Мащеха за пример: Как 22-годишната Мария Петрова отгледа децата на Боби Михайлов
Мария Петрова е една от най-успешните български състезателки по художествена гимнастика и международна легенда в този спорт. Родена в Пловдив на 13 ноември 1975 година, тя стартира да тренира още в ранна възраст и бързо се утвърждава като извънреден гений. Най-големият й триумф е спечелването на три следващи международни трофеи в многобоя (1993, 1994 и 1995 г.). Освен това е и двукратна европейска шампионка. След края на дейната си кариера Мария Петрова остава тясно обвързвана със спорта – като интернационален арбитър и състезателен началник, участвайки в развиването на художествената гимнастика в международен мащаб. Тя е известна със своята дисциплинираност, мощен темперамент и блян към съвършенство, които я трансформират в образец за генерации спортисти. Освен спортните си триумфи, е известна и като брачна половинка на към този момент починалия Борислав Михайлов, който умря на 31 март.
Детството й не е било толкоз „ златно “
Пътят на Мария в никакъв случай не е бил елементарен. „ Като гимнастичка се отказвах всякога. След всяка международна купа се отказвах тотално, дефинитивно и постоянно се връщах “, спомня си тя. Като момиче от провинцията тя не отговаряла на профила за националния тим: „ За отбор би трябвало да си висок... Аз не бях и по какъв начин да вляза в националния тим? Не ставам за националния тим “. Упоритостта компенсира всичко: „ Бях от тези гимнастички, които доста се трудеха... Дори сама оставах в залата вечер “.
Идва и преломен миг, когато френска другарка остава да тренира скокове с нея: „ Казах й: „ Моля те, научи ме в този момент. Аз би трябвало да се науча да скачам най-малко колкото тебе “. Мисля, че това доста ми е помогнало, с цел да стигна равнището, което стигнах по-късно, като първенец “, споделя в свое изявление грацията.
Възприемала е света извънредно – „ черно или бяло “
Като дете Мария мисли в крайности – или харесва нещо, или не. „ Когато бях дребна, виждах всичко в черно и бяло. Или обичам, или не обичам, или одобрявам, или не одобрявам “, доверява тя. Гимнастичката признава, че строгата дисциплинираност в спорта я е оформила като човек. „ Мисля, че тази дисциплинираност, тази съвестност, тази концентрираност някак ме определяше много по-строго “, добавя Петрова. Едва след края на спортната си кариера стартира да открива нови нюанси: „ От черно и бяло аз непосредствено започнах да виждам цветове. Синьо, алено, жълто. Може би глътката въздух, която поех, откакто се отхвърлих от спортната ми кариера, ме промени. Тогава влязох в един нов свят за мен. “
Искала да стане балерина, не гимнастичка
Първоначално фантазията й не е била художествената гимнастика, а балетът. По-късно обаче намира своето същинско предопределение в спорта. „ В един миг сама взех решение, че не желая да бъда балерина. Беше ми прекомерно скучно. В гимнастиката ми беше доста по-интересно. Така че този миг беше извънредно бърз. Бях дребна, не ме облякоха в пачка и в рокля и просто се насочих към гимнастиката ”, споделя грацията.
Започва тренировки на 5 години
В художествената гимнастика възрастта за започване постоянно е решаваща – доста бъдещи шампионки влизат в залата още на 3-4 години, когато тялото стартира да построява еластичност, съгласуваност и благозвучност. Мария Петрова обаче прави първите си стъпки малко „ по-късно “ – на 5 години, което в този спорт към този момент се смята за леко забавяне. Това значи, че тя би трябвало да наваксва извънредно бързо – както механически, по този начин и физически. В първите години от тренировките й се постанова да работи по-усилено от връстничките си, с цел да доближи тяхното равнище на еластичност и надзор над тялото.
На 22 години се снабдява с доведени деца
Когато стартира връзката си с Борислав Михайлов, Мария Петрова попада в обстановка, която изисква да бъде опора и образец за децата му. Тя е единствено на 22 години, а би трябвало да влезе в ролята на родител на момче и момиче. Самата тя признава, че този интервал не е бил елементарен – изключително поради публичните настройки към думата „ мащеха “, която постоянно носи отрицателен нюанс. Вместо да се поддаде на тези стандарти, тя построява връзки, учредени на доверие и почитание с двете си доведени деца – Бисера и Ники. Двамата и до през днешния ден одобряват Мария като своя майка, извънредно близки са с нея и не стопират да й благодарят за грижите, които е положила за тях и ги е направила хора.
Мария с доведените си деца Ники и Бисера
Най-ценният й орден е в Аликанте
През 1993 година Мария Петрова става за първи път безспорен международен първенец. „ Тогава си повярвах, че мога. Така ми хареса, че в идващите надпревари, просто желаех да демонстрирам какъв брой съм добра. Повярвах в себе си. Как ли? Преминавайки през много компликации. Учейки се освен от себе си, само че и от другите. От хората, които ме водеха. От конкуренцията... Вярвам, че всеки има гений, въпрос на време и предпочитание е да се покаже. Ние, българите, сме доста надарени, би трябвало да имаме повече религия в себе си. Да не се предаваме, гонейки задачите си. Ако не може отдясно, мини отляво, в случай че не става – от горната страна, пробвай изпод ” – споделяла е в свои изявленията дамата на починалия Боби Михайлов.
Името й е записано в върховете на „ Гинес “
Мария Петрова остава в историята на художествената гимнастика със своето извънредно достижение – три следващи международни трофеи в многобоя (1993, 1994 и 1995 г.). Именно тази серия я прави една от дребното гимнастички в света, вписани в върховете на „ Гинес ”. Освен това тя е и двукратна европейска шампионка, което в допълнение затвърждава превъзходството й през 90-те години на предишния век. Интересното е, че макар ранното си отдръпване от дейния спорт, тя не прекъсва връзката си с гимнастиката. Мария Петрова остава ангажирана като арбитър и състезателен началник, допринасяйки за развиването на новите генерации и за запазването на високите стандарти в този извънредно изящен и сложен спорт.
4 години върви с Боби Михайлов, преди да се оженят
Съдбовната среща сред Мария Петрова и Борислав Михайлов се случва в извънредно прочувствен миг за българския спорт – по време на церемонията „ Спортен Икар ” през 1994 година Това е година, в която България претърпява еуфорията от триумфите на националния тим по футбол и мощното показване в гимнастиката. „ На тези икари бях наградена за спортистка на годината, а Борислав Михайлов беше награден за състезател на годината, с помощта на тяхното прелестно показване и горделивост, която всички усетихме в България, и тогава се запознахме и харесахме. Четири години ходихме, а по-късно се оженихме ” – признава Мария. Първоначалното им запознанство прераства в продължителна връзка, женитба и дълготраен брак.
Била е най-красивата гимнастичка в света
През 1993 година Мария Петрова е оповестена за най-красива гимнастичка в света. За нея естетиката и изразителността постоянно са били толкоз значими, колкото и техниката – точно по тази причина излизането й на килима е било като миниспектакъл.
Девизът й е „ Никога не се отхвърляй “
Една от обичаните й житейски максими е: „ Ако не може отдясно – мини отляво. Ако не става – пробвай от горната страна, изпод... само че не се отхвърляй! “. Това е философия, която я води освен в спорта, само че и в живота. Мария постоянно приказва за потребността да бъдем по-добри – като персони и като общество. Насърчава сериозното мислене, саморефлексията и желанието за смяна. За нея най-големите победи са тези над самите нас. Въпреки компликациите – физически, прочувствени и персонални – тя приема живота си като „ сполучливо комбиниране “, сходно на гимнастическо осъществяване.
Детството й не е било толкоз „ златно “
Пътят на Мария в никакъв случай не е бил елементарен. „ Като гимнастичка се отказвах всякога. След всяка международна купа се отказвах тотално, дефинитивно и постоянно се връщах “, спомня си тя. Като момиче от провинцията тя не отговаряла на профила за националния тим: „ За отбор би трябвало да си висок... Аз не бях и по какъв начин да вляза в националния тим? Не ставам за националния тим “. Упоритостта компенсира всичко: „ Бях от тези гимнастички, които доста се трудеха... Дори сама оставах в залата вечер “.
Идва и преломен миг, когато френска другарка остава да тренира скокове с нея: „ Казах й: „ Моля те, научи ме в този момент. Аз би трябвало да се науча да скачам най-малко колкото тебе “. Мисля, че това доста ми е помогнало, с цел да стигна равнището, което стигнах по-късно, като първенец “, споделя в свое изявление грацията.
Възприемала е света извънредно – „ черно или бяло “
Като дете Мария мисли в крайности – или харесва нещо, или не. „ Когато бях дребна, виждах всичко в черно и бяло. Или обичам, или не обичам, или одобрявам, или не одобрявам “, доверява тя. Гимнастичката признава, че строгата дисциплинираност в спорта я е оформила като човек. „ Мисля, че тази дисциплинираност, тази съвестност, тази концентрираност някак ме определяше много по-строго “, добавя Петрова. Едва след края на спортната си кариера стартира да открива нови нюанси: „ От черно и бяло аз непосредствено започнах да виждам цветове. Синьо, алено, жълто. Може би глътката въздух, която поех, откакто се отхвърлих от спортната ми кариера, ме промени. Тогава влязох в един нов свят за мен. “
Искала да стане балерина, не гимнастичка
Първоначално фантазията й не е била художествената гимнастика, а балетът. По-късно обаче намира своето същинско предопределение в спорта. „ В един миг сама взех решение, че не желая да бъда балерина. Беше ми прекомерно скучно. В гимнастиката ми беше доста по-интересно. Така че този миг беше извънредно бърз. Бях дребна, не ме облякоха в пачка и в рокля и просто се насочих към гимнастиката ”, споделя грацията.
Започва тренировки на 5 години
В художествената гимнастика възрастта за започване постоянно е решаваща – доста бъдещи шампионки влизат в залата още на 3-4 години, когато тялото стартира да построява еластичност, съгласуваност и благозвучност. Мария Петрова обаче прави първите си стъпки малко „ по-късно “ – на 5 години, което в този спорт към този момент се смята за леко забавяне. Това значи, че тя би трябвало да наваксва извънредно бързо – както механически, по този начин и физически. В първите години от тренировките й се постанова да работи по-усилено от връстничките си, с цел да доближи тяхното равнище на еластичност и надзор над тялото.
На 22 години се снабдява с доведени деца
Когато стартира връзката си с Борислав Михайлов, Мария Петрова попада в обстановка, която изисква да бъде опора и образец за децата му. Тя е единствено на 22 години, а би трябвало да влезе в ролята на родител на момче и момиче. Самата тя признава, че този интервал не е бил елементарен – изключително поради публичните настройки към думата „ мащеха “, която постоянно носи отрицателен нюанс. Вместо да се поддаде на тези стандарти, тя построява връзки, учредени на доверие и почитание с двете си доведени деца – Бисера и Ники. Двамата и до през днешния ден одобряват Мария като своя майка, извънредно близки са с нея и не стопират да й благодарят за грижите, които е положила за тях и ги е направила хора.
Мария с доведените си деца Ники и Бисера
Най-ценният й орден е в Аликанте
През 1993 година Мария Петрова става за първи път безспорен международен първенец. „ Тогава си повярвах, че мога. Така ми хареса, че в идващите надпревари, просто желаех да демонстрирам какъв брой съм добра. Повярвах в себе си. Как ли? Преминавайки през много компликации. Учейки се освен от себе си, само че и от другите. От хората, които ме водеха. От конкуренцията... Вярвам, че всеки има гений, въпрос на време и предпочитание е да се покаже. Ние, българите, сме доста надарени, би трябвало да имаме повече религия в себе си. Да не се предаваме, гонейки задачите си. Ако не може отдясно, мини отляво, в случай че не става – от горната страна, пробвай изпод ” – споделяла е в свои изявленията дамата на починалия Боби Михайлов.
Името й е записано в върховете на „ Гинес “
Мария Петрова остава в историята на художествената гимнастика със своето извънредно достижение – три следващи международни трофеи в многобоя (1993, 1994 и 1995 г.). Именно тази серия я прави една от дребното гимнастички в света, вписани в върховете на „ Гинес ”. Освен това тя е и двукратна европейска шампионка, което в допълнение затвърждава превъзходството й през 90-те години на предишния век. Интересното е, че макар ранното си отдръпване от дейния спорт, тя не прекъсва връзката си с гимнастиката. Мария Петрова остава ангажирана като арбитър и състезателен началник, допринасяйки за развиването на новите генерации и за запазването на високите стандарти в този извънредно изящен и сложен спорт.
4 години върви с Боби Михайлов, преди да се оженят
Съдбовната среща сред Мария Петрова и Борислав Михайлов се случва в извънредно прочувствен миг за българския спорт – по време на церемонията „ Спортен Икар ” през 1994 година Това е година, в която България претърпява еуфорията от триумфите на националния тим по футбол и мощното показване в гимнастиката. „ На тези икари бях наградена за спортистка на годината, а Борислав Михайлов беше награден за състезател на годината, с помощта на тяхното прелестно показване и горделивост, която всички усетихме в България, и тогава се запознахме и харесахме. Четири години ходихме, а по-късно се оженихме ” – признава Мария. Първоначалното им запознанство прераства в продължителна връзка, женитба и дълготраен брак.
Била е най-красивата гимнастичка в света
През 1993 година Мария Петрова е оповестена за най-красива гимнастичка в света. За нея естетиката и изразителността постоянно са били толкоз значими, колкото и техниката – точно по тази причина излизането й на килима е било като миниспектакъл.
Девизът й е „ Никога не се отхвърляй “
Една от обичаните й житейски максими е: „ Ако не може отдясно – мини отляво. Ако не става – пробвай от горната страна, изпод... само че не се отхвърляй! “. Това е философия, която я води освен в спорта, само че и в живота. Мария постоянно приказва за потребността да бъдем по-добри – като персони и като общество. Насърчава сериозното мислене, саморефлексията и желанието за смяна. За нея най-големите победи са тези над самите нас. Въпреки компликациите – физически, прочувствени и персонални – тя приема живота си като „ сполучливо комбиниране “, сходно на гимнастическо осъществяване.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ