Мария Касимова-Моасе гостува в Пловдив
Мария Касимова-Моасе е извънреден повествовател на истории!
В това могат да се убедят всички пловдивчани на 12 ноември в Дом на културата “Борис Христов ” – място за смях, утеха и вяра. От 18.30 ч., когато освен тъмното е по-тъмно, само че и смешното е по-смешно. Мястото е Голяма конферентна зала, ет. 2.
Билети се продават в цялата мрежа на Ивентим.бг., както и на каса МаскАрт в ДК „ Борис Христов “, Билетен център пред община Пловдив, ТИЦ на пл. Римски стадион.
Вижте какво споделя за идната среща Мария Касимова-Моасе!
Свободно падащи истории
Спектакъл за описване
Дай ми на мене сцена и ми гледай сеира!
Къде
На най-уютната сцена в Пловдив!
Дом на културата “Борис Христов ” – място за смях, утеха и вяра.
От 18.30 ч., когато освен тъмното е по-тъмно, но и смешното е по-смешно.
Голяма конферентна зала
Колко
Колкото – толкоз. Ама почти към час и половина.
Какво ще върша аз
Аз ще ви описвам истории. За хора и места, за обич, раздели и нови срещи, за странствания на духа и силата на смеха.. Ще отигравам някои моменти – все отново съм щерка на артист от Сатирата, отраснала съм с духовете зад кулисите, а и имам двуседмичен студентски престой в специалността “Актьорско майсторство за куклен спектакъл ”. Други ще разказвам отново, трети ще скалъпвам.
Ще ви развеселявам.
Може пък и да ви поразплача.
Това зрелище няма наизустен текст,. В него рухването на историите в действителност е свободно, тъй като в никакъв случай не се случва по сюжет. Затова и няма по какъв начин то да е едно и също – всяко ново зрелище си е театър самичък за себе си. Понякога изненадва и мен…
Какво ще вършиме вие
Ще се забавлявате.
Вие ще гледате, осмисляте, критикувате, разсъждавате на глас, споделяте, смеете, плачете, дюдюкате, пеете.
Ще сте за малко като деца, тъй като ще чуете истории, които никой различен няма да ви опише.
Защо?
Ами тъй като животът е прекомерно къс, с цел да отлагаш да правиш нещата, които същински те вълнуват.
Защото в един парещ летен ден преди 34 години, от тъмната огромна сцена на Сатиричния спектакъл, шестнайсетгодишната Мария обеща на витаещия наоколо дух на одеве отлетелия си татко един ден да играе.
Защото обичам думите – да ги слушам, да ги предпочитам, да ги пиша и да ги свързвам в истории, които да описвам.
Защото… тъй като за какво пък не?!
В това могат да се убедят всички пловдивчани на 12 ноември в Дом на културата “Борис Христов ” – място за смях, утеха и вяра. От 18.30 ч., когато освен тъмното е по-тъмно, само че и смешното е по-смешно. Мястото е Голяма конферентна зала, ет. 2.
Билети се продават в цялата мрежа на Ивентим.бг., както и на каса МаскАрт в ДК „ Борис Христов “, Билетен център пред община Пловдив, ТИЦ на пл. Римски стадион.
Вижте какво споделя за идната среща Мария Касимова-Моасе!
Свободно падащи истории
Спектакъл за описване
Дай ми на мене сцена и ми гледай сеира!
Къде
На най-уютната сцена в Пловдив!
Дом на културата “Борис Христов ” – място за смях, утеха и вяра.
От 18.30 ч., когато освен тъмното е по-тъмно, но и смешното е по-смешно.
Голяма конферентна зала
Колко
Колкото – толкоз. Ама почти към час и половина.
Какво ще върша аз
Аз ще ви описвам истории. За хора и места, за обич, раздели и нови срещи, за странствания на духа и силата на смеха.. Ще отигравам някои моменти – все отново съм щерка на артист от Сатирата, отраснала съм с духовете зад кулисите, а и имам двуседмичен студентски престой в специалността “Актьорско майсторство за куклен спектакъл ”. Други ще разказвам отново, трети ще скалъпвам.
Ще ви развеселявам.
Може пък и да ви поразплача.
Това зрелище няма наизустен текст,. В него рухването на историите в действителност е свободно, тъй като в никакъв случай не се случва по сюжет. Затова и няма по какъв начин то да е едно и също – всяко ново зрелище си е театър самичък за себе си. Понякога изненадва и мен…
Какво ще вършиме вие
Ще се забавлявате.
Вие ще гледате, осмисляте, критикувате, разсъждавате на глас, споделяте, смеете, плачете, дюдюкате, пеете.
Ще сте за малко като деца, тъй като ще чуете истории, които никой различен няма да ви опише.
Защо?
Ами тъй като животът е прекомерно къс, с цел да отлагаш да правиш нещата, които същински те вълнуват.
Защото в един парещ летен ден преди 34 години, от тъмната огромна сцена на Сатиричния спектакъл, шестнайсетгодишната Мария обеща на витаещия наоколо дух на одеве отлетелия си татко един ден да играе.
Защото обичам думите – да ги слушам, да ги предпочитам, да ги пиша и да ги свързвам в истории, които да описвам.
Защото… тъй като за какво пък не?!
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ