Легендата Мария Гроздева: Бях пред отказване след Рио
Мария Гроздева е най-успешният български състезател на олимпийски игри. Звездата в спортната стерлба има два златни и три бронзови медала от най-големия състезателен конгрес. 45-годишната ветеранка продължава да е деен състезател освен това на чудесно равнище. Тя завоюва бронзов орден през 2017 година на 25 м. Ето каква беше равносметката на постоянно засмяната Мария за годината.
- Г-жо Гроздева, каква оценка ще дадете на вашата 2017-а?
- За мен беше доста сполучлива. Взех орден на европейското състезание. То се организира на две години. Отборно сме със сребърно отличие. На други шампионати завоювах още медали. Беше сносно като резултати. Надявам се следващата година също да е сполучлива, тъй като ще стартираме борбите за олимпийските квоти със международното състезание.
- Преди година бяхте много омърлушена, тъй като не успяхте да се класирате за вашата седма олимпиада. Успяхте ли бързо да преодолеете разочарованието?
- Бързо ми мина. Тогава мислех, че животът е приключил, тъй като не взех квота и пропущам олимпиадата. След това ми пристигна настроението. Видях един сътрудник, който е много по-възрастен от мен. Словенец, който стреля на пушка. Раймунд Дебевец се споделя. Легенда е при мъжете. Има два или три олимпийски медала. Когато се заговорихме, се оказа, че също не е взел квота. Питах го дали ще се откаже, тъй като и аз мислех същото нещо. Той ми отговори: " Ама, Мария, за какво да се отхвърляме? Олимпиадата е единствено едно съревнование тази година. Имаме толкоз доста шампионати, на които можем да се преборим. " Повдигна ми духа и погледнах с други очи на цялата обстановката. Особено когато се чувствам, че мога да реализира резултати. Това не ми разрешава да се откажа. Ако видя, че изнемощявам или се посрамвам със задни позиции, тогава ще спра и ще почивам.
- Започнахте ли да учите японски за олимпиадата в Токио?
- Знам японски, тъй като наш доста добър треньор и мой ментор е към този момент 13-14 години там. Често идват тук на лагер. Японците знаят повече български, в сравнение с ние японски. Много благи и хубави хора. Гостуваха от техния олимпийски комитет. Предложиха от 2018 година до олимпиадата за няколко типа спорт да вървим гратис да упражняваме за колкото време желаеме. Има стрелбище, басейн, зали за битка, баскетбол и войебол. Имат медицински център. Само би трябвало да си платим билетите. Уникално е. Със сигурност ще създадем лагер. Нашето международно състезание е в Корея. Може да създадем подготовка в Япония. Ще го решим в придвижване. Ще има и Световни купи в Токио.
- Мирослава Минчева завоюва специфична премия " Спортен Икар " за европейската купа при девойките и второто място на международното състезание. Колко огромен е нейният капацитет?
- Наистина е доста млада и надарена. Тренира от 5-6 години. Доста бързо напредна. Има страхотни резултати, с които може да е сериозна конкуренция при дамите. Поздравявам я. Стискам палци всичко да е наред при нея и да продължава в същия дух. Вижда се много капацитет.
- Правили ли сте контролни надпревари с нея?
- Засичали сме се, само че тя въпреки всичко стреля за девойки. Догодина ще се засечем на международното състезание за дами. Ще създадем мощен тим с Антоанета Бонева, Мирослава и аз. Радвам се, тъй като преди две години тя гледаше към мен с едни големи очи, с почитание и почит. Стараеше се да ме догони като резултати и триумфи. Личи си, че работят доста съществено. Голямата сцена занапред й следва, тъй като в този момент прохожда, само че това е един сериозен старт.
- Има ли други деца като нея, които да огряват бъдещето на спортната пукотевица?
- За страдание няма. Има едно момче от Пловдив - Кирил Киров. И той е с доста съществени резултати. Освен това като човек е страховит. Много балансиран. Виждам в него, че има огромна вяра да стигне върхове. По-трудно е за другите деца. Изскачат единици. Ала и това не е малко.
- Успяхте ли дефинитивно да се преборите за базата след толкоз години на борби?
- Всичко е наред. Вече разполагаме с електронни цели и има къде да ги сложим. Благодарение на министерството на спорта подготовката си върви. Има успокоение и огромна разлика спрямо преди. Нещата се подредиха. Личи си и в триумфите през тази година.
- Нямаше толкоз доста спортни триумфи за България през 2017-а, както предходни години. На какво се дължи това?
- В съпоставяне с минали години не е толкоз богато. Но въпреки това имаше и недоволни, които не откриха място в Топ 10. Ето, ние не успяхме да се разпознаваем, тъй като при нас международното състезание е на четири години. Като цяло мисля, че всичко е наред с българския спорт.
Огнян Георгиев, " България Днес "
- Г-жо Гроздева, каква оценка ще дадете на вашата 2017-а?
- За мен беше доста сполучлива. Взех орден на европейското състезание. То се организира на две години. Отборно сме със сребърно отличие. На други шампионати завоювах още медали. Беше сносно като резултати. Надявам се следващата година също да е сполучлива, тъй като ще стартираме борбите за олимпийските квоти със международното състезание.
- Преди година бяхте много омърлушена, тъй като не успяхте да се класирате за вашата седма олимпиада. Успяхте ли бързо да преодолеете разочарованието?
- Бързо ми мина. Тогава мислех, че животът е приключил, тъй като не взех квота и пропущам олимпиадата. След това ми пристигна настроението. Видях един сътрудник, който е много по-възрастен от мен. Словенец, който стреля на пушка. Раймунд Дебевец се споделя. Легенда е при мъжете. Има два или три олимпийски медала. Когато се заговорихме, се оказа, че също не е взел квота. Питах го дали ще се откаже, тъй като и аз мислех същото нещо. Той ми отговори: " Ама, Мария, за какво да се отхвърляме? Олимпиадата е единствено едно съревнование тази година. Имаме толкоз доста шампионати, на които можем да се преборим. " Повдигна ми духа и погледнах с други очи на цялата обстановката. Особено когато се чувствам, че мога да реализира резултати. Това не ми разрешава да се откажа. Ако видя, че изнемощявам или се посрамвам със задни позиции, тогава ще спра и ще почивам.
- Започнахте ли да учите японски за олимпиадата в Токио?
- Знам японски, тъй като наш доста добър треньор и мой ментор е към този момент 13-14 години там. Често идват тук на лагер. Японците знаят повече български, в сравнение с ние японски. Много благи и хубави хора. Гостуваха от техния олимпийски комитет. Предложиха от 2018 година до олимпиадата за няколко типа спорт да вървим гратис да упражняваме за колкото време желаеме. Има стрелбище, басейн, зали за битка, баскетбол и войебол. Имат медицински център. Само би трябвало да си платим билетите. Уникално е. Със сигурност ще създадем лагер. Нашето международно състезание е в Корея. Може да създадем подготовка в Япония. Ще го решим в придвижване. Ще има и Световни купи в Токио.
- Мирослава Минчева завоюва специфична премия " Спортен Икар " за европейската купа при девойките и второто място на международното състезание. Колко огромен е нейният капацитет?
- Наистина е доста млада и надарена. Тренира от 5-6 години. Доста бързо напредна. Има страхотни резултати, с които може да е сериозна конкуренция при дамите. Поздравявам я. Стискам палци всичко да е наред при нея и да продължава в същия дух. Вижда се много капацитет.
- Правили ли сте контролни надпревари с нея?
- Засичали сме се, само че тя въпреки всичко стреля за девойки. Догодина ще се засечем на международното състезание за дами. Ще създадем мощен тим с Антоанета Бонева, Мирослава и аз. Радвам се, тъй като преди две години тя гледаше към мен с едни големи очи, с почитание и почит. Стараеше се да ме догони като резултати и триумфи. Личи си, че работят доста съществено. Голямата сцена занапред й следва, тъй като в този момент прохожда, само че това е един сериозен старт.
- Има ли други деца като нея, които да огряват бъдещето на спортната пукотевица?
- За страдание няма. Има едно момче от Пловдив - Кирил Киров. И той е с доста съществени резултати. Освен това като човек е страховит. Много балансиран. Виждам в него, че има огромна вяра да стигне върхове. По-трудно е за другите деца. Изскачат единици. Ала и това не е малко.
- Успяхте ли дефинитивно да се преборите за базата след толкоз години на борби?
- Всичко е наред. Вече разполагаме с електронни цели и има къде да ги сложим. Благодарение на министерството на спорта подготовката си върви. Има успокоение и огромна разлика спрямо преди. Нещата се подредиха. Личи си и в триумфите през тази година.
- Нямаше толкоз доста спортни триумфи за България през 2017-а, както предходни години. На какво се дължи това?
- В съпоставяне с минали години не е толкоз богато. Но въпреки това имаше и недоволни, които не откриха място в Топ 10. Ето, ние не успяхме да се разпознаваем, тъй като при нас международното състезание е на четири години. Като цяло мисля, че всичко е наред с българския спорт.
Огнян Георгиев, " България Днес "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ