Мария Николова е една необикновена жена. Тя се състезава наравно

Мария Николова е една невероятна жена. Тя се състезава наедно с мъжете в един извънредно сложен за човешкото тяло и душeвност спорт - ултрамартоните. За нея компликациите са предизвикателство и тя преследва задачите си до дъно. Научила е по какъв начин да тренира тялото и душeвността си, като ги подлага на безсилие, болежка, безчовечен условия по този начин, че да устои до самия край. До победа.

Тя е ентусиазъм за тези от нас, които си мислим, че не устояваме на физическо натоварване (защото знаем, че на психическо можем), че не можем да сме наедно с мъжете в това, което обичаме. Защото няма мъжки спорт и женски спорт - има демонстрация на дух и тяло в едно, на воля за победа, на пристрастеност.

Това е дамата, която на последното си огромно съревнование по планинско тичане в Алпите, при тежки метеорологични условия, пробяга 170 км, изпреварвайки над 1500 мощни мъже и стотици дами, с цел да стигне до влиятелния топ 10 в света.

Жената, която признава, че мъжкото тяло е по-силно, само че също, че дамите имат качества, които им оказват помощ да стигнат до победа, все пак.

Мария обаче е и един напълно елементарен човек, като всички нас. Ултрамаратоните НЕ СА нейната специалност, а нейно занимание и пристрастеност. Тя няма треньор или щаб, приготвя се сама. Като множеството от нас тя върви на работа. Въпреки триумфите си, тя е по-тиха и по-скромна от множеството хора. Тя е Мария.

Някои от последните триумфи на Мария Николова:
През миналата 2018 година Мария взе участие в най-мащабното и най-престижно съревнование по планинско тичане в света - Обиколката на Монблан (UTMB - Ultra Trail de Mon Blanc). На старта на най-тежката отдалеченост в него – 170 км с 10 хиляди метра денивелация (равняващо се на 30 изкачвания на постройка с височината на Айфеловата кула), застанаха 2000 мъже и дами от целия свят, а Мария завоюва 9-та позиция в женското класиране, като даже съумява да изпревари и близо 1500 мъже, влизайки в топ 50 при мъжете. Мария пробяга 170-километровото трасе в Алпите, преминаващо през 3 страни, за 27 часа и 23 минути!

Друг огромен триумф през 2018 година е присъединяване й на 100-километровата отдалеченост на ултрамаратона в Кападокия - Турция, където Мария завоюва първа позиция, изпреварвайки редица състезателки от международния хайлайф.

Въпреки че взе участие единствено на две от надпреварите от Световната верига за ултрамаратони (Ultra Trail World Tour), в крайното класиране за годината Мария се подрежда на влиятелното 9-то място измежду дамите.

В първото й за 2019 година съревнование на международната сцена - Vibram Hong Kong 100 km – Мария се подреди на 7-мо място (от 500 жени), изпреварвайки и близо 1500 мъже, влизайки в топ 40 при мъжете.

Награждаването в Хонг Конг - първото съревнование за тази година от Световната верига за ултрамаратони Ultra Trail World Tour

Успяхме да хванем Мария малко след завръщането й от маратона в Хонг Конг и бързаме да й зададем някои въпроси преди следващото й присъединяване:

- Мария, разбрахме, че таман се връщаш от съревнование в Хонг Конг. Как се показа?

- Хонг Конг е хазаин на първото огромно съревнование за годината и по традиция събира международния хайлайф. От близо 500 дами съумях да се класирам 7-ма. Изпреварих и много мъже - от 1500 на старта единствено 31 не съумях да догоня (смее се). Предоволна съм! Явно равнището ми при започване на сезона не е неприятно.

- Какво те накара да отидеш на другия завършек на света, какво е по-различното в Хонг Конг?

- В Хонг Конг е едно доста друго трасе от другите надпревари. Екзотично със своите вид джунгла гори, красиви сърфистки плажове, през които минава трасето, пасажи с многочислени маймуни и на места някое диво прасе.

- Мария, като огромно име в един спорт, който занапред набира известност в България, ти си образец за подражателство. Разкажи ни по какъв начин стартира всичко? Как се стигна до ултрамаратоните?

- Спортувам от доста дребна. Като всяко дете, родителите ми ме записваха на разнообразни занимания. Така открих леката атлетика. В продължение на 15 години упражнявах и се състезавах интензивно. По-късно открих и бягането измежду природата, и по-точно в планината. Не след дълго се възпламених по ултрамаратоните.

Мария на 108км ултрамаратон в Сърбия

- Ти си една от дребното дами освен в България, която има резултати, които се приближават и даже надминават тези на мъжете. Според теб, има ли някакво общоприето за „ женско ” качество, което усещаш като преимущество на своя страна?

- Биологично мъжкото тяло е по-силно и не мисля, че има тъждество. Но пък ние дамите имаме по-висок предел на болката, много по-добре се оправяме с безсънието и сме по-упорити.

Мария в Топ 10 при дамите на Обиколката на Монблан - неофициалното Световно състезание в планинското ултрамаратонско тичане

- Как се бягат 100 километра? Вероятно имаш някакъв трик?

- Наблягам на подготовката - най-много хайкинг и бягане в планината. Целта е да не стресирам физиката си в едно такова предизвикателство като ултрамаратоните. В незимните месеци търча приблизително към 140 км седмично и превъзмогвам към 5-6 хиляди метра денивелация (изкачване). Разбира се, по време на съревнование, а и освен, постоянно има риск от рухване, травми, само че това е част от играта.

- Може би има нещо особено в метода ти на хранене, което също ти оказва помощ?

- Не се лимитирам и не последвам хранителен режим. По време на ултра са доста часове на натоварване и проследявам да се храня постоянно, даже и да не изпитвам апетит. Старая се да се хидратирам вярно.

- Физиката е едната страна на монетата, само че при толкоз продължителни натоварвания евентуално е значима психическата резистентност?

- Психиката е доста значима в едно такова предизвикателство. Нагласата, с която тръгваш и имаш по време на бягането. Разбира се, минаваш доста пъти през разнообразни положения - на болежка, на ентусиазъм… Всички тези настроения и сигнали на тялото могат да бъдат манипулирани благодарение на душeвността. Не бива да си слагаме граници и да имаме упования. Обичам да залагам на импровизацията. Човешкото тяло има неповторимата дарба да се приспособява към всевъзможни условия, режими и натоварване.

Мария при едно от участията си в Обиколката на Монблан (UTMB)

- Имало ли е моменти, когато ти е било толкоз тежко, че си желала да се откажеш и правила ли си го? Какво е чувството?

- В първите години в които участвах на ултрамаратони, за мен беше неприемливо да се откажа. Изпадала съм в доста тежки положения като хипотермия и неприятно изкълчване и все пак отказването не беше алтернатива. Днес към този момент потеглям с по-различна настройка. Финалът не е непременно. През 2016 година се отхвърлих от Обиколката на Монблан 40 км преди финала. Бях обезводнена, повръщах и не можех да се храня. Единствено съжалявах за грешките, които позволих, с цел да се докарам до това положение.

Първо място на ултрамартона в Кападокия

Какво ти дават ултрамаратоните и бягането в планината в персонален проект?

- За мен това е почивка, по този начин си почивам! Определено не ми се удава да лежа на плажа повече от един ден както естествените хора. Пътуването, опознаването на разнообразни места и срещите с други хора, които споделят тази пристрастеност, ми дава доста заряд.

- Как успяваш да балансираш сред бягането, времето за другари, семейство, работа?

- За благополучие, аз споделям това въодушевление с моя другар.

- Обичаш ли да готвиш? Вероятно си имаш обичана храна?

- (Смее се) Не обичам и не сготвям. Храня се по този начин, че да се усещам добре. Следвам сигналите на тялото си. Върл почитател съм на шоколада и на сладоледа!

- Помагат ли ти ултрамаратоните по някакъв метод в живота отвън бягането? Имаш ли възприятието, че си развила нови, разнообразни качества, откогато си почнала да бягаш?

- Определено! По-силна, по-уверена и безстрашна. Остава да овладея и качеството да съм по търпелива.

- 2018 година беше извънредно сполучлива за теб, с какво ще я запомниш?

- 2018 година ми донесе доста страсти и нови провокации. Два пъти се качвах на Елбрус, още веднъж изкачих Монблан. Завърших най-тежкото до момента за мен съревнование в Андора. Същевременно бях съпорт на едно доста друго съревнование - Tor des Geants в Италия - 340 км с 30 хиляди метра позитивна денивелация. За втора поредна година се класирах в топ 10 на Обиколката на Монблан. Съществено усъвършенствах резултатите си от предходни години.

- Има ли маратон или някаква по-специална за теб цел, която искаш да осъществиш през 2019 година?

- Няма нищо особено, обичам да надграждам последователно. Целите си ги слагам в процеса на тренировките.

- Ти си ентусиазъм за доста хора. Какво би споделила на тези, които желаят да стартират да бягат в планината?

- Да се забавляват и да гледат на бягането в планината като на игра. Важното е да усетят магията на природата, няма значение дали тичат, или вървят. Не подценявайте планината, тя ще си е постоянно там.

- Имаш ли си обичана планина в България? Какво ти дава контактът с планината?

- За мен всички планини в България си имат своят необикновен темперамент и сексапил. Независимо къде съм, контактът с природата ме потапя в безвремието и ми дава една такава душевна независимост, която ме зарежда и ме кара да се усмихвам.

- Благодарим ти за изявлението, Мария. Пожелава ме ти нови триумфи и ентусиазъм!

- И аз благодаря!

Първо място на 108km ултрамаратон в Сърбия

В България и на Балканите може би няма съревнование, в което Мария да е взела участие и да не е печелила. Често се случва да изпревари всички мъже и да застане на върха на генералното класиране. Ето единствено част от триумфите на Мария в България и в прилежащите страни.

Многократен победител в 100-километровата обиколка на Витоша.
Многократен победител в другите дистанции на Персенк Ултра в Родопите.
Победител на 100 km на Olympus Mythical Trail в Гърция.
Двукратен победител (от две участия) на 108 км в Ultra Trail Stara Planina - Сърбия.
Многократен победител на най-големия ултрамаратон в прилежаща Македония - Крали Марко трейлс.
Победител в последните две издания на Кападокия Ултра Трейл в Турция.


“Мария Николова - дух на победител, образец за следване, същинско ентусиазъм. Желаем й да покори всички върхове, към които я води сърцето! ”