&16:28:07)
Марк Михайлов: По пътя към големия волейбол
Марк Михайлов е от младите волейболисти, при които геният върви ръка за ръка със мощен темперамент, вярна среда и ясна визия за бъдещето. Роден в семейство, в което волейболът е метод на живот, той изминава пътя от подозренията в ранните години до одобряването си като един от обещаващите състезатели в мъжкия ни волейбол.
Всичко стартира през 2015 година, когато 9-годишният Марк попада в залата и онлайн претърпява един от най-емоционалните мачове в историята на българския волейбол — полуфинала на Европейското състезание против Франция. Това не е просто дуел, а същински театър, изпълнен с трагични обрати, напрежение до последната точка и атмосфера, която мъчно може да се опише с думи.
 )
“Спомням си доста ясно този мач — водехме с 2:0, бяхме толкоз покрай успеха, а най-после загубихме с 3:2. Но това, което най-силно остана в мен, беше атмосферата в залата — шумът, страстта, методът, по който хората подкрепяха отбора… този адреналин, който се усещаше на всички места. Точно това ме възпламени и ме накара да обикна волейбола “ , споделя Михайлов.
За едно дете това прекарване се трансформира в нещо доста повече от спомен — то е първата същинска среща с магията на огромния спорт. Близостта до игрището, силата на публиката и страстта на състезателите основават чувство, което не може да бъде сменено с нищо друго.
От този миг нататък волейболът престава да бъде просто игра или детско въодушевление. Той последователно се трансформира в фантазия, цел и посока, която Марк стартира да следва умишлено.
Именно тази първа искра слага основите освен на любовта му към играта, само че и на метода, по който се построява като играч.
 )
Универсалност и самокритичност
Днес Михайлов разказва себе си като повсеместен състезател. И това определение има изцяло съответно пояснение. По позиция той е диагонал, а в същото време има качества, които му разрешават да се приспособява и като посрещач — композиция, която го прави извънредно скъп и съвременен профил за актуалния волейбол.
“Това, което най-вече ме дефинира като състезател сега, е че мога да бъда потребен на повече от един пост. Играя като диагонал, само че се оправям добре и като посрещач — това ми дава повече благоприятни условия, само че и по-голяма отговорност ”, изяснява Марк.
Въпреки тази еластичност, той е изцяло наясно, че развиването му продължава.
“Знам, че като диагонал от мен се чака да бъда по-агресивен в офанзива и тъкмо това е нещото, върху което работя най-вече сега. Искам да подвигна равнището си точно там. Смятам, че ментално към този момент подобавам към играта като експерт — имам нужната конфигурация и отношение. Но към момента би трябвало да изградя повече самообладание и дисциплинираност — както в избрани игрови обстановки, по този начин и в подготвителния развой ” , добавя той.
 )
Интересен е и контрастът сред това, което хората виждат, и това, което самият той усеща.
“Често хората ме възприемат като убеден и спокоен на терена, като състезател, който не се тормози от напрежението. Аз обаче съм доста по-критичен към себе си. Постоянно проучвам играта си и диря какво мога да подобря — даже когато съм направил добър мач. Отстрани може да наподобявам убеден, само че вътрешно постоянно се стремя да ставам по-добър и да поправям пропуските си ”, признава Михайлов.
Именно тази вътрешна самокритичност оформя профила му на играч, който не се лимитира да следва условията на играта, а непрекъснато търси по какъв начин да ги надгражда. В основата на този метод стоят освен персоналните му упоритости, само че и средата, която от ранна възраст го построява като човек и състезател.
 )
Волейболът като завещание и персонален избор
В фамилията на Марк Михайлов волейболът не е просто спорт — той е метод на живот, надълбоко вплетен в всекидневието и полезностите, с които той израства.
“Волейболът в действителност е живот в моето семейство — това е нещо, с което съм израснал и което постоянно е било към мен ”, споделя той.
Дядо му, проф. Димитър Михайлов, има дълбока и значима роля в българския волейбол — първо като играч на Миньор Перник, а по-късно като треньор и изявен учител в Националната спортна академия “Васил Левски ”, където доближава до позицията заместник-ректор. Освен академичната си активност, той е деен и в ръководството на спорта като член на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол и ръководител на Треньорския съвет.
Баща му, Максим Михайлов, не е бил играч, само че професионалната му кариера е напълно отдадена на волейбола — като кинезитерапевт на мъжкия народен тим на България в интервала 1997–2006 година и към този момент повече от три десетилетия като част от щаба на мъжкия тим на ЦСКА.
Въпреки тази сериозна фамилна основа, Марк акцентира, че изборът му да тръгне по този път не е бил подбуден извън, а е пристигнал изцяло естествено.
“До момента, в който не започнах да упражнявам волейбол, въобще не съм усещал това да ми въздейства. Може би съм бил прекомерно дребен, с цел да го осъзная — за мен това просто беше част от средата, в която пребивавам ”, споделя той.
Още по-важно за него е, че в никакъв случай не е възприемал фамилната история като тежест или обвързване.
 )
“Винаги съм си казвал, че това, което върша и строя, е напълно мое. Не съм чувствал тежест поради името на дядо ми или татко ми — в противен случай, по-скоро е прелестно, когато виждам, че хората в тази среда ме познават от дребен ”, споделя Михайлов.
Въпреки че върви по собствен личен път, ясно осъзнава какъв брой скъпа е поддръжката, която получава от фамилията си.
“Смятам, че моят път е друг и не се вглеждам в техните кариери. Но постоянно, когато нуждая се, те ми дават верните насоки и препоръки — това е нещо, което доста ми оказва помощ. След мач съвсем постоянно се слушам с родителите си. Баща ми е доста сериозен към представянето ми — споделя ми нещата непосредствено и ребром, само че в това време постоянно ме успокоява след сложен мач и ми вдъхва убеденост за идващия. Майка ми също ми дава голяма поддръжка — тя е индивидът, който постоянно ме държи постоянен прочувствено ”, споделя Марк.
Тази постоянна основа отвън игрището намира своето естествено продължение в средата, в която Михайлов прави първите си действителни стъпки във волейбола.
 )
Там, където стартира същинското израстване
Волейболната академия Стойчев-Казийски има основна роля в развиването му и се трансформира в основата, върху която той построява себе си като играч. Именно там стартира неговият път във волейбола през сезон 2015/2016.
“Пътят ми в Академията стартира още в ранните ми години и беше една от най-важните стъпки за мен. Там построих основите — както механически, по този начин и като отношение към спорта. Научих се на дисциплинираност, на неизменност и най-много на това какъв брой труд е нужен, с цел да се развиваш ”, споделя Марк.
Но този интервал надалеч не е бил елементарен. Именно тогава той се сблъсква с първите съществени подозрения, които го слагат пред избор.
“Имаше миг, в който доста хора ми споделяха, че нямам капацитет и задоволителен растеж, че изоставам механически. На 14–15 години даже нямах явен пост, на който да играя. Това беше сложен интервал — за малко изгубих убеденост и започнах да се запитвам дали има смисъл да не преставам ”, признава той.
Вместо да се откаже, Марк избира да се довери на процеса и да потърси отговорите в личното си развиване.
 )
“Опитах се да погледна действително на себе си и осъзнах, че растежът ще пристигна с времето, а техниката ми към този момент е добра основа. Това ми даде убеденост да продължа и да работя още повече. Там се научих да се боря и да не се удовлетворявам с постигнатото. Освен това огромна част от най-близките ми другари са точно от Академията, което също е доста значимо за мен ”, споделя Михайлов.
Именно там се построява характерът му — нещо, което по-късно се оказва решаващо в прехода към мъжкия волейбол.
“Усетих, че съм част от мъжкия волейбол, когато започнах да получавам доверие и действителни минути против по-опитни играчи. Там всичко е на по-високо равнище. В началото имах почит, само че с времето започнах да чувствам, че мога да се съпернича и да бъда потребен ”, изяснява той.
Най-голямото предизвикателство се оказва не толкоз физическо, колкото игрово и ментално.
“Трудно беше да привикна с метода, по който по-опитните играчи четат играта — при тях всичко се случва по-бързо и по-умно. Тези мачове ме научиха какъв брой са значими концентрацията, търпението и верните решения във всяка точка ”, споделя Михайлов.
С този опит зад тила си идната стъпка идва естествено — шансът да се потвърди на по-високо равнище.
 )
Когато шансът срещне готовността
Периодът в ЦСКА София бележи идната значима крачка — моментът, в който подготовката среща действителната опция.
“Когато растежът пристигна и към този момент бях квалифициран механически, прекосяването ми в клуба на ЦСКА през 2022 година беше огромен късмет за мен. Получих опция да играя и се постарах да се възползвам оптимално. Да носиш екипа на ЦСКА е голяма чест. Това е клуб с изключителна история и обичаи, и за мен беше горделивост да бъда част от него ”, споделя той.
След този стадий идват двата сезона в Монтана Волей — интервал, в който той стартира да се утвърждава на по-високо равнище.
“Тези два сезона в Монтана бяха доста значими за развиването ми. Получих късмет да играя постоянно и да натрупвам опит. Станах по-постоянен и убеден, започнах да взимам по-добри решения в сложни обстановки. Освен това израснах и тактически — започнах по-добре да чета играта и да се приспособявам по отношение на противника ”, изяснява той.
Днес той към този момент гледа на напрежението като на част от играта, която умее да управлява.
“Напрежение постоянно има, само че се научих да се оправям с него и да не му разрешавам да въздейства на играта ми. Дори когато нещата не вървят, се пробвам да успокоя съотборниците си, макар че съм един от най-младите на игрището “, споделя той.
 )
Погледът му е ориентиран напред — към развиване и последващи стъпки.
“В момента най-вече работа изисква нападението ми от зона четири — това е детайлът, върху който съм се фокусирал. Чувствам се добре в Монтана, само че съм отворен към нови благоприятни условия, когато пристигна верният миг. Най-важното за мен е да продължа да се развъртвам ”, приключва Михайлов.
Така компликациите, подозренията и насъбраният опит се трансформират в здрава основа, върху която Марк последователно построява своята еднаквост като играч.
След този стадий от развиването му идва и идната цел — място в националния тим.
Националният тим: идната цел
Първата повиквателна за националния тим е един от тези моменти, които остават вечно в съзнанието на всеки състезател. За Михайлов това е самопризнание за положения труд и първа действителна крачка към най-високото равнище.
“Първата повиквателна беше доста специфичен миг за мен — нещо, за което съм работил дълго време. Приемам го като премия за напъните, които съм вложил през годините. Усещането е мъчно да се опише — комбинация от горделивост, неспокойствие и отговорност. Да представляваш България е чест и те стимулира да даваш най-хубавото от себе си ”, споделя Марк.
Пътят му през другите възрастови групи е еволюционен, само че придружен от съществени условия и акомодация.
“С всяка последваща възрастова група равнището се вдигаше — както физически, по този начин и като движение и условия. Често играех за две възрастови групи по едно и също време, което ме принуди да се приспособявам бързо и да работя още по-здраво “, изяснява Михайлов.
Конкуренцията на неговия пост е сериозна, само че той я приема като неизменима част от развиването.
“Конкуренцията е нещо доста значимо — тя ти оказва помощ да схванеш къде се намираш и те кара да продължаваш да работиш. Аз се пробвам да се боря за мястото си с неизменност, работа и професионално отношение във всяка подготовка. Знам, че нищо не се дава наготово и не разгадавам на подкрепи — желая да заслужа доверието с представянето си ”, споделя той.
Въпреки че към този момент усеща, че е направил крачка напред, Марк остава крепко стъпил на земята.
“Мисля, че съм спечелил несъмнено доверие, само че във волейбола няма място за разпределяне. Всеки ден би трябвало да се доказваш — както в тренировките, по този начин и в мачовете. За мен това е естествена част от спорта и спомагателна мотивация да не преставам да се развъртвам. Целта ми не е просто да съм част от състава, а да бъда непрекъснат и в действителност потребен за тима ”, приключва Михайлов.
Всичко това естествено води и до по-широкия въпрос — по какъв начин вижда себе си в бъдеще.
 )
Поглед напред: упоритост без граници
Михайлов е от тези състезатели, които ясно знаят накъде вървят и какво желаят да реализират. Въпреки младата си възраст, той към този момент има построена визия за развиването си и задачите, които си слага — мислейки освен за идващия сезон, а за целия си път в спорта.
“След няколко години се виждам като доста по-зрял и одобрен играч, който играе на високо равнище и има неизменност в представянето си. Целта ми е да се осъществявам в мощно състезание в чужбина и да продължа да се потвърждавам на интернационално равнище. Искам да преобладавам в играта си и да натрапвам наличието си на терена, да веселя почитателите и да бъда образец — имам вяра, че с труд и неизменност мога да реализира това ”, споделя Михайлов.
Но с изключение на упоритостта и професионалните цели остава нещо по-важно — методът, по който желае да бъде запомнен.
“Искам да оставя диря като човек и играч, който постоянно е давал максимума от себе си и в никакъв случай не се е отказвал, без значение от компликациите. За мен е значимо да ме запомнят освен с играта, само че и с характера, отношението и уважението към тима и спорта. Ако съумея да вдъхновя по-младите да тръгнат по този път, това ще бъде най-голямото задоволство за мен ”, споделя Михайлов.
Именно тук се крие същността на пътя му. Не единствено в гения, а в постоянството, характера и ясното схващане какъв желае да бъде — на терена и отвън него. А в случай че досегашният му път е индикативен, най-хубавото за него занапред следва.
Катерина Морси, BGvolleyball.com
Всичко стартира през 2015 година, когато 9-годишният Марк попада в залата и онлайн претърпява един от най-емоционалните мачове в историята на българския волейбол — полуфинала на Европейското състезание против Франция. Това не е просто дуел, а същински театър, изпълнен с трагични обрати, напрежение до последната точка и атмосфера, която мъчно може да се опише с думи.
“Спомням си доста ясно този мач — водехме с 2:0, бяхме толкоз покрай успеха, а най-после загубихме с 3:2. Но това, което най-силно остана в мен, беше атмосферата в залата — шумът, страстта, методът, по който хората подкрепяха отбора… този адреналин, който се усещаше на всички места. Точно това ме възпламени и ме накара да обикна волейбола “ , споделя Михайлов.
За едно дете това прекарване се трансформира в нещо доста повече от спомен — то е първата същинска среща с магията на огромния спорт. Близостта до игрището, силата на публиката и страстта на състезателите основават чувство, което не може да бъде сменено с нищо друго.
От този миг нататък волейболът престава да бъде просто игра или детско въодушевление. Той последователно се трансформира в фантазия, цел и посока, която Марк стартира да следва умишлено.
Именно тази първа искра слага основите освен на любовта му към играта, само че и на метода, по който се построява като играч.
Универсалност и самокритичност
Днес Михайлов разказва себе си като повсеместен състезател. И това определение има изцяло съответно пояснение. По позиция той е диагонал, а в същото време има качества, които му разрешават да се приспособява и като посрещач — композиция, която го прави извънредно скъп и съвременен профил за актуалния волейбол.
“Това, което най-вече ме дефинира като състезател сега, е че мога да бъда потребен на повече от един пост. Играя като диагонал, само че се оправям добре и като посрещач — това ми дава повече благоприятни условия, само че и по-голяма отговорност ”, изяснява Марк.
Въпреки тази еластичност, той е изцяло наясно, че развиването му продължава.
“Знам, че като диагонал от мен се чака да бъда по-агресивен в офанзива и тъкмо това е нещото, върху което работя най-вече сега. Искам да подвигна равнището си точно там. Смятам, че ментално към този момент подобавам към играта като експерт — имам нужната конфигурация и отношение. Но към момента би трябвало да изградя повече самообладание и дисциплинираност — както в избрани игрови обстановки, по този начин и в подготвителния развой ” , добавя той.
Интересен е и контрастът сред това, което хората виждат, и това, което самият той усеща.
“Често хората ме възприемат като убеден и спокоен на терена, като състезател, който не се тормози от напрежението. Аз обаче съм доста по-критичен към себе си. Постоянно проучвам играта си и диря какво мога да подобря — даже когато съм направил добър мач. Отстрани може да наподобявам убеден, само че вътрешно постоянно се стремя да ставам по-добър и да поправям пропуските си ”, признава Михайлов.
Именно тази вътрешна самокритичност оформя профила му на играч, който не се лимитира да следва условията на играта, а непрекъснато търси по какъв начин да ги надгражда. В основата на този метод стоят освен персоналните му упоритости, само че и средата, която от ранна възраст го построява като човек и състезател.
Волейболът като завещание и персонален избор
В фамилията на Марк Михайлов волейболът не е просто спорт — той е метод на живот, надълбоко вплетен в всекидневието и полезностите, с които той израства.
“Волейболът в действителност е живот в моето семейство — това е нещо, с което съм израснал и което постоянно е било към мен ”, споделя той.
Дядо му, проф. Димитър Михайлов, има дълбока и значима роля в българския волейбол — първо като играч на Миньор Перник, а по-късно като треньор и изявен учител в Националната спортна академия “Васил Левски ”, където доближава до позицията заместник-ректор. Освен академичната си активност, той е деен и в ръководството на спорта като член на Управителния съвет на Българската федерация по волейбол и ръководител на Треньорския съвет.
Баща му, Максим Михайлов, не е бил играч, само че професионалната му кариера е напълно отдадена на волейбола — като кинезитерапевт на мъжкия народен тим на България в интервала 1997–2006 година и към този момент повече от три десетилетия като част от щаба на мъжкия тим на ЦСКА.
Въпреки тази сериозна фамилна основа, Марк акцентира, че изборът му да тръгне по този път не е бил подбуден извън, а е пристигнал изцяло естествено.
“До момента, в който не започнах да упражнявам волейбол, въобще не съм усещал това да ми въздейства. Може би съм бил прекомерно дребен, с цел да го осъзная — за мен това просто беше част от средата, в която пребивавам ”, споделя той.
Още по-важно за него е, че в никакъв случай не е възприемал фамилната история като тежест или обвързване.
“Винаги съм си казвал, че това, което върша и строя, е напълно мое. Не съм чувствал тежест поради името на дядо ми или татко ми — в противен случай, по-скоро е прелестно, когато виждам, че хората в тази среда ме познават от дребен ”, споделя Михайлов.
Въпреки че върви по собствен личен път, ясно осъзнава какъв брой скъпа е поддръжката, която получава от фамилията си.
“Смятам, че моят път е друг и не се вглеждам в техните кариери. Но постоянно, когато нуждая се, те ми дават верните насоки и препоръки — това е нещо, което доста ми оказва помощ. След мач съвсем постоянно се слушам с родителите си. Баща ми е доста сериозен към представянето ми — споделя ми нещата непосредствено и ребром, само че в това време постоянно ме успокоява след сложен мач и ми вдъхва убеденост за идващия. Майка ми също ми дава голяма поддръжка — тя е индивидът, който постоянно ме държи постоянен прочувствено ”, споделя Марк.
Тази постоянна основа отвън игрището намира своето естествено продължение в средата, в която Михайлов прави първите си действителни стъпки във волейбола.
Там, където стартира същинското израстване
Волейболната академия Стойчев-Казийски има основна роля в развиването му и се трансформира в основата, върху която той построява себе си като играч. Именно там стартира неговият път във волейбола през сезон 2015/2016.
“Пътят ми в Академията стартира още в ранните ми години и беше една от най-важните стъпки за мен. Там построих основите — както механически, по този начин и като отношение към спорта. Научих се на дисциплинираност, на неизменност и най-много на това какъв брой труд е нужен, с цел да се развиваш ”, споделя Марк.
Но този интервал надалеч не е бил елементарен. Именно тогава той се сблъсква с първите съществени подозрения, които го слагат пред избор.
“Имаше миг, в който доста хора ми споделяха, че нямам капацитет и задоволителен растеж, че изоставам механически. На 14–15 години даже нямах явен пост, на който да играя. Това беше сложен интервал — за малко изгубих убеденост и започнах да се запитвам дали има смисъл да не преставам ”, признава той.
Вместо да се откаже, Марк избира да се довери на процеса и да потърси отговорите в личното си развиване.
“Опитах се да погледна действително на себе си и осъзнах, че растежът ще пристигна с времето, а техниката ми към този момент е добра основа. Това ми даде убеденост да продължа и да работя още повече. Там се научих да се боря и да не се удовлетворявам с постигнатото. Освен това огромна част от най-близките ми другари са точно от Академията, което също е доста значимо за мен ”, споделя Михайлов.
Именно там се построява характерът му — нещо, което по-късно се оказва решаващо в прехода към мъжкия волейбол.
“Усетих, че съм част от мъжкия волейбол, когато започнах да получавам доверие и действителни минути против по-опитни играчи. Там всичко е на по-високо равнище. В началото имах почит, само че с времето започнах да чувствам, че мога да се съпернича и да бъда потребен ”, изяснява той.
Най-голямото предизвикателство се оказва не толкоз физическо, колкото игрово и ментално.
“Трудно беше да привикна с метода, по който по-опитните играчи четат играта — при тях всичко се случва по-бързо и по-умно. Тези мачове ме научиха какъв брой са значими концентрацията, търпението и верните решения във всяка точка ”, споделя Михайлов.
С този опит зад тила си идната стъпка идва естествено — шансът да се потвърди на по-високо равнище.
Когато шансът срещне готовността
Периодът в ЦСКА София бележи идната значима крачка — моментът, в който подготовката среща действителната опция.
“Когато растежът пристигна и към този момент бях квалифициран механически, прекосяването ми в клуба на ЦСКА през 2022 година беше огромен късмет за мен. Получих опция да играя и се постарах да се възползвам оптимално. Да носиш екипа на ЦСКА е голяма чест. Това е клуб с изключителна история и обичаи, и за мен беше горделивост да бъда част от него ”, споделя той.
След този стадий идват двата сезона в Монтана Волей — интервал, в който той стартира да се утвърждава на по-високо равнище.
“Тези два сезона в Монтана бяха доста значими за развиването ми. Получих късмет да играя постоянно и да натрупвам опит. Станах по-постоянен и убеден, започнах да взимам по-добри решения в сложни обстановки. Освен това израснах и тактически — започнах по-добре да чета играта и да се приспособявам по отношение на противника ”, изяснява той.
Днес той към този момент гледа на напрежението като на част от играта, която умее да управлява.
“Напрежение постоянно има, само че се научих да се оправям с него и да не му разрешавам да въздейства на играта ми. Дори когато нещата не вървят, се пробвам да успокоя съотборниците си, макар че съм един от най-младите на игрището “, споделя той.
Погледът му е ориентиран напред — към развиване и последващи стъпки.
“В момента най-вече работа изисква нападението ми от зона четири — това е детайлът, върху който съм се фокусирал. Чувствам се добре в Монтана, само че съм отворен към нови благоприятни условия, когато пристигна верният миг. Най-важното за мен е да продължа да се развъртвам ”, приключва Михайлов.
Така компликациите, подозренията и насъбраният опит се трансформират в здрава основа, върху която Марк последователно построява своята еднаквост като играч.
След този стадий от развиването му идва и идната цел — място в националния тим.
Националният тим: идната цел
Първата повиквателна за националния тим е един от тези моменти, които остават вечно в съзнанието на всеки състезател. За Михайлов това е самопризнание за положения труд и първа действителна крачка към най-високото равнище.
“Първата повиквателна беше доста специфичен миг за мен — нещо, за което съм работил дълго време. Приемам го като премия за напъните, които съм вложил през годините. Усещането е мъчно да се опише — комбинация от горделивост, неспокойствие и отговорност. Да представляваш България е чест и те стимулира да даваш най-хубавото от себе си ”, споделя Марк.
Пътят му през другите възрастови групи е еволюционен, само че придружен от съществени условия и акомодация.
“С всяка последваща възрастова група равнището се вдигаше — както физически, по този начин и като движение и условия. Често играех за две възрастови групи по едно и също време, което ме принуди да се приспособявам бързо и да работя още по-здраво “, изяснява Михайлов.
Конкуренцията на неговия пост е сериозна, само че той я приема като неизменима част от развиването.
“Конкуренцията е нещо доста значимо — тя ти оказва помощ да схванеш къде се намираш и те кара да продължаваш да работиш. Аз се пробвам да се боря за мястото си с неизменност, работа и професионално отношение във всяка подготовка. Знам, че нищо не се дава наготово и не разгадавам на подкрепи — желая да заслужа доверието с представянето си ”, споделя той.
Въпреки че към този момент усеща, че е направил крачка напред, Марк остава крепко стъпил на земята.
“Мисля, че съм спечелил несъмнено доверие, само че във волейбола няма място за разпределяне. Всеки ден би трябвало да се доказваш — както в тренировките, по този начин и в мачовете. За мен това е естествена част от спорта и спомагателна мотивация да не преставам да се развъртвам. Целта ми не е просто да съм част от състава, а да бъда непрекъснат и в действителност потребен за тима ”, приключва Михайлов.
Всичко това естествено води и до по-широкия въпрос — по какъв начин вижда себе си в бъдеще.
Поглед напред: упоритост без граници
Михайлов е от тези състезатели, които ясно знаят накъде вървят и какво желаят да реализират. Въпреки младата си възраст, той към този момент има построена визия за развиването си и задачите, които си слага — мислейки освен за идващия сезон, а за целия си път в спорта.
“След няколко години се виждам като доста по-зрял и одобрен играч, който играе на високо равнище и има неизменност в представянето си. Целта ми е да се осъществявам в мощно състезание в чужбина и да продължа да се потвърждавам на интернационално равнище. Искам да преобладавам в играта си и да натрапвам наличието си на терена, да веселя почитателите и да бъда образец — имам вяра, че с труд и неизменност мога да реализира това ”, споделя Михайлов.
Но с изключение на упоритостта и професионалните цели остава нещо по-важно — методът, по който желае да бъде запомнен.
“Искам да оставя диря като човек и играч, който постоянно е давал максимума от себе си и в никакъв случай не се е отказвал, без значение от компликациите. За мен е значимо да ме запомнят освен с играта, само че и с характера, отношението и уважението към тима и спорта. Ако съумея да вдъхновя по-младите да тръгнат по този път, това ще бъде най-голямото задоволство за мен ”, споделя Михайлов.
Именно тук се крие същността на пътя му. Не единствено в гения, а в постоянството, характера и ясното схващане какъв желае да бъде — на терена и отвън него. А в случай че досегашният му път е индикативен, най-хубавото за него занапред следва.
Катерина Морси, BGvolleyball.com
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ