Мария Илиева и нейният Yoga приятел в Мианмар
Мария Илиева несъмнено е от тези дами, които са съумели да намерят метод да балансират сред материалното и духовното. Тя съчетава работата си за интернационална фармацевтична компания с отдадеността си към йога повече от 10 години.
" За свободолюбивата ми същина не е изненадващо, че се занимавам редом с няколко действия. Балансирам сред работата си за огромна компания, оперираща в областта на фармацевтичната промишленост, и преподаването на йога. Участвам в планове, свързани с образования на студенти и преподаватели. Създавам наличия за разнообразни медии, хвърча с парапланер, боготворя тренировките си по Kango Jumps и фитнес, почитател съм на високите скорости, сложните връзки и същинските хора…. Опитвам се да бъда подкрепяща брачна половинка на обичания човек до мен, същински другар на младежа, преминаващ през съдбовните си трансформации в зрял субект. "
Мария е същински странник и авантюрист по сърце и душа. Възприема пътуването като бягство от действителността, " панацея, зареждаща, лекуваща и вдъхновяваща... ".
" Пътуването е сложено на фундамент от мен. Като един изтъкнат представител на зодия Стрелец, боготворя да пътувам. Новите прекарвания, срещата с непознати култури, придвижването, склонността към опасности ме преизпълват, въодушевяват и карат да се любувам пълноценно на всеки момент от земния си живот. Затова и в всекидневието си съм такава - не обичам откритите форми и модели на другарство и държание, авторитарността и застоя, еднообразието и ограничението във всичките му трендове, са в положение да разболеят тялото, мозъка и душата ми. "
2020 - предизвикателство за пътешествениците
" 2020 година сигурна съм, както за всички хора, по този начин и за мен е извънредно предизвикателство в тенденция осъзнаване и израстване на духовността и интелекта. Това, което се случи в международен мащаб, ни накара да преосмислим и пренаредим целите си като човешки същества, разруши в стената всичките ни показа, настройки и упования за подреденост и комфорт, които си бяхме повярвали, че сме постигнали. Тази умелост ни напомни, че мозъците ни могат да бъдат ориентирани да развиват боязън, сърцата ни да изпитват паника, а телата ни болежка.
Точно в разгара на пандемията се случи по този начин, че дребна група от волни запалянковци предприехме пътешестване до екзотична и вълнуваща дестинация на кръстопът, заредена с това, което преследват бекпекърите, а точно – антични монументи, прелестни планински направления, девствени плажове, изчезващи племена, завладяваща история и хора.
До Мианмар по време на пандемия от ковид - да или не?
" Пътуването до Мианмар или Бирма, както е остарялото име на тази страна, беше планувано още в средата на 2019. Тази година, когато пристигна моментът на заминаването, ние бяхме в алтернатива. В разнообразни елементи на света коронавирусът към този момент влизаше във притежание над битието на хората, в Китай заболелите бяха доста, броя на жертвите на вируса стремително нарастваше ежесекундно, а ние се питахме – да тръгнем ли и да се насладим на дълго плануваното странствуване или да се откажем в боязън и изгубили солидна сума пари. Е, авантюристичните ни натури заложиха на страстта и с отворени мозъци и сърца приехме провокациите, които ориста ни беше приготвила в това пътешестване. Тръгнахме на 7 март спокойни, че оставяме в България деца и родители в безвредна от този вирус среда. На 8 март публично оповестиха инфектирани от COVID-19, а на 13 март към този момент бяха факт изключителните ограничения в страната ни. Можете да си визиите каква суматоха настъпи, ние се озовахме в страна, в която нямаше болни, а децата и околните ни останаха там, където епидемията се разрастваше. Заваляха позвънявания и имейли, по какъв начин сме, по какъв начин ще се приберем, ще се приберем ли въобще, какви дейности ще предприемем в настоятелен и персонален проект? Оказахме се в извънредно странна обстановка, пътешествието ни из екзотиката на Мианмар, което с трепнещи сърца чакахме, се трансформира в микс от разглеждане на забележителности, работа от разстояние (добре, че прозорливо бях взела преносимия компютър си*) дълги диалози с обезпокоени родственици, другари, клиенти, сътрудници. Всичко това под ярките лъчи на слънцето и онази особена, лепнеща азиатска тръпка, която те обгръща там и те кара да се чувстваш специфичен. "
Населението на Мианмар - наивно по детски
Хората от Мианмар са дистанцирани от суетата на нашето всекидневие и матрицата, в която живеем. Изключително земни, чистосърдечни, благи и наивни по детски, радикално разнообразни от модерните хора, на които умишлено или не, се стремим да подражаваме. В стремглавата ни обиколка на страната за 13 дни (през Мандалей, Баган, Хехо, Езерото Инле, Танде, Напали и Янгон) посредством потапянето в рутината на селския обичай и разнообразието на градската просвета успяхме да се докоснем до шарената история, величествените храмове и манастири, луксозната храна, традициите и топлото гостолюбие на Мианмар.
Никога няма да не помни метода, по който ни гледаха локалните хора. Подложени на военни експанзии и оставени без комфорта на удобствата на модерния свят, това са едни от най-милите и топли същества. Живеещи в беднотия и безредици, те са открити, любопитни и другарски настроени към всички посещаващи страната им.
По време на туровете ни в дребните обитаеми места и селцата в погледа на локалните се четеше удивление, все едно сме божества, а те са там, с цел да ни служат. Цветът на кожата на жителите на Мианмар е по-тъмен от нашия, тъй че ставахме атракция незабавно щом се появявахме някъде в дълбоките глъбини на провинциалния живот. Наричаха ни " хората от малкия екран " и идваха на тълпи да се снимат с нас, посочваха лицата ни, косите, облеклата ни… Без боязън от отменяне ни посочваха, че ни харесват. Имаме толкоз доста да учим от тях, радикално разнообразни, все едно съществуваме в паралелни вселени. Бедни, само че с отворени сърца, човечни, чисти, даващи и приемащи – все качества, които в Западния свят са на затихване.
Местата в Мианмар, които остават в съзнанието
" Мианмар има магията да очарова туристите с неподправената си елементарност, топлота и доволство, с модела си на отвореност, приемане на другите и покорност. Фокусирането в други туристически дестинации на Азия досега е избавило Мианмар от масовката на модерния екскурзиант, което я прави към момента мощно достоверна, екзотична и желана за ценителите пътешественици.
Траен спомен ще остави в мен езерото Инле, освен тъй като се наложи да преодолея уплахата си от вода, само че и тъй като методът на живот там е доста друг от всичко, което бяхме виждали по света. Мястото съставлява изложба от наколни здания, жилища и храмове, проведени в дребни села, устроени и живеещи във водата. Впечатляват с построени градини за развъждане на зеленчуци и водорасли, забавни занаятчийници и културни детайли като риболовците, които гребат с крайници, и жените-жирафи от племето Паданг, носещи на вратовете си месингови кръгове, знак на хубост или остаряла традиция за отбрана от захапване при нахлуване от хищници. Интригуваща комбинация от нетрадиционно и в това време ясно изразено туристическо място.
Незабравимо беше и визитата ни в Баган, разгласен за исторически парк, предпазен от ЮНЕСКО, събиращ в себе си старинни храмове, пясъчни пътища, най-голямата река на Мианмар и бита на локалните. Баган сплотява на територията си повече от 2000 храма и носи наследството на златните години на империята на Бирма. Изключително енергийно и мощно мистично място, в което всеки може да откри по нещо за себе си. Изгревите и залезите бяха нереално красиви в Баган, балони с парещ въздух изпълваха небесната простор над пагодите заран, неповторими уловени моменти за десктопа на преносимия компютър ти!
В много региони обаче туристи не се допускаха, тъй като към момента съществуват етнически спорове тук-там и армията, ръководеща страната, участва в живота на популацията. Това са основно регионът към границата сред Мианмар, Тайланд и Лаос, прочут с производството на опиати, южното крайбрежие и към границата с Китай и Бангладеш.
А океанът е магически! Мианмар има дълга брегова линия – повече от 2000 км. Най-известен и облагороден е регионът на Напали, находящ се на брега на Бенгалския залив, където в действителност бяхме и ние. Плажът е безконечен и необитаем, имаше скъпи хотелски вериги, които бяха празни сега на престоя ни, само че локалните дребни ресторантчета се радваха на клиенти, предлагайки им божествена храна и уюта да се усещат като вкъщи си.
Какво ни чака през 2021?
" Наложи се да ограничим пътуванията през 2020 не знаем по какъв начин ще бъде през 2021 година Набелязала съм си няколко дестинации в Азия, Австралия и Нова Зеландия също, които за момента навестявам единствено с виртуални турове през преносимия компютър си, само че да се надяваме, че в обозримото бъдеще светът още веднъж ще се отвори и ще можем да изпълним фантазиите си за пътешествия.
И като характерен Стрелец ще завърша като самоуверено закича роза на огромното си сърце и се прицеля със своя лък към небето. Ще изстрелвам по-високо, в сравнение с човек може да огледа – някъде над звездите, към мястото, където се раждат фантазиите.
* Динамичен човек като Мария има потребност от преносим компютър, който може да бъде до нея както на работа, по този начин и на път. На фотосите я виждате с Lenovo Yoga 6 - интелигентен, грациозен и сигурен преносим компютър 2-в-1. Независимо дали го ползвате като преносим компютър или като таблет, 13.3 " -инчовото украшение на Lenovo ви обезпечава висока продуктивност в придвижване с процесорите AMD Ryzen™ 4000 и до 18 часа живот на батерията. Използвайте гласовия помощник, потопете се в аудио-визуално наличие с качество като на кино, насладете се на повече памет и място за предпазване от преди и бъдете спокойни, че сте предпазени с четеца за пръстови отпечатъци и privacy shutter на камерата. Нещо повече Lenovo Yoga 6 е с неповторимо покритие от плат, стабилно на петна.
Верен Yoga другар, на който може да разчитате и ще бъде до вас, където и да се намирате.
" За свободолюбивата ми същина не е изненадващо, че се занимавам редом с няколко действия. Балансирам сред работата си за огромна компания, оперираща в областта на фармацевтичната промишленост, и преподаването на йога. Участвам в планове, свързани с образования на студенти и преподаватели. Създавам наличия за разнообразни медии, хвърча с парапланер, боготворя тренировките си по Kango Jumps и фитнес, почитател съм на високите скорости, сложните връзки и същинските хора…. Опитвам се да бъда подкрепяща брачна половинка на обичания човек до мен, същински другар на младежа, преминаващ през съдбовните си трансформации в зрял субект. "
Мария е същински странник и авантюрист по сърце и душа. Възприема пътуването като бягство от действителността, " панацея, зареждаща, лекуваща и вдъхновяваща... ".
" Пътуването е сложено на фундамент от мен. Като един изтъкнат представител на зодия Стрелец, боготворя да пътувам. Новите прекарвания, срещата с непознати култури, придвижването, склонността към опасности ме преизпълват, въодушевяват и карат да се любувам пълноценно на всеки момент от земния си живот. Затова и в всекидневието си съм такава - не обичам откритите форми и модели на другарство и държание, авторитарността и застоя, еднообразието и ограничението във всичките му трендове, са в положение да разболеят тялото, мозъка и душата ми. "
2020 - предизвикателство за пътешествениците
" 2020 година сигурна съм, както за всички хора, по този начин и за мен е извънредно предизвикателство в тенденция осъзнаване и израстване на духовността и интелекта. Това, което се случи в международен мащаб, ни накара да преосмислим и пренаредим целите си като човешки същества, разруши в стената всичките ни показа, настройки и упования за подреденост и комфорт, които си бяхме повярвали, че сме постигнали. Тази умелост ни напомни, че мозъците ни могат да бъдат ориентирани да развиват боязън, сърцата ни да изпитват паника, а телата ни болежка.
Точно в разгара на пандемията се случи по този начин, че дребна група от волни запалянковци предприехме пътешестване до екзотична и вълнуваща дестинация на кръстопът, заредена с това, което преследват бекпекърите, а точно – антични монументи, прелестни планински направления, девствени плажове, изчезващи племена, завладяваща история и хора.
До Мианмар по време на пандемия от ковид - да или не?
" Пътуването до Мианмар или Бирма, както е остарялото име на тази страна, беше планувано още в средата на 2019. Тази година, когато пристигна моментът на заминаването, ние бяхме в алтернатива. В разнообразни елементи на света коронавирусът към този момент влизаше във притежание над битието на хората, в Китай заболелите бяха доста, броя на жертвите на вируса стремително нарастваше ежесекундно, а ние се питахме – да тръгнем ли и да се насладим на дълго плануваното странствуване или да се откажем в боязън и изгубили солидна сума пари. Е, авантюристичните ни натури заложиха на страстта и с отворени мозъци и сърца приехме провокациите, които ориста ни беше приготвила в това пътешестване. Тръгнахме на 7 март спокойни, че оставяме в България деца и родители в безвредна от този вирус среда. На 8 март публично оповестиха инфектирани от COVID-19, а на 13 март към този момент бяха факт изключителните ограничения в страната ни. Можете да си визиите каква суматоха настъпи, ние се озовахме в страна, в която нямаше болни, а децата и околните ни останаха там, където епидемията се разрастваше. Заваляха позвънявания и имейли, по какъв начин сме, по какъв начин ще се приберем, ще се приберем ли въобще, какви дейности ще предприемем в настоятелен и персонален проект? Оказахме се в извънредно странна обстановка, пътешествието ни из екзотиката на Мианмар, което с трепнещи сърца чакахме, се трансформира в микс от разглеждане на забележителности, работа от разстояние (добре, че прозорливо бях взела преносимия компютър си*) дълги диалози с обезпокоени родственици, другари, клиенти, сътрудници. Всичко това под ярките лъчи на слънцето и онази особена, лепнеща азиатска тръпка, която те обгръща там и те кара да се чувстваш специфичен. "
Населението на Мианмар - наивно по детски
Хората от Мианмар са дистанцирани от суетата на нашето всекидневие и матрицата, в която живеем. Изключително земни, чистосърдечни, благи и наивни по детски, радикално разнообразни от модерните хора, на които умишлено или не, се стремим да подражаваме. В стремглавата ни обиколка на страната за 13 дни (през Мандалей, Баган, Хехо, Езерото Инле, Танде, Напали и Янгон) посредством потапянето в рутината на селския обичай и разнообразието на градската просвета успяхме да се докоснем до шарената история, величествените храмове и манастири, луксозната храна, традициите и топлото гостолюбие на Мианмар.
Никога няма да не помни метода, по който ни гледаха локалните хора. Подложени на военни експанзии и оставени без комфорта на удобствата на модерния свят, това са едни от най-милите и топли същества. Живеещи в беднотия и безредици, те са открити, любопитни и другарски настроени към всички посещаващи страната им.
По време на туровете ни в дребните обитаеми места и селцата в погледа на локалните се четеше удивление, все едно сме божества, а те са там, с цел да ни служат. Цветът на кожата на жителите на Мианмар е по-тъмен от нашия, тъй че ставахме атракция незабавно щом се появявахме някъде в дълбоките глъбини на провинциалния живот. Наричаха ни " хората от малкия екран " и идваха на тълпи да се снимат с нас, посочваха лицата ни, косите, облеклата ни… Без боязън от отменяне ни посочваха, че ни харесват. Имаме толкоз доста да учим от тях, радикално разнообразни, все едно съществуваме в паралелни вселени. Бедни, само че с отворени сърца, човечни, чисти, даващи и приемащи – все качества, които в Западния свят са на затихване.
Местата в Мианмар, които остават в съзнанието
" Мианмар има магията да очарова туристите с неподправената си елементарност, топлота и доволство, с модела си на отвореност, приемане на другите и покорност. Фокусирането в други туристически дестинации на Азия досега е избавило Мианмар от масовката на модерния екскурзиант, което я прави към момента мощно достоверна, екзотична и желана за ценителите пътешественици.
Траен спомен ще остави в мен езерото Инле, освен тъй като се наложи да преодолея уплахата си от вода, само че и тъй като методът на живот там е доста друг от всичко, което бяхме виждали по света. Мястото съставлява изложба от наколни здания, жилища и храмове, проведени в дребни села, устроени и живеещи във водата. Впечатляват с построени градини за развъждане на зеленчуци и водорасли, забавни занаятчийници и културни детайли като риболовците, които гребат с крайници, и жените-жирафи от племето Паданг, носещи на вратовете си месингови кръгове, знак на хубост или остаряла традиция за отбрана от захапване при нахлуване от хищници. Интригуваща комбинация от нетрадиционно и в това време ясно изразено туристическо място.
Незабравимо беше и визитата ни в Баган, разгласен за исторически парк, предпазен от ЮНЕСКО, събиращ в себе си старинни храмове, пясъчни пътища, най-голямата река на Мианмар и бита на локалните. Баган сплотява на територията си повече от 2000 храма и носи наследството на златните години на империята на Бирма. Изключително енергийно и мощно мистично място, в което всеки може да откри по нещо за себе си. Изгревите и залезите бяха нереално красиви в Баган, балони с парещ въздух изпълваха небесната простор над пагодите заран, неповторими уловени моменти за десктопа на преносимия компютър ти!
В много региони обаче туристи не се допускаха, тъй като към момента съществуват етнически спорове тук-там и армията, ръководеща страната, участва в живота на популацията. Това са основно регионът към границата сред Мианмар, Тайланд и Лаос, прочут с производството на опиати, южното крайбрежие и към границата с Китай и Бангладеш.
А океанът е магически! Мианмар има дълга брегова линия – повече от 2000 км. Най-известен и облагороден е регионът на Напали, находящ се на брега на Бенгалския залив, където в действителност бяхме и ние. Плажът е безконечен и необитаем, имаше скъпи хотелски вериги, които бяха празни сега на престоя ни, само че локалните дребни ресторантчета се радваха на клиенти, предлагайки им божествена храна и уюта да се усещат като вкъщи си.
Какво ни чака през 2021?
" Наложи се да ограничим пътуванията през 2020 не знаем по какъв начин ще бъде през 2021 година Набелязала съм си няколко дестинации в Азия, Австралия и Нова Зеландия също, които за момента навестявам единствено с виртуални турове през преносимия компютър си, само че да се надяваме, че в обозримото бъдеще светът още веднъж ще се отвори и ще можем да изпълним фантазиите си за пътешествия.
И като характерен Стрелец ще завърша като самоуверено закича роза на огромното си сърце и се прицеля със своя лък към небето. Ще изстрелвам по-високо, в сравнение с човек може да огледа – някъде над звездите, към мястото, където се раждат фантазиите.
* Динамичен човек като Мария има потребност от преносим компютър, който може да бъде до нея както на работа, по този начин и на път. На фотосите я виждате с Lenovo Yoga 6 - интелигентен, грациозен и сигурен преносим компютър 2-в-1. Независимо дали го ползвате като преносим компютър или като таблет, 13.3 " -инчовото украшение на Lenovo ви обезпечава висока продуктивност в придвижване с процесорите AMD Ryzen™ 4000 и до 18 часа живот на батерията. Използвайте гласовия помощник, потопете се в аудио-визуално наличие с качество като на кино, насладете се на повече памет и място за предпазване от преди и бъдете спокойни, че сте предпазени с четеца за пръстови отпечатъци и privacy shutter на камерата. Нещо повече Lenovo Yoga 6 е с неповторимо покритие от плат, стабилно на петна.
Верен Yoga другар, на който може да разчитате и ще бъде до вас, където и да се намирате.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ