Новото лице на bTV Марина Цекова пред Dir.bg: Журналистиката е отговорност
Марина Цекова е едно от най-разпознаваемите лица в българската ТВ публицистика. Завършила е Немската гимназия в София, след което в Берлин учи Публицистика и връзка и Филмови науки, като приключва и магистратура Медии и политически връзки още веднъж в немската столица. Прави и медийни специализации и лидерски тренинги в целия свят, в това число и като част от мрежата на World Press Institute в Съединени американски щати. Повод да приказваме с нея е фактът, че тя към този момент е част от екипа на bTV и ще е лицето на следобедните и късни излъчвания вести.
- Марина, към този момент два месеца си част от нюзрума на bTV. Как те посрещна екипът и привикна ли с новата среда?
- Започнах работа в bTV в нови за малкия екран времена. Като прибавя към това и моето ново професионално време, началото се извърши с повече страсти от предстоящото. Но животът ме е научил, че в интервали на неспокойствие, човешкото си проправя път най-убедително. Много сътрудници ми подадоха ръка и я държат до през днешния ден. Благодарна съм им за това.
Смисълът на журналистическото предопределение е идентичен, без значение къде работиш. Но в bTV високите професионални стандарти крачат паралелно с новите технологии. Така че, по линия на нововъведенията, към момента привиквам.
Снимка: Росен Илиев
- Професионалният ти път стартира като стажант, по-късно кореспондент - до водещ и продуцент. Къде обаче се чувстваш в свои води и какво още искаш да постигнеш в специалността?
- Всяка една професионална роля е носила смисъл в другите стадии от живота ми. Радвам се, че съм почнала от първото ходило и през годините, че съм получавала опцията да опитам и нови неща. Продължавам да имам вяра обаче, че същинският смисъл на специалността носят хората с микрофон в ръка и увереност да задават точните въпроси. Така че, с изключение на воденето на вести, си давам обещание, че ще фотографирам повече. Вече приготвям няколко материала, които феновете ще видят скоро.
- Имаш ли желан сектор и излизаш ли постоянно от зоната си на комфорт?
- Нямам зона на комфорт. А и не бих си разрешила да имам, тъй като прекомерната убеденост успива. Колкото и добре да си мислиш, че си се подготвил, постоянно нещо може да те изненада. Не рядко се и случва. Затова обичам да се колебая.
- Отразявала си митинги, терористични актове; правила си следствия по редица тежки тематики - имало ли е миг, в който ти е било мъчно да приказваш?
- Журналистиката е отговорност. Жертваш персоналния си комфорт в името на информацията, която би трябвало да поднесеш. Понякога обаче ми е било мъчно да избера верните думи. Особено, когато от тях зависи нечие бъдеще. Правила съм доста репортажи за деца в потребност. От метода, по който ще наподобява и звучи този материал, може да зависи триумфът или несполуката на нечия персонална борба. Тези репортажи са ми най-трудни, само че в никакъв случай не бих се отказала от тях.
Снимка: Росен Илиев
- Светът се трансформира, новините също. Помагат или вредят съгласно теб обществените мрежи на публицистите и на информираността на обществото?
- Социалните мрежи нямат нужните регулаторни механизми, с цел да бъдат одобрявани за медия, на която да вярваш безусловно. Могат да бъдат незаместим източник на информация, само че единствено тогава, когато се употребяват умно. Изисква изпитание да откриеш кои са каналите, на които можеш да вярваш, с цел да не бъдеш измамен и отчаян. За момента това е място, където всеки схваща от всичко, само че никой не носи отговорност за нищо. Предвид лавината от подправени вести в мрежите построяването на филтър при потреблението им е единственият метод за осведомително оцеляване.
- Съпругът ти - Златимир Йочев, също е известно телевизионно лице, а след броени дни двамата ще сте сътрудници в нюзрума на bTV. Защо съгласно теб Антон Хекимян видя точно в него най-подходящия водещ на утринния блок на bTV?
- Аз съм най-неподходящият човек да отговори на този въпрос. За мен Злати е бил и ще бъде най-хубавият. Може би, от тази позиция, не съм сюрпризирана от решението на Антон Хекимян. Но аз съм предубедена. (усмихва се)
- Изглежда, че той ще е ранната птица в фамилията, а ти - късната. Възможно ли е постигането на баланс сред персоналното и професионалното при режим като вашия?
- Ние живеем в тази действителност от много време и се оправяме благодарение на фамилиите ни. Той се прибира към обед, а аз излизам в късния следобяд, тъй че имаме дълги часове дружно. Не е елементарно, само че и двамата доста се стараем да открием своя баланс. Той е резултат от събитията, само че и от доста усърдие, работа и от време на време - жертви от наша страна. За благополучие сме възпитани в никакъв случай да не одобряваме фамилията си като даденост и се стремим то в никакъв случай да не се трансформира в такова.
- Преди две години се появи дъщеричката ви Тамара. За разлика от множеството дами, чието всекидневие минава под светлините на прожекторите, ти избра да останеш до нея допустимо най-дълго преди още веднъж да се върнеш към работния график. Кое предопредели това решение?
- Работата и тя в никакъв случай не могат да се приближат като полезност в моя живот. Тамара е всичко и с изключение на обичта ми към нея, тя заслужава и максимума от моето време. Бях решила, че ще се върна на работа тогава, когато тя е подготвена да премине в идващия стадий от живота си. Тръгна с наслада на ясла, където и до през днешния ден върви с голямо наслаждение. Никоя майка не трябва да е единствен другар на детето си. Много ми липсва нашето време, само че виждам, че е за положително - за мен, само че най-много за нея.
Снимка: bTV Media Group
- Как промени живота ти пандемията? И мъчно ли се отглежда и възпитава малко дете в обстановка като днешната?
- Тамара е още прекомерно дребна, с цел да разбере смяната в света към нас. По време на първото затваряне, с нея и Злати прекарахме дълги дни дружно у дома. Това бяха скъпи взаимни мигове, които в забързания ни живот другояче мъчно бихме могли да си позволим. В този смисъл пандемията ни взе, само че и ни даде доста.
Признавам, че не бих желала тя да схваща за настоящите правила на новото време. Не желая да я е боязън да поддържа връзка, да допира околните си хора, да пътува. Надявам се, че светът ще е различен, когато е задоволително огромна, с цел да прави разликата.
- Завършила си висшето си обучение в Германия и си била част от екипа на " Дойче веле ". Защо избра да се върнеш в България и съжалявала ли си в миналото, че си поела по противоположния път?
- Времето и образованието ми в Берлин са едни от най-ценните ми прекарвания до момента. Животът там ме научи на независимост, каквато в България не е напълно на мода. Това чувство доста ми липсва. Но имам вяра, че страната ни се нуждае от хора, които желаят да трансформират. И всеки един човек, който избира да живее тук, е от голяма важност. За мен беше доста значимо и да съм покрай родителите си. Имаме потребност един от различен и никоя специалност не си коства жертвата да остаряваш самичък.
Снимка: bTV Media Group
- Трудно ли направи първите си стъпки в публицистиката у нас? Някой подаде ли ти ръка първоначално? Имаш ли близки другари и учители в специалността?
- Началото ми не беше елементарно или по-скоро не беше това, което чаках. Много желаех да работя като кореспондент, само че след два бакалавъра, един магистър и три стажа в Германия, се оказа, че на пръв взор тук няма доста благоприятни условия за мен. Но аз бях твърдо решена, че най-малко желая да опитам. Започнах изначало. Кандидатствах за стаж, утвърдиха ме и по този начин до през днешния ден. Има хора, които с наслада назовавам другари, а преподавател ми е всеки един сътрудник. Независимо дали сме в един нюзрум, или не.
- Свикнала си да бъдеш от другата страна на микрофона. Как се чувстваш, когато се постанова вместо да питаш, да отговаряш?
- Предпочитам да запитвам. Водя се от убеждението, че човек би трябвало да приказва с работата си, а не с истории от персоналния си живот. Но съзнавам, че въпросите към мен до известна степен също са част от специалността. Нормално е хората да се вълнуват от живота на тези, които всеки ден влизат в домовете им през екрана. Но това прави отговорността още по-голяма.
Снимка: Росен Илиев
- Какво си носиш у дома след работа - стрес или вдъхновяващи истории, които да споделяш с обичаните си хора?
- Стремежът ми е, доколкото мога, да оставям работата си пред вратата. Не съумявам постоянно, тъй като в нашата специалност новините са не просто за информация, те са условие. Но у дома извънредно рядко гледаме телевизия, опитваме се да държим и детето си надалеч от нашите компликации и от тв приемника. Давам прекомерно доста от себе си за тази работа. Вкъщи е мястото, където си напомням за какво го върша.
- Познаваш усета на известността - по-скоро сладостен или горчив е той?
- Не мисля по този въпрос. Живея живота си както преди. Разбирам вълнението на хората, които демонстрират, че се познаваме отнякъде. Все отново постоянно гостувам, въпреки и през тв приемника, в най-личното им пространство. Подхождам с внимание към мислите им, въпреки и от време на време да не мога да успокоя всичките им паники.
- Във вените ти тече 4 типа кръв. Чувстваш ли, че някой от тях доминира и в случай че можеше да избираш, би ли предпочела различен?
- Трябвало е да се родя в Киев, само че поради повредата в Чернобил фамилията ми по неотложност се мести тук. Съдбата е отредила да се родя в България. На по-късен стадий сама избрах да продължа живота си тук. Отстоявам това решение всеки ден. Живяла съм и в Украйна, а в Унгария съм била десетки пъти. Чешката ми страна към този момент е догонваща в класацията. Обичам и четирите части от този фамилен пъзел, тъй като те носят загатна за хора, които към този момент не са измежду нас.
Коя е Марина Цекова
Медиен опит Марина Цекова натрупа в Deutsche Welle в Бон, в БНР, сп. L " europeo и други, а магията на малкия екран открива през 2011 като стажант в публицистичното предаване " Панорама ", след което и като кореспондент, водещ и продуцент в Нова Телевизия. Тя се причислява към bTV Новините през 2020 с убеденост, че опитът и мощното ѝ наличие на екран ще допринесат още повече за одобряване на лидерската роля на редакцията с най-голямо доверие в България.
През 2018 Марина Цекова получава премия за Качествена и справедлива ТВ публицистика на сп. Business Lady. Носител е и на специфичната премия на медийния фестивал " Българска Европа " през 2016, както и на " Светове и цветове " през 2015. Същата година е отличена и от Българската търговско-промишлена палата за обективно отразяване на проблемите на бизнеса в страната, получава и наградата " Мис ТВ сексапил ". През пролетта на 2014 Марина Цекова е удостоена и с признанието " Достойните българи " на вестник " 24 часа ".
Марина е създател на редица материали, които в последните години развълнуваха телевизионните фенове - журналистически следствия за търговията с деца на черно и схеми за платен избор по време на локални и парламентарни избори, материали за ужаса на най-страшния концентрационен лагер Аушвиц. Марина е отразявала терористичните офанзиви в Берлин, Кьолн и Истанбул, денят на гнева в Йерусалим и Западния Бряг. Отразявала е финансовата рецесия в Гърция и всеобщите митинги в Румъния.
- Марина, към този момент два месеца си част от нюзрума на bTV. Как те посрещна екипът и привикна ли с новата среда?
- Започнах работа в bTV в нови за малкия екран времена. Като прибавя към това и моето ново професионално време, началото се извърши с повече страсти от предстоящото. Но животът ме е научил, че в интервали на неспокойствие, човешкото си проправя път най-убедително. Много сътрудници ми подадоха ръка и я държат до през днешния ден. Благодарна съм им за това.
Смисълът на журналистическото предопределение е идентичен, без значение къде работиш. Но в bTV високите професионални стандарти крачат паралелно с новите технологии. Така че, по линия на нововъведенията, към момента привиквам.
Снимка: Росен Илиев - Професионалният ти път стартира като стажант, по-късно кореспондент - до водещ и продуцент. Къде обаче се чувстваш в свои води и какво още искаш да постигнеш в специалността?
- Всяка една професионална роля е носила смисъл в другите стадии от живота ми. Радвам се, че съм почнала от първото ходило и през годините, че съм получавала опцията да опитам и нови неща. Продължавам да имам вяра обаче, че същинският смисъл на специалността носят хората с микрофон в ръка и увереност да задават точните въпроси. Така че, с изключение на воденето на вести, си давам обещание, че ще фотографирам повече. Вече приготвям няколко материала, които феновете ще видят скоро.
- Имаш ли желан сектор и излизаш ли постоянно от зоната си на комфорт?
- Нямам зона на комфорт. А и не бих си разрешила да имам, тъй като прекомерната убеденост успива. Колкото и добре да си мислиш, че си се подготвил, постоянно нещо може да те изненада. Не рядко се и случва. Затова обичам да се колебая.
- Отразявала си митинги, терористични актове; правила си следствия по редица тежки тематики - имало ли е миг, в който ти е било мъчно да приказваш?
- Журналистиката е отговорност. Жертваш персоналния си комфорт в името на информацията, която би трябвало да поднесеш. Понякога обаче ми е било мъчно да избера верните думи. Особено, когато от тях зависи нечие бъдеще. Правила съм доста репортажи за деца в потребност. От метода, по който ще наподобява и звучи този материал, може да зависи триумфът или несполуката на нечия персонална борба. Тези репортажи са ми най-трудни, само че в никакъв случай не бих се отказала от тях.
Снимка: Росен Илиев - Светът се трансформира, новините също. Помагат или вредят съгласно теб обществените мрежи на публицистите и на информираността на обществото?
- Социалните мрежи нямат нужните регулаторни механизми, с цел да бъдат одобрявани за медия, на която да вярваш безусловно. Могат да бъдат незаместим източник на информация, само че единствено тогава, когато се употребяват умно. Изисква изпитание да откриеш кои са каналите, на които можеш да вярваш, с цел да не бъдеш измамен и отчаян. За момента това е място, където всеки схваща от всичко, само че никой не носи отговорност за нищо. Предвид лавината от подправени вести в мрежите построяването на филтър при потреблението им е единственият метод за осведомително оцеляване.
- Съпругът ти - Златимир Йочев, също е известно телевизионно лице, а след броени дни двамата ще сте сътрудници в нюзрума на bTV. Защо съгласно теб Антон Хекимян видя точно в него най-подходящия водещ на утринния блок на bTV?
- Аз съм най-неподходящият човек да отговори на този въпрос. За мен Злати е бил и ще бъде най-хубавият. Може би, от тази позиция, не съм сюрпризирана от решението на Антон Хекимян. Но аз съм предубедена. (усмихва се)
- Изглежда, че той ще е ранната птица в фамилията, а ти - късната. Възможно ли е постигането на баланс сред персоналното и професионалното при режим като вашия?
- Ние живеем в тази действителност от много време и се оправяме благодарение на фамилиите ни. Той се прибира към обед, а аз излизам в късния следобяд, тъй че имаме дълги часове дружно. Не е елементарно, само че и двамата доста се стараем да открием своя баланс. Той е резултат от събитията, само че и от доста усърдие, работа и от време на време - жертви от наша страна. За благополучие сме възпитани в никакъв случай да не одобряваме фамилията си като даденост и се стремим то в никакъв случай да не се трансформира в такова.
- Преди две години се появи дъщеричката ви Тамара. За разлика от множеството дами, чието всекидневие минава под светлините на прожекторите, ти избра да останеш до нея допустимо най-дълго преди още веднъж да се върнеш към работния график. Кое предопредели това решение?
- Работата и тя в никакъв случай не могат да се приближат като полезност в моя живот. Тамара е всичко и с изключение на обичта ми към нея, тя заслужава и максимума от моето време. Бях решила, че ще се върна на работа тогава, когато тя е подготвена да премине в идващия стадий от живота си. Тръгна с наслада на ясла, където и до през днешния ден върви с голямо наслаждение. Никоя майка не трябва да е единствен другар на детето си. Много ми липсва нашето време, само че виждам, че е за положително - за мен, само че най-много за нея.
Снимка: bTV Media Group - Как промени живота ти пандемията? И мъчно ли се отглежда и възпитава малко дете в обстановка като днешната?
- Тамара е още прекомерно дребна, с цел да разбере смяната в света към нас. По време на първото затваряне, с нея и Злати прекарахме дълги дни дружно у дома. Това бяха скъпи взаимни мигове, които в забързания ни живот другояче мъчно бихме могли да си позволим. В този смисъл пандемията ни взе, само че и ни даде доста.
Признавам, че не бих желала тя да схваща за настоящите правила на новото време. Не желая да я е боязън да поддържа връзка, да допира околните си хора, да пътува. Надявам се, че светът ще е различен, когато е задоволително огромна, с цел да прави разликата.
- Завършила си висшето си обучение в Германия и си била част от екипа на " Дойче веле ". Защо избра да се върнеш в България и съжалявала ли си в миналото, че си поела по противоположния път?
- Времето и образованието ми в Берлин са едни от най-ценните ми прекарвания до момента. Животът там ме научи на независимост, каквато в България не е напълно на мода. Това чувство доста ми липсва. Но имам вяра, че страната ни се нуждае от хора, които желаят да трансформират. И всеки един човек, който избира да живее тук, е от голяма важност. За мен беше доста значимо и да съм покрай родителите си. Имаме потребност един от различен и никоя специалност не си коства жертвата да остаряваш самичък.
Снимка: bTV Media Group - Трудно ли направи първите си стъпки в публицистиката у нас? Някой подаде ли ти ръка първоначално? Имаш ли близки другари и учители в специалността?
- Началото ми не беше елементарно или по-скоро не беше това, което чаках. Много желаех да работя като кореспондент, само че след два бакалавъра, един магистър и три стажа в Германия, се оказа, че на пръв взор тук няма доста благоприятни условия за мен. Но аз бях твърдо решена, че най-малко желая да опитам. Започнах изначало. Кандидатствах за стаж, утвърдиха ме и по този начин до през днешния ден. Има хора, които с наслада назовавам другари, а преподавател ми е всеки един сътрудник. Независимо дали сме в един нюзрум, или не.
- Свикнала си да бъдеш от другата страна на микрофона. Как се чувстваш, когато се постанова вместо да питаш, да отговаряш?
- Предпочитам да запитвам. Водя се от убеждението, че човек би трябвало да приказва с работата си, а не с истории от персоналния си живот. Но съзнавам, че въпросите към мен до известна степен също са част от специалността. Нормално е хората да се вълнуват от живота на тези, които всеки ден влизат в домовете им през екрана. Но това прави отговорността още по-голяма.
Снимка: Росен Илиев - Какво си носиш у дома след работа - стрес или вдъхновяващи истории, които да споделяш с обичаните си хора?
- Стремежът ми е, доколкото мога, да оставям работата си пред вратата. Не съумявам постоянно, тъй като в нашата специалност новините са не просто за информация, те са условие. Но у дома извънредно рядко гледаме телевизия, опитваме се да държим и детето си надалеч от нашите компликации и от тв приемника. Давам прекомерно доста от себе си за тази работа. Вкъщи е мястото, където си напомням за какво го върша.
- Познаваш усета на известността - по-скоро сладостен или горчив е той?
- Не мисля по този въпрос. Живея живота си както преди. Разбирам вълнението на хората, които демонстрират, че се познаваме отнякъде. Все отново постоянно гостувам, въпреки и през тв приемника, в най-личното им пространство. Подхождам с внимание към мислите им, въпреки и от време на време да не мога да успокоя всичките им паники.
- Във вените ти тече 4 типа кръв. Чувстваш ли, че някой от тях доминира и в случай че можеше да избираш, би ли предпочела различен?
- Трябвало е да се родя в Киев, само че поради повредата в Чернобил фамилията ми по неотложност се мести тук. Съдбата е отредила да се родя в България. На по-късен стадий сама избрах да продължа живота си тук. Отстоявам това решение всеки ден. Живяла съм и в Украйна, а в Унгария съм била десетки пъти. Чешката ми страна към този момент е догонваща в класацията. Обичам и четирите части от този фамилен пъзел, тъй като те носят загатна за хора, които към този момент не са измежду нас.
Коя е Марина Цекова
Медиен опит Марина Цекова натрупа в Deutsche Welle в Бон, в БНР, сп. L " europeo и други, а магията на малкия екран открива през 2011 като стажант в публицистичното предаване " Панорама ", след което и като кореспондент, водещ и продуцент в Нова Телевизия. Тя се причислява към bTV Новините през 2020 с убеденост, че опитът и мощното ѝ наличие на екран ще допринесат още повече за одобряване на лидерската роля на редакцията с най-голямо доверие в България.
През 2018 Марина Цекова получава премия за Качествена и справедлива ТВ публицистика на сп. Business Lady. Носител е и на специфичната премия на медийния фестивал " Българска Европа " през 2016, както и на " Светове и цветове " през 2015. Същата година е отличена и от Българската търговско-промишлена палата за обективно отразяване на проблемите на бизнеса в страната, получава и наградата " Мис ТВ сексапил ". През пролетта на 2014 Марина Цекова е удостоена и с признанието " Достойните българи " на вестник " 24 часа ".
Марина е създател на редица материали, които в последните години развълнуваха телевизионните фенове - журналистически следствия за търговията с деца на черно и схеми за платен избор по време на локални и парламентарни избори, материали за ужаса на най-страшния концентрационен лагер Аушвиц. Марина е отразявала терористичните офанзиви в Берлин, Кьолн и Истанбул, денят на гнева в Йерусалим и Западния Бряг. Отразявала е финансовата рецесия в Гърция и всеобщите митинги в Румъния.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ