Марина Тодорова е слухово-речеви терапевт и майка на две прекрасни

Марина Тодорова е слухово-речеви терапевт и майка на две прелестни момчета - Васи и Бобо. За нея работата с деца е задача, отговорност и предопределение. Марина има вяра, че играта е най-прекият път към всяко дете, а родителите са нейни най-верни сътрудници. В този материал особено за нас тя споделя за това по какъв начин прекарва празниците със своите момчета и ни предлага няколко хрумвания за игри, които развиват речта на децата и са превъзходен мотив за развлечение и творчество за цялото семейство.

" Васи: Бобо, спомняш ли си, когато се събудихме и видяхме стъпките на Дядо Коледа в коридора? Спомняш ли си какъв брой сюрпризирани бяхме и по какъв начин започнахме да търсим подаръците, които ни е оставил под елхата?

Бобо: Да, припомням си. Беше доста вълнуващо.

Васи: А спомняш ли си подаръците?

Бобо: Не, не ги помня. Помня, че бяха красиво опаковани и по какъв начин по-късно през целия ден прекарахме дружно, мама и баща не бързаха за работа, имахме време за книжки, коледни филми, парещ шоколад и доста игри. "
Станах скришен очевидец на този диалог сред моите момчета няколко седмици след Коледа предходната година и диалогът им ме просълзи. Още един път ме накараха да се замисля, че не са значими материалните неща, които им осигуряваме, а страстите, които им носим с постъпките си.

Ето че още веднъж е краят на годината и във въздуха се усеща това чудо, което е с мирис на портокали, усет на шоколад и чувство за фамилен уют. Не е загадка за никого, че Коледа е най-магичното време от годината. Тогава всички имаме потребност да сътворяваме добрини повече от всеки път и да имаме вяра в чудеса – като деца. Най-специалната част от празничните дни се крие в това, че ги прекарваме дружно и сътворяваме мемоари, които ще останат за дълго в съзнанието ни.

В моето семейство имаме традиция да сътворяваме специфични моменти на децата през целия декември. Подготвям дребни подаръчета, които нормално са дребни, само че изпълнени с любов и грижливо опаковани. Изборът ми за дребни подаръчета нормално е от Lidl, защото е доста покрай нас и цялото семейство обичаме да пазарим там. Сред изненадите са топъл шоколад, коледно лакомство, коледи чорапки или книжки, а усмивките на лицата на момчетата не слизат, когато открият дребна изненада под елхата. През целия месец създаваме приложения, картички, които оставяме на елхата като подарък за Дядо Коледа и джуджетата. По този метод като се изключи че си сътворяваме позитивни страсти и мотиви за наслада, насърчаваме децата да имат вяра в положителното и в чудеса.

Споделеното внимание, което си подаряваме взаимно, има удобно въздействие върху връзките, които построяваме с децата си. Най-ефективният метод да успеем да създадем доверителна връзка с тях е, когато целеустремено, усърдно и търпеливо се опитваме да поддържаме връзка, да ги изслушваме и разбираме.

Ще си разреша да предложа няколко игри, с които да изкарате времето вкъщи качествено и прелестно.

Игра 1: Да украсим елхата

Поставяме лист с нарисувани елхи (толкова, колкото прецените сами). Даваме напътствие, че ще „ украсим “ първата елха с играчки, които са направени от дърво и чакаме детето да стартира да изброява колкото се може повече играчки, които са от дървен материал.

Съвет: Може да ги рисувате върху елхата или да ги изписвате с думи.

Втората елха ще украсим с играчки, които са направени от стъкло, третата с играчки, които са единствено в червен и зелен цвят, а четвъртата ще украсим с играчки, които стартират със тон „ К “.

Целта на тази игра е детето да изброява разнообразни думи, да развива речта си и да насърчим неговото въображение.

Игра 2: Довърши израза

Родителят споделя разнообразни епитети на детето, а от него чака да довърши израза. Например – снежна..., красива...., златна...., споделена...., специфична...., ухаеща... и така нататък

Игра 3: Какво ще стане, в случай че...?

С тази игра имаме една съществена цел и тя е детето да поддържа връзка без терзание, да споделя и най-смелите си хрумвания и да усеща, че може да има цялостно доверие на родителя си. Примерите, които можем да дадем са разнородни, само че в тази ситуация избираме те да бъдат свързани с празничното време. Например – какво ще стане, в случай че Дядо Коледа се успи в Коледната нощ? Какво ще стане, в случай че джуджетата се уморят и решат да си починат няколко дни? Какво ще стане, в случай че на Коледа решиш да подариш подаръците си на друго дете (като в коледния филм на Lidl, )?

Времето, което прекарваме на килима в стаята на детето, има извънредно значима роля върху цялостното му развиване. То му дава убеденост, че неговите мисли и усеща са уважeни, чути и зачетени. Времето, даже и 15 минути дневно , би трябвало да бъде напълно споделено и да сме единствено с детето – без екрани, без готвене, без задания, без бързане. Можем да играем с децата по разнообразни способи. Играта е форма на другарство, форма на интеракция, дава ни опция да се върнем още веднъж в детските си години и още веднъж да преживеем всичко, само че този път с най-хубавата компания – нашите лични малчугани.

Обичам да бъдем фамилно на Коледа и замесвам всички в това – дружно да приготвим трапезата, да пазарим продуктите, да опаковаме подаръците. Така оставям спомен у децата, че Коледа не е веществен подарък, а внимание и споделеност. Децата ще запомнят страстите, които сме ги предиздвикали да изпитат и усетят, няма да помнят точните ни думи, възпитателни способи или дарове, а метода, по който сме ги предиздвикали да се почувстват. Ще запомнят усмивката ни, ще запомнят, че сме били дейни участници в живота им, ще помнят миговете с нас и безкрайните следобеди с чаша гореща напитка, коледни чорапи и разказни истории.

Какво по-подходящо време за това от дните към Коледа!