90 години от рождението на Мария Бохачек - певица от европейски мащаб
Мария Бохачек (1931-1999), дългогодишната недостижима прима на Варненската, а преди този момент и на Русенската опера, беше певица от европейска големина. Днес изпълнителите от нейния мащаб не остават у нас, още по-малко - в провинцията, до момента в който преди 1989 година театрите ни се радваха на реализатори от ранга на Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Коева, Валя Александрова, Пенка Маринова, Аврам Андреев, Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Тодор Бонев, Тодор Костов, Стефан Циганчев и още редица други от Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора, способни да украсят с невероятната си певческа заложба и най-големите международни подиуми. Но би трябвало да подчертаем, че тогава у нас имаше и условия за развиването на това изкуство, и съществено отношение на страната и обществеността към него. Не съществуваше и разрушителната промяна " ОФД ", натрапена ни от държавното управление на Костов, която, за жалост, даде началото на съсипването на прелестните български оперни театри!
Родена е под артистичния знак на Везните - през 1931 година, в дунавското пристанищно градче Оряхово и е от чешки генезис. През 1953 година приключва с отличие Държавната музикална академия в София, в класа на чешката възпитаничка Людмила Прокопова, и незабавно е призната за постоянна артистка в Русенската опера, където пее до 1961 година Дебютира в нелеката роля на Неда от " Палячо " на Руджеро Леонкавало, сложена от режисьора Христо Попов и опитния и талантлив за опера диригент Любен Пинтев. По това време към този момент одобрена прима в театъра е младата лиричка Пенка Маринова, само че трупата се нуждае и от прекрасен трагичен сопранов глас, тъй като репертоарът непрестанно се уголемява и обогатява с нови типичен и модерни заглавия. Русенските меломани одобряват дебютантката извънредно сърдечно - първото ѝ излизане на сцена съвсем съответствува с това на младия и извънредно надарен поетичен тенор Николай Здравков, показал се доста сполучливо в " Тоска ". Скоро двамата ще пеят дружно в тази опера и тя ще остане задълго в репертоара им у нас и по международните подиуми. Следващата огромна партия на Мария Бохачек е на Сантуца от " Селска чест " на Пиетро Маскани. В нея рядко красивият ѝ, тембрист спинтов, с несъмнено трагични оттенъци, сопран звучи пълноценно и пределно изразително във всеки откъс от неголямата, само че задоволително сложна партия. Темпераментната ѝ игра тук се обуславя, както написа композиторът Димитър Сагаев, " от едно доста мощно вътрешно възприятие - мощ, пристрастеност, ненавист, страдалчество "!
За осемте години в Русе младата Мария Бохачек приготвя и изнася 10 огромни централни функции, в които съвсем няма съпернички - с изключение на упоменатите към този момент, още Аида, Джоконда, Леонора ( " Трубадур " ), Мария ( " Мазепа " ), Татяна, Мини ( " Момичето от Златния Запад " ). Ето какво написа за последната от тях - във връзка присъединяване ѝ в Прегледа на оперните театри у нас през 1959 година в София - Константин Карапетров: " Измежду солистите- артисти преди всичко би трябвало да бъде посочена Мария Бохачек, чиито скъпи гласови данни, изявяващи се при съвсем безпогрешна гласова режисура, блеснаха в ролята на Мини от " Момичето от Запад " на Джакомо Пучини с цялото си благосъстояние. Абсолютната вокална сигурност, в това число и пределните височини, огромната благозвучност и трогателно осъществяване разрешиха на Бохачек да сътвори правилен и безапелационен облик на Мини. "
Следващата година Мария Бохачек е изпратена от Министерството на културата на едногодишна специализация в Италия при фамозния вокален възпитател Луиджи Ричи, при който е учил и великият Борис Христов. По това време тя свързва живота си с младия и доста талантлив тенор от Варна Тодор Костов. Двамата усъвършенстват вокалното си майсторство при проф. Ричи и се завръщат в родината. Мария Бохачек напуща Русе и отпътува за Варна.
Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек- Костов е абсолютният стопанин на сцената в крайморския град. Един превъзходен, идеален оперен дует!
Мария повтаря част от русенските си функции и прибавя към повече от двайсетина нови, основно от класическия репертоар - Верди, Белини, Пучини, Джордано, Бизе, Чайковски, Бородин, Рихард Щраус, Панчо Владигеров. Тя е първата българска Норма през 1972 година, първата Ариадна от " Ариадна от Наксос " на Рихард Щраус (1975) - и за двете си превъплъщения бе извънредно високо оценена от рецензията и публиката. Силни са изявите ѝ в " Княз Игор ", " Манон Леско ", " Андре Шение ", " Аида ", " Дама Пика ", " Цар Калоян ", " Бал с маски ", " Отело ", " Бохеми ", " Набуко ", " Силата на ориста ". Голям беше броят на спектаклите ѝ на тези опери. По 40-50 и даже по 100 представления за всяка от тези свръхтрудни сопранови функции. Само в " Трубадур " тя излезе повече от 160 пъти! И постоянно безупречна в певческо, музикално и театрално отношение.
Една същинска белкантова певица, за която не съществуваха секрети в пеенето, със солидна школа, без никакви проблеми, способна да изрази с богатия си и рядко хубав сопран и най-деликатните душевни положения на своите героини. Способна даже единствено благодарение на гласа си да трансферира още в първите минути след появяването си на сцената мост към публиката, да я грабне, трогне, развълнува.
С множеството от коронните си партии, и изключително с " Тоска ", " Аида ", " Отело ", " Трубадур ", " Селска чест ", тя гостува с огромен триумф на редица подиуми в Европа, нормално със брачна половинка си Тодор Костов, който единствено за няколко сезона се утвърждава като вокалист от огромен мащаб. И двамата имат опция да работят на по-голяма сцена, само че остават правилни на Варна - за положително или за зло. Всъщност такава е ориста, както подчертах нагоре, на няколко генерации надарени наши артисти от провинцията. Днес някои техни млади сътрудници с доста по-скромни качества не желаят да работят даже в Националната опера, а камо ли в Русе, Варна и Пловдив, и учили- недоучили, съвсем без опит на сцената, бързат да завоюват пари и популярност на Запад. Но се случва, че значително от тях са принудени да работят на открито като хористи...
Мария Бохачек беше събитие от европейски мащаб, с висока стойност за българското оперно изкуство в мощните му десетилетия от втората половина на предишния век, когато в България имаше същински професионален ансамблов оперен спектакъл. И може да се съжалява, че " Балкантон " не удостои Мария Бохачек със независима рецитална плоча, че красивият ѝ лирико-драматичен сопран към този момент звучи рядко по Националното радио / то към този момент редуцира дългогодишната прелестна графа „ Певци от българските музикални театри, размени я с кресливи шлагери!/, че за тази изключителна белкантова певица, дала живота и гения си за оперна България, съвсем не се написа и приказва. Но ние, българите, сме по този начин устроени - да славим единствено тези от нас, които са в чужбина...
Държавна сигурност против оперната прима Мария Бохачек
Още през първите години на кариерата си, Мария Бохачек показва сполучливо България и е измежду лауреатите на интернационалните юношески фестивали във Варшава /1955 г./ и в Москва /1957 г/. Талантът ѝ се откроява и по тази причина не е изненада, че е избрана от Министерството на просветата и културата да замине на специализация в Италия за образователната година 1959/60. Там тя би трябвало да усъвършенства пеенето си в под управлението на вокалния възпитател проф. Луиджи Ричи, при който е учил и великият Борис Христов.
По-възрастните читатели няма да бъдат сюрпризирани, че в тези години на комунистическия режим излизането на Запад без съответното изследване за благонадеждност е било немислимо. А за по-младата ни аудитория е редно да разбираем, че в случай че през днешния ден младежите могат да пътуват свободно по света и да избират в кое образователно заведение в Европа или Америка желаят да учат, то в годините на комунизма такива благоприятни условия нямаше. Или по-скоро бяха лимитирани само до децата на най-висшето управление на Българска комунистическа партия.
А заминаването на Мария Бохачек за Италия през 1959 година е било под огромен въпрос, излиза наяве от досието ѝ в Държавна сигурност. И това вероятно разстройване е можело да окаже огромно въздействие върху нейната орис както в професионален, по този начин и в персонален проект, за което ще стане дума по-долу.
Държавна сигурност – Русе подава сведения за направената информация за Бохачек във връзка заминаването ѝ на специализация в Италия. В този документ, който неотдавна Комисията по досиетата разсекрети, са заличени имената на умряли информатори и сътрудници. Все отново от него е видно, че органите на Държавна сигурност в Русе показват изявления на Бохачек пред два източника – единият премахнат, а другият – диригентът Руслан Райчев. Пред тях тя е споделила, че има планове да не се завръща назад и да остане в Италия след края на специализацията.
Въз основа на тези доноси Държавна сигурност в Русе упорства най-категорично на Бохачек да не се позволява да замине за Италия. Слава Богу, окончателното решение по нейния случай е взето във Второ ръководство на Държавна сигурност в София и както е видно от документа с две резолюции, то е позитивно.
Така Мария Бохачек има щастието да отиде в Рим, където изкарва сполучлива специализация при проф. Ричи, дала още по-голям подтик на професионалната ѝ кариера. Пребиваването на Бохачек в Италия има значимо значение за нея и в персонален проект. Сред другите изпратени да специализират българи в нейната група е варненският тенор Тодор Костов. Той ще стане неин сателит и в живота ѝ – като брачен партньор, и на сцената – като сътрудник.
Затова не е изненада, че след завръщането си от Италия оперната прима избира през 1961 година за свое пристанище Варна, вместо Русе, и повече от двадесет години доминираше на сцената на операта в морската ни столица дружно със брачна половинка си, блестящия и невъздържан Тодор Костов.
Дали оперната ни прима, тогава едвам 28-годишна, в действителност е имала желание да остане в Италия, или пък връзката ѝ с Тодор Костов е трансформирала нейното решение, е мъчно да гадаем. Доколко доносът на ДС-Русе е почивал на действителни обстоятелства или е бил скърпен от обиден от нея някогашен сътрудник на комунистическите секрети служби, също е мъчно да се каже. Комисията по досиетата разскерети тези страници от досието на Бохачек цели 17 години след гибелта ѝ, когато и брачният партньор ѝ, умрял през 2009 година, също бе мъртвец.
Остава да виси и въпросът дали някогашната прима на Русенската и Варненската опера е подозирала въобще за съществуването на тази информация на Държавна сигурност за нея. Случаят „ ДС-Русе против Мария Бохачек “ е просто един образец по какъв начин машината за легитимност на комунистическия режим е имала цялостния надзор върху ориста на всеки човек в Народна република България – както в професионален, по този начин и в персонален проект. И постоянно Държавна сигурност е упражнявала този надзор даже без знанието на репресираната персона.
Справка за Мария Бохачек, оперна артистка от Русенската опера, София, 20 август 1959 година
/Документът е разкрит от Комисията по досиетата през 2016 година и е включен в сборника
„ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И БЪЛГАРСКОТО МУЗИКАЛНО ИЗКУСТВО (1944–1991) “/
Родена е под артистичния знак на Везните - през 1931 година, в дунавското пристанищно градче Оряхово и е от чешки генезис. През 1953 година приключва с отличие Държавната музикална академия в София, в класа на чешката възпитаничка Людмила Прокопова, и незабавно е призната за постоянна артистка в Русенската опера, където пее до 1961 година Дебютира в нелеката роля на Неда от " Палячо " на Руджеро Леонкавало, сложена от режисьора Христо Попов и опитния и талантлив за опера диригент Любен Пинтев. По това време към този момент одобрена прима в театъра е младата лиричка Пенка Маринова, само че трупата се нуждае и от прекрасен трагичен сопранов глас, тъй като репертоарът непрестанно се уголемява и обогатява с нови типичен и модерни заглавия. Русенските меломани одобряват дебютантката извънредно сърдечно - първото ѝ излизане на сцена съвсем съответствува с това на младия и извънредно надарен поетичен тенор Николай Здравков, показал се доста сполучливо в " Тоска ". Скоро двамата ще пеят дружно в тази опера и тя ще остане задълго в репертоара им у нас и по международните подиуми. Следващата огромна партия на Мария Бохачек е на Сантуца от " Селска чест " на Пиетро Маскани. В нея рядко красивият ѝ, тембрист спинтов, с несъмнено трагични оттенъци, сопран звучи пълноценно и пределно изразително във всеки откъс от неголямата, само че задоволително сложна партия. Темпераментната ѝ игра тук се обуславя, както написа композиторът Димитър Сагаев, " от едно доста мощно вътрешно възприятие - мощ, пристрастеност, ненавист, страдалчество "!
За осемте години в Русе младата Мария Бохачек приготвя и изнася 10 огромни централни функции, в които съвсем няма съпернички - с изключение на упоменатите към този момент, още Аида, Джоконда, Леонора ( " Трубадур " ), Мария ( " Мазепа " ), Татяна, Мини ( " Момичето от Златния Запад " ). Ето какво написа за последната от тях - във връзка присъединяване ѝ в Прегледа на оперните театри у нас през 1959 година в София - Константин Карапетров: " Измежду солистите- артисти преди всичко би трябвало да бъде посочена Мария Бохачек, чиито скъпи гласови данни, изявяващи се при съвсем безпогрешна гласова режисура, блеснаха в ролята на Мини от " Момичето от Запад " на Джакомо Пучини с цялото си благосъстояние. Абсолютната вокална сигурност, в това число и пределните височини, огромната благозвучност и трогателно осъществяване разрешиха на Бохачек да сътвори правилен и безапелационен облик на Мини. "
Следващата година Мария Бохачек е изпратена от Министерството на културата на едногодишна специализация в Италия при фамозния вокален възпитател Луиджи Ричи, при който е учил и великият Борис Христов. По това време тя свързва живота си с младия и доста талантлив тенор от Варна Тодор Костов. Двамата усъвършенстват вокалното си майсторство при проф. Ричи и се завръщат в родината. Мария Бохачек напуща Русе и отпътува за Варна.
Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек- Костов е абсолютният стопанин на сцената в крайморския град. Един превъзходен, идеален оперен дует!
Мария повтаря част от русенските си функции и прибавя към повече от двайсетина нови, основно от класическия репертоар - Верди, Белини, Пучини, Джордано, Бизе, Чайковски, Бородин, Рихард Щраус, Панчо Владигеров. Тя е първата българска Норма през 1972 година, първата Ариадна от " Ариадна от Наксос " на Рихард Щраус (1975) - и за двете си превъплъщения бе извънредно високо оценена от рецензията и публиката. Силни са изявите ѝ в " Княз Игор ", " Манон Леско ", " Андре Шение ", " Аида ", " Дама Пика ", " Цар Калоян ", " Бал с маски ", " Отело ", " Бохеми ", " Набуко ", " Силата на ориста ". Голям беше броят на спектаклите ѝ на тези опери. По 40-50 и даже по 100 представления за всяка от тези свръхтрудни сопранови функции. Само в " Трубадур " тя излезе повече от 160 пъти! И постоянно безупречна в певческо, музикално и театрално отношение.
Една същинска белкантова певица, за която не съществуваха секрети в пеенето, със солидна школа, без никакви проблеми, способна да изрази с богатия си и рядко хубав сопран и най-деликатните душевни положения на своите героини. Способна даже единствено благодарение на гласа си да трансферира още в първите минути след появяването си на сцената мост към публиката, да я грабне, трогне, развълнува.
С множеството от коронните си партии, и изключително с " Тоска ", " Аида ", " Отело ", " Трубадур ", " Селска чест ", тя гостува с огромен триумф на редица подиуми в Европа, нормално със брачна половинка си Тодор Костов, който единствено за няколко сезона се утвърждава като вокалист от огромен мащаб. И двамата имат опция да работят на по-голяма сцена, само че остават правилни на Варна - за положително или за зло. Всъщност такава е ориста, както подчертах нагоре, на няколко генерации надарени наши артисти от провинцията. Днес някои техни млади сътрудници с доста по-скромни качества не желаят да работят даже в Националната опера, а камо ли в Русе, Варна и Пловдив, и учили- недоучили, съвсем без опит на сцената, бързат да завоюват пари и популярност на Запад. Но се случва, че значително от тях са принудени да работят на открито като хористи...
Мария Бохачек беше събитие от европейски мащаб, с висока стойност за българското оперно изкуство в мощните му десетилетия от втората половина на предишния век, когато в България имаше същински професионален ансамблов оперен спектакъл. И може да се съжалява, че " Балкантон " не удостои Мария Бохачек със независима рецитална плоча, че красивият ѝ лирико-драматичен сопран към този момент звучи рядко по Националното радио / то към този момент редуцира дългогодишната прелестна графа „ Певци от българските музикални театри, размени я с кресливи шлагери!/, че за тази изключителна белкантова певица, дала живота и гения си за оперна България, съвсем не се написа и приказва. Но ние, българите, сме по този начин устроени - да славим единствено тези от нас, които са в чужбина...
Държавна сигурност против оперната прима Мария Бохачек
Още през първите години на кариерата си, Мария Бохачек показва сполучливо България и е измежду лауреатите на интернационалните юношески фестивали във Варшава /1955 г./ и в Москва /1957 г/. Талантът ѝ се откроява и по тази причина не е изненада, че е избрана от Министерството на просветата и културата да замине на специализация в Италия за образователната година 1959/60. Там тя би трябвало да усъвършенства пеенето си в под управлението на вокалния възпитател проф. Луиджи Ричи, при който е учил и великият Борис Христов.
По-възрастните читатели няма да бъдат сюрпризирани, че в тези години на комунистическия режим излизането на Запад без съответното изследване за благонадеждност е било немислимо. А за по-младата ни аудитория е редно да разбираем, че в случай че през днешния ден младежите могат да пътуват свободно по света и да избират в кое образователно заведение в Европа или Америка желаят да учат, то в годините на комунизма такива благоприятни условия нямаше. Или по-скоро бяха лимитирани само до децата на най-висшето управление на Българска комунистическа партия.
А заминаването на Мария Бохачек за Италия през 1959 година е било под огромен въпрос, излиза наяве от досието ѝ в Държавна сигурност. И това вероятно разстройване е можело да окаже огромно въздействие върху нейната орис както в професионален, по този начин и в персонален проект, за което ще стане дума по-долу.
Държавна сигурност – Русе подава сведения за направената информация за Бохачек във връзка заминаването ѝ на специализация в Италия. В този документ, който неотдавна Комисията по досиетата разсекрети, са заличени имената на умряли информатори и сътрудници. Все отново от него е видно, че органите на Държавна сигурност в Русе показват изявления на Бохачек пред два източника – единият премахнат, а другият – диригентът Руслан Райчев. Пред тях тя е споделила, че има планове да не се завръща назад и да остане в Италия след края на специализацията.
Въз основа на тези доноси Държавна сигурност в Русе упорства най-категорично на Бохачек да не се позволява да замине за Италия. Слава Богу, окончателното решение по нейния случай е взето във Второ ръководство на Държавна сигурност в София и както е видно от документа с две резолюции, то е позитивно.
Така Мария Бохачек има щастието да отиде в Рим, където изкарва сполучлива специализация при проф. Ричи, дала още по-голям подтик на професионалната ѝ кариера. Пребиваването на Бохачек в Италия има значимо значение за нея и в персонален проект. Сред другите изпратени да специализират българи в нейната група е варненският тенор Тодор Костов. Той ще стане неин сателит и в живота ѝ – като брачен партньор, и на сцената – като сътрудник.
Затова не е изненада, че след завръщането си от Италия оперната прима избира през 1961 година за свое пристанище Варна, вместо Русе, и повече от двадесет години доминираше на сцената на операта в морската ни столица дружно със брачна половинка си, блестящия и невъздържан Тодор Костов.
Дали оперната ни прима, тогава едвам 28-годишна, в действителност е имала желание да остане в Италия, или пък връзката ѝ с Тодор Костов е трансформирала нейното решение, е мъчно да гадаем. Доколко доносът на ДС-Русе е почивал на действителни обстоятелства или е бил скърпен от обиден от нея някогашен сътрудник на комунистическите секрети служби, също е мъчно да се каже. Комисията по досиетата разскерети тези страници от досието на Бохачек цели 17 години след гибелта ѝ, когато и брачният партньор ѝ, умрял през 2009 година, също бе мъртвец.
Остава да виси и въпросът дали някогашната прима на Русенската и Варненската опера е подозирала въобще за съществуването на тази информация на Държавна сигурност за нея. Случаят „ ДС-Русе против Мария Бохачек “ е просто един образец по какъв начин машината за легитимност на комунистическия режим е имала цялостния надзор върху ориста на всеки човек в Народна република България – както в професионален, по този начин и в персонален проект. И постоянно Държавна сигурност е упражнявала този надзор даже без знанието на репресираната персона.
Справка за Мария Бохачек, оперна артистка от Русенската опера, София, 20 август 1959 година
/Документът е разкрит от Комисията по досиетата през 2016 година и е включен в сборника
„ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ И БЪЛГАРСКОТО МУЗИКАЛНО ИЗКУСТВО (1944–1991) “/
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ