Наплашеният човек не може да бъде демократ - МАРКО СЕМОВ
Марко Семов /1939-2007/ е основател на актуалната българска народопсихология и един от най-четените български писатели през 20-и век. Дългогодишен публицист и основател на първите остро публицистични излъчвания в Българска национална телевизия и БНР, деен държавник с безапелационни обществени позиции.
Българинът постоянно е обичал да се съпоставя с другите, да се мери с тях и даже да им се репчи. И нерядко е имал лъжливо самочувствие за едно, а смазваща непълноценност за друго…
У народа ни не дремят невероятни опустошителни сили, геният му е по-скоро в рушенето, в сравнение с в съзиждането…
Ние постоянно сме се оглеждали за настойник, за чадър, с който да се покрием.
Народът ни непрестанно повтаря една неточност. Покажи му един позализан и умеещ да хвърля едри приказки кандидат-депутат и той ще го избере. Покажи му един изпечен шарлатанин и той ще му се довери. После, като си легне в леглото и наметне халището, тогава ще го претегля какъв брой коства.
Другите нации вършат противоположното – първо събличат гол претендента, оглеждат го добре и него, и жена му, че и татко му и баба му – и тогава гласоподават. Така ние губим доста обществено време и макар другите си мощни самостоятелни качества, слабото ни място е нашата държавност.
Наплашеният човек не може да бъде демократ. Нито бедният… Нито пък алчният!… От него не може нито да се чака, нито дори да се изисква и особена нравственост. От него, би трябвало да признаем, по-скоро може да се чака елементарно разрушима добродетелност, подготвеност за взаимни отстъпки, променчивост в държанието, нискостеблие.
Българите в никакъв случай не са имали причина да имат вяра в страната си и страната на българите в никакъв случай не е вярвала в тях.
Всичко в България да си, единствено свален от власт да не си… Политическата гибел в България постоянно е била по-страшна от физическата.
Когато станат трима, немците са към този момент войска, французите – нация. Трима българи най-вече да създадат четири партии.
Ние приехме ненормалното в живота си за обикновено.
Ние привикваме с неприятното, другите нации го оправят.
Българинът става набожен, когато е на напън. И неговото отношение към църквата е двояко. Той единствено към майка си няма двояко отношение…
Превърнахме се в страна, която живее с протегнати за лепта ръце.
Аз персонално обаче ще допускам същински, че Господ е българин и че обича България, когато отнеме привилегиите на властта и политиците ни. Защото единствено тогава, същински тогава ще ни помогне да станем естествена страна и българите ще покажат какво могат!
Наша е и към момента е жива поговорката – Червата ти да се влачат, ти казвай, че това е поясът ти! Такава религия ние към момента имаме, неизчерпана, самозареждаща се, към момента неподвластна изцяло на рецесиите и драмите, които съпътстват ориста ни. Тази религия в живота, този копнеж той да се живее, тази любов към него – все пак – са една богата на благоприятни условия и напълно неизчезнала наша добродетел, на която ние имаме всички учредения да се опрем и подкрепим в сложния си път към новото си бъдеще.
из „ Добродетелите на българите “
