Мария е една от най-тежко пострадалите в пожара. След 47

Мария е една от най-тежко потърпевшите в пожара. След 47 дни лекуване в „ Пирогов “, 12 от които в реанимация интубирана, през днешния ден е вкъщи и споделя, че е късметлия в живота. Лицето и ръцете ѝ обаче пазят белезите на преживения смут.

„ Най-трудно беше през целия ден да заставам с вързани очи, да не мога да виждам, не знаех дали ще прогледна. Аз виждах, само че клепачите имаха проблем и се притеснявах “, споделя момичето.

Мария е имала извънредно надълбоко изгаряне на лицето и съществено са били наранени и четирите клепача, споделя доктор Мартин Мартинов от „ Пирогов “:

„ Имаше проблем с отварянето и затварянето на очите, беше извънредно обезпокоена дали ще има функционалност на клепачите и дали няма да си загуби по някакъв метод зрението. След реконструктивни интервенции има цялостен размер придвижване и резервира функционалността си. “

Със сълзи в очите Теодора Георгиева – майката на Мария, споделя, че е претърпяла най-страшното за един родител:

„ Това бяха доста страшни моменти. Стояхме пред реанимация и чакахме лекарят да излезе и да ни даде вяра. Мария я видях за първи път на 4 април, какъв брой доста време от 16 март до 4 април да не си видиш детето. Когато влязох в стаята, то бяха усеща – шанс, наслада. Гушна ме и сподели: ‘Мамо, тук съм, добре съм’. “

Сега интервалът на възобновяване е нескончаем, с чести визити в болничното заведение.

Любчо Димитриев е татко на потърпевшия Марио. Идва на посещаване в „ Пирогов “, където синът му е на поредна интервенция на врата. Момчето е било с 30% изгаряния.

„ Много тежък интервал, най-тежкият интервал, който сме имали до момента в живота. Не поисквам на никой родител да преживее това. Това беше мъка, безпорядък, неопределеност. В началото беше най-зле и животът му бе заплашен. Най-хубавият миг за нас беше, когато лекарите ни споделиха, че към този момент не е на респиратор, че диша самичък, това за нас беше победа. Позитивната мисъл ни водеше непрекъснато, че ще се оправи, лекарите се бореха за нашите деца като за свои. Чудо и божия работа. Благодарение на Бог и лекарите успяхме “, споделя Любчо.

А пред дискотеката в Кочани – мястото, преобърнало живота на десетки фамилии, Весна минава със боязън. Синът ѝ Павел е измежду съществено потърпевшите, настанени в София. А щерка ѝ се оказва деветият пациент в „ Пирогов “, откакто лекарите виждат изгаряния по ръцете ѝ.

„ Първата ми мисъл беше, че в никакъв случай повече няма да ги видя, най-големият боязън в живота, че в никакъв случай повече няма да ги видя. Казаха от ден за ден да чакаме. Много неприятно е това, да не знаеш какво ще се случи с детето ти, дали ще преживее “, споделя Весна.

Пострадалите в Кочани минават през дълъг интервал на рехабилитация, с цел да възстановят двигателната функционалност на засегнатите крака. Йован е един от тях. Лекуван е в болница в Пловдив. Сега с физиотерапевтите в Кочани раздвижва ръцете си.

„ 45 дни бях в България. Имах една интервенция на дясната ръка и две интервенции на лявата ръка, с течение на времето към този момент става по-лесно. Имах боязън първите два дни по какъв начин ще наподобявам, дали ще се върна към естествения живот и като мина неприятното, към този момент е добре, имах шанс, тъй като оцелях и към този момент работя с ръцете си “, споделя Йован.

За да обезпечат физиотерапия за нуждаещите се, в болничното заведение в Кочани идват лекари и от други градове. Един от тях е доктор Никола Костадинов.

„ В Кочани има 50 пациенти от пожара, а в болничното заведение в Щип имаме 7 пациенти. В момента максимален % от пациентите имат изгаряния на ръцете, врата и раменете, имат присаждана кожа от други елементи на тялото и процесът на рехабилитация се състои от разтривки. Дългогодишен развой е рехабилитацията, почти до 2 години, добре сме екипирани. Най-голямото предизвикателство е да ги върнем към естествен живот. Искам да благодаря на сътрудниците от България за помощта, както и на целия български народ, който ни оказа помощ “, споделя доктор Костадинов.

Лекарите минават през тестванията дружно с пациентите в най-тежките стадии от лекуването.

„ Тежкото беше в първата седмица. За множеството не можехме да дадем мнение за изхода от лекуването. Възстановяването ще бъде постепенно и дълготрайно. Това са младежи, някои в напредък, което основава компликации. Проследяването би трябвало да е до 2 години, при нужда има и коригиращи интервенции “, разяснява проф. Мая Аргирова – шеф клиника по изгаряния и пластична хирургия в „ Пирогов “.

Но в нещастието има и урок.

„ Най-важният урок, който научихме е, че е значимо да сме живи и да сме дружно “, споделя майката на Мария.

Източник Българска национална телевизия