Марина Сивенова едва навлезе във 20-те си години, най-младият член

Марина Сивенова едвам навлезе във 20-те си години, най-младият член на екипа на " Булевард България ". Тя беше фотографът и индивидът, който направи основните моменти от Sofia Open налични за почитателите ни в обществените мрежи. Снимката й на Яник Синер обиколи медиите. Марина споделя и усещанията си от шампионата от първо лице.

Една неделя, два финала, две планети. Последната седмица на септември бе нажежена до алено от политически пристрастености и социологически сметки, с цел да настъпи кулминационната точка във втория ден на октомври. Паралелно София бе хазаин на интернационалния шампионат Sofia Open с едни от най-големите звезди в мъжкия тенис, измежду които и първата ни ракета Григор Димитров.

Не ме разбирайте неправилно. Отидох да гласоподавам в неделя, когато беше и финалът на шампионата. Но до момента в който мнозина са на планетата на изборите, аз още слизам от планетата на тениса.

Имах достойнството да фотографирам Sofia Open за най-големия уебсайт, отдаден на този спорт у нас -

Фотографите стават очевидци на доста неща. От близо. Кое хващат и кое не към този момент е различен въпрос. Между това да гледаш и да виждаш също има разлика, само че дано се придържаме към това, което следва.

Следват тояги. На непознат тил.


15 тояги

На 25-и септември за първи път видях Григор Димитров онлайн - в деня на първата му конференция у нас от пет години насам.

Първата ни ракета седеше на 4 метра от мен, а в погледа му се четеше вяра, неспокойствие и изглеждаше, че му е прелестно. Чудех се какво ли му минава през главата, дали, въпреки че споделя, че се усеща доста добре тук, не му е някак непознато поради цялото време, което прекарва в чужбина. Почти не сваляше усмивка от лицето си и оглеждаше деликатно стаята, цялостна с кореспонденти, преди да стартират въпросите.

30 тояги

Три дни по-късно, в сряда - 27 септември, Димитров, който е притежател на купата от 2017 година, стартира присъединяване си в шампионата. Мач първи. Това несъмнено бе денят, в който ‘‘Арена Армеец “ бе най-пълна!

Привечер по време на дуела летвата и упованията са вдигнати високо. Енергията в залата е тежка. Публиката - колкото подкрепяща, толкоз и неуважителна. Нали знаете, пътят към пъкъла е посеян с положителни планове.

40 тояги

В тениса по време на разигравания би трябвало да се пази цялостна тишина и да се стои неподвижно - най-малко подобен е етикетът в този тънък спорт. По време на мачовете на останалите играчи правилото се спазваше на 90%. Но не и на мача на Григор Димитров. Тогава - съгласно всеобщия клиент на събитието в София, е времето, в което викаш, пляскаш и скачаш, когато ти пристигна. Крещиш „ Мачкай, Гришо! “, когато Гришо би трябвало да бие сервис и единствено това му липсва.

Представям си, че колкото и да се абстрахираш от публиката, колкото и да се допуска, че си привикнал и можеш да играеш качествено във всякаква конюнктура и звук, няма по какъв начин виковете да ти минават около ушите. Ти си първата ракета на България, идваш отворен за българските почитатели и подготвен да се потопиш в прекарването. Но не чуваш такива неща от феновете в чужбина. Дори да чуваше, нямаше да е на родния ти език и в страната, която представляваш.