Последното интервю на Lupa.bg с Мария Зъбова: Била съм камбаните на храма 3 часа без да спра
Мария Зъбова е математик по специалност, само че от доста години тя бе индивидът, който бие тежките камбани на храма „ Св. Александър Невски ”. До последно, тя не изгуби сила и религия, мозъкът й остана избистрен и изкачваше 200 стъпала до камбаните без отмалялост. Родена е на 26 май 1929 година в Чирпан в заможно семейство. Завършва френския лицей „ Сен Жозеф ”. След 9 септември 1944 година фамилията й е преследвано от новата власт. Брат й е погубен в лагера край Ловеч, татко й е пратен в пандиза, тъй като бил изтъкнат търговец. Заради вярата си самата тя е потърпевша от тоталитарния режим – била е изгонена от гимназията, в която е преподавала. Мария биеше всички камбани в храма, в това число най-голямата – 12-тонната.
- Г-жо Зъбова, вие биете камбаните в най-големия ни храм „ Св. Александър Невски ”. Какво си мислите, до момента в който създавате тези божествени звуци?
- Бия камбаните до ден сегашен с огромен хъс и с религия, че за в бъдеще нашата юноша ще става все по-добра и ще имаме повече храмове, в които да идват. В „ Св. Александър Невски ” имаме доста огромен приток на богомолци. Но в случай че ние изоставим вярата, ще продължаваме да живеем в непрекъснат стрес. Когато изкача камбанарията, аз се апелирам за всички християни, които дълготрайният атеизъм направи колебаещи, да се върнат към вярата. Защото това е истината. Ние идваме на тази земя, с цел да изкупим греховете си.
- Уморявате ли се, като биете камбаната, като изкачвате пътя до нея?
-Не. Аз съм била камбаните по два часа без спиране, а при първото идване на Симеон Втори – три часа и двайсет минути, без да спирам. При идването на иконата на йерусалимската Света Богородица, бих камбаните 2 часа безкрай.
- Вярата ли Ви прави толкоз издръжлива, или навика? Та това са доста тежки камбани.
- Закърмена съм с вярата и съм страдала доста от това. Бях учител по математика 38 години и бях преследвана за вярата, само че в никакъв случай не отстъпих. Пожелавам на всички младежи да бъдат твърди християни, тъй като в този момент сме захласнати от доста секти, мормони и какви ли други не. Те въздействат доста негативно на нашата юноша.
Аз имам 11 дечица, които се въртят в моята фамилия, те са моето огромно благополучие. Пожелавам на всички за в бъдеще да почувстваме позитивната смяна, тъй като 10-те Божи заповеди не се изпълняваха дълго време и това докара до един огромен срив цялата ни общност. Пожелавам на всички доста здраве и ярък взор към всичките храмове, а те не са малко. Нека не се пълнят кафенетата и заведенията, а храмовете да са цялостни.
- Г-жо Зъбова, ще ни кажете ли мъчно ли е да се изкара празничен тон от камбаните? Вероятно се желае мурафет, специфични умения.
- Няма мурафет. Трябва да си доста здрав със сърцето и с краката. Колко метра нагоре се катерите, с цел да стигнете до камбанарията? От площада на „ Св. Александър Невски ” догоре са 220 стъпала. От хора, в който пея от 50-а година, са 180 стъпала. А от храма са 200 стъпала. Аз съм празничен звънар. Когато имам работа в храма, тогава стартирам да ги удрям в 9 часа, призовавам всички християни да посетят храма и по-късно ги адресирам след службата.
Следователно 2 пъти катеря камбанарията за всяка работа. А някой път, когато и на другия ден е празник, три пъти се изкачвам. И това ми дава огромно здраве и огромно самочувствие. В края на май започнах 84-тата година, и то без медикаменти, тъй като Бог е с мен и аз ще му послужвам докле живея.
- Имате забавно минало – със брачна половинка си сте се венчали тайно…
- Да, ние в Драгалевския манастир се венчахме и бяхме сътрудници в „ Св. Александър Невски. ” Ние бяхме доста преследвани преди време. Нещо повече – преподавах на студенти в Института за задгранични студенти и на завършващи колеж, гимназия възпитаници. Понеже те носеха кръстчета, от управлението на гимназията и техникума ме бяха предизвестили като видя кръстче, незабавно да го взема от ученика. Аз обаче споделих, че в никакъв случай няма да направя това. Бях изгонена от 21-ва гимназия, където преподавах.
- След като приключихте с преподавателската активност ли се преместихте в камбанарията и станахте празничен звънар?
- Да. Сега прислугвам 2 храма, всеки ден съм и в „ Св. Седмочисленици ” за утринната работа и литургията. В „ Св.Александър Невски съм на щат, а в „ Св. Седмочисленици ” вървя по избор.
- Ще ни кажете ли малко повече за огромната камбана в църквата, която тежи 12 тона?
-Камбанарията е формирана от 12 камбани – като се почне от почти 12-тонната, следва 6-тонна, 3- тонна, звук и половина, до момента в който стигнем до най-малката. На огромната е отразена годината, в която са били излети всичките – в град Тула, покрай Москва. Направени са от най-хубавите съставки.
- Вие с кои камбани работите?
-Упражнявам 10 камбани, а другите 2, които са под мен на камбанарията, се озвучават, когато дойдат мои помощници. Голямата, 12-тонната, биете ли я? Бия я, да. Преди да почна на 10-те камбани, стартирам с най-голямата.
- За храмовия празник кои камбани озвучихте?
-Десетте камбани, само че и другите бяха озвучени, само че тъй като имах помощници. Предполагам, че има и младежи измежду тях? Млади са, приключили са университети, доста са интелигентни.
- Твърдо решена ли сте до последно да останете с камбаните? Възрастта не ви ли плаши?
- Ще не преставам, до момента в който съм на равнище, а аз съм към момента на огромно равнище. Мога да удрям камбаните два часа, три часа – непрестанно, тъй като съм в безспорна форма със здравето си, благодаря на Бога. Господ ми изпраща това здраве. Без медикаменти на 83 години навършени, мисля, че не са доста от моите, така да се каже бабички.
- А вие разговаряте ли с хората, които идват в църквата за вярата, за морала, давате ли им съвет?
-Не, не. Но има много искащи, на които давам опция да се качат на камбанарията и там към този момент беседваме за вярата. Всяка заран следя потока от младежи, които идват, палят свещи с огромен хъс в „ Св. Седмочисленици ”, преди да отидат на работа.
Това демонстрира, че неизбежно се възражда вярата ни, само че съгласно мен би трябвало да се премине и към малко духовна литература и агитация. Например проповедите на свещеник Тихон, който дава отговор за „ Св. Ал. Невски ” са доста забавни. Словата му са толкоз хубави, толкоз налични за всеки, че хората с неспокойствие изчакват края на службата и се събират към централния олтар, където се правят службите и с огромно предпочитание слушат дядо Тихон.
- Г-жо Зъбова, вие биете камбаните в най-големия ни храм „ Св. Александър Невски ”. Какво си мислите, до момента в който създавате тези божествени звуци?
- Бия камбаните до ден сегашен с огромен хъс и с религия, че за в бъдеще нашата юноша ще става все по-добра и ще имаме повече храмове, в които да идват. В „ Св. Александър Невски ” имаме доста огромен приток на богомолци. Но в случай че ние изоставим вярата, ще продължаваме да живеем в непрекъснат стрес. Когато изкача камбанарията, аз се апелирам за всички християни, които дълготрайният атеизъм направи колебаещи, да се върнат към вярата. Защото това е истината. Ние идваме на тази земя, с цел да изкупим греховете си.
- Уморявате ли се, като биете камбаната, като изкачвате пътя до нея?
-Не. Аз съм била камбаните по два часа без спиране, а при първото идване на Симеон Втори – три часа и двайсет минути, без да спирам. При идването на иконата на йерусалимската Света Богородица, бих камбаните 2 часа безкрай.
- Вярата ли Ви прави толкоз издръжлива, или навика? Та това са доста тежки камбани.
- Закърмена съм с вярата и съм страдала доста от това. Бях учител по математика 38 години и бях преследвана за вярата, само че в никакъв случай не отстъпих. Пожелавам на всички младежи да бъдат твърди християни, тъй като в този момент сме захласнати от доста секти, мормони и какви ли други не. Те въздействат доста негативно на нашата юноша.
Аз имам 11 дечица, които се въртят в моята фамилия, те са моето огромно благополучие. Пожелавам на всички за в бъдеще да почувстваме позитивната смяна, тъй като 10-те Божи заповеди не се изпълняваха дълго време и това докара до един огромен срив цялата ни общност. Пожелавам на всички доста здраве и ярък взор към всичките храмове, а те не са малко. Нека не се пълнят кафенетата и заведенията, а храмовете да са цялостни.
- Г-жо Зъбова, ще ни кажете ли мъчно ли е да се изкара празничен тон от камбаните? Вероятно се желае мурафет, специфични умения.
- Няма мурафет. Трябва да си доста здрав със сърцето и с краката. Колко метра нагоре се катерите, с цел да стигнете до камбанарията? От площада на „ Св. Александър Невски ” догоре са 220 стъпала. От хора, в който пея от 50-а година, са 180 стъпала. А от храма са 200 стъпала. Аз съм празничен звънар. Когато имам работа в храма, тогава стартирам да ги удрям в 9 часа, призовавам всички християни да посетят храма и по-късно ги адресирам след службата.
Следователно 2 пъти катеря камбанарията за всяка работа. А някой път, когато и на другия ден е празник, три пъти се изкачвам. И това ми дава огромно здраве и огромно самочувствие. В края на май започнах 84-тата година, и то без медикаменти, тъй като Бог е с мен и аз ще му послужвам докле живея.
- Имате забавно минало – със брачна половинка си сте се венчали тайно…
- Да, ние в Драгалевския манастир се венчахме и бяхме сътрудници в „ Св. Александър Невски. ” Ние бяхме доста преследвани преди време. Нещо повече – преподавах на студенти в Института за задгранични студенти и на завършващи колеж, гимназия възпитаници. Понеже те носеха кръстчета, от управлението на гимназията и техникума ме бяха предизвестили като видя кръстче, незабавно да го взема от ученика. Аз обаче споделих, че в никакъв случай няма да направя това. Бях изгонена от 21-ва гимназия, където преподавах.
- След като приключихте с преподавателската активност ли се преместихте в камбанарията и станахте празничен звънар?
- Да. Сега прислугвам 2 храма, всеки ден съм и в „ Св. Седмочисленици ” за утринната работа и литургията. В „ Св.Александър Невски съм на щат, а в „ Св. Седмочисленици ” вървя по избор.
- Ще ни кажете ли малко повече за огромната камбана в църквата, която тежи 12 тона?
-Камбанарията е формирана от 12 камбани – като се почне от почти 12-тонната, следва 6-тонна, 3- тонна, звук и половина, до момента в който стигнем до най-малката. На огромната е отразена годината, в която са били излети всичките – в град Тула, покрай Москва. Направени са от най-хубавите съставки.
- Вие с кои камбани работите?
-Упражнявам 10 камбани, а другите 2, които са под мен на камбанарията, се озвучават, когато дойдат мои помощници. Голямата, 12-тонната, биете ли я? Бия я, да. Преди да почна на 10-те камбани, стартирам с най-голямата.
- За храмовия празник кои камбани озвучихте?
-Десетте камбани, само че и другите бяха озвучени, само че тъй като имах помощници. Предполагам, че има и младежи измежду тях? Млади са, приключили са университети, доста са интелигентни.
- Твърдо решена ли сте до последно да останете с камбаните? Възрастта не ви ли плаши?
- Ще не преставам, до момента в който съм на равнище, а аз съм към момента на огромно равнище. Мога да удрям камбаните два часа, три часа – непрестанно, тъй като съм в безспорна форма със здравето си, благодаря на Бога. Господ ми изпраща това здраве. Без медикаменти на 83 години навършени, мисля, че не са доста от моите, така да се каже бабички.
- А вие разговаряте ли с хората, които идват в църквата за вярата, за морала, давате ли им съвет?
-Не, не. Но има много искащи, на които давам опция да се качат на камбанарията и там към този момент беседваме за вярата. Всяка заран следя потока от младежи, които идват, палят свещи с огромен хъс в „ Св. Седмочисленици ”, преди да отидат на работа.
Това демонстрира, че неизбежно се възражда вярата ни, само че съгласно мен би трябвало да се премине и към малко духовна литература и агитация. Например проповедите на свещеник Тихон, който дава отговор за „ Св. Ал. Невски ” са доста забавни. Словата му са толкоз хубави, толкоз налични за всеки, че хората с неспокойствие изчакват края на службата и се събират към централния олтар, където се правят службите и с огромно предпочитание слушат дядо Тихон.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ