Спомен за Анна
Мария Петкова
Благодарна съм на ориста, че ме срещна още на млади години с тази забележителна жена и че дълги години имах опция да черпя от мъдростта й и от добродетелите, с които бе богато талантлива. Само тези, които са имали персонален допир с нея, знаят каква светла персона беше тя и какъв брой огромен е приносът й за българската просвета и просвета. Първата ми среща с нея бе, когато сътрудничех като студентка на Международния отдел на Централен комитет на Комсомола, в който работеше преди малко приключилата немска лингвистика Анна Спиридонова - такава беше моминската й фамилия. Контактът ми с нея бе краткотраен, само че още тогава тя ми направи мощно усещане с държанието си и непринудената искреност.
Няколко години по-късно тя ме посрещна със същата доброжелателна усмивка и искреност, когато през 1970 година прекосих на работа в областта на външната политика, където към този момент работеше Анна, откакто бе надградила получените по-рано в родния Пловдив, в езиковата гимназия в Ловеч и Софийския университет " Св. Климент Охридски " езикови знания по съветски, френски и немски и в Женевския университет по специалността " превод ". Работата в отдела беше напрегната, работеше се с ненормиран работен ден, събитията се редуваха едно след друго, пристигаха непрестанно задгранични посетители и делегации. Анна, която към този момент бе брачна половинка и майка на щерка и наследник, беше образец за нас, по-младите преводачи, с изключение на със своята висока подготовка, само че и с изключителната организираност в работата. Чужда на суетата и себелюбието, тя постоянно бе подготвена да показа богатия опит, който бе натрупала, само че в никакъв случай не парадираше с това, правеше го доста внимателно. Умееше деликатно да слуша и когато кажеше безшумно и добродушно мнението си по даден въпрос, всички разбирахме, че това е точното решение. С почит към нея се отнасяха и възрастни сътрудници в отдела с дълъг дипломатически стаж.
Анна се отличаваше с невероятна дарба да откроява най-същественото в дадена активност и да насочва силата към значими общественополезни цели.
България от ден на ден се отваряше към света,
усилваше се културният и теоретичен продан, организираха се доста интернационалните конгреси и нарастваше и потребността от висококвалифицирани преводачи в разнообразни области. Голям труженик на концепцията българските преводачи да се обединят в своя творческо-професионална организация, Анна, дружно с огромния ерудит, посланик и свръхестествен преводач Веселин Измирлиев, постави големи организационни старания за учредяването през 1974 година на Съюза на преводачите в България, който сплоти най-хубавите преводачи от всички области на превода (до основаването му литературните преводачи членуваха в Съюза на българските писатели). Веднага след учредяването на Съюза на преводачите в България към него бе основан Кабинет на младия преводач, през който минаха и получиха подготовка голям брой млади преводачи. Анна Лилова има извънредно огромен принос освен за учредяването на Съюза на преводачите в България и креативното му израстване, само че и за построяването на българска преводаческа школа.
От 1974 година тя мина на научна работа и по този начин съумя да реализира най-хубавите си хрумвания. Като академик и академични учител името на Анна Лилова е тясно обвързвано с развиването на преводознанието и одобряването на теорията на превода като академична дисциплинираност в България. Член на катедра " Немска лингвистика " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", доцент от 1984 година и титуляр на дисциплината " Теория и процедура на превода ", Анна Лилова съумя в продължение на две десетилетия да запознае с правилата и функционалностите на превода, да болести с магията на преводаческото изкуство и да посвети в тънкостите на преводаческия поминък генерации преводачи. Под нейното научно управление са написани десетки дипломни работи по доктрина и процедура на превода. С нейната професионална и морална поддръжка голям брой докторанти са защитили сполучливо своите дисертации в тази област. От 1996 до 2006 година доцент Анна Лилова продължи с богатия си педагогичен опит да преподава в Югозападния университет в Благоевград доктрина на превода, профилиран превод, стилистика на немския език. За изключителния си принос е удостоена със званието почетен професор на ЮЗУ " Н. Рилски ". Доц. Анна Лилова е изнасяла лекции по доктрина на превода и в задгранични университети като Хумболтовия университет в Берлин и Висшия институт за непознати езици " Морис Торез " в Москва.
Научните търсения на Анна Лилова
намират отражение в богатата й научна продукция. Нейната монография " Увод в общата доктрина на превода " е преведена на съветски и китайски език. Автор е на десетки студии, публикации, научни известия, рецензии, оповестени на български, немски, френски, британски, румънски език.
Задълбочените занимания на доцент Анна Лилова с теоретични въпроси на превода се допълват от практическата й работа като преводач на немскоезична художествена литература. С преводите си тя даде опция на българските читатели да се срещнат с създатели като Стефан Цвайг, Герхард Хауптман, Йоханес Р. Бехер, Ана Зегерс, Юри Брезан, Еберхард Паниц и други Тя е и съставител на редица преводни издания и създател на предговори към тях.
Анна Лилова с четирима от ръководителите на Съюза на преводачите в България: Леда Милева, Найден Вълчев, Мария Петкова и проф. Иво Панов, СНИМКИ ЛИЧЕН АРХИВ
От 1979 до 1990 година Анна Лилова е член на публицистичната гилдия на списанията " Панорама ", " Факел ", " Съпоставително езикознание ". Дълги години тя е виновен редактор по въпросите на теорията на превода в редколегията на авторитетното интернационално профилирано списание " Babel ", издание на ЮНЕСКО. Голям е приносът й за популяризирането в чужбина на българското преводаческо изкуство и българското преводознание. Българската преводна традиция е показана от нея в влиятелната енциклопедия " Науката за превода " на издателство " Ратлидж " Лондон.
Личните качества и умения на Анна Лилова получиха огромно интернационално самопризнание с избирането й през 1974 година за член на Съвета на Международната федерация на преводачите (FIT) със седалище в Париж и доста скоро по-късно и за вицепрезидент на федерацията. След гибелта на създателя на FIT проф. Пиер Кайе отпред на Федерацията застана българката Анна Лилова, която бе
неин президент в продължение на три мандата
(1979-1990). За нея това бе опция да разшири територията на своята активност отвън рамките на България и да работи с по-голям размах за креативното създаване и интернационалния авторитет на преводаческата специалност, за значимата задача на превода, в която тя бе уверена.
Не мога да не помни, когато на 4 август 2008 година на откриването на 18-ия международен Конгрес на ФИТ в Шанхай заехме с сътрудника Рада Шарланджиева местата си зад табелата с името на България като представители на Съюза на преводачите в България в залата с 2000 участници, при нас започнаха да идват представители от целия свят: от европейските страни, Съединени американски щати, Африка, Австралия и Азия да ни питат за мадам Анна Лилова и да показват респект към нея.
В отговор на известието за гибелта на Анна Лилова на 30 юли т.г., в Съюза на преводачите в България дойде публично писмо от ФИТ и няколко писма от обособени членове на управлението, работили с нея. В формалното писмо са изброени многочислените заслуги на Анна Лилова: за персоналния й принос като президент Федерацията да запази и по време на Студената война в държанието си взаимното съгласие, за изключителния й принос за креативното създаване и интернационалния авторитет на преводаческата специалност.
В писмото се споделя още: " До през днешния ден ФИТ й дължи неимоверно доста: отличен посланик, по един незабравим метод Анна Лилова спомогна ФИТ да стане налична със своята активност отвън европейските граници, посредством организирането на събития в Азия, Близкия Изток, Африка... и тя ще бъде запомнена като емблематичен облик от историята на ФИТ. "
Анна Лилова вярваше в силата на словото и бе уверена, че преводът служи за съгласие сред хората. За нея това бе задачата на живота й.
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Благодарна съм на ориста, че ме срещна още на млади години с тази забележителна жена и че дълги години имах опция да черпя от мъдростта й и от добродетелите, с които бе богато талантлива. Само тези, които са имали персонален допир с нея, знаят каква светла персона беше тя и какъв брой огромен е приносът й за българската просвета и просвета. Първата ми среща с нея бе, когато сътрудничех като студентка на Международния отдел на Централен комитет на Комсомола, в който работеше преди малко приключилата немска лингвистика Анна Спиридонова - такава беше моминската й фамилия. Контактът ми с нея бе краткотраен, само че още тогава тя ми направи мощно усещане с държанието си и непринудената искреност.
Няколко години по-късно тя ме посрещна със същата доброжелателна усмивка и искреност, когато през 1970 година прекосих на работа в областта на външната политика, където към този момент работеше Анна, откакто бе надградила получените по-рано в родния Пловдив, в езиковата гимназия в Ловеч и Софийския университет " Св. Климент Охридски " езикови знания по съветски, френски и немски и в Женевския университет по специалността " превод ". Работата в отдела беше напрегната, работеше се с ненормиран работен ден, събитията се редуваха едно след друго, пристигаха непрестанно задгранични посетители и делегации. Анна, която към този момент бе брачна половинка и майка на щерка и наследник, беше образец за нас, по-младите преводачи, с изключение на със своята висока подготовка, само че и с изключителната организираност в работата. Чужда на суетата и себелюбието, тя постоянно бе подготвена да показа богатия опит, който бе натрупала, само че в никакъв случай не парадираше с това, правеше го доста внимателно. Умееше деликатно да слуша и когато кажеше безшумно и добродушно мнението си по даден въпрос, всички разбирахме, че това е точното решение. С почит към нея се отнасяха и възрастни сътрудници в отдела с дълъг дипломатически стаж.
Анна се отличаваше с невероятна дарба да откроява най-същественото в дадена активност и да насочва силата към значими общественополезни цели.
България от ден на ден се отваряше към света,
усилваше се културният и теоретичен продан, организираха се доста интернационалните конгреси и нарастваше и потребността от висококвалифицирани преводачи в разнообразни области. Голям труженик на концепцията българските преводачи да се обединят в своя творческо-професионална организация, Анна, дружно с огромния ерудит, посланик и свръхестествен преводач Веселин Измирлиев, постави големи организационни старания за учредяването през 1974 година на Съюза на преводачите в България, който сплоти най-хубавите преводачи от всички области на превода (до основаването му литературните преводачи членуваха в Съюза на българските писатели). Веднага след учредяването на Съюза на преводачите в България към него бе основан Кабинет на младия преводач, през който минаха и получиха подготовка голям брой млади преводачи. Анна Лилова има извънредно огромен принос освен за учредяването на Съюза на преводачите в България и креативното му израстване, само че и за построяването на българска преводаческа школа.
От 1974 година тя мина на научна работа и по този начин съумя да реализира най-хубавите си хрумвания. Като академик и академични учител името на Анна Лилова е тясно обвързвано с развиването на преводознанието и одобряването на теорията на превода като академична дисциплинираност в България. Член на катедра " Немска лингвистика " на Софийския университет " Св. Климент Охридски ", доцент от 1984 година и титуляр на дисциплината " Теория и процедура на превода ", Анна Лилова съумя в продължение на две десетилетия да запознае с правилата и функционалностите на превода, да болести с магията на преводаческото изкуство и да посвети в тънкостите на преводаческия поминък генерации преводачи. Под нейното научно управление са написани десетки дипломни работи по доктрина и процедура на превода. С нейната професионална и морална поддръжка голям брой докторанти са защитили сполучливо своите дисертации в тази област. От 1996 до 2006 година доцент Анна Лилова продължи с богатия си педагогичен опит да преподава в Югозападния университет в Благоевград доктрина на превода, профилиран превод, стилистика на немския език. За изключителния си принос е удостоена със званието почетен професор на ЮЗУ " Н. Рилски ". Доц. Анна Лилова е изнасяла лекции по доктрина на превода и в задгранични университети като Хумболтовия университет в Берлин и Висшия институт за непознати езици " Морис Торез " в Москва.
Научните търсения на Анна Лилова
намират отражение в богатата й научна продукция. Нейната монография " Увод в общата доктрина на превода " е преведена на съветски и китайски език. Автор е на десетки студии, публикации, научни известия, рецензии, оповестени на български, немски, френски, британски, румънски език.
Задълбочените занимания на доцент Анна Лилова с теоретични въпроси на превода се допълват от практическата й работа като преводач на немскоезична художествена литература. С преводите си тя даде опция на българските читатели да се срещнат с създатели като Стефан Цвайг, Герхард Хауптман, Йоханес Р. Бехер, Ана Зегерс, Юри Брезан, Еберхард Паниц и други Тя е и съставител на редица преводни издания и създател на предговори към тях.
Анна Лилова с четирима от ръководителите на Съюза на преводачите в България: Леда Милева, Найден Вълчев, Мария Петкова и проф. Иво Панов, СНИМКИ ЛИЧЕН АРХИВ
От 1979 до 1990 година Анна Лилова е член на публицистичната гилдия на списанията " Панорама ", " Факел ", " Съпоставително езикознание ". Дълги години тя е виновен редактор по въпросите на теорията на превода в редколегията на авторитетното интернационално профилирано списание " Babel ", издание на ЮНЕСКО. Голям е приносът й за популяризирането в чужбина на българското преводаческо изкуство и българското преводознание. Българската преводна традиция е показана от нея в влиятелната енциклопедия " Науката за превода " на издателство " Ратлидж " Лондон.
Личните качества и умения на Анна Лилова получиха огромно интернационално самопризнание с избирането й през 1974 година за член на Съвета на Международната федерация на преводачите (FIT) със седалище в Париж и доста скоро по-късно и за вицепрезидент на федерацията. След гибелта на създателя на FIT проф. Пиер Кайе отпред на Федерацията застана българката Анна Лилова, която бе
неин президент в продължение на три мандата
(1979-1990). За нея това бе опция да разшири територията на своята активност отвън рамките на България и да работи с по-голям размах за креативното създаване и интернационалния авторитет на преводаческата специалност, за значимата задача на превода, в която тя бе уверена.
Не мога да не помни, когато на 4 август 2008 година на откриването на 18-ия международен Конгрес на ФИТ в Шанхай заехме с сътрудника Рада Шарланджиева местата си зад табелата с името на България като представители на Съюза на преводачите в България в залата с 2000 участници, при нас започнаха да идват представители от целия свят: от европейските страни, Съединени американски щати, Африка, Австралия и Азия да ни питат за мадам Анна Лилова и да показват респект към нея.
В отговор на известието за гибелта на Анна Лилова на 30 юли т.г., в Съюза на преводачите в България дойде публично писмо от ФИТ и няколко писма от обособени членове на управлението, работили с нея. В формалното писмо са изброени многочислените заслуги на Анна Лилова: за персоналния й принос като президент Федерацията да запази и по време на Студената война в държанието си взаимното съгласие, за изключителния й принос за креативното създаване и интернационалния авторитет на преводаческата специалност.
В писмото се споделя още: " До през днешния ден ФИТ й дължи неимоверно доста: отличен посланик, по един незабравим метод Анна Лилова спомогна ФИТ да стане налична със своята активност отвън европейските граници, посредством организирането на събития в Азия, Близкия Изток, Африка... и тя ще бъде запомнена като емблематичен облик от историята на ФИТ. "
Анна Лилова вярваше в силата на словото и бе уверена, че преводът служи за съгласие сред хората. За нея това бе задачата на живота й.
style= " margin: 1rem; background-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial; " >
class= " MsoNormal " >
class= " MsoNormal " >
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ