Марина Шидеров, БАСКОМ: С Business Tree подаваме ръка на всеки бизнес да се дигитализира
Марина Шидеров е притежател и шеф на компания за потребителско наличие. От няколко месеца е член на УС на БАСКОМ. По време на срещите си с представители на разнообразни бизнеси вижда какъв брой огромна спънка е неналичието на осведоменост измежду промишленостите за напредъка им във връзка с навлизането на цифровите технологии в стопанската система и обществото. Показател, съгласно който сме на 26-о място от 27 страни в Европейски Съюз. Така се ражда концепцията за плана Business Tree. Решава самодейността да носи това име, тъй като преглежда ИТ бранша като дърво и дирек, който свързва всички останали браншове на стопанската система.
„ Успешният бизнес е контакти, контакти и още веднъж контакти. Нашата цел е да създадем едно самобитно родословие с всички браншове, да създадем една жива екосистема, която си поддържа връзка, несъмнено, изслушва се и в същото време споделя всички проблеми и намира решения за тях “, споделя Шидеров, която управлява Fram Creative Solutions.
Пред ФАКТИ тя описа за самодейността, която си слага за цел да увеличи равнището на цифровизация във всички сфери на стопанската система у нас:
K акво беше равнището на дигитализацията измежду промишленостите преди началото на пандемията и съумяха ограничаващите ограничения да го покачат?
Преди всичко пандемията форсира процеса на цифровизация най-много в осъзнаването от нейната потребност и от нейните изгоди. Преди това персонално на мен като собственик на компания за потребителско прекарване ми беше доста мъчно да убедя хората за какво би трябвало да работят в тази посока и за какво би трябвало да се цифровизират. Защо е по-ефективно - тъй като ще форсира процесите и ще направи работата им по-лесна. В един миг пандемията оказа помощ на хората въпреки и по най-труден метод да схванат това, че в случай че желаят да са от фирмите на бъдещето, в случай че желаят да са с единия крайник в бъдещето, те би трябвало да са цифрови и би трябвало да цифровизират огромна част от процесите.
Това се оказва обаче незадоволително, продължаваме да сме на едно от последното места по този индикатор съгласно показателя на Европейска комисия.
Едно е да искаш, а напълно друго е да можеш и да го направиш. Говорила съм с голям брой компании и мога да очертая 3 опорни точки на казуса: първо те не знаят каква е технологията, не схващат материята доста им е мъчно да схванат какво в действителност съставлява естеството на нашата работа, която както знаете за нас е лесна, всичко се случва интуитивно и изцяло разбираемо, само че за останалият свят не е по този начин.
Второто нещо е, че хората изпитват неправдоподобен боязън от цифровизация, от ИТ, считат, че е скъпо, че е мъчно и с доста неразбираем резултат, т.е. те не виждат резултата и не виждат за какво да си предизвикват всичко това, за какво да дават такива средства.
На трето място - същински не знаят към кого да се извърнат, композиция от съмнение и неведение и това е главният проблем, който самодейността желае да реши. Идеята ни не е нова, тя не е от през вчерашния ден. Има назрял проблем и ние можем да предложим решение на този проблем, а точно да помогнем да се образоват фирмите, да получат нужното равнище на информация, която им е нужна. Какво тъкмо ще се прави и какво съставлява този развой на цифровизация, второто е какво време ще отнеме, какъв запас и действително какво е да кажем финансовото измерение и на трето място кой да го направи и към какъв вид компания би трябвало да се извърнат, с цел да реализиран мечтаните резултати.
Има ли боязън, че сходни промени биха автоматизирали избрани процеси дотам, че някои чиновници да станат ненужни?
За мен това е изцяло изключено. ИТ бранша, изобщо ИТ оказват помощ и усъвършенстват живота и в действителност те са едно отлично допълнение към това какво прави един човек и какви са неговите действия и функционалности в естествената му работа, в всекидневието му и надлежно машината в никакъв случай не може да замести човек. Един добър програмен продукт може да стане едно напълно „ ин и ян “ сред човек и технология за реализиране на по-добри резултати по-бързо.
Кажете ни повече за дълготрайните цели на самодейността?
Да дадем същинска информация за това какво вършат ИТ фирмите, по какъв метод и какво съставляват технологиите. Инициативата има за цел да показа сполучливи истории, т.е. посредством образец какво вършат другите и какво са постигнали да убедим и останалите. Искаме да помогнем на компании, които имат положителни разработки, сполучливи решения да ги споделят и те да бъдат употребявани за основа на бъдеща кооперация.
Истинският мотиватор на самодейността са тъкмо тези две съществени посоки: основаване на спомагателна стойност за нашите членове като разширяваме техните хоризонти, срещаме ги с други компании, други вертикали и други промишлености и на второ място - опитваме се да преборим тази отрицателна наклонност - на 26-то място сме дружно с Гърция от 27 страни членки на Европейския съюз. Спрямо този европейски показател на нахлуване на цифровите цифрови технологии у нас, ние в БАСКОМ считаме, че това е безспорен абсурд, не може да бъде истина, просто имаме толкоз развити, толкоз невероятни компании със забележителни сполучливи истории и владеещи световни пазари, а в идващия миг по този начин да се приказва за нашия местен пазар е напряко злополука, доста е тъжно.
Какви са материалните измерения на позицията ни в този показател?
Индексът мери съотношението сред цифровите умения на хората, свързаността, интеграцията на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. В процентно отношение най-хубавият индикатор за България от тези четири е свързаността. Нашият план Business Tree има отношение към индикатора с най-ниска стойност в тази самобитна ранглиста –интеграцията на цифрови технологии. При това този индикатор е не просто невисок за България, а за жал е най-ниският в Европейски Съюз въобще. Тук влизат всички тези цифрови технологии, които предприятията биха могли да внедрят, с цел да се модернизират - огромни осведомителни масиви, разбор на данни, изкуствен интелект, облачни услуги и мн. други
Дълбоко вярвамe, че това нанася съществени вреди на стопанската система и на имиджа на страната ни. Ние като организация се усещаме виновни да пречупим тази наклонност и да я да сменим.
Оптимист ли сте, че въпросите, които смятате да поставите на идните срещи ще ви очертаят къс път към смяната?
Дори да се резервира единствено просветителният темперамент на формата, т.е. да вдъхнем доверие у хората и да им разбираем по какъв начин се случват нещата, има един подобен израз в при нас: „ it's not rocket science ” (не е толкоз комплицирано, трудно), и при някакъв вид старания от тяхна страна да схванат материята, е напълно просто и разбираемо. Така, че даже и да се резервира единствено този учебен темперамент, ние ще имаме голям триумф, тъй като образованието е пътят към променяне на метода на мислене и изкривяване на отрицателното.
Тези процеси са дълги и комплицирани, само че при същинска подготвеност за деяние смяна може да се случи и за 6-12 месеца.
Започвате срещите с банки с финансови институции, където напредъкът е максимален.
Да, измежду промишленостите първата ни среща е в границите на събитието „ Digipay ”. Във финтех-а към този момент имат доста положителни образци, могат да споделят доста сполучливи истории и са добър старт за самодейността. За доста малко време те реализираха невероятни неща, по тази причина за нас те са доста добър образец и насочна точка.
Кои са тогава най-изостаналите промишлености във връзка с дигитализацията?
Ние не ги преглеждаме по този начин. Те никога не са изостанали. Някои от тях са по-консервативни и вероятно имат солидни причини за това. Ние желаеме да ги чуем и да забележим с какво може да помогнем.
Срещите ще продължат с просветителните институции?
Първото независимо събитие от този формат ще е в областта на образованието, тъй като съществена задача на БАСКОМ е да усъвършенства образованието. Имаме обичаи и начинания в тази посока, по тази причина доста ще се постараем да съберем верните сполучливи истории и да създадем забавно събитие. В тази сфера са едни от хората, които реализираха забележителни резултати по време на пандемията, тъй като образованието беше един от най-засегнатите браншове като извънредно аналогов развой. Появиха се платформи за шерване на познания и образуване на виртуална класна стая и виртуални принадлежности за учене, информационни платформи. Благодарение на дигитализацията всички процеси продължиха да текат безпрепятствено и не се стигна до сривове. Сега задачата е след задаващия се завършек на пандемията те да продължат да се развиват.
Това ли е мястото на ИТ в образованието?
Мястото на ИТ в образованието е като мястото на ИТ във всеки един от останалите браншове на стопанската система - а точно да свързва, да оказва помощ, да събира данни, да извлича потребна информация от тях, да усъвършенства и автоматизира процеси, да усилва успеваемост, да маркетира и комуникира, да усъвършенства бизнес процесите и в последна сметка да усилва облагите, което е цел на всеки бизнес. Ние, софтуерните компании, сами по себе си не можем да съществуваме във вакуум, ние живеем посредством останалите и им оказваме помощ в ежедневните им проблеми, ежедневните процеси и в действителност ние сме връзката сред всички останали.
От месец юни сте член на УС на БАСКОМ. С каква идея влязохте в асоциацията?
Точно Business Tree - самодейността е моята идея. След като бях определена с значителен % от гласовете, някак си самовмених, че би трябвало да направя нещо, което същински оказва помощ, въздейства и би трансформирало картата на ИТ. Изпитвам голяма мотивация и голяма отговорност към организацията, към всичките ѝ членове, да основа нещо свястно.
Валидно ли е още това, че 35% от заетите в софтуерния бранш са дами? Как стоят тези числа спрямо другите страни?
Може би даже са повече. В нашия бранш няма ограничаване, няма квоти, а в съпоставяне със международните практики мисля, че сме повече. Въпросът е в същността на самата материя. Тя не постоянно звучи предизвикателно – робува на стандарта, че по през целия ден седиш пред един екран, пишеш код, вкарваш доста суха математика във всичко това и най-после не виждаш точния резултат от твоя труд. Към това се прибавя и различен стереотип- че дамите безусловно желаят да се демонстрират, работата им да е динамична, забавна, обвързвана с доста срещи и контакти. А в действителност има доста място за дами в ИТ бранша и тя е забавна точно с тази връзка, която дамите умеят да вършат – сред действителността и цифровата ѝ проекция.
Иначе светът сега е на знаещите и на можещите – без значение дали те са мъже или дами. Който е кадърен, за него няма спирачки, няма затворена врата. Знаеш ли, можеш ли, всичко ти се отваря, тъй че не виждам лимитация и не виждам виждам проблем на нито една дама от целия свят от която и да промишленост да си причисли към тази сфера и да бъде неразделна част от нея.
„ Успешният бизнес е контакти, контакти и още веднъж контакти. Нашата цел е да създадем едно самобитно родословие с всички браншове, да създадем една жива екосистема, която си поддържа връзка, несъмнено, изслушва се и в същото време споделя всички проблеми и намира решения за тях “, споделя Шидеров, която управлява Fram Creative Solutions.
Пред ФАКТИ тя описа за самодейността, която си слага за цел да увеличи равнището на цифровизация във всички сфери на стопанската система у нас:
K акво беше равнището на дигитализацията измежду промишленостите преди началото на пандемията и съумяха ограничаващите ограничения да го покачат?
Преди всичко пандемията форсира процеса на цифровизация най-много в осъзнаването от нейната потребност и от нейните изгоди. Преди това персонално на мен като собственик на компания за потребителско прекарване ми беше доста мъчно да убедя хората за какво би трябвало да работят в тази посока и за какво би трябвало да се цифровизират. Защо е по-ефективно - тъй като ще форсира процесите и ще направи работата им по-лесна. В един миг пандемията оказа помощ на хората въпреки и по най-труден метод да схванат това, че в случай че желаят да са от фирмите на бъдещето, в случай че желаят да са с единия крайник в бъдещето, те би трябвало да са цифрови и би трябвало да цифровизират огромна част от процесите.
Това се оказва обаче незадоволително, продължаваме да сме на едно от последното места по този индикатор съгласно показателя на Европейска комисия.
Едно е да искаш, а напълно друго е да можеш и да го направиш. Говорила съм с голям брой компании и мога да очертая 3 опорни точки на казуса: първо те не знаят каква е технологията, не схващат материята доста им е мъчно да схванат какво в действителност съставлява естеството на нашата работа, която както знаете за нас е лесна, всичко се случва интуитивно и изцяло разбираемо, само че за останалият свят не е по този начин.
Второто нещо е, че хората изпитват неправдоподобен боязън от цифровизация, от ИТ, считат, че е скъпо, че е мъчно и с доста неразбираем резултат, т.е. те не виждат резултата и не виждат за какво да си предизвикват всичко това, за какво да дават такива средства.
На трето място - същински не знаят към кого да се извърнат, композиция от съмнение и неведение и това е главният проблем, който самодейността желае да реши. Идеята ни не е нова, тя не е от през вчерашния ден. Има назрял проблем и ние можем да предложим решение на този проблем, а точно да помогнем да се образоват фирмите, да получат нужното равнище на информация, която им е нужна. Какво тъкмо ще се прави и какво съставлява този развой на цифровизация, второто е какво време ще отнеме, какъв запас и действително какво е да кажем финансовото измерение и на трето място кой да го направи и към какъв вид компания би трябвало да се извърнат, с цел да реализиран мечтаните резултати.
Има ли боязън, че сходни промени биха автоматизирали избрани процеси дотам, че някои чиновници да станат ненужни?
За мен това е изцяло изключено. ИТ бранша, изобщо ИТ оказват помощ и усъвършенстват живота и в действителност те са едно отлично допълнение към това какво прави един човек и какви са неговите действия и функционалности в естествената му работа, в всекидневието му и надлежно машината в никакъв случай не може да замести човек. Един добър програмен продукт може да стане едно напълно „ ин и ян “ сред човек и технология за реализиране на по-добри резултати по-бързо.
Кажете ни повече за дълготрайните цели на самодейността?
Да дадем същинска информация за това какво вършат ИТ фирмите, по какъв метод и какво съставляват технологиите. Инициативата има за цел да показа сполучливи истории, т.е. посредством образец какво вършат другите и какво са постигнали да убедим и останалите. Искаме да помогнем на компании, които имат положителни разработки, сполучливи решения да ги споделят и те да бъдат употребявани за основа на бъдеща кооперация.
Истинският мотиватор на самодейността са тъкмо тези две съществени посоки: основаване на спомагателна стойност за нашите членове като разширяваме техните хоризонти, срещаме ги с други компании, други вертикали и други промишлености и на второ място - опитваме се да преборим тази отрицателна наклонност - на 26-то място сме дружно с Гърция от 27 страни членки на Европейския съюз. Спрямо този европейски показател на нахлуване на цифровите цифрови технологии у нас, ние в БАСКОМ считаме, че това е безспорен абсурд, не може да бъде истина, просто имаме толкоз развити, толкоз невероятни компании със забележителни сполучливи истории и владеещи световни пазари, а в идващия миг по този начин да се приказва за нашия местен пазар е напряко злополука, доста е тъжно.
Какви са материалните измерения на позицията ни в този показател?
Индексът мери съотношението сред цифровите умения на хората, свързаността, интеграцията на цифрови технологии и цифрови обществени услуги. В процентно отношение най-хубавият индикатор за България от тези четири е свързаността. Нашият план Business Tree има отношение към индикатора с най-ниска стойност в тази самобитна ранглиста –интеграцията на цифрови технологии. При това този индикатор е не просто невисок за България, а за жал е най-ниският в Европейски Съюз въобще. Тук влизат всички тези цифрови технологии, които предприятията биха могли да внедрят, с цел да се модернизират - огромни осведомителни масиви, разбор на данни, изкуствен интелект, облачни услуги и мн. други
Дълбоко вярвамe, че това нанася съществени вреди на стопанската система и на имиджа на страната ни. Ние като организация се усещаме виновни да пречупим тази наклонност и да я да сменим.
Оптимист ли сте, че въпросите, които смятате да поставите на идните срещи ще ви очертаят къс път към смяната?
Дори да се резервира единствено просветителният темперамент на формата, т.е. да вдъхнем доверие у хората и да им разбираем по какъв начин се случват нещата, има един подобен израз в при нас: „ it's not rocket science ” (не е толкоз комплицирано, трудно), и при някакъв вид старания от тяхна страна да схванат материята, е напълно просто и разбираемо. Така, че даже и да се резервира единствено този учебен темперамент, ние ще имаме голям триумф, тъй като образованието е пътят към променяне на метода на мислене и изкривяване на отрицателното.
Тези процеси са дълги и комплицирани, само че при същинска подготвеност за деяние смяна може да се случи и за 6-12 месеца.
Започвате срещите с банки с финансови институции, където напредъкът е максимален.
Да, измежду промишленостите първата ни среща е в границите на събитието „ Digipay ”. Във финтех-а към този момент имат доста положителни образци, могат да споделят доста сполучливи истории и са добър старт за самодейността. За доста малко време те реализираха невероятни неща, по тази причина за нас те са доста добър образец и насочна точка.
Кои са тогава най-изостаналите промишлености във връзка с дигитализацията?
Ние не ги преглеждаме по този начин. Те никога не са изостанали. Някои от тях са по-консервативни и вероятно имат солидни причини за това. Ние желаеме да ги чуем и да забележим с какво може да помогнем.
Срещите ще продължат с просветителните институции?
Първото независимо събитие от този формат ще е в областта на образованието, тъй като съществена задача на БАСКОМ е да усъвършенства образованието. Имаме обичаи и начинания в тази посока, по тази причина доста ще се постараем да съберем верните сполучливи истории и да създадем забавно събитие. В тази сфера са едни от хората, които реализираха забележителни резултати по време на пандемията, тъй като образованието беше един от най-засегнатите браншове като извънредно аналогов развой. Появиха се платформи за шерване на познания и образуване на виртуална класна стая и виртуални принадлежности за учене, информационни платформи. Благодарение на дигитализацията всички процеси продължиха да текат безпрепятствено и не се стигна до сривове. Сега задачата е след задаващия се завършек на пандемията те да продължат да се развиват.
Това ли е мястото на ИТ в образованието?
Мястото на ИТ в образованието е като мястото на ИТ във всеки един от останалите браншове на стопанската система - а точно да свързва, да оказва помощ, да събира данни, да извлича потребна информация от тях, да усъвършенства и автоматизира процеси, да усилва успеваемост, да маркетира и комуникира, да усъвършенства бизнес процесите и в последна сметка да усилва облагите, което е цел на всеки бизнес. Ние, софтуерните компании, сами по себе си не можем да съществуваме във вакуум, ние живеем посредством останалите и им оказваме помощ в ежедневните им проблеми, ежедневните процеси и в действителност ние сме връзката сред всички останали.
От месец юни сте член на УС на БАСКОМ. С каква идея влязохте в асоциацията?
Точно Business Tree - самодейността е моята идея. След като бях определена с значителен % от гласовете, някак си самовмених, че би трябвало да направя нещо, което същински оказва помощ, въздейства и би трансформирало картата на ИТ. Изпитвам голяма мотивация и голяма отговорност към организацията, към всичките ѝ членове, да основа нещо свястно.
Валидно ли е още това, че 35% от заетите в софтуерния бранш са дами? Как стоят тези числа спрямо другите страни?
Може би даже са повече. В нашия бранш няма ограничаване, няма квоти, а в съпоставяне със международните практики мисля, че сме повече. Въпросът е в същността на самата материя. Тя не постоянно звучи предизвикателно – робува на стандарта, че по през целия ден седиш пред един екран, пишеш код, вкарваш доста суха математика във всичко това и най-после не виждаш точния резултат от твоя труд. Към това се прибавя и различен стереотип- че дамите безусловно желаят да се демонстрират, работата им да е динамична, забавна, обвързвана с доста срещи и контакти. А в действителност има доста място за дами в ИТ бранша и тя е забавна точно с тази връзка, която дамите умеят да вършат – сред действителността и цифровата ѝ проекция.
Иначе светът сега е на знаещите и на можещите – без значение дали те са мъже или дами. Който е кадърен, за него няма спирачки, няма затворена врата. Знаеш ли, можеш ли, всичко ти се отваря, тъй че не виждам лимитация и не виждам виждам проблем на нито една дама от целия свят от която и да промишленост да си причисли към тази сфера и да бъде неразделна част от нея.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ