!
Един Господ знае какъв брой време можем да издържим по този начин!
…На среща с читатели една жена ми сподели: „ Лесно ви е да говорите за нация и национални полезности, само че в това време Вашият наследник живее и учи в Америка”.
Никой не ме е обиждал толкоз доста. Не единствено тъй като въобще не е правилно. Нямам нищо срещу децата ми да получат това, което е потребно на всеки българин – и европейско, с изключение на едно положително национално мислене. Но несъмнено ще бъда трагичен, в случай че децата ми тръгнат да търсят шанса си по непознати земи. И на никаква цена не искам да допускам, че България ще оглупее до такава степен, да изостави децата си да мислят, че тя не може да им бъде Отечество. Това би било най-непростимото изменничество в новата ни история!
…Оказа се, че времето всичко прощава… Но един от въпросите, на които нямам отговор, е що за политици въдим, щом си мислят, че ориста на България се е решила, когато те са се пръкнали на белия свят. И ние като страна вършим, костваме, все започваме все изначало. Богове сме на цялостното отричане, дай ни да събаряме направеното от предходните, там неточност нямаме. И няма за какво да се чудим, че Унгария, Чехия, Полша са към този момент сполучливи европейски страни. Те стопираха да се разделят на „ наши” и „ ваши”, а на можещи и неможещи, на патриоти и на търговци с патриотизма.
На 9 септември 1944 година тотално беше отречено всичко, сътворено в страната ни. Това бе едно от най-големите закононарушения на „ социалистическата революция”. За страдание през днешния ден повтаряме същото. Мъдростта на един народ, и най-много на тези, които го управляват, най проличава не когато се унищожава, а когато се употребява предишното в интерес на бъдещето. Кой интелигентен народ си разрешава да изхвърля по този начин безгрижно квалифицираните си хора, както ние към този момент толкоз пъти го вършим в историята си?!
Сред новите лица, които поемат съдбините на България, има значително умни хора, само че има и необикновен партиен отпадък.
Друга огромна неволя е духовният и ценностен безпорядък, в който се въртим. Вече съвсем скъсахме пъпната шнур на младите с предишното – с полезности и персони от най-великите години на България. Опасно и ужасно е да се секат корените на един народ.
…България постоянно е имала своите дупедавци. Но утрешният век не ще е на тях, а на нации – персони, нации с мозъци, а мозъци България също постоянно е имала и за благополучие още има.
Отглеждането на българска земя на хора, които към този момент не са българи, а и никой не знае какви са, е същинско злощастие!
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ