Архитектите на успеха на Марица
Марица (Пловдив) реализира нещо огромно освен за своя град, само че и за българския волейбол. Класирането за груповата фаза на Шампионската лига изстреля първия тима, а и целия клуба в друго измерение. Малко хора обаче си спомнят началото. А то е обвързвано с доста компликации, с битка за оцеляване, с мрачни и студени зали, които обаче се трансформират в комфортен дом на търсещия мястото си клуб. Треньорът на Марица Иван Петков си спомня добре тези години. Началото за него е в зала " Строител ". Там той тренира тима сред 2004 и 2008 година, когато всеки нов месец е тестване.
Години, в които не виждаш светлина. Години, в които работиш, с цел да се учиш, вкарваш упоритост, обич, само че някак си не се виждаше светлина. Но отново се удостовери максимата, че няма невъзнаграден труд. Би трябвало аз да съм удовлетворен от това, което се реализира и в персонален проект, и като развиване на клуба. По-истинското е, че най-хубавото престои. Миналото си е минало, би трябвало да живеем с сегашното и да планираме бъдещето.
Може би сила ми даваше, че работя с младежи, които желаят да се развиват и може би и те не са виждали вероятност. Да ги убедиш, че това е вярното, да ги убедиш, че няма невъзнаграден труд, да ги накараш да се хвърлят да работят. Определено тези, които повярваха и се хвърлиха до някаква степен се осъществиха и са удовлетворени от това, което се постигнали.
Никога не би трябвало да забравяш от кое място си тръгнал, би трябвало постоянно да се припомняш. Никой не е споделил, че няма отново да се върнеш тук. Затова би трябвало да не забравяш.
Със зала " Строител " е обвързван и пътят на Борис Халачев като началник във волейбола. През 2007 година актуалният управител на Марица живее със фамилията си в Англия и се прибира в България за няколко месеца. Играейки баскетбол до залата се случва и срещата с Иван Петков, с който години преди този момент упражняват дружно волейбол. Сега той си задава въпросът какво щеше да стане, в случай че я нямаше тази зала.
Най-вероятно нямаше да имам нищо общо с волейбола. Винаги съм харесвал играта и не съм изпускал мач на националния тим. Истината е, че в случай че не се бяхме срещнали инцидентно през залата, най-вероятно нямаше да заставам пред камерата и да приказвам за Марица. Най-вероятно щях да се занимавам с нещо друго.
Раздялата със зала " Строител " идва през 2008 година Съоръжението е запечатано поради недоразумение сред община Пловдив и частна компания.
Спряхме с рейса и залата беше запечатана и никой не ти споделя за какво по какъв начин.
Моментът беше доста противен, тъй като седмица-две по-късно те трябваше да стартират подготовка и не знаеха къде ще могат да упражняват.
След това на няколко пъти съм водил диалог с железни структури. Искаха ни наем от 19 хиляди лв. на месец плюс консумативи. Ако не съм в неточност, и в случай че съм няма да доста огромна, това ни беше целият бюджет на месец.
В идващите 3 сезона първият тим играе мачове си в подготвителната зала до стадион " Локомотив " в парк Лаута. Клубът към този момент е ръководен от Атанас Даскалов. В него като вицепрезидент влиза и Илия Динков, който по-късно го заменя като президент. Сега от онази зала е останала единствено фасадата. Марица трансформира оборудването в дом за своята школа.
Първоначално концепцията на ръководителите беше да развиваме школа и по този начин направихме. През годините сме допускали неточности, само че като цяло школата работи добре. От тази година имаме доста нови експертите. В това число имаме и нов шеф. Надяваме се от ден на ден фрагменти да попадат в първия тим, само че това лишава време.
В годините Марица потвърждава, че не всичко става с доста пари. Доказателство е терафлекса в подготвителната зала. На тъкмо тази настилка се играят срещите на Олимпиадата в Лондон през 2012 година. С няколко телефонни диалога и договаряния след края на игрите Марица съумява да я купи за едвам 14 хиляди евро – към 6 пъти по-малко от пазарната цена.
Определено финансовата част не е за подценяване, само че малко по-вежно е да имаш и предпочитание да го направиш. Ние сме постигнали неща освен с пари. Има доста хора, които са подготвени да оказват помощ, стига да ги убедиш в това, което правиш и да ги накараш да се усеща малко по-специални. Голяма част от нещата не са свързани финансово. Не знам по какъв начин е в другите градове, само че в Пловдив хората оказват помощ.
Тук години наред първият тим и девойките от школата са съвсем всеки ден дружно и младите виждат образеца пред очите си. Постепенно Марица се трансформира в семейство. Пример по тази причина са легендата Цеца Тенева, която е треньор в школата, актуалният капитан на отбора Радосвета Тенева и щерка и Маги, която тренира в академията.
Всички, които работят в клуба, не го вършат принудително. Това има огромен принос за триумфите на нашия клуб. Никой не идва тук единствено, с цел да си вземе заплатата. Всеки изпитва в допълнение възприятие. Може би доста хора иска ми се смеят. Това е, което аз виждам.
Продължавайки да се развива като клуб, Марица среща нужда да смени ситуацията що се отнася до първия тим. Единствена опция тогава е зала " Олимпиада ", която дълги години преди този момент е неизползваема.
ХАЛАЧЕВ: " Нямаше къде да отидем да играем. Говорихме с хората, които я стопанисват и ние сме им признателни, тъй като те демонстрират почитание към нашия клуб. Все отново тук има седящи места, не е като на Лаута всичко пригодено. Залата е много по-голяма, няма разбъркване на потоците, а там състезатели, фенове и съдии влизаха от една врата. Тогава ни се струваше, че разликата е доста огромна. Сега, поради това, че играем в залата на Университета и Колодрума, поради че сме ходили и в доста други страни, тази зала е мъничка по отношение на останалите. Но тогава тя си изигра своята роля ".
ИВАН ПЕТКОВ: " Когато се преместихме тук, бяхме на по-различно равнище като организация и упоритости, действителни упоритости. А и тук ни е първият трофей. Марица слечели Купата на България. Тази зала ми подухва много приятни мемоари, свързани с трофея ".
Определено всички взеха насериозно нашия план. Не инцидентно се преместихме тук, тъй като ползата към нас стана по-голям. Повече хора започнаха да гледат нашите мачове, образува се ин фенклуб, което също е стадий от нашето развиване. Започнахме да привличаме състезателки, които не са от нашата школа, с цел да подвигаме равнището на тима.
Вече четвърти сезон Марица играе домакинските си мачове от женското състезание в залата на Пловдивския университет. За момента оборудването предлага условия, които дават отговор на равнището, достигнато от клуба.
Водихме доста дълги договаряния. Стигна се до решение и от 2014/2015 година си играем домакинските мачове в залата на Университета. Там играхме и в европейските шампионати. Една прелестна нова зала. Но в този момент като минаваме през залите аналогично си вършим равносметка и за развиването на нашия клуб. Как си почнал на Лаута, по-късно тя ти идва тясна, ползата става все по-голям.
През целия този път на компликации, упоритост, воля и фантазии Марица продължава да преследва все по-високи цели. За да доближи през тази година до най-големите. Треньорът Иван Петков и девойките му обаче не летят в облаците, тъй като в клуба има едно желязно предписание – постоянно има на следващия ден.
Да доста дълъг път, път който, какъв брой години станаха – 7, се опитваме да стигнем до това равнище. В последна сметка успехме. Трудното следва, същинското следва, там където би трябвало да се задържиш. За жал в живота постоянно има на следващия ден и напъните, които човек влага... в един миг изпитваш по-малко задоволство. Знаеш, че на следващия ден би трябвало да се трудиш даже повече, с цел да надграждаш. Да, това възприятие ни е познато. Усилията не престават.
Вижте още за това кои са архитектите на огромния триумф на маричанки в материала, излъчен в предаването " Златният гейм " по DIEMA SPORT.
Години, в които не виждаш светлина. Години, в които работиш, с цел да се учиш, вкарваш упоритост, обич, само че някак си не се виждаше светлина. Но отново се удостовери максимата, че няма невъзнаграден труд. Би трябвало аз да съм удовлетворен от това, което се реализира и в персонален проект, и като развиване на клуба. По-истинското е, че най-хубавото престои. Миналото си е минало, би трябвало да живеем с сегашното и да планираме бъдещето.
Може би сила ми даваше, че работя с младежи, които желаят да се развиват и може би и те не са виждали вероятност. Да ги убедиш, че това е вярното, да ги убедиш, че няма невъзнаграден труд, да ги накараш да се хвърлят да работят. Определено тези, които повярваха и се хвърлиха до някаква степен се осъществиха и са удовлетворени от това, което се постигнали.
Никога не би трябвало да забравяш от кое място си тръгнал, би трябвало постоянно да се припомняш. Никой не е споделил, че няма отново да се върнеш тук. Затова би трябвало да не забравяш.
Със зала " Строител " е обвързван и пътят на Борис Халачев като началник във волейбола. През 2007 година актуалният управител на Марица живее със фамилията си в Англия и се прибира в България за няколко месеца. Играейки баскетбол до залата се случва и срещата с Иван Петков, с който години преди този момент упражняват дружно волейбол. Сега той си задава въпросът какво щеше да стане, в случай че я нямаше тази зала.
Най-вероятно нямаше да имам нищо общо с волейбола. Винаги съм харесвал играта и не съм изпускал мач на националния тим. Истината е, че в случай че не се бяхме срещнали инцидентно през залата, най-вероятно нямаше да заставам пред камерата и да приказвам за Марица. Най-вероятно щях да се занимавам с нещо друго.
Раздялата със зала " Строител " идва през 2008 година Съоръжението е запечатано поради недоразумение сред община Пловдив и частна компания.
Спряхме с рейса и залата беше запечатана и никой не ти споделя за какво по какъв начин.
Моментът беше доста противен, тъй като седмица-две по-късно те трябваше да стартират подготовка и не знаеха къде ще могат да упражняват.
След това на няколко пъти съм водил диалог с железни структури. Искаха ни наем от 19 хиляди лв. на месец плюс консумативи. Ако не съм в неточност, и в случай че съм няма да доста огромна, това ни беше целият бюджет на месец.
В идващите 3 сезона първият тим играе мачове си в подготвителната зала до стадион " Локомотив " в парк Лаута. Клубът към този момент е ръководен от Атанас Даскалов. В него като вицепрезидент влиза и Илия Динков, който по-късно го заменя като президент. Сега от онази зала е останала единствено фасадата. Марица трансформира оборудването в дом за своята школа.
Първоначално концепцията на ръководителите беше да развиваме школа и по този начин направихме. През годините сме допускали неточности, само че като цяло школата работи добре. От тази година имаме доста нови експертите. В това число имаме и нов шеф. Надяваме се от ден на ден фрагменти да попадат в първия тим, само че това лишава време.
В годините Марица потвърждава, че не всичко става с доста пари. Доказателство е терафлекса в подготвителната зала. На тъкмо тази настилка се играят срещите на Олимпиадата в Лондон през 2012 година. С няколко телефонни диалога и договаряния след края на игрите Марица съумява да я купи за едвам 14 хиляди евро – към 6 пъти по-малко от пазарната цена.
Определено финансовата част не е за подценяване, само че малко по-вежно е да имаш и предпочитание да го направиш. Ние сме постигнали неща освен с пари. Има доста хора, които са подготвени да оказват помощ, стига да ги убедиш в това, което правиш и да ги накараш да се усеща малко по-специални. Голяма част от нещата не са свързани финансово. Не знам по какъв начин е в другите градове, само че в Пловдив хората оказват помощ.
Тук години наред първият тим и девойките от школата са съвсем всеки ден дружно и младите виждат образеца пред очите си. Постепенно Марица се трансформира в семейство. Пример по тази причина са легендата Цеца Тенева, която е треньор в школата, актуалният капитан на отбора Радосвета Тенева и щерка и Маги, която тренира в академията.
Всички, които работят в клуба, не го вършат принудително. Това има огромен принос за триумфите на нашия клуб. Никой не идва тук единствено, с цел да си вземе заплатата. Всеки изпитва в допълнение възприятие. Може би доста хора иска ми се смеят. Това е, което аз виждам.
Продължавайки да се развива като клуб, Марица среща нужда да смени ситуацията що се отнася до първия тим. Единствена опция тогава е зала " Олимпиада ", която дълги години преди този момент е неизползваема.
ХАЛАЧЕВ: " Нямаше къде да отидем да играем. Говорихме с хората, които я стопанисват и ние сме им признателни, тъй като те демонстрират почитание към нашия клуб. Все отново тук има седящи места, не е като на Лаута всичко пригодено. Залата е много по-голяма, няма разбъркване на потоците, а там състезатели, фенове и съдии влизаха от една врата. Тогава ни се струваше, че разликата е доста огромна. Сега, поради това, че играем в залата на Университета и Колодрума, поради че сме ходили и в доста други страни, тази зала е мъничка по отношение на останалите. Но тогава тя си изигра своята роля ".
ИВАН ПЕТКОВ: " Когато се преместихме тук, бяхме на по-различно равнище като организация и упоритости, действителни упоритости. А и тук ни е първият трофей. Марица слечели Купата на България. Тази зала ми подухва много приятни мемоари, свързани с трофея ".
Определено всички взеха насериозно нашия план. Не инцидентно се преместихме тук, тъй като ползата към нас стана по-голям. Повече хора започнаха да гледат нашите мачове, образува се ин фенклуб, което също е стадий от нашето развиване. Започнахме да привличаме състезателки, които не са от нашата школа, с цел да подвигаме равнището на тима.
Вече четвърти сезон Марица играе домакинските си мачове от женското състезание в залата на Пловдивския университет. За момента оборудването предлага условия, които дават отговор на равнището, достигнато от клуба.
Водихме доста дълги договаряния. Стигна се до решение и от 2014/2015 година си играем домакинските мачове в залата на Университета. Там играхме и в европейските шампионати. Една прелестна нова зала. Но в този момент като минаваме през залите аналогично си вършим равносметка и за развиването на нашия клуб. Как си почнал на Лаута, по-късно тя ти идва тясна, ползата става все по-голям.
През целия този път на компликации, упоритост, воля и фантазии Марица продължава да преследва все по-високи цели. За да доближи през тази година до най-големите. Треньорът Иван Петков и девойките му обаче не летят в облаците, тъй като в клуба има едно желязно предписание – постоянно има на следващия ден.
Да доста дълъг път, път който, какъв брой години станаха – 7, се опитваме да стигнем до това равнище. В последна сметка успехме. Трудното следва, същинското следва, там където би трябвало да се задържиш. За жал в живота постоянно има на следващия ден и напъните, които човек влага... в един миг изпитваш по-малко задоволство. Знаеш, че на следващия ден би трябвало да се трудиш даже повече, с цел да надграждаш. Да, това възприятие ни е познато. Усилията не престават.
Вижте още за това кои са архитектите на огромния триумф на маричанки в материала, излъчен в предаването " Златният гейм " по DIEMA SPORT.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ