Мария Захарова Има едно явление в наши дни, което заслужава

Мария Захарова

Има едно събитие в наши дни, което заслужава изключително внимание.

И то е Мария Захарова – формалният представител на външното министерство на Руската федерация. Не употребявам граматическата форма за женски жанр на името " представител " и не споделям " представителка " тук, защото допускам, че самата госпожа Захарова би възприела отнасянето на езиковия термин с окончание за женски жанр към нея самата по-скоро отрицателно. Предполагам, че реакцията ѝ може би ще е такава, защото си давам сметка, че в очите на госпожа Захарова придаването на такава пък чак значителност на стандартите за политическа уместност със самата си западност е демонстрация на неприязън към Русия. Или реминисценция за някои обноски от времето на социализма, които в този момент не са измежду най-модните в Москва.

Мария Захарова е феномен в действителност. Защото изявите ѝ като представител на съветското външно министерство постоянно са по този начин ярки, че са напряко ослепителни! В началото на тази седмица да вземем за пример Мария Захарова хвърли мощен лъч светлина върху един документален факт, с цел да илюстрира, т.е. осветли през него смисъла на понятието лобизъм.

В студиото на " Россия 1 " госпожа Захарова сподели фотография, направена по думите ѝ в Белия дом. А на фотографията виждаме Хилари Клинтън, като външен секретар на Съединените щати, да се усмихва необятно, очевидно прелестно разчувствана от това, че се ръкува в този миг не с различен, а със самия Осама бин Ладен. Ето ви, разяснява госпожа Захарова пред съветската медия, ето ви един превъзходен образец за лобизъм.

Има нюх за точните попадения Мария Захарова. И какви връзки сред нещата и понятията прави единствено! А това, че въпросната фотография е непохватно подправена, че е ниска топка монтаж, от най-примитивните като осъществяване, от допустимо най-неубедителните, това е друга работа. Какво значение може да има нещо такова за човек с размаха и мозъка на Мария Владимировна! И с нейните феноменални знания в разнообразни области, несъмнено.

Та, като стана дума за многостранната осведоменост на Мария Захарова и за акуратните ѝ наблюдения по разнообразни въпроси от първостепенно значение, се сетих за нещо друго с нейно присъединяване от през вчерашния ден, което дава да се разбере какъв брой неотразимо феноменални са познанията по най-нова европейска история на сегашния формален представител на съветското външно министерство. На 02. 11. 2017 година в границите на собствен брифинг Захарова прикани българските управляващи да създадат нужното, с цел да се постави завършек на вандалското поругаване на руските монументи, намиращи се на територията на България. Повод за това нейно публично изказване стана появяването на надпис върху общоизвестния паметник в София на 31-и октомври. Осъждайки този акт, Захарова съобщи и следното, представено след това от ТАСС: " Благодарение на нашите воини в годините на Втората международна война стана допустимо да бъде предотвратена депортацията на евреите от България, с което 50 000 хиляди души бяха избавени от неизбежна крах. "

Феноменално! Много се тормозя, да ви кажа. Притеснявам се да не да последва някоя публична отрицателна реакция от страна на българското Външно министерство по отношение на величествените позовавания на безспорните исторически обстоятелства от страна на Захарова. Опасявам се да не вземе някой от българска страна да реагира остро и да попита какво общо има спасяването на българските евреи с дейностите на руската войска. Представете си, че на най-високо място в Москва, като резултат от тази реакция, вземат, че посъветват Мария Захарова да бъде малко по-внимателна, когато прави исторически препратки и въз основа на тях дава оценки. Ами в случай че това вземе, че стане?

Съществува заплаха Мария Захарова да спре да ни радва със своите по този начин красиви, непосредствени и толкоз нежно закачливи хрумвания, със своите проникновени и почтени, само че дружно с това и занимателни, глумливи мнения. Те, мненията на Мария Владимировна, са като пляски, игриви са такива едни, въртеливи.

Но са и умни, да, и са премерени! Точно като за посланик от ранга на госпожа Захарова. Така е в действителност. Защото, забележете единствено какъв брой хитро и деликатно предпазено е съждението на Мария Владимировна по отношение на зависимостта сред спасяването на близо 50 000 български евреи и дейностите на руската войска по време на Втората международна война. А каже някой, че такава връзка въобще няма и няма по какъв начин да има, а го е хванала незабавно натясно Мария Захарова с аргумента, че става дума за поредност от свързани между тях събития и процеси, отвеждащи в последна сметка до триумфите на руската войска против нацистка Германия, които са в основата на всичко. Нима, ще ви каже госпожа представителят на съветското външно министерство, можеше да стане допустимо възпрепятстването на депортацията на евреите от България, в случай че по това време Червената войска не беше към този момент притиснала крепко Хитлер? Феноменално, нали?

Ето за какво за нищо на света не трябва да се лишаваме от свежите, румени и дълбокомислени прозрения на Мария Захарова по исторически и дипломатически тематики. Ще ни липсват другояче. А споделянията на Захарова от такова прелестно естество и в подобен дух по адрес на България таман зачестиха за наша наслада тази година. Че дори и регулярни станаха.

Неотдавна в текста си " Годишна стратегия " (публикуван в Портал " Култура " на 22. 09. 2017) припомних хронологията на дружеските закачки с България от страна на представители на съветската страна, съпровождали почтително огромните празници от българския народен календар в границите на една година. Позволете ми да очертавам тази поредност още един път:

19.09. 2016 – изявлението на Пьотр Толстой за това, че руснаците скоро ще изкупят " цяла България " ;

02. 03 2017 – Захарова оповестява за нота от външното министерство на Руската федерация по отношение на появяването на графити върху паметника " Альоша " ;

24. 05. 2017 – президентът Путин рефлектира на висок глас върху кирилицата като културен феномен, появил се в избран историко-географски ареал;

06. 07. 2017 – Захарова насочва от името на Русия нота по отношение на посягане върху Паметника на руската войска в София; 02.11.2017 – изявление на Мария Захарова, провокирано от дейности на незнайни лица във връзка с същия този монумент, в което Захарова обвързва ориста на българските евреи през 1943 година с ролята на руската войска през Втората международна война.

Регулярност и логичност тук безспорно има. Да вземем най-скорошното от тези феноменални съвпадения, последвано от още по-феноменалното салто на Мария Захарова.

Та нали на първи ноември в България се отбелязва българският Ден на будителите. Установен освен това в началото на тази дата по отношение на празника на Свети Иоан Рилски –19 октомври, който ден по остарелия календарен жанр съответствува със настоящия 1 ноември.

Свети Иван, Рилският вълшебник, небесният ходатай за българите. И Денят на будителите. Какво комфортно време е този ден наизуст и поменуване за оскверняването на нечия памет и на нечий монумент! Нали! Какво сгодно време е този български празник за произвеждането на груби провокации, благодарение на които да се сътвори усещането, че не българското общество, а Червената войска е избавила българските евреи. Чрез изписването тъкмо върху този монумент на обръщение, което се интерпретира като антисемитско. За да бъде очернен и опозорен Денят на будителите. Съжалявам, само че за мен някои връзки тук наподобяват повече от явни. Серията от провокации, съпътстващи българските празници, продължи.

И по тази причина, апелирам Ви, министър Захариева, да не излизате с публична реакция поради думите на Мария Захарова! Недейте, тъй като в противоположен случай рискуваме някой максимален властник в Москва да си каже, че въпреки всичко е хубаво да има и мяра, спирачки някакви да има въпреки всичко. А стане ли това, колкото и необикновено да е, може внезапно да ни спрат шоуто на Мария Захарова. Или най-малкото да го трансформират. И ще си останем тогава единствено със скуката на достойното си битие на европейци, унесени в което постоянно забравяме, че има и такива, на които доста, но доста им се желае да го нямаме.

А тези хора – хора като Мария Захарова и нейните работодатели, са ни нужни.
За да ни веселят с пляските си, само че и с цел да ни държат с тях будни.

*Коментара на Андрей Захариев публикуваме от " Портал Култура "