Марк Зукърбърг, сн: NDTV.com След като беше разпитан в продължение

Марк Зукърбърг, сн: NDTV.com

След като беше разпитан в продължение на 5 часа във вторник от Конгреса на Съединени американски щати, Марк Зукърбърг се изправи пред комиисиите по енергетика и търговията в Камарата на представителите, пред които беше разпитван още 5 часа. По време на чуването пред Сената имаше представители на две активистки групи, едната с огромни очила, на които написа Stop Spying (стига шпионаж), а другата с тениски с хаштага #DeleteFacebook (изтрий Фейсбук).

Марк Зукърбърг беше свикан от американските управляващи на чуване откакто New York Times и Observer разкриха, че английската консултантска компания Кеймбридж аналитика се е сдобила непозволено с данните на към 87 милиона потребителски профила във Facebook, без единодушието им през 2014. Кеймбридж аналитика употребява тези данни в услуга на акцията на Донълд Тръмп за президент и по-конкретно в цифровата акция, която са били наети да ръководят.

Друга важа тематика, по която бе разпитван, въпреки и малко, е също обвързвана с изборите 2016: а точно за това, че компанията Internet Research Agency, която се счита за съветска пропагандна машина, е употребила реклами във Facebook, подправени профили и страници, с цел да въздейства на американските гласоподаватели по време на акцията. Макар да съобщи, че ще вземе повече ограничения за верификация на профили и страници, той въпреки всичко означи, че " до момента в който Русия има хора, които са назначени и които се пробват да извършат сходна интервенция, ще е доста мъчно за нас да подсигуряваме, че такива опити няма да има въобще ".

С изключение на това, съветската намеса в президентската акция на Съединени американски щати 2016 остана не изключително наранена, макар че това е съществена тематика във Вашингтон през последната година.

Очакванията за разпита бяха за огромни разкрития и тежки въпроси, отправени към изпълнителния шеф на Facebook за поверителността на данните на потребителите и – най-много – тяхната сигурност, само че общо десетте часа пред Конгреса и Камарата не ги оправдаха. Доста от въпросите разкриха трагично непознаване на цифровия свят от страна на сенатори и представители: да вземем за пример сенаторът от Юта Орин Хач, използва няколкото си минути право на въпрос с цел да се осведоми по какъв начин се устоя една компания като Facebook, щом услугата й е безвъзмездна. Отговорът – реклами. Други пък се възползваха от момента да осведомят Зукърбърг, че в техния щат има неприятен интернет достъп (сен. Шели Мур Капито, Западна Верджиния), което пък се оказа непредвидена опция Зукърбърг да си направи безвъзмездна реклама на плана си Free Basic Internet. Един от именитите републикански сенатори, Тед Круз (Тексас), попита дали и за какво Facebook цензурира или потиска консервативно наличие в медията си. Зукърбърг дава отговор на това с думите, че - да - Силиконовата котловина действиетелно е най-вече лява политически - и в този смисъл той схваща съображението на Тед Круз, което и споделя. Тъкмо когато обаче Тед Круз има опция да изнесе на напред във времето въпроса за вероятно политическо пристраствие от страна на модераторите на Facebook, той задава въпрос дали Марк Зукърбърг профилира чиновниците си политически и дали вътрешно ги цензурира. Отговорът, несъмнено е не.

Републиканският сенатор Линзи Греъм попита Зукърбърг кои счита за свои съперници, на което Зукърбърг отговори, че това са Google, Майкрософт, Амазон и Апъл. Това беше изречено толкоз нерешително обаче, че Греъм зададе уточняващ въпрос: " Да не би да мислите, че сте монопол? "

Впрочем значимо е да се означи, че цялото внимание фактически е фокусирано върху Facebook. В същото време за също толкоз огромни (ако не и по-големи) компании, които съхраняват широко количество данни за потребителите си като Google, Апъл и Амазон, не се загатва. Както отбелязва Financial Times, една причина за това може да е в това, че през всичките години, в които поредност специалисти по сигурност предизвестяват за рисковете от това, че тези компании събират данни за всеки, който употребява компютър или мобилно устройство, по този начин и не са могли безапелационно да обяснят каква е вредата от това. В случая с Кеймбридж аналитика обаче, за първи път налице е безспорна щета и то от огромен порядък.

На много огромна част от останалите въпроси би могло да се откри отговор в разпоредбите за дискретност на Facebook и други сходни документи. Но, както отбелязва Wired, до момента в който във всеки различен случай повърхностността на въпросите би било мотив за паника, тук до известна степен не е по този начин. За първи път Марк Зукърбърг артикулира в елементарни фрази по какъв начин работи обществената му мрежа. Нещо, което – наподобява – всеобщо потребителите не знаят.

Зукърбърг изясни кой до какви данни има достъп – пограмисти и ракламодатели, както и описа за другите артикули и приложения през годините. Във всички случаи, в които е трябвало да се вземе решение сред запазване поверителността на данните на потребителите или разкриването им пред трети лица, Facebook съвсем постоянно е решавал в интерес на второто.

На главния въпрос, за какво изобщо Facebook е разрешил приложения на трети лица да изискват или желаят достъп до толкоз доста персонална информация на консуматори (с която след това разполагат и препредават на четвърти), Марк Зукърбърг сподели: " Мисля, че грешката, която допуснахме бе, че гледахме на себе си единствено като на изработили инструментите и до такава степен стигаше отговорността ни, а трябваше да се погрижим тези принадлежности да се употребяват за положително и да не попаднат в неприятни ръце ".

*За правенето на материала са употребени Wired, Politico, Financial Times и други