Марио Хосен е един от най-ярките цигулари на своето поколение.

Марио Хосен е един от най-ярките цигулари на своето потомство. Роден е през 1971 година в Пловдив в забавно семейство – майката е българка, оперна певица, бащата – египтянин, оттова идва и екзотичната фамилия. Завършва музикалното учебно заведение в родния си град, след  което стартира едно огромно странствуване, което продължава и през днешния ден. Учил е и при Михаел Фришеншлагер, и при Руджиеро Ричи, и при Жерар Пуле, и при Ифра Нийман. Печели единствено няколко състезанието, само че извънредно значими – като този на една водеща австрийска банка, която му дава цигулката, на която свири и през днешния ден – изключителната G. B. Guadagnini от 1749. Създател е на оркестъра Camerata Orphica, почетен професор е в Нов български университет.

Широката аудитория свързва името на Марио Хосен първо с творчеството на Паганини, въпреки че репертоарът на цигуларя е извънредно необятен. Впечатляващо доказателство за това са двата български концерта, които извършва в два следващи сезона на Софийската филхармония – този на Марин Големинов през предишния, и този на Панчо Владигеров – в идния сезон. Но аналогията с Паганини не е инцидентна и през тази година на международния музикален пазар се появиха три диска, които са блестящо доказателство за връзката на Марио Хосен с музиката на великия италианец, само че и за водещото място, което заема като негов тълковник. „ The Spirit of Paganini ”  - под това име са обединени два диска с неиздадени и рядко изпълнявани произведения на композитора, освен това записани със Симфоничния оркестър на БНР под палката на Найден Тодоров; третият (наречен просто Паганини) пък е с първи осъществявания на истинските версии на някои от най-прочутите творби на Паганини, по този начин както го е изпълнявал самият той. Тук приказваме фактически за министър председатели! И трите диска са издадени от авторитетната компания Dynamic и зад тях се крие доста работа, както музикантска, по този начин и чисто изследователска. Ето какво описа Марио Хосен в утринното ни „ Радиокафе “:

„ За първи път се срещнах с истинските партитури на Паганини в библиотеката в Рим преди две години. Когато се докоснеш до живия почерк на създателя, ти получаваш напълно друго обръщение, напълно друго чувство за неговия метод на композиране. След това пристигна срещата с правнука на Паганини - Алберто де ла Пиани и с един от най-големите специалисти по творчеството на Паганини Данило Трифуни, последвана от покана от тяхна страна да направя тези записи и проучвания на партитурите на Паганини. Така с изключение на четирите първи осъществявания на произведения на Паганини в истинската версия, ние направихме и пет международни министър председатели като Primavera, Napoleon, Sonata Modimento Perpetu и още една пиеса, която има доста забавна история. Нарича се Religioza Introduzione i Campanella, която включва една от обичаните писеи на Паганини, известна на ценителите по целия свят като La Campanella (третата част на неговия втори цигулков концерт). Тук тя е сложена в подтекста на едно ново за нас произведение, което Паганини доста постоянно е изпълнявал и действително аз в този момент го преоткрих. “

Но не е ли необичайно, че има към момента незаписани творби на Паганини:

“Много съм благополучен, че аз се оказах последният тълковник, който има шансът да показа за първи път осем творби на Паганнини, които не са били нито записвани, нито изпълнявани. Тук и поставям и тези четири от неговите най-изпълнявани и известни произведения като Вариациите Палпити, Вещиците, Non piu mesta. Произведения, които самият Паганини непрекъснато е изпълнявал и по-късно 200 години поколения изпълнители-виртуози за интерпретирали, а на мен се падна достойнството да бъда първият човек, който ще получи покана да ги запише във Виена в истинската им версия. Основният проблем да се изпълнят те по този начин, както ги е свирел Паганини, е първо висшата компликация. Оригиналната версия е съвсем двойно по-трудна, с повече механически похвати, в сравнение с версиите, които познаваме. Освен това Паганини доста постоянно е правел един прийом, наречен скордатура, а точно - настройвал е цигулката с звук, звук и половина, от време на време и с терца по-високо. Това основава една радикално друга мелодичност във връзка с метода, по който прозвучават обертоновете, радикално друга атмосфера при концертно осъществяване. Това в действителност това беше едно огромно предизвикателство, тъй като сблъскването и преодоляването на тази нараснала компликация изисква доста повече посвещение, доста повече време и, въпреки това, търсене на верните механически средства ”.

Тези верни механически средства включват и специфични струни, които особено за този запис основава един от инженерите на водещата в света компания за струни. Марио Хосен има вяра, че театралният живот на всички тези произведения занапред следва и се надява, че доста цигулари ще се заинтересуват и ще се извърнат към истинските партитури. Немалко са триумфите и на учениците на Марио Хосен – четирима от тях станаха лауреати на един нов, " само че високостойностен конкурс във Виена на името на Антонио Вивалди в конкуренция със 71 цигулари от 16 страни ". Александър Зайранов и Виктория Маринова печелят първи награди в своите категории, други двама - Мартин Зайранов и Виктория Желева пък получават втори награди. Освен всичко изброено, Марио Хосен съумява още веднъж да провежда обичайна към този момент лятна музикална академия във Виена, която при започване на август събира млади музиканти от целия свят в столицата на музиката:

" Ние съчетаваме в едно фестивал и майсторски клас и в една креативна атмосфера младежите получават опция да свирят на разнообразни подиуми, като преди този момент вършат прочувствени контакти със свои връстници и, естествено, да попият познания от огромни имена в музиката. Тази година имахме 14 гост-професори и 90 студенти от 23 страни. Това беше деветото ни музикално виенско лято, следващата година ни чака празник. “

Самият Марио Хосен го чакат доста концерти из цяла Европа. Няма време за отмора, само че на него по този начин му харесва. Защото е роден да свири на сцена.