Как се появява най-популярният сорт ябълки Грани Смит
Мария Ан Шерууд е родена в семейство на земеделци в Англия през 1799 година Покрай заниманието на родителите й, тя също стартира да се интересува от земеделие и оказва помощ във фермата. Когато е едвам на 19 години, момичето се омъжва за мъж на име Томас Смит, който също е служащ във фермата. И по този начин двойката ръководи аграрния си бизнес в Бекли през идващите 19 години, създавайки и свое семейство.
През 1838 година държавните чиновници набират хора от селскостопански генезис, които имат уменията, които са отчайващо нужни във фермите в Австралия. Заедно с още няколко фамилии от региона семейство Смит се качва на Лейди Нуджент и дебаркира в Сидни на 27 ноември 1838 година След идването си Томас получава работа от господин Смарт от местността Кисинг Поинт, която по-късно ще стане Райд, и печели по 5 паунда годишно като служащ във фермата му.
Като множеството хора в региона, семейство Смит е развило уменията си в региона на овощарството. Съответно тази област изобилства с плодове. Между 1855 и 1856 година Смитови закупуват личен имот земя и засаждат лична овощна градина. Мария Ан Смит на драго сърце отглеждаше ябълките си за разсад, тъкмо както правеха доста от съседите й, профилирани в други сортове плодове. Има няколко разнообразни версии за откритието на сорта ябълки, носещ нейното име, само че най-вероятният е от публикация във „ Farmer and Settler “ от 1924 година.
Хърбърт Ръмзи, който разгласява публикацията, също беше овощар в региона и интервюира други двама фермери, които познаваха баба Смит. Те споделят, че през 1868 година Мария Ан Смит, тогава на 69 години, открива разсада, възходящ до вада в земята й. Тя счита, че той е кръстоска сред ябълки от някакви френски сортове (днес се счита, че е кръстоска сред Malus sylvestris или Европейската дива ябълка и M. domestica или домашна ябълка).
Баба Смит стартира да отглежда това ново ябълково дръвче. Още един локален, Едуард Галард, от резници от първото дърво развива огромна годишна продукция от новия вид и продължава да го прави годишно до гибелта си през 1914 година.
Ябълките станаха необятно известни в Австралия и Нова Зеландия. Те се демонстрират на Изложението за селскостопански и градинарски култури в Касъл Хил през 1891 година, „ Разсадът на Смит “ печели премията за най-хубава ябълка за готвене. През 1895 година ябълките на баба Смит стартират да се създават в държавната пробна станция в Батерст, Нов Южен Уелс, в значителен мащаб. Скоро по-късно те бяха включени в листата на плодовете, подобаващи за експорт, който изготвяше Министерството на земеделието. Ябълките са показани във Англия през 1935 година, а тази съответна ябълка е въведена относително скоро в Съединените щати – някъде през 1972 година от Грейви Аувил от компанията за плодове Auvil.
За страдание, самата баба Смит в никакъв случай не вижда по какъв начин ябълките й печелят самопризнание на пазара. Тя умира през 1870 година, единствено две години след откриването на ябълковия разсад в парцела си. След това този вид се поддържа и размножавани от локалните овощари в градините им, до момента в който не стават добре известни по целия свят. Въпреки това точно баба Смит ще бъде запомнена като дамата, която открива една от най-добре познатите и най-обичани зелени ябълки в света.
…
Ябълковите дървета от сорта Грани Смит, както множеството сходни дървета, не могат да се опрашват сами и би трябвало да се отглеждат в непосредствена непосредственост до друго ябълково дърво, с цел да се получат плодове. Поради това, в случай че вземете семената от ябълка от някой поземлен магазин и ги засадите, дървото, което ще се роди, в множеството случаи няма да носи ябълки от сорта, а някакъв различен тип, с тези хибридите доста постоянно са неядими. По сходен метод множеството ябълкови дървета не възпроизвеждат един тип плодове. За да се поддържат другите типове ябълки, резниците от дърветата се присаждат на корени, вместо да се засаждат от семена. Това вегетативно размножаване е най-практичният метод да се подсигурява, че получените ябълки са генетично идентични с родителското дърво.
През август 2010 година италиански проучвателен консорциум съумя да декодира генома на ябълката. Това декодиране докара до доста открития, които демонстрираха невероятната дарба на ябълковото дърво да оцелява при разнообразни условия. Те демонстрираха, че ябълките са съществували повече от 50 милиона години, а към това време геномът им съвсем се е удвоил от 9 до сегашните 17. Приблизително преди 3-4000 години хората опитомяват дървото и стартират да ги култивират от техния див предшественик Malus Sieversii. Този съответен тип към момента е необятно публикуван в Китай и Казахстан, само че има заплаха да изчезне. Археологическите данни демонстрират също, че хората ядат ябълки от най-малко 6500 година прочие н. е.
