Мария Спирова живее в Оксфорд, редактор е в лондонско юридическо

Мария Спирова живее в Оксфорд, редактор е в лондонско юридическо издателство и е от най-популярните коментатори на Брекзит. Член е на " Да! България ". Коментарът й е от профила й във " Facebook ".

Подозирам, че това ще се окаже непопулярна интерпретация, само че методът на Бойко Борисов към Херо Мустафа – която разведе по роднински насам натам из отрудените строителни площадки на родината, предложения на кафе и най-после награби и размеси като шупнало тесто за питка – не е плод на достоверна и непринудена фамилиарна нецензурност. Плод е на тактика, която е взела фамилиарната нецензурност на въоръжение, само че има цели оттатък нея.

Това е хитростта на вожда от безконечната затънтена провинция, който обръща палачинката пред високопоставено лице от цивилизацията. Накратко, логиката е следната –

Винету си е Винету и няма метод да излъже американския дипломат, че у нас е станало като у тях,

тъй като локалните елити доста са папкали, доста са слушкали и са си водили прилежни мемоари на тематика какво желае от тях цивилизованият свят и по какъв начин да го реализиран. Тцъ.

Не станà таз работа и към този момент е късно за превземки – и да се опитва, няма да хване дикиш. Борисов знае какво написа за него в грамите на предходни посланици и е наясно що за брифинг е получила Мустафа, преди да падне в клопката на джипката му.

Неговата тактика от дълго време не е да се пробва да разубеждава който и да било, че хем е елементарен, хем е мутра, тъй като от дълго време разбра, че тези неща в действителност никому не пречат задоволително. Да, черни точки са, само че в нито едно значимо начинание не са го спънали, в случай че изключим тоз запустял Шенген, но и без него я по какъв начин добре си деяним. Това е по този начин, тъй като провинцията му е дребна, тиха и незначителна, а останалите кандидат-вождове наподобяват или доста по-луди, или доста по-непопулярни.

Още когато спука ребрата на Дейвид Камерън при граничната му аудиенция в България,

отново с горещи любовни обятия, Борисов осъзна силата си. Не физическата, а тази на захласнатото стеснение и когнитивния дисонанс, които провокира с прочувствено жалкото си, бездиханно, безкрайно подмазваческо-бащинско-синовно-братско каканижене и интимничене.

В същината си терминът фамилиарничене значи да преобразиш една публична обстановка в... домашна обстановка. В обстановка, където всичко минава, хората са подготвени на всеопрощаващи жестове, неофициални съглашения, ти нали си ме знаеш, ех, подобен съм но, на... Намиг, намиг.

За да избегне непостижимите стандарти на държавническо държание, Бойко Борисов трансформира всяка публична обстановка в домашна обстановка. Така всеки придворен с висок профил се оказва атрибут в националното му театро – тъй като за Борисов интернационалната политика е толкоз значима, колкото и за Тръмп – т.е. по никакъв начин, сама по себе си.

За него всяка политика е единствено национална – само за локална ширпотреба.

И единственият мечтан плод е показният авторитет. Шоуто води хората до урните, още веднъж и още веднъж.

Да фамилиарничиш е да се държиш с някого, все едно е част от фамилията ти. Един тип, на чужд да кажеш чичо и да му поискаш едни пари, създавайки взаимотношения на псевдоблизост, която би трябвало да го накара да се почувства по едно и също време комплициран от промяната на тона и някак длъжен пред фамилиарничещия. Ето, Херо (беше и Хера по едно време), знам, че са ти споделили, че съм престъпник, но не съм ли покъртителен престъпник, подобен един гушлив, добродушен, мил с служащите, наличен и напълно не заплашителен. Калпазанин съм, но тук е по този начин, толкоз си можем. Този метод задушава опциите на събеседника да управлява междуличностната динамичност и развиването на разговора с грижовно каканижене. Но освен това – разрешава на Борисов да вмъкне тези кукички в другояче замайващо безсъдържателния си монолог, които са му значими за създаване на неофициален канал за комуникация/манипулация – " другата седмица доста желая да те видя на кафенце... "

Именно в построяването и поддържането на този вид неофициални канали е тайната

на неговия политически триумф – от Мишо Бирата до Юнкер и назад. Това са невидимите автомагистрали на властта, които нито се напукват, нито се наводняват. В тях той в никакъв случай не е спирал да влага.

Хитър и отракан е Борисов и това е реалност. Той доста добре знае, че силата на мутрата е точно в обръщането на нормите и издърпването на килима под краката на целта. С възпитания би трябвало да си некултурен. С въздържания – необуздан. С дами политици, които са пристигнали по делова причина, държанието му е мазно и надвиснало " любвеобилно ", само че в същото време несъответстващо на позицията им и фино непочтително: държи се като зашеметяваща комбинация от скучен татко, умоляващ наследник и безочлив сваляч в бар. Така ги редуцира до домакини, които би трябвало да го обгрижват, както той, като хазаин, демонстративно обгрижва тях.

Тактически е значимо целта да е на негова територия, най-добре в малко пространство като кола, в идеалния случай измежду пустота, където единственият ориентир остава фигурата на локалния водач – който може да е всевъзможен, само че тук е вся и всьо. И ти, драга Херо, не си в цивилизацията. В Бойковтаун си. И тук разпоредбите се импровизират на място, за пред камерата, от безконечния шериф.

Защото посланиците идват и си отиват, само че гласоподавателите, които се хранят със зрелища, остават.