Марио Драги вече не е премиер на Италия и засега

Марио Драги към този момент не е министър председател на Италия и към този момент не е обявявал какви ще са бъдещите му " креативен проекти ". След една година, през септември генералният секретар на НАТО, норвежецът Йенс Столтенберг ще се отдръпна от високопоставения пост, с цел да поеме управлението на норвежката централна банка. Като се навържат тези две събития, се стига до въпроса дали Марио Драги няма да е идващият общоприет секретар на алианса, разясняват италиански медии.
Още по темата
Шансовете за това са огромни. Драги е много непосредствен с френския президент Еманюел Макрон, а Франция е една от значимите страни в Алианса, написа Българска телеграфна агенция. Макрон и Драги бяха част от групата европейски водачи, посетили групово Киев през юни и уверили Украйна в вероятността й за еврочленство. В последно време Макрон не престава да показва уважението си към Драги. Той го направи, откакто Драги разгласи, че подава оставка през юли, след това откакто Драги публично напусна поста си преди седмица и за министър председател на Италия бе одобрена лидерката на " Италиански братя " Джорджа Мелони.

Когато Макрон пристигна в Рим за присъединяване в конференция, отдадена на мира, той се видя с Драги. По време на същата аудиенция в Рим Макрон се срещна персонално и с Мелони. А преди към 15 дни френският президент е вечерял с Драги в Париж. По време на тази частна вечеря се е обсъждала точно опцията Драги да се кандидатира за общоприет секретар на НАТО, споделят осведомени източници, представени от " РАИ Нюз ".

Кулминацията на околните връзки сред Макрон и Драги беше подписването предходната година на Договора от Куиринале за засилено френско-италианско съдействие по образеца на Елисейския контракт, утвърдил засиленото френско-германско съдействие преди 60 години.

Евентуална кандидатура на Драги за общоприет секретар на НАТО би била подкрепена и от Германия, тъй като Драги поддържаше положителни връзки и с Берлин, до момента в който беше министър председател на Италия, а в предишното и началник на Европейската централна банка.

Кандидатурата му би била подкрепена и от страни от Средиземноморския район, като Испания и Португалия, тъй като тя ще даде опция на региона за изпъкне още повече, откакто посланик номер едно на Европейски Съюз е испанецът Жозеп Борел, а общоприет секретар на Организация на обединените нации е португалецът Антониу Гутериш.

Очаква се Драги да получи и поддръжка от Вашингтон, в случай че реши да се кандидатира. Причината за това се корени в заричане, обещано от американския президент Барак Обама на предходния италиански президент Джорджо Наполитано, когато италианският претендент за началник на НАТО - някогашният външен министър на Италия Франко Фратини, в последна сметка изгуби конкуренцията от датчанина Андерс Фог Расмусен, показва " РАИ нюз ". Тогава точно Наполитано настоял пред Обама Италия да бъде обезщетена поради това, че е изгубила борбата. Очаква се в този момент Вашингтон да си спомни за този случай и за поетия ангажимент.

Освен че се употребява с добра известност на интернационалната сцена, като общоприет секретар на НАТО Драги би бил потребен и с това, че би попречил на Италия да се отклонява от евроатлантизма. Сега отпред на страната е държавно управление, в което главният съставен елемент - партията на Мелони, застава против Русия, поддържа евроатлантизма и Украйна и предизвестява за рисковете, идващи от Китай. Докато нейните съдружници в държавното управление - Силвио Берлускони и Матео Салвини към момента вършат проруски мнения. Това точно поражда безпокойствие какво ще предприеме Италия. А също така обещанията на Мелони, че в интернационалните договаряния тя ще слага ползите на Италия преди всичко, също пораждат терзания в интернационалната общественост. Ако отпред на водеща интернационална организация, каквато е Алиансът, е италианецът Драги, Рим надали би се изкушил от проруски или прекомерно националистически или суверенистки отклонения, считат поддръжници на концепцията някогашният министър председател на Италия да стане общоприет секретар на НАТО.

В самата Италия за поста на общоприет секретар на алианса упоритости биха могли да заявят и още двама някогашни министър председатели - демократът Енрико Лета и центристът Матео Ренци, само че също и някогашният посланик номер едно на Европейски Съюз Федерика Могерини, показва " РАИ нюз ".

Ако нито един италианец не реши да се кандидатира за висшия пост в НАТО, то за възможни претенденти се показват две британки - някогашната премиерка Тереза Мей и някогашният посланик номер едно на Европейски Съюз Катрин Аштън. Ако една от двете британки стане общоприет секретар, това би вдигнало рейтинга на английските лидерки, откакто той бе безславно намален от мимолетния престой на консерваторката Лиз Тръс на английския премиерки пост и от недалновидните й решения, довели до оставката й единствено след шест седмици на власт.

Ако страните от Алианса желаят обезателно жена да е отпред на НАТО, те могат да изберат и някоя дама от прилежащи на Москва страни - Литва, Латвия или Естония. Тук подобаваща кандидатка би била някогашната литовска президентка Далия Грибаускайте, известна с твърдата си реторика против Москва. Подобен избор би изпратил мълчалив и явен сигнал на Русия.

Досега жена не е била отпред на военния Алианс, макар че в редица негови страни членки дами са били или са министърки на защитата. А от позиция на националността най-вече генерални секретари са имали Англия ( Хастингс Лайънел Исмей, Питър Карингтън, Джордж Робъртсън) и Нидерландия (Пол-Анри Спаак, Йозеф Лунс и Яп де Хоп Схефер). Някои включват в тази ранглиста и Италия. Но тя е имала в полза на истината един общоприет секретар - Манлио Брозио (от 1964 до 1971 г.) и двама заместник-генерални секретари - Серджо Баланцино и Алесандро Минуто Рицо, които за по няколко месеца са изпълнявали функционалностите на общоприет секретар на НАТО през 90-те години на предишния век и при започване на 21 век.