Почитаме голяма светица
Марина се родила в средата на ІІІ век и потърпевша през 270 година, по времето на император Клавдий ІІ. Била щерка на езически сановник в град Антиохия, област Писидия (днес в Южна Турция). Като дребна татко й я възпитавал в идолопоклонство, само че с помощта на слугиня християнка тя се срещнала с същинската религия в Спасителя Христос и станала уверена Негова последователка.
Когато била 16-годишна, почнало следващото грубо гонение на християните. Много от преследваните се криели по пустини и планини. Но други оставали в градовете и се стараели да проповядват и популяризират Божието слово. С такива хора скрито общувала и Марина. Тя доста желаела да получи свето кръщение, само че заради гонението нямало нито в града, нито в покрайнините духовник, който да я кръсти. Това не намалявало нейната гореща религия и откровен блян да живее съгласно Христовия закон. И в същото време тя не се бояла намерено да изповядва името на Иисус Христос, въпреки и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.
Пръв неин гонител станал самият й татко. Като сановник той бил ревнив идолопоклонник и когато разбрал, че щерка му има вяра в Христос, почнал да я убеждава и санкционира, с цел да се отхвърли от вярата си. Но тя умерено дала отговор: Аз се научих да имам вяра в същинския Бог - Отец, Син и Свети Дух. На Него единствено придавам хвалебна жертва. Не мога на бездушни идоли да приписвам оная чест, която принадлежи на Създателя.
Тогава в яростта си бащата я предал на регионалния шеф Олимврий, който положил доста старания да я върне към идолопоклонството, всичко обаче било на вятъра. Скоро от увещание минал към жестоки мъчения, в които бойците постоянно били безчовечни. Но девойката оставала непреклонна. Накрая шефът заповядал да я обезглавят. Това станало на 17 юли.
В националния календар денят на св.Марина е прочут като Маринден. Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали " горещници " и се чествали в чест на огнената слънчева буря. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.
Имен ден честват: Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марин, Марчо
Когато била 16-годишна, почнало следващото грубо гонение на християните. Много от преследваните се криели по пустини и планини. Но други оставали в градовете и се стараели да проповядват и популяризират Божието слово. С такива хора скрито общувала и Марина. Тя доста желаела да получи свето кръщение, само че заради гонението нямало нито в града, нито в покрайнините духовник, който да я кръсти. Това не намалявало нейната гореща религия и откровен блян да живее съгласно Христовия закон. И в същото време тя не се бояла намерено да изповядва името на Иисус Христос, въпреки и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.
Пръв неин гонител станал самият й татко. Като сановник той бил ревнив идолопоклонник и когато разбрал, че щерка му има вяра в Христос, почнал да я убеждава и санкционира, с цел да се отхвърли от вярата си. Но тя умерено дала отговор: Аз се научих да имам вяра в същинския Бог - Отец, Син и Свети Дух. На Него единствено придавам хвалебна жертва. Не мога на бездушни идоли да приписвам оная чест, която принадлежи на Създателя.
Тогава в яростта си бащата я предал на регионалния шеф Олимврий, който положил доста старания да я върне към идолопоклонството, всичко обаче било на вятъра. Скоро от увещание минал към жестоки мъчения, в които бойците постоянно били безчовечни. Но девойката оставала непреклонна. Накрая шефът заповядал да я обезглавят. Това станало на 17 юли.
В националния календар денят на св.Марина е прочут като Маринден. Това е един от трите най-горещи дни през годината – 15, 16 и 17 юли. Затова им казвали " горещници " и се чествали в чест на огнената слънчева буря. Първият ден наричали Чурлига, вторият – Пърлига, а третият – Огнена Марина.
Имен ден честват: Марина, Марин, Маринчо, Маринка, Маринела, Марин, Марчо
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ