Мария Касимова-Моасе е журналистка и писателка, авторка на сборниците Близки

Мария Касимова-Моасе е журналистка и писателка, авторка на сборниците " Близки срещи със смесени усеща " (2017) и " Монолози " (2022) и на романа " Балканска рапсодия " (2018), издадени от издателство Colibri. Забавните персонални истории, случили се около брака й с французин, стават мотив да напише комедийния разказ " Записки от Шато Лакрот ", основан първо като автентичен аудиосериал за платформата Storytel. След забележителния му триумф идва и сезон 2 на аудиосериала " Записки от Шато Лакрот: Резиденция Злокучане ", който от 7 април ще държите в ръцете си и като книга. Издава Colibri. Мария, в ие сте публицист , кое ви кара да пишете романи ? Това са две разнообразни любови към две разнообразни неща. Журналистиката също е роман, само че тя има избрани условия, с цел да си остане публицистика. Например, да е точна като информация, да следва логиката на протичащото се, да търси удостоверение от най-малко три страни, да не дава превес на персоналната позиция на журналиста, а на обстоятелствата и потвърдената истина. Да задава въпроси и да търси техните отговори.Художествената литература има едно главно предписание - да вълнува. Останалото - тематика, език, комбинация, страст - е единствено, с цел да оказва помощ на това неспокойствие. Вълнението не е наложително да е красиво, нито каквото и да е - то е просто човешка реакция на една история. Да разкажеш такава история е огромна независимост, само че и огромна отговорност.През всички години, в които пишех единствено като публицист, желаех да дам воля на фантазията си, да се пусна по изникващия въпрос “а какво, ако…? ” и в тези свои спускания ми се е желало да стигам до прекаленост - и в историята, и в езика, и в възприятието. Това няма по какъв начин да стане в журналистически текст. И тъй като го осъзнавах, дълго време ми трябваше да се осмеля. Благодарение на публицистиката съм попадала на превъзходни сюжети, случили се в живия живот. Наблюдавала съм реакции, била съм участник в разплитането на истории, доверявали са ми се хора. Това е моето персонално благосъстояние, което би било куп прашасали сантименталности, в случай че не го трансформира в нещо, което то заслужава - в литература. И тъй като постоянно съм обичала да пиша, ето на - прекосих своя Рубикон. Доколко романите ви са автобиографични ? Историите в тях са основани въз основата на действителни обстановки и случки, само че това не са документални романи. Животът в действителност е най-хубавият сценарист и това, което той написа за нас, от време на време ни се коства невероятно да се случи. А то си се случва! И когато станем очевидци на това, се смеем или плачем от сърце, само че в случай че го прочетем в живописен текст, ще си кажем “еее, не е допустимо, това е пресилено! ”. Моят живот се случи да е забавен и сюжети не ми липсват, само че те са единствено основата, върху която строя цялото. Семенцето на “Балканска рапсодия ” е историята на моето семейство, която сама по себе си е трагична. Но по този начин, както я знам, тя може да се опише за петнайсет минути. И да отлети някъде в небето над описа и слушателя. На мен ми се искаше тя да е прекарване, да остане по-дълго с читателя си, да се споделя персонално и с нужното време. Исках да я трансформира във неспокойствие, не в спонтанна реакция. И по този начин разгънах облиците, развих историите вътре, работих върху езика - с цел да дам душа на цялото. ОЩЕ...