Марко Рубио (роден през 1971 г.) е седемдесет и втория

Марко Рубио (роден през 1971 г.) е седемдесет и втория държавен секретар на Съединени американски щати и първия от латиноамерикански генезис. Член на Републиканската партия, сенатор от щата Флорида (2011-2025). През 2015 година се включва в излъчването на претендент за президент от републиканците. Печели първичните избори в Пуерто Рико и щатите Минесота и Вашингтон. През март 2016 година се отдръпва от акцията и афишира поддръжката си за Тръмп.

Едно от първите си изявленията след заемането на поста държавен секретар Рубио дава за Мегин Кели, водеща на „ Шоуто на Мегин Кели “, което се излъчва всекидневно по канала Triumph на Sirius XM и има над 4 милиона клиенти в YouTube. Макар и малко, това изявление набелязва основни промени във външнополитическия курс на Съединени американски щати във втория президентски мандат на Доналд Тръмп.

Мегин Кели:Днес е доста комплицирано да си държавен секретар, изключително в случай че си републиканец. Републиканската партия наподобява вътрешно разединена по въпроса какъв курс би трябвало да следваме във външната политика. Не е като по времето на Буш, когато дясното бе несъмнено неоконсервативно. Сега има същинско разделяне в десницата, в придвижването MАГА. Например, по въпроса какво да вършим с Украйна – по-голямата част от партията, мисля, към този момент не желае да имаме нищо общо с това. Или, би трябвало ли да продължим да заплашваме Иран – има огромно крило, което има вяра, че не би трябвало, а е нужно да се съсредоточим върху Китай като най-голяма опасност, вместо да демонизираме Иран и Русия. Знам, че и Вие смятате, че Китай е най-голямата опасност за нас. Дайте общ взор от висотата на Вашата позиция – по какъв начин ще навигирате през това разделяне.

Марко Рубио: Мисля, че доста време в американската политика бе изразходвано за тактически разногласия: кого ще глобяваме, какво предупредително писмо ще изпратим и тем сходни. Наложително е да се заемем със тактиката – каква е нашата стратегическата цел, каква е задачата ни. А се притеснявам, че задачата на американската външна политика – какъв брой и тя да наподобява явна – се изплъзна от вниманието на държавното управление.

Мисията на американската външна политика е да служи на националния интерес на Съединените американски щати. Именно по този начин постоянно е функционирал светът: китайците ще вършат това, което най-добре обезпечава интереса на Китай, руснаците ще вършат това, което най-добре обезпечава интереса на Русия, чилийците ще вършат това, което най-добре обезпечава интереса на Чили. Разбира се и Съединените щати би трябвало да вършат това, което най-добре обезпечава интереса на Съединените щати.

Където нашите ползи съответстват с ползите на други страни, ще има партньорства и съюзи. Където нашите ползи се разминават, работата на дипломацията ни е да предотврати спор, като в това време продължава да служи на нашия народен интерес, само че и разбираме, че другите също ще преследват своя интерес.

Тази изясненост се изгуби след края на Студената война. Ние останахме единствената свръх мощ в света и поехме задължението, нагледно казано, да изпълняваме ролята на световно държавно управление. В доста случаи се опитвахме  да решим всеки проблем. Да, по света се случват ужасни неща, само че по-важно е, че има ужасни неща, които засягат директно нашия народен интерес и ние би трябвало да дадем приоритет точно на тях.

Не е обикновено светът да е еднополюсен, да има една супер мощ. Това бе особеност, артикул на края на Студената война, само че трябваше да е ясно, че в един миг ще се стигне до многополюсен свят, т.е. да има няколко велики сили в разнообразни елементи на планетата. Сега ние сме изправени пред това –  Китай, до известна степен Русия, а би трябвало да отчитаме и някои по-особени страни като Иран и Северна Корея. Трябва да се оправяме с тази нова обстановка. Затова в този момент, повече от всеки път, би трябвало да помним, че е належащо външната политика непроменяемо да служи на националния интерес на Съединените щати.

Ние би трябвало да вършим това, доколкото е допустимо, като заобикаляме войни и въоръжени спорове. Знаем какъв брой скъпо костваха на човечеството двете войни през предишния век. Тази година се отбелязва 80-ата годишнина от края на Втората международна война. Ако погледнем мащаба и обсега на заличаването, възникне ли световен спор в този момент, е ясно, че под въпрос ще бъде животът на планетата. Знам, че звучи стряскащо, само че е по този начин – в този момент има голям брой страни, които имат качества да унищожат живота на Земята. Затова би трябвало да работим интензивно, с цел да избегнем въоръжения спор.

В същото време това не може да бъде за сметка на нашите национални интереси; това е комплицираният баланс.

Мисля, че завръщането ни към този прагматичен метод дава рамка, посредством която може да се проучва освен нашата дипломация, само че и съюзите, които сключваме, задграничната помощ, която предоставяме. Завръщането на прагматизма не значи, че изоставяме нашите правила. Аз не съм почитател възхитен покровител на бруталните извършители на човешките права по света. Но в това време дипломацията и външната политика постоянно са претендирали от нас да работим за нашия народен интерес, а това от време на време постанова съдействие с хора, които не бихме поканили на вечеря, или хора, които не бихме желали да ни ръководят. Това е прагматичният и зрял баланс, който би трябвало да имаме във външната политика.

Мегин Кели: Според Вас по какъв начин се оправи в региона на външната политика миналата администрация? Джейк Съливан, някогашният консултант по националната сигурност на Джо Байдън, сподели: „ Сега, когато приключихме мандата си, нашите съюзи са по-силни, а нашите съперници и съперници отслабнаха – Русия е по-слаба, Иран е по-слаб, Китай е по-слаб, и от самото начало държахме Америка отвън войни. “ Какъв е Вашият коментар?

Марко Рубио: Бих споделил няколко неща. Първо, ние гледаме напред и се движим напред, само че би трябвало да проучваме къде се намираме и какъв е светът, който сме наследили. Аз не бих се съгласил с цитираната от Вас  оценка. При администрацията на Байдън, съгласно мен, имаше съществено разминаване сред Държавния департамент и Съвета за национална сигурност, да не приказваме за разликите в средите на Демократическата партия. Това бе изключително очевидно във връзка с нашата позиция към Израел.

На второ място, в случай че погледнем към действителностите, бих споделил, че в доста връзки нашите съперници са по-силни, в сравнение с в миналото са били, и несъмнено станаха по-силни през последните четири години. Със сигурност Русия не счита себе си за по-слаба, в сравнение с беше преди четири години, в този момент те управляват територия, която не са имали. Ако се обърнем към Близкия изток, там избухна ужасна война. Имаме и война в Европа, в Украйна. А основният миг, който евентуално провокира всичко това, бе безредното евакуиране от Афганистан. Мисля, че това изпрати доста явен сигнал на хора като Владимир Путин, че Америка е в крах или е разконцентрирана.  Можем да продължим – виждаме какво се случва в Индо-Тихоокеанския район, където освен Тайван, само че и Филипините са военно предизвиквани от китайците. Но Китай употребяват тактики на насила освен в близката си чужбина, а и в други елементи на света. Поради изброеното не съм склонен с оценката, която цитирахте.

Истината е, че имаме доста работа за извършване. Има нещо, което постоянно не се прави оценка правилно. Много страни се оплакват намерено, че сме доста твърди, само че импровизирано приветстват нашето ангажиране, те желаят изясненост в нашата външна политика и желаят от нас да бъдем надеждни сътрудници. Не знам да има американски президент, сигурно не и в актуалната ни история, който да е по-ясен и по-ориентиран към дейности от Доналд Тръмп. Тази линия ще бъде възприета от Държавния департамент и ще проличи в по-нататъшните ни дейности.

Превод: Александър Маринов

Коментар на преводача

Интервюто на Марко Рубио (едно от първите му на поста държавен секретар) показва доста съответна позиция към външната политика на Съединени американски щати, издържана напълно в духа на традицията, известна като политически натурализъм. Заслужават внимание следните основни моменти в изявлението:

Националният интерес е главен мотор на политиката.Сферите на въздействие на великите сили са основен фактор за международния ред.Многополярността е естествено положение на света, а еднополюсната архитектура след края на Студената война е била краткотрайна особеност.Дипломацията би трябвало да ръководи споровете, когато ползите не съответстват.Интервюто дава ясни ориентири за бъдещата политика на администрацията на Тръмп, доказани от по-нататъшния ход на събитията:Приоритизиране на Китай като главен стратегически противник;Оттегляне от спора в Украйна;Натиск над Европейския съюз посредством мита и икономическо съперничество;По-прагматичен (макар и агресивен) метод към латиноамериканските страни.

Любопитно е, че това изявление е останало неусетно или е било съзнателно подценено от външнополитическите анализатори.