Мария Цънцарова бе гост в Седмицата на Дарик“ в първото

Мария Цънцарова бе посетител в „ Седмицата на Дарик “ в първото си огромно изявление след раздялата със утринния блок на bTV. Мария Цънцарова приказва за истината, Пеевски, натиска, независимост и новия си план „ Извън ефир “.

„ Благодаря на всички сътрудници, които от самото начало бяха доста загрижени за мен. Те ми помогнаха с внимание и топло отношение да мина през тези турбулентни времена. Благодаря на всеки за опциите, които ми се даваха да мина през това време по най-щадящ за мен метод. Това не е диалог за Мария, а за всеки, който си обича специалността “, съобщи Мария Цънцарова.

„ Майсторство е на тези, които съумяват да влияят и да опишат – това са положителните режисьори и сценаристи, хората, които основават изкуство, могат да го създадат по метод, по който то влияе. Това беше част от всичко, което имах да кажа. В цялото това нещо имаше и удостоверение на фактологията, тъй като с това работим ние, публицистите. Мисля, че никой няма съмнение какво и по какъв начин се случва в българските медии “, съобщи още тя.

„ Усещанията почиват на опит доста постоянно. Не единствено медиите – следим по какъв начин работят правосъдната, политическата система… Това са чувствата. Защо го имаме това чувство в българските медии? Вероятно всеки има опит за метода, по който действа средата. Тук е ключът. Поредицата публицисти, които остават без работа, в действителност демонстрира казуса, че всички ние сме спрели да ценим метода, по който можем да защитим журналистическия труд. Има потребност клишето за четвъртата власт да бъде изпълнено още веднъж със смисъл “, съобщи Мария Цънцарова.

„ Всички в действително време разбирахме за всичко, което се случва, от жълтата преса. Нищо не е прикрито и всичко се случва пред очите ни. Това са обстоятелства, които са известни и налични за всички “, съобщи Мария Цънцарова на въпрос по кое време е почнала да усеща, че следва разлъка сред нея и bTV.

„ Навсякъде в общото чувство за тези жълти издания, зад които знаем какви въздействия съществуват, когато стартират да нападат през страниците си в интернет съответни публицисти, всички знаем, че това не е инцидентно, а е форма на напън. Всеки, който чете, че е застрашена неговата работа и труд – това е напън. Не е без значение това. Не е отнесено единствено към мен. В тези уеб сайтове през годините висяха лицата на наши сътрудници, доста публицисти. Подобно наличие не е инцидентно и приключва с въпроси като този за раздялата. Това са основни диалози. Всичко, което се случи с мен, няма никакво значение, че това съм аз, тъй като в действителност имах опция и пред студентите в СУ с голямо терзание и напрежение в самата себе си да го изкажа – диалогът не се свежда до журналиста като персона. Нито аз самата, нито моят персонален живот имат значение, а репортажите, интервютата и въпросите, които чуваме. Когато сме изправени пред една машина, чийто началник не го виждаме, а знаем, че след изявленията следва сбогом – това е проблем, само че той не е единствено мой. Лесно е да се изпразват столчета. Това е механизмът, по който се убива всяка демонстрация да се прави смислена публицистика. Това е значимо и за тези, които идват и сядат на опразнения стол “, съобщи Мария Цънцарова.

„ Натискът е нещо, с което всеки един публицист работи всекидневно. Откакто излязох от университета и влязох в медиите – напън съществува. Това е част от работата. Ключът е по какъв начин отговаряме на натиска. Във всяка обстановка може да пристигна напън. Такъв напън може да пристигна отвред. Когато сме правили с сътрудниците следствия, които засягат големи запаси, постоянно е имало позвънявания, постоянно е имало опити да се заглуши това и да бъде спряно. Казвайки „ постоянно “, аз не пресилвам. Това не е моят опит, по този начин работи публицистиката. Моят шанс е, че в професионалния си път постоянно се е намирал някой, с който да разбираме работата си по идентичен метод. Това е, което работата дотук ми е дала – чувството, че има хора, които знаят какъв е смисълът от всичко това. Поемаме риска, тъй като работим по разпоредбите “, разяснява Мария Цънцарова в ефира на Дарик.

„ Благодарна съм и съм почтена в това, което ми се случва. Всеки, който ме познава, знае, че аз, без да желая, сътворявам проблеми, тъй като не желая да има напрежение към някого, а желая да не бъде замитана една тематика. Ставам огромна грижа на хората, които дават отговор за мен. Всеки един продуцент, носил отговорност за моите ефири, репортажи и следствия, знае, че не е елементарно да се работи с мен. Винаги съм имала до себе си по натурален път хора, които имат вяра в специалността. Те са плащали своята цена, с цел да може да застанем пред всеки един от хората, с които сме се срещали в нашата работа, да можем да се гледаме в очите с ясното схващане, че всеки е извършил своето обвързване в смисъла на това да си вършим работата, имайки смисъл “, разяснява журналистката.

Мария Цънцарова бе запитана дали е уволнена от Делян Пеевски, каквито поръчки се чуха от парламентарната естрада. Тя съобщи: „ От парламентарната естрада е елементарно да кажеш това, което искаш, и думата „ елементарно “ я употребявам в смисъла на имунитет и липса на последици, приказвам за юридически такива. Миналата седмица ръководителят на Съвет за електронни медии Симона Велева в „ Седмицата на Дарик “ стъпи на това, което можеш да го пипнеш. Всъщност това е разказът, който е вероятен да съществува. Не мога да отговоря на този въпрос, само че един отговор, който ми се стори достоверен, е „ уволнена от кочината “, както сподели Виктор Николаев. “

„ Работата на журналиста е истината, тя не е въпрос на интерпретация. Истината се съдържа във обстоятелствата. Когато някой се пробва да манипулира обстоятелствата, нашата работа е да му кажем „ стой “ с въпрос. Лошото е, когато губим диалога и го трансформираме в бял звук “, съобщи Мария Цънцарова.

„ Начинът, по който се случиха нещата с мен, стана явен. Моите сътрудници знаят, че всеки един от тях може да опише, тъй като това не съм аз – просто в оня ден бях аз. Много пъти съм се чувствала по най-хубавия метод – да съм ничия, тъй като едните споделят, че съм на другите, а те споделят от своя страна, че съм на първите. Нашата работа е да не бъдем комфортни на никого. Това е някакъв разбор по наличието, само че коя е политическата акция, за която се приказва? Притеснявам се, че в случай че опиша историята с чашата в ефир, няма да звучи толкоз провокативно, по тази причина няма да го направя. Иначе в никакъв случай нямаше да можем да водим диалога за смисъла от публицистика и качеството на работата, както и за ролята на журналиста във значимите процеси. Какъвто и път да е извървяла тази чаша, нищо по-хубаво не можеше да се случи. Колегиалното отношение не е поради положителните ни връзки, а тъй като просто чашата преля “, разяснява Мария Цънцарова.

„ Тези хора, които си потегли, сами ли си потеглиха? Ще имам голяма наслада да работя със Симона Горчева и Весела Кисьова. Това са прелестни хора, които си потеглиха от bTV и са проявявали темперамент. Когато хората потеглят да си вървят по персонални аргументи, а в действителност са тези, които горят в работата си, и като вземат да си потеглят – всичко стартира да е кристално ясно и правилно. Без да има потребност да бъде казано буквално. Всеки един има какво да каже и по какъв начин да се включи в този диалог, който в този момент е времето да го водим “, разяснява още тя.

„ Това несъмнено е било идеалната фантазия на някого, който желае да живее в успокоение – всички да си тръгнат от едно място, в което нещо гори. Най-лесният вид е да си вървиш. Когато си подготвен да полагаш старания, да продължаваш да защитаваш специалността, тогава е доста значимо да останеш и да водиш борбата. Това важи за общия диалог, че в случай че някъде пламне, там е елементарно да си тръгнем, а е мъчно да сме почтени и да признаем какво се случва, да дефинираме казуса, да му отговорим и да вървим към решението му. Не може все да е зле и да имаме чувство за кочина “, съобщи Цънцарова.

„ Толкова грижа и еднопосочна оценка беше извънредно приятна изненада. Няма нищо правилно в спекулациите, че мога да бъда в листите на някоя партия. Това са същите спекулации, които четохме по страниците на жълтите издания, които осъществяваха натиска. За да е безапелационно всичко, което обсъдихме дотук с политически пристрастия, заемане на политическа позиция – това звучи в синхрон с тезите. Не съм получавала оферти да бъда в листи и имам вяра, че всеки един от нас може да бъде потребен с това, което прави, в случай че го прави, както би трябвало. Два пъти чух Светльо Иванов да го споделя в ефир, благодаря му за отношението, само че той ме вижда в листата на положителните публицисти и се надявам частта с положителните да я изпълвам със наличие “, разяснява Мария Цънцарова.

„ Аз бях провела живота си в дните си след Коледа с желанието да поема надълбоко въздух, да си освободя главата от делничния темп и тематиките, които ни засягат. Представях си отмора и време, в което да се възстановя. Тук още веднъж са хората, които не ме оставиха – най-близките ми хора, които във всяка секунда бяха загрижени за това какво би ми помогнало да се усещам добре, както и сътрудниците, които в незабавен порядък пристигнаха при мен с всевъзможни благоприятни условия и хрумвания, които да осъществяваме дружно. С път, който да продължим да вървим напред. На моя рожден ден чух за пръв път описа за Михал Ковачич, който завършва своя професионален път в огромна телевизия и продължава по логичен път със своите сътрудници, с шеф хората, които гледат и слушат. Това бе първият миг, в който осъзнах, че казусът не е персонален, че сега нямам работа. Това е проблем за всички публицисти, които не желаеме да приемем непряк път. В този миг ми се обади Люба Ризова, която ми сподели, че не мога да заставам на дивана и да не върша нищо. Това бе началото на сериозното деяние да проучим по какъв начин този наш словашки сътрудник е съумял да активизира хората към себе си и да основат работещ нюзрум, който има значение “, съобщи Мария Цънцарова.

„ Запознахме се с Михал Ковачич, бяхме с него в Братислава. Неговият роман беше повода да си помислим и да имам вяра, че не просто има потребност от публицистика, а има хора, които толкоз имат вяра в тази нужда и имат вяра в публицистите, че са подготвени да ни поддържат “, съобщи още тя.

„ Ние се опитваме сега за „ Извън ефир “ да създадем онлайн пространство, което на процедура ще действа като медия. В идващите дни още сътрудници, които всеки от нас познава и цени, ще разберем, че всеки един от нас има своята посока, в която работи с доста усърдие и пристрастеност. Ние си представяме, че в случай че генерираме запас за работа за идната година, ще можем да сътворяваме наличие, с което да отразяваме работата на институциите, сигналите на хората в страната – това са стъпки, които сме начертали, и в действителност да сложим значим акцент върху следствията, за които считаме, че имаме капацитета да вършим в това свободно пространство. Представяме си, че платформата ще бъде място за всички хора, които вършат отвън ефир своето наличие “, разяснява Цънцарова.

„ За всеки един от нас в „ Извън ефир “ ще бъде чест наш шеф да бъдат феновете. Част от нашия екип е Васил Христов, дълготраен интернационален кореспондент. На него разчитаме, че той е индивидът, който ще ни помогне да доближим света и да водим диалога като част от него. Представяме си работа в партньорство с нашите сътрудници от „ Извън ефир “. Важен ни се коства диалогът сред политически сили в миг, в който видяхме какъв брой доста наши сънародници демонстрираха гражданска сила след последните събития през декември. Гражданските митинги дадоха опция на политиците да произнесат недъзите на системата на глас. Лекуването на проблемите минава през честния диалог “, съобщи Мария Цънцарова пред Божидар Русев.